Вземи приятел- откъде?

Темата е за приятел, приятел, а не за домашно животно с най-дълго родословие.

Е, ясно де, какво се вживявате. Котката ще ви заобича с еднакъв интензитет, както и кучето, независимо дали сте го добили от шосето или от обява във вестника. Виж, за собственика вече ще е друго - в единия случай ще се радва на спонтанната Божия среща и на своята доброта, а в другия случай ще бъде просто един безсърдечен собственик на четирикрак аристократизъм.

Тежко и горко на онези, дето живеят в държавите без пукната бездомна твар - обречени са никога да нямат истински четириног приятел. 

Щях да го взема от приют, но съдбата ме изпревари.
Като се върнахме от почивка миналата година, в двора ни чакаше приятел, намерен и донесен от родителите ми пред селската поликлиника.

Все още няма такива държави, редовно гледам предаванията за зоополиция.
Щатския, британския или юарския зоосадизъм по нищо не отстъпват на нашенския.
Не е било някой да отиде в приют, и да му кажат - сори, в момента нямаме кучета.
Имаше един цирков дресьор, който работи само с помиярчета. И твърдеше, че са по-интелигентни. И е логично, да си си мърдал мозъка за оцеляване на улицата.

Не мисля, че когато човек търси и иска родословно животно, това е снобизъм или го обича по друг начин.
Да темата е за приятели, но и всеки от нас има различен критерии и по различен начин чувства връзката си с околните и приятелите си.
С някой хора сме приятели от малки (в зависимост къде сме родени и израстнали)- тука избора ни се ограничава от родители, местожителство...
С някои от училище, унивесритет- избора пак е сведен до това къде сме приети и до сходствата в развитието ни и интелектуалните си способности.
С някои от работа- сходни интереси, сходен стандарт на живот, среда.
Хубаво е да си мислим, че си избираме приятелите по химия и това дали се харесваме на пръв поглед, но не мисля, че е така.
Обикновенно се чувстваме добре сред приятели със сходен на нас статус, интереси и развитие.
Мисля, че решението за взимането на животински приятел взимаме по сходен начин.

Някои от нас искат домашен любимец, скойто да играят, за компания и разходки и който да обогати семейството по един различен уникален начин. Те не търсят определен характер и качества, осланят се на визия и чувство. За съжаление обаче кучетата по улицата доказват, че това не винаги е достатъчно, за да проработи приятелството (както и в живота се случва). За разлика обаче от хората, с които в такъв момент просто поемаме по различни пътища, за животинския ни приятел ние носим отговорност. Отговорност, за която трябва да сме готови.

Хората, които търсят приятел със определени качества и характер знаят какво точно търсят и чакат дълго докато го намерят. Мисля, че в този случай вероятността приятелстовто да не проработи е по-малка. Но това е въпрос на възприятие за околната среда и връзките, които създаваме 

 

Не са обречени. Обикновено осиновяват дом. любимци от приюти в по-изостанали страни като България.

Или пък си купуват руска хрътка за 2000 евро 

Или си вземат от съседката. Сега си ти.

Искаш да кажеш, че по-вероятно е да си намеря гадже, което да ми е на сърце в Salsa, отколкото в реалния живот?

Не знам какво е Salsa..

Но е по вероятно да си намериш "гадже", с което да си щастлив дълги години, ако познаваш себе си и знаеш какъв човек търсиш- особено като характер и виждания за света.
Романтично е да вярваме, че от небето ще ни падне идеалния партньор за нас, но в реалния живот в повечето случай не е така. За едно съжителство, а за едно животинче това е за цял живот, има значение нрава и качествата.
Спортните натури обичат човека или животното до тях да ги придружава по планини, на палатка и къмпинги.
Спокойните домашни натури, колкото и да си "падат" по човека или животното с течение на времето се изнервят, ако са хиперактивни и обичат на вънка.
Някой хора се притесняват от шумни и по агресивни хора и животни, други точно това търсят.

Светът е шарен, ако не знаем какво търсим, как ще разберем, че сме го намерили?

Не вярвам дори и в реалния живот да нямаш някакви изисквания или очаквания към човека, с когото се сприятеляваш. Ако не обичаш котки например, колкото и да ти се отърква бездомно писанче в нозете, колкото и жално да мяучи то, надали ще си го вземеш вкъщи. Или бездомна тарантула, или бездомен лемур. Всички хора притежават вътрешен локатор за твари, които са им по сърце, и срещнат ли ги, чудото става. Някои животни мен чисто визуално ме пленяват и нямам нищо против да ги осиновя или намеря, ама на, досега бездомен кон или британец не съм срещала. Колко жалко. 

crazy за британец не знам, но коне има. Наскоро търсиха осиновител за прекрасна ездатна кобила.Семейството заминава, коня остава...

Преди известно време- жребец- купили го, ама след половин година никой не иска да язди- животното се превръща в излишен разход. Ако искаш конче, поглеждай обявите в "без дом". Нямаш представа какви животни се изоставят, може да си загубиш сърцето по някое  

Да бе, да, а не си чувала за салса. Както търсиш куче от развъдник, така търсиш и човек - завинаги, докато смъртта ви раздели http://www.salsa.bg/index.php?page=main
Разбира се, че имам изисквания към приятелите си, но реалното общуване съдържа милион пъти повече информация то сиви със снимка.

Ами аз човека съм си го намерила и кучешки приятел също  
Не не съм чувала, сори.

Мисля, че тези страници при животните функционират по добре, отколкото при хората. Едно животно ако е игриво и хиперактивно, то това е. Не се представя за гушкаво с цел да си намери семейство. Ако е на 7 години и с проблеми с очите, не се представя за 2 годишен/-а.

Ако козината му е кафява, не си я боядисва руса, не може да опружи кълки и да заметне уши, защото го снимат за сайт за запознанства и т.н.  

vesi792007, това 792007 само с една цифричка се различава от факултетния ми номер. Бивши колеги ли сме?