Какво искам да спестя на детето си, докато расте

"Ако не направиш еди какво си няма повече да те обичам."
Никога няма да кажа това на децата си!

Да, търговията с любов и в тая форма си е гадна....

Много се ядосвах като ме оставяха да гледам сестра си, с 4 год. разлика и трябваше постоянно едва ли не да сме заедно, да я влача навсякъде с мен. Еми много досадно ми беше, защото 4 години са 4 години, а не 2 примерно.

За стоенето на течение, зависи как е свикнал човек. Бях ужасена, когато за пръв път при мъжа ми видях как хора седят на течение и вечерят!   Просто дълго време не можех и не можех да свикна, откачах, но така ме бяха възпитали. То в нас не се отваряха и прозорците да се проветрява де...

Също и ходенето боса и т.н., няма да досаждам, но ще държа винаги на кръста! Никакви голи пъпове не разрешавам, отсега уча как да се загащва щерката добре.  



Да, това е нещо много неприятно, но при мен се случваше от другите роднини повече, не от родителите ми...

О, със сигурност ще помнят друго и ще ни обвиняват за друго! Няма как да сме перфектни, поне аз няма да хвърля камъка първа. Всеки съди само от неговата си камбанария.

А най-важното е, че моят живот не е нейният живот, моят свят не е нейният, както се пее в песента. Аз съм до нея, за да я предпазя от големите грешки, малки винаги ще има. 

- на първо място ще се опитам да ги предпазя от това да се чувстват зависими от чуждото мнение и да изпълняват нечии чужди очаквания, освен техните собствени
- да не стават свидетели на кавги и обидни думи между родителите си
- от неспособността да споделят някой проблем с родителите си
- от това да се чувстват зависими от нещо или някой
- от това да бъдат използвани
- от заставянето да учат по 6-8 часа дори когато преподадените уроци са вече научени, та дори и тези за следващия учебен час
- от нямането на време да проведеш един приятелски разговор с тях и да отговориш на любопитството им (в това отношение моите родители са били перфектни - винаги са ми отделяли повече от необходимото време)
- от това да налагаш властта си безпрекусловно, тъй като си с ясното съзнание, че ти си родителят
- от "Защото аз така казвам..."

Нищо от детството ми не ме е травмирало.Насилвана не съм била.Реплики-изяж си, иначе...не са ме стряскали,Иначе-има неща, които не възприемам като модел и няма да ги повторя-много са.Но и не се заричам.Защото изначалната идея е, че нещата се вършат с оглед момента-и според това дали за този момент това е по-добро решение.Случвало се е децата да чуят караница.Нека знаят, че хората понякога се карат, според обстоятелствата.Също съм налагала авторитет.

Това за яденето май се повтаря при всички...

"Няма да мръднеш от масата докато не си изядеш яденето"-и аз преглъщам лоясалото телешко варено.  

Ще я науча да изразява чувствата си с думи, на мен все още ми е трудно. Вярно е, че са важни действията, но е толкова хубаво да чуеш: "Обичам те!".

Няма да позволя всяко посрещане на гости да е свързано с  изтощително подреждане, "козируване" пред гостите и съобразяване с тях "на всяка цена".

Няма да определям какво да облича или с каква прическа да е. Колкото и да звучи като клише, ужааасно важно е сам да избираш стила си, а не мама да ти налага. В тази връзка, с къса коса или с бритон няма да се пусна посмъртно.

Ще се опитам да не показвам разочарование при евентуалните й неуспехи в учебната сфера.  Макар, че никога не са ми се карали за оценки, някак витаеше задължението винаги да съм отличничка, което страшно ме притискаше.

това ме подсети за това стихче:

Отмъщение
Виктор Самуилов

Аз като порасна ще поканя гости.
Ще сервирам супа от шаран без кости.
И когато стане веселба голяма,
ще повикам татко, ще повикам мама.
Ще накарам мама песен да изпее,
татко пък да каже стихче подир нея.
Ако мойте гости ги похвалят: "Браво",
ще им щипна силно бузките тогава
и когато стане ама най-най-смешно,
спешно ще ги пратя в банята отсреща,
зъбките да мият и след миг да лягат.
Точно тъй - да лягат и да спят. Веднага!

 

Анджи, жестоко!!! 

Храненето и спането на сила .Толкова ми беше противно ,че винаги казвах :"Когато порасна никога няма да ям и да спя."  

Нищо С радост установявам, че нямам никакви травми от детството. Нищо не са ме карали да правя насила, с никого не са ме сравлявали, чувствала съм се обичана, сигурна...Даже времето на късната гимназия, когато бяхме супер зле с парите, помня като едно страхотно време, понасях ограниченията с лекота, защото бяха за всички...Е, сещам се 1-2 за караници за оценки, но дори това не ми е тежало, защото аз самат съм перфекционист и също като майка ми съм смятала, че нищо под шестица не е достатъчно добро
Ако децата ми се чувства след години наполовина толкова добре, значи съм си свършила работата

 Никога няма да запиша детето си насила на сто курса и тренировки.

Няма такива неща в моето детство, които да се стремя да не повторя при възпитанието на децата си. Всичко си ми беше наред - аз съм си поспалива и до днес, та без протести си лягах рано /веднага след Сънчо/, а и следобяд си подремвах. Обичах да ям, нямало е храна, която да е трябвало да поглъщам насила. Навремето нямахме парно, у дома все беше студено, а аз съм си зиморничава, затова с радост съм приемала допълнителна топла дрешка, която като по магия се е появявала винаги в критичния момент преди да се смръзна окончателно. През лятото пък течението беше абсолютно на мода, дори спяхме на течение.
Единственото, което ми е тежало беше: раницата през първите ученически години /затова все още изпращам децата си до училище и им мъкна чантите/, все ме подстригваха като момче, за да ми било леко на вратлето /затова сега и двете ми деца са дългокоси/, това, че на два пъти станах свидетел на смъртта на дом. любимец /затова съм се зарекла да не внасям животно у дома, въпреки че вече май се компрометирах с един хамстер, към който смятах, че няма да се привържем толкова много и няма да жалим особено за кончината му/.

Бих искала да не им се налага да стават рано, особено през зимата. Уви, не мога да им го спестя.

Аз съм единствено дете в семейството и винаги съм съжалявала за това. Сега имам син и дъщеря.

Искам да му спестя на  първо място ненужна информация.не е необходимо да е облъчвано часове наред с тв  предавания, особено новини за катастрофи, убийства и т.н.дори да не е вторачено в тв, а само ако си играе наоколо, пак има опасност да погълне  ненужна информация.Не става въпрос, разбира се, да  не знае изобщо за съществуването и опасността от такива събития, но предпазливост- в  разумна доза, а не панически страх от ужасии.Затова- детско, лека нощ деца, и хайде,  приключваме с тв.

Искам да му спестя разговори за пари, под каквато и да е форма.Много неприятни ми бяха,  макар да са водени спокойно от родителите ми.ние с мъжа ми не говорим много-много по темата, а пред детето-никак.И тъй като не желая да го държа съвсем встрани/ тук пак идва въпросът за "здравословната доза"/, дори и тема пуснах.

Искам да му спестя насилственото хранене.Нямаше по-омразно нещо на света за мен в ДГ.За щастие от родителите си имах разбиране, но  не и от ДГ.С ужас си спомням как ме държаха за краката и раменете две лели и ме тъпчеха със супи гадни и сега не обичам супи.Или ме заключваха в канцеларията ,а аз плачех  горчиво над чашата мляко.Ама като нямаше нет по това време ,че майка ми да пусне тема"Тормозят ми детето да яде"...
За мое огромно съжаление, синът ми е злояд, а мъжът ми  не знае какво означава да те тъпчат насила и често използва "неконвенционални методи" при хранене на детето.

Не искам да му спестявам контакт с бабите/ за съжаление,  нямаме  дядовци/Моите  родители ме отглеждаха сами, имах баби, но  с тях така и останаха по-дистанцирани отношенията.макар и с едната да живеехме в един двор.По тази причина  при всяка възможност детето ми контактува с  бабите си и този контакт е много обогатяващ за него.

За  сравнението с други деца,  вече се  написа, на мен също ми беше омразно.А още по-омразно ми беше  липсата на сравнение, когато то би било в моя полза.

Искам още нещо да спестя на детето, но не зная как.
Аз бях високо момиче до осми клас и родителите ми се гордееха с това, а а з  имах комплекси.После в  гимназията изведнъж се оказах една от най-ниските- хайде, пак комплекси/ и досега/, че не съм достатъчно висока.Цял живот съм имала и комплекс на тема кг., а никога не са били  "извън пътя".
Ето, това искам да спестя на детето - комплекс  от външността му.Не говорим пред него как изглежда, но е много нисичък и слабичък за годините си  и чувам вкл.от майки  в ДГ"дребния" и др. подобни.Дори понякога добронамерено  казани, уж със симпатия.той  е малък, но расте и започва да разбира,  а не искам да се вторачи във  външността си.Но  тук,  признавам си, нямам решение.