Публикувана: 28 септ. 2010, 11:51 ч.
Последно мнение: 18 май 2011, 14:14 ч.

Какво искам да спестя на детето си, докато расте

14 144
248
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са някои от нещата, които хората във форума искат да спестят на своите деца от детството им?
Какви са някои от темите, обсъждани във форума за родителство?
Какви стратегии планират да използват участниците във форума, за да спестят на децата си определени негативни преживявания?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са някои от нещата, които хората във форума искат да спестят на своите деца от детството им?
  
  Участниците във форума споделят различни аспекти, които биха искали да спестят на децата си. Тези включват избягване на принудително хранене, натиск за консумация на храна, сравняване с други деца, тъпчене по принуда, заплахи, семейни скандали, натиск за изпълнение на очаквания, изразяване на чувства и мнения и др.
- Какви са някои от темите, обсъждани във форума за родителство?
  
  Във форума се обсъждат различни теми, свързани с родителството, като избягване на принудителното хранене, изразяване на чувства и емоции, избягване на сравняване с други деца, справяне с очакванията за изпълнение, избягване на семейни конфликти, справяне със стреса от ученето и изпълнението на задълженията и справяне със социалния натиск.
- Какви стратегии планират да използват участниците във форума, за да спестят на децата си определени негативни преживявания?
  
  Участниците във форума споделят различни стратегии, които планират да използват, за да спестят на децата си определени негативни преживявания. Тези включват избягване на принудително хранене, избягване на семейни конфликти, насърчаване на изразяването на чувства и емоции, избягване на сравняване с други деца и избягване на натиск за изпълнение на очаквания и задължения.
- Какви са някои от травмите, които родителите биха искали да спестят на своите деца, какви методи използват, за да предотвратят тези травми и какви са предизвикателствата, пред които са изправени при спестяването на децата си от тези травми?
- Какво се случи с психично болната жена, която удари двегодишно дете с бутилка?

# 210 26 март 2011, 14:20 ч.

Мнения: 7 819

Цитат на: temida в пт, 25 мар 2011, 15:53

Ели, лицемерното или поздравяването насила не е най-доброто нещо, на което да бъдеш научен. Peace

Съжалявам, не мога да се съглася. Да кажеш "добър ден" и "довиждане" не е лицемерие, а възпитание, все пак не се обясняваш в любов. Peace

# 211 28 март 2011, 11:19 ч.

Мнения: 627

Когато бях дете и срещахме познати на родителите ми, те моментално слагаха на лицата си едни такива ведри и любезни усмивки, като че ли страшно се радват да видят въпросния човек. Нищо, че допреди минута може да са били намусени или ядосани, изведнъж ставаха страшно мили.
Като се разделим с въпросния срещнат човек, нещата се връщаха в старите релси. Беше отвратително. Особено когато въпросния срещнат започваше с възклицанията "О, колко е пораснала" и прочие лиготии. Не знам дали успях да обясня колко противно ми беше това, че чуждите хора бяха такъв фактор в живота на родителите ми.
Гледам децата ми да не се чувстват така. В крайна сметка за мен те са по-важни от целия свят. Ако не желаят да поздравяват, няма да го правят и толкоз. Това е моето разбиране по въпроса.

# 212 28 март 2011, 14:05 ч.

Мнения: 7 819

Цитат на: temida в пн, 28 мар 2011, 11:19

И с това не съм съгласна Wink

. Околните са фактор в живота на всеки. Нормално е като срещнеш познат да се усмихнеш независимо как се чувстваш, но дори и да не стигаш дотам поне едно "здравейте" се очаква да кажеш. Peace

Омръзнало ми е от намусени, невъзпитани тинейджъри, които се съобразяват само със себе си и настроенията си. Гледат и мъцат като телета като им кажеш "добър ден" и не могат да общуват нормално нито с познати нито с непознати.

# 213 28 март 2011, 14:11 ч.

Мнения: 326

Цитат на: .Ели. в пн, 28 мар 2011, 14:05

И с това не съм съгласна Wink

Абсолютно подкрепям. Възпитанието е абсолютно задължително, и не може децата да се оставят да се държат така, както моментното настроение им го диктува. От малки трябва да знаят да казват "добър ден" и "довиждане", както и да не се дърпат като магарета, когато човек се спре за една минута да поздрави познат на улицата.

# 214 28 март 2011, 15:30 ч.

Мнения: 627

Няма лошо да мислим различно, де. Wink

За мен не е нормално като срещнеш познат да се усмихнеш независимо как се чувстваш. Усмихвам се само на тези, при които ми идва отвътре.
Пък да карам децата да го правят за мен е абсурд. Разни далечни познати отминаваме с по едно кимване. Това е достатъчно. И не се вълнувам с какво впечатление остават.
Далеч повече ме вълнува как се посрещаме един друг в къщи. Laughing

# 215 28 март 2011, 15:47 ч.

Мнения: 326

Цитат на: temida в пн, 28 мар 2011, 15:30

Няма лошо да мислим различно, де. Wink

Е не става въпрос да се спираш и да говориш на улицата с всеки далечен познат или човек от квартала. Става въпрос детето ти да поздрави вежливо и възпитано,когато това се налага. Има много ситуации в живота, когато на човек му се иска и му е приятно да се представи в добра светлина. Пред колежки, пред различни роднини на някакви семейни празници, пред хора, от които ти зависи нещо, пред началници, важни познати и т.н. И когато срещнеш някой по-важен човек на улицата е много конфузно детето ти да гледа каго бурсук, и едно "добър ден" да не каже. Веднъж например минах с дъщеря си когато беше малка през офиса, в който работех. Дъщеря ми по принцип не обичаше да се усмихва като дете, следователно колежката ми и каза "Защо не се усмихваш, какво хувабо момиченце си, имаш ли зъбки?". Моята дъщеря, която е много съвестно дете, решава,че хем трябва да се усмихне, хем да покаже, че има зъбки, при което се озъби по не много красив начин и предизвика веднага едно разочаровано "Аууууу" . После естествено и обясних, че така не се прави, говорих и т.н.
Навиците от детството остават и за после. Обноските се възпитават, когато децата са малки. човек не живее само в къщи, а и сред хора, и е изключително важно какво впечатление прави на околните, защото от тях зависи много. Лъчезарните, възпитани хора с обноски се приемат много много по-добре от нацупените и подвластни на настроенията си темерути. Темерути, това е думата, с която се възприемат хората, които не се усмихват и не поздравяват.

# 216 28 март 2011, 19:30 ч.

Мнения: 304

Доста неща от детството ми бих искала да спестя на дъщеря ми.
Например-да яде насила каквото и да е-ако е решила,че нещо не и харесва не бих я карала да го "изяде иначе няма 2 седмици да излиза навън"
Да я подстригвам късо,въпреки нейното нежелание
Да и се карам и да я наказвам заради оценки.
Когато имаме гости да не смее да се доближи до масата,"защото децата нямат място при гостите"
Да я оставям при баба и по цели седмици и месеци!Ето тов ми е било най-най-неприятно!
Ако застане да ме гледа как готвя не бих и крещяла да изчезне като фея от приказките,защото не обичам да ме гледат в ръцете
и т.н. и т.н.
Надявам се да не допускам тези грешки или да правя други,които да травмират детето ми.

# 217 28 март 2011, 20:42 ч.

Мнения: 326

Цитат на: tihi4ka в пн, 28 мар 2011, 19:30

Да я оставям при баба и по цели седмици и месеци!Ето тов ми е било най-най-неприятно!

Аз обожадах да стоя по цяло лято при баба, както и за всяка ваканция. А когато станеше време да се прибера у дома ревях и не исках да си замина от бабината къща, защото ужасно много обичам моята баба. Тя ми бе приятелка и е прекрасен човек, прекрасен.
Радвам се, че децата ми имат също така силна връзка с майка ми, и че за тях тя е любим човек, както и за мен е баба. Не бих им спестила топлината на тази силна връзка.

# 218 29 март 2011, 14:56 ч.

Мнения: 41

Със сигурност много неща искам да спестя, но най-общо : непълноценното детство. А като порасне - и други.Все пак всяко нещо с времето си.

# 219 29 март 2011, 18:38 ч.

Мнения: 261

А да, подсетихте ме.
И аз мразех да ме оставят по цели месеци и месеци при баба ми и дядо ми. Обичам ги естествено , добри хора са , и ние имаме хубава връзка, приятелска , и топлина и т.н. и т.н. , обичах и сега обичам да ходя при тях.
Ноо за период от цяла лятна ваканция няколко месеца , чувствах се натирена от родителите ми , които сякаш са искали да се отърват от мен за известно време. И до сега ми е болно , защото те , някак си - не го отричат. Чувствах се изолирана от приятелите и съучениците си в моят град , който между другото е И на морето , и се оказвах неспособна и да ходя на плаж през лятната ваканция , въпреки че живея в морски град. Тази практика продължи докато не станах 9-ти клас - 15 години , станах годна за лятна работа , въпреки че не исках , намериха ми такава в моят град и тогава си заслужих привилегията да не ме зарежат на село , а да си стоя вкъщи , понеже все пак си работя. Носи ми болезнени спомени и до сега не го разбирам. Определено искам да спестя такъв тип емоции на децата си .

# 220 30 март 2011, 10:15 ч.

Мнения: 758

Да, и аз хич не обичах да стоя при баба ми на село. Седели сме не повече от 2 седмици през лятото, но точно така се чувствах - че родителите ми искат временно да се отървят от нас. Същото беше и с детските лагери, на които изобщо не исках да ходя, но нашите настояваха. Това са ми от най-неприятните спомени.

# 221 2 апр. 2011, 15:04 ч.

Мнения: 425

Цитат на: roverandom в ср, 30 мар 2011, 10:15

Мисля си, че най-важно е да не прехвърляме върху децата си нашето отношение към някои ситуации. Точно седенето на село, при баба, пък и лагерите - ме подсети да споделя това, защото всяка година ходех на лагер по мое желание (сама избирах и се записвах, нашите трябваше само да платят), при бабите си също обичах да ходя - може би чак месеци не съм седяла, но месец и нещо - да. Та, когато решаваме какво да спестим на детето, трябва да внимаваме дали пък то няма друго отношение към нещото и да не му внушаваме, че това, което то иска е гадно, само защото за нас някога при съвсем други обстоятелства е било гадно - факт е, че има хора с приятни спомени от подобни събития Peace

# 222 2 апр. 2011, 16:01 ч.

в Низината
Мнения: 705

Много неща се опитвам да спестя на детето си. Някои, за съжаление, колкото и да се старах, не успях. Опитвам се най-вече да му спестя това, че е нужно да се съобразява с това какво мислят хората за него, чувството за безпомощност пред мен като родител, храненето насила. Старая се да не го критикувам пред непознати за него хора, така че да се срамува или да му бъде неудобно.

# 223 2 апр. 2011, 16:12 ч.

Lost in a fairytale ...
Мнения: 719

Цитат на: gergi в сб, 02 апр 2011, 16:01

Много неща се опитвам да спестя на детето си. Някои, за съжаление, колкото и да се старах, не успях. Опитвам се най-вече да му спестя това, че е нужно да се съобразява с това какво мислят хората за него, чувството за безпомощност пред мен като родител, храненето насила. Старая се да не го критикувам пред непознати за него хора, така че да се срамува или да му бъде неудобно.

Ей това е най-важното Peace

# 224 2 апр. 2011, 16:52 ч.

където ми харесва
Мнения: 4 084

Това, което искам да спестя го спестявам, а именно-караници между родителите и немотия.
За всичко друго си има време и не искам да го спестявам.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца - 10

Тормоз от госпожа в градината

Онр (общо недоразвитие на речта)

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: