Какво искам да спестя на детето си, докато расте

  • 13 846
  • 248
  •   1
Отговори
# 180
  • Sofia
  • Мнения: 4 283
Имах самотно детство. Израстнах в забрани, високи изисквания и доста укори. Нямах приятели, защото не ме пускаха да излизам по-далеч от улицата на която живеех, единствено книгите.
Твърде малко са нещата от собственото ми детство, които не бих спестила на децата си. Много повече са тези, които бих.
За това и ги отглеждам по напълно различен начин.

# 181
  • Мнения: 326
 Искам да спестя всякакви скандали в къщи на детето,както и намесата на доброжелателни роднини,които само объркват модела на възпитание,който налагам. Искам да спестя и мръсната околна среда в града,но това не е възможно за съжаление.

# 182
  • Мнения: 24 631
   Сега съм в чуденка да се опитам ли да спестя на детето факта, че сме в лек финансов недоимък...  тъй като се отразява на екстрите, които си позволявахме преди е забележимо, но от друга страна, то е още малко и спокойно бих могла да не го запознавам от необходимостта на известно спестителство.
   Та се чудя, трябва ли детето да знае, че има финансови ограничения, или докато е малко би трябвало да не се товари с важността на парите...

# 183
  • Мнения: 2 510
   Та се чудя, трябва ли детето да знае, че има финансови ограничения, или докато е малко би трябвало да не се товари с важността на парите...
Труден въпрос, зависи докъде са финансовите ограничения.
За закупуване на поредния каприз и ли за храна и сметки.
За второто, мисля, че не трябва да знае. Родителите също си имат задължения и не е необходимо да стоварваме на децата нашите притеснения.

# 184
  • Мнения: 24 631
    И аз така смятам. Мисълта ми е, че на отказ за някакви екстри, които всъщност са му позволени, но са скъпи, дали е правилно да му казвам, че всъщност отказа ми се дължи в момента на липса на пари - скъпа кукла, която иначе бих му купила, еднодневна карта в Патиланци, вместо само театър, такива работи...

# 185
  • Мнения: 326
 Да,трябва да му изтъкнеш причина,поради която го лишаваш от нещо,което преди е имало. Иначе ще се обърка и може да помисли,че е вид наказание. Може да кажеш,че нямаш парички.

# 186
  • София
  • Мнения: 7 673
Да,трябва да му изтъкнеш причина,поради която го лишаваш от нещо,което преди е имало. Иначе ще се обърка и може да помисли,че е вид наказание. Може да кажеш,че нямаш парички.
Подкрепям.  Peace

# 187
  • София
  • Мнения: 3 244
Ирис, на колко години е детето? Аз лично за такива неща обяснявам на моята 4-годишна госпожица, че в момента нямаме пари за еди-какво-си (кино например, много обича)! И давам някакви разбираеми за нея срокове и алтернативи на забавления.

Старая се да не я обременявам прекалено много с това, както и да избягвам принципно разговорите за "нямане" пред нея. Но това е финансовата ни реалност в момента, а тя далеч не е толкова черна, както при други семейства.

Няма как да ги опазим от това, а и не искам. Преди няколко дни видя бос просяк на улицата и ме попита защо е бос в това студено време. Опитах се да обясня, като в същото време и я успокоявах, че тя никога няма да остане боса и без обувки...

Границата е много фина...

# 188
  • Мнения: 2 510
Да, ще трябва да му обясниш и да кажеш, че ще го отложите за по-късно или ще трябва малко да разредите тези развлечения или да ги замените с малко по-други.
Предполам, че ще разбере.

# 189
  • Мнения: 24 631
   На пет е. И аз процедирам така, поставям срок - в края на седмицата, на заплата или нещо подобно...
  Тя разбира, няма проблем, но се страхувам да не се притесни нещо, защото вече няколко пъти ме пита за нещо, което е харесала дали не е много скъпо...
  От детството си знам, че за детето е много тягостно да живееш с чувството, че много неща не можеш да имаш, защото нямате пари...хем не сме били нещо супер-бедни, семейството ми е от инженер и юрист, но  нашите вземаха заеми до заплата в определен период и още си спомням някои неща, които съм искала да имам, но са ни били скъпи.
  В духа на темата си мисля, дали е по-правилно да се опитвам да спестя на детето си това чувство от моето детство, или  е неизбежно за всяко дете да е наясно  докъде се простират финансовите възможности на семейството му в определени периоди.

# 190
  • Мнения: 2 510
Iris, за мен е по-добре да знае.
Ако всичко спестяваме и тайно се прикриваме, ще създадем илюзия на децата, че парите нямат значение или, че мама и татко могат да си позволят всичко, дори и да нямат пари.
Аз също имам от детството си спомени, че не са ми купували много неща, но това не може да създаде комплекси у децата, нито заради това децата да не обичат родителите си.
Все пак живеем в реален свят и колкото и да е трудно и децата ни ще трябва да живеят в него и да го възприемат.
Не грубо приложено към тях, но и не дълбоко прикрито.

# 191
  • София
  • Мнения: 3 244
Има и още нещо - аз съм наясно, че няма да мога, а и няма да искам да осигуря на дъщеря ми всички възможни придобивки, които ще имат приятелите и съучениците й в бъдеще време. Иска ми се от сега да й създада някакво усещане за цената на удоволствията, както и да поставя рамки между "необходимост" и "глезотия". Обяснявам и давам възможност да избира от няколко неща, които иска, но не и двете. Или не и двете едновременно, което за нейната възраст е същото.

От своето детство помня, че са ми липсвали откровените разговори с родителите ми. Включително и за недостига на пари. Сякаш са се опитвали да ми спестяват истини и са ми ги натяквали, когато положението излезе извън контрол вече.

# 192
  • sofia
  • Мнения: 9 235
От своето детство помня, че са ми липсвали откровените разговори с родителите ми. Включително и за недостига на пари.
А пък при мен е останал един спомен, че по принцип нямаме пари (говоря за разни екстри) и това ме е спирало да искам разни неща, но в по-късна възраст се оказа, че не е било точно така.

    От детството си знам, че за детето е много тягостно да живееш с чувството, че много неща не можеш да имаш, защото нямате пари...
Че то и за възрастен е тягостно чувство  Wink

Аз процедирам така: ако "нещото" е скъпо и излишно - отрязвам, казвам, че е скъпо и не си заслужава да се дадат толкова пари за това нещо. Ако е скъпо, но пък полезно, отлагаме покупката във времето. Евтините боклучета, които искат "за спорта", съм рязала винаги.

# 193
  • София
  • Мнения: 5 079
Искам до колкото е възможно по - късно да стоят далеч от битовизмите, грижите, изнервените мама и тати, които вместо да се усмихват се дрънкат за глупости, от безчовечието, злобата, недоимъка, мизерията и "оправията" около нас. За съжаление са част от всичко това.

# 194
  • Мнения: 172
 Не толкова сериозните неща , които бих искала да им спестя са реплики от вида на
 "Ще ядеш наред каквото е сипано, изяж и лукът, не ти се гади от него- глезиш се"
 "Аз съм възрастният- аз вземам решенията"
 "Защото така казвам АЗ!"
 "Заради теб/Защото гледа от теб/ Ти си научила ... сестра си да прави еди какво си лошо нещо "
 "Не"- без обяснение или с краткото такова "Защото така казвам аз!"
 "Направи еди какво си....ама сега на момента...не след 5 минути...веднага!!!" - без значение дали нещото търпи отлагане, като например хвърляне на боклука  Crazy
 Събуждане в 7ч сутринта лятната ваканция, защото "искам да сте пружинки, като войничета"  Joy
 Някога си обещавах, че ще спестя на децата си и унизителното ранно прибиране в къщи, когато всички останали са все още навън, но сега явно гледам с др очи на ситуацията...и бих се извинила пред себе си, че все някой трябва да е първи  Crazy...но ни е рано за това да го мисля.
 Темата с парите...не знам...малък е още, но мисля, че трябла да знае стойността на парите, от др страна си мисля че може би е добре да научи това , което аз все още не мога да осъзная- а именно че те ни служат за да ни доставят удоволствия, а не са стимулът, който ни кара да работим...въпреки че те нещата са така свързани...аз самата май нямам достатъчно ясна и обмислена теория относно парите...дано мисе проясни докато дойде време да запозная детето си с тази разменна единица.
 Много много дреболийки от детството си бих искала да му спестя...вероятно след години и той по същият начин ще иска много нещо от своето детство да спести на децата си  ooooh! Светът се променя, избяваме едни грешки а допускаме други, но не от липса на любов или  защото сме нехайни, а просто защото може би не разбираме така добре новият променен живот  Thinking

Общи условия

Активация на акаунт