Заиграва ли се детето ви (3-4 год.) само?

  • 3 461
  • 37
  •   1
Отговори
  • Мнения: 80
Здравейте!
Дъщеря ми е от тези деца, които много рядко се заиграват с играчките си или ако изобщо се получи то трае само няколко минути. Задължително аз трябва да участвам в играта, за да е тя що годе успешна... Не че това ми тежи, но нямам физическата възможност да го правя постоянно, а и не съм убедена долколко това ще е добре за нея за вбъдеще - от много малка е така и това продължава. Ако аз имам някаква работа, тя почти задължително обикаля около мен и умира от скука и пак от скука започва да прави белички, да иска всевъзможни неща и така... та накрая обикновено стигаме до скарване, което за мен е много неприятно. Когато се получи така се чувствам едва ли не виновна, че съм препочела да свърша някаква друга работа, вместо да обърна внимание на детето си, но едвременно с това знам, че не би било зле тя да се научи да се заирава сама - опитвам се да измислям разни неща по въпроса, но засега няма кой знае какъв успех.
Моля, споделете опит по въпроса!

# 1
  • Мнения: 1 817
Тук ще се запиша. И аз имам подобен проблем. Малкият скоро ще стане на 3. Много е "залепен" за мен. Никой друг не признава.
Играе с играчки , но иска и аз да участвам или да гледам поне.
Добре, че е големия ни син та той успява да го включи в неговите игри и аз да си свърша някоя друга работа.
Ще следя темата с интерес.
Само да отбележа, че и големият доста късно стана самостоятелен. Чак към 4 г. възраст започна да се заиграва сам.
Това  са по-чувствителните деца, явно  се чувстват по-несигурни... Rolling Eyes

# 2
  • Мнения: 5 940
Да, заиграва се. Вкарва си всички играчки в някакви истории, рисува, реди кули, в градината много дълго се занимава сам също. Това не означава обаче, че не обича да играе и с нас. Често ни привиква и ние да поемем някоя от ролите.

# 3
  • Мнения: 4 806
Lilla, нашето детенце постепенно научихме да е по-самостоятелно в игрите си
като: предварително задавахме нещо да свършване в стаята, самичко и после,
когато това се случваше - поощрявахме. В началото по-малко неща и по-крат-
ки, постепенно увеличавайки времето, а после и сама си свикна. Все още се
случва, особено в неделя, да иска моето присъствие за игра, но те и игрите ѝ
вече са такива, че си трябва да има някой. Обаче е важно условие, ако твър-
де бързо се откаже от собственото си занимание, да не се реагира негативно,
в момента, я който те потърси - да си там, за да не се породи страх, че може
да те "загуби" (условно, разбира се Simple Smile), и да не си помисли, че това е начин
да изоставиш детето.

# 4
  • Мнения: 10 366
Отговорът на въпроса ви е да. Не знам доколко е показателно, но дъщеря ми още преди да тръгне на ясла (тогава беше на 2 г. и 3 м.) си играеше сама. Сега просто нямам никакъв проблем, тя е на 3 год.. НО това не значи, че не иска да и чета, тя да ми "чете", да редим заедно пъзел и др. подобни. Просто го правим по-рядко, за съжаление, поради невъзможност от моя страна. Мисля, че не трябва да се чувстваш виновна, когато не можеш да обърнеш внимание на детето. Така го разглезваш според мен като след това го обгрижваш или му се "извиняваш" един вид. Детето трябва да разбере, че мама невинаги е на разположение. Това не означава да го пренебрегваш непрекъснато. Дъщеря ми също се върти покрай мен, когато правя нещо. "Мамо дай аз да бъркам кекса", "дай да мия пода" и др. подобни. И аз предпочитам в този момент да си играе другаде, но това е. Обикновено и възлагам по-леката работа, т.е. може да "измие" пода с бърсалката, "бърше" прах с мокра кърпичка и др. Иначе на нея и харесва примерно да си играе с пластилин или да храни куклите, като междувременно ми предлага да ям пластилинови торти и сладоледи, да пия чай и др. Опитай се да и представяш подобни игри, в които ти да вършиш нещо друго, а тя да идва примерно да ти поднася ядене или да "помага" в работата ти.

# 5
  • Мнения: 6 164
Да, той още от много рано започна да си играе сам, ако има колички. И на 2 си играеше сам - редеше ги в колонка, "паркираше" ги, бръмчеше си... и досега го прави. Оцветява си сам... Понякога ме вика да му "помагам", понякога сам и му стига само да си говорим, докато аз правя нещо из къщи... Така съм го научила сигурно, все нещо правя и не мога все да му стоя на главата. Игрите са с другите деца, с мама много рядко се играе :/ Не съм от тези майки явно... Но и целенасочено съм го оставяла да свиква сам още от малък, за да му е интересно и сам и да няма драми, когато не мога да му отделя внимание.

# 6
  • Мнения: 80
И аз се опитвам да и задавам да свърши разни задачки, измислям игри, в които хем мога да участвам, хем да върша работа, но и те траят по няколко минути и после пак се стига до това, което описах по-горе. А понякога ми се налага да свърша нещо на компютъра, но това в повечето случаи се оказва мисия невъзможна - най-любимо й е да дойте и да започне да натиска (копчета на клавиатурата, или направо да го изгаси, но и какво не ли още друго)...

# 7
  • Мнения: 2 131
Дори и да се заиграе, постоянно ме привиква  Mr. Green. Мамооо, направи ми пръчка от пластелина, мамооо направи ми топче...  Mr. Green

# 8
  • Мнения: 2 960
Заиграва се!!!Само ,че не задълго.Най му е интересно  да си играе сам ,когато сутрин бързаме да тръгваме към детската градина Mr. Green

# 9
  • Мнения: 3 423
На 3 г. още не, на 4 г. да.
Играе с лего, строи си.
При нас помага ако за фон му пусна музика - детски песнички, детска приказка или му пусна тв. с някое филмче. Играе си и си слуша  Simple Smile

# 10
  • София
  • Мнения: 7 561
Отскоро - да, сега е на 3 г. и 7 м. Обикновено заиграването сама трае до 10-15 мин., след това изисква и моето/или на баща си присъствие, или трябва да й предложим да прави нещо друго - да смени дейността. Сега дори понякога си отива в нейната стая, затваря вратата и сама си играе, като се сърди, ако някой влезе там. Grinning Влиза в някакви ролеви игри, разпределя кукли/играчки и нещо си бърбори - доколкото дочувам, пренася наученото в ДГ у дома.
Към 3 г. все още не си играеше сама.

# 11
  • София
  • Мнения: 15 165
Играе си сам, да, доста отдавна, но този ефект беше преднамерено търсен. Мисля, че е важно едно дете да се научи да прекарва време само със себе си, да развива въображението си, да си мисли и прочее. обезопасява се някаква зона и още преди годинка може да бъде оставено с подходящи играчки насаме. На 8- 9 месеца, например, младежа ми играеше с кофички, които се слагат една в друга и една върху друга и за няколко месеца се научи да прави кула от тях.


*Lilla* Дете на 3- 4, което е свикнало мама да участва във всички игри трудно ще се откаже от това, но лека- полека ще успееш, дори и с малко неприятни емоции. Просто започни да отказваш да участваш във всичко и казвай Не без угризения. Нужно е за детето да прави достатъчно неща, да играе самостоятелно.

# 12
  • Мнения: 27 523
Играе си сам, да, от съвсем малък и досега. Не съм прилагала техники или похвати някакви, просто си е такъв. Така че съвет как да промениш нещата не мога да ти дам, явно си е до деца. Има такива, които изискват много повече внимание. Аз играя с него, чета му, но нямам нервите от сутрн до вечер да играя с него  Stop А може би и усещат докъде могат да стигнат, защото като сме си в София той не оставя баща ми и 5мин, нон стоп го тегли да играят заедно. Но той не му отказва, а аз да  Blush

# 13
  • Мнения: 3 092
Винаги си е играела сама-такава си е не съм я учила на нищо .въпрос на характер ли е , на темперамент ли ....не знам.
Иска обаче често да си четем приказки , да си разказваме истории и това е нейния начин да общува с мен.
Винаги когато мога и отделям време , но за жалост покрай грижите за брат и не се оправям много добре и изпитвам вина  ooooh!
Разбирам те напълно -съвет чак не мога да ти дам , но на мен малката ми  ми помага в кухнята като избърше масата или тавата , карам я да ми подрежда зеленчуците , да реди вилиците и лъжиците за вечеря ...ей такива неща .После доста я хваля  Laughing

Черпила съм и някой идеи от тук http://www.vrabcho.com/
Успех Simple Smile

# 14
  • Мнения: 80
Бояна, лошото е, че като откажа да участвам в нещо, в което иска, в повечето случаи тя започва най-усилено да ми пречи да си върша работата или направо съвсем целенасочено да прави нещо, което не й е разрешено, сякаш иска да покаже, че ако все пак държа да си свърша работата, то трябва да я оставя и тя да прави каквото си иска...е, противопоставям се, разбира се, и тогава вече се стига до караници, защото тя е много упорита и не се отказва лесно, много пъти съм й обяснявала защо и как стоят нещата, но тя пак продължава по същия начин...

Общи условия

Активация на акаунт