Заиграва ли се детето ви (3-4 год.) само?

До характер си е. Но зависи и от околната среда - който се поддава, се преследва докрай Прави ми впечатление, че децата (моето, поне) имат силно желание да направят нещо сами, да експериментират, но не знаят как и всеки техен успех ги стимулира много.

Заниманията, на които се отдава самостоятелно, са рисуване, моделиране, оцветяване, изрязване, лепене, строене с конструктор и други подобни дейности. И с играчки се заиграва сама, но предпочита да го правиме заедно. По интересно й е аз да съм клиент, а тя продавач. Или пък тя да е майката, а аз детето. Или аз да измислям разни сценки с куклите.

*Lilla*,все едно чета за нас  Още от малък не се заиграва сам,а иска винаги да си има компания.Дори предпочита аз да бъда активната страна и да играя,а той да ме гледа.Освен това играчките много бързо му омръзват и изобщо не държи на тях,дава ги без проблеми на другите деца и не се сърди.Единственото,което може да задържи малко повече вниманието му е някое филмче.

Винаги си е играл сам. От малък има своя стая, играчките са му там. Обича да си прави къщи от конструктор, после само ми ги показва ( и е много горд, че се е справил сам).
Когато има приятелче на гости, пак играят в неговата стая сами (на отворена врата).
Напоследък има приятна промяна - сам си оправя леглото, сгъва пижамата, подрежда си стаята (без аз да го моля). Мисля, че по този начин се чуства пораснал, а аз не пестя похвалите.
 С него се занимавам само при рисуването - аз показвам, после продължава сам; апликирането, четенето на книжки (и той чете когато поиска). Всяка вечер сядаме на килима в неговата стая и си разказваме как е минал денят ни, какво сме научили и т.н.

Определено предпочита аз и татко й да участваме в игрите, но се заиграва и сама. Способна е в продължение на час-два да разиграва сценки с човечетата в дървената й къщичка, има си влакче с релси, което сглобява и разглобява, занимава се сама и с лего конструктора. Но тя си е фантазьорка - докато вечеряме вилицата й завързва диалози с моята "мама вилица", ръцете й "карат ски", обути с фиби и т.н.

При моето няма особен интерес към играчки, способен е да се заиграе като просто си слага ластик за коса като гривна на ръката, после го маха, слага го на другата ръка, после пробва на единия крак, на другия крак, на главата /там не става, естествено/ и тогава просто го слага като коронка на главата си и се опитва да върви, без да падне ластика, после отива при котката и слага ластика на всяка от лапичките му и на опашката, докато котката избяга, после пробва да сложи ластика на крака на табуретка... и така може да продължи часове.
Същевременно ако няма интересна игра, която му е хрумнала, и аз мия чинии на мивката, започва да се муши между мен и мивката и прегърнал краката ми да ме "бута" да се отделя от мивката, за да ми покаже нещо   Обикновено склонявам, но когато ми покаже каквото има да показва, измислям набързо някаква друга игра.
Последно му дадох едно листче с ония лепенки, за цени, сещате ли се, дето се надписват и се лепят на стоките. Бяха жълти и много му харесаха, показах му как се отлепят и залепих една на страницата на нощното му шкафче, и после един час си игра като лепи и отлепя лепенки, по ръцете си, по нощното шкафче.
Но все пак го има и момента с "интересните" неща, които аз правя, например ако пусна прахосмукачката е изключено той да продължи да си играе и да не ми обърне внимание. Моментално идва да ми "помага", усилва степените, мъчи се да я тика след мен и т.н. Също и на компютъра ако седна, иска и той да бута. Нещата, които са му интересни, не ме оставя сама да ги върша. Заедно зареждаме сушилнята и вадим готовите дрехи, мъкне коша за пране и помага за зареждането на миялната.
Навън играе абсолютно сам, тика си камиона или се вози на колата, приказва си с кучетата, сипе пясък и така нататък.  Аз наблюдавам.
Не знам при теб дали е същото - детето ти пречи да си свършиш твоята работа, защото иска да играеш с него на неговите игри, или просто иска и то да се включи в твоите занимания, т.е. тя да се включи в твоите игри /домакинството или компютъра/

*Lilla*, до преди година и нещо бях в абсолютно същото положение като Вас. Като залепени бяхме със синът ми. Но малко след 3 годинки, о, чудо, той откри, че може да играе и сам. Честно казано се изненадах, аз нищо не съм правила по въпроса да е по-самостоятелен в игрите, а направо детето ми стана друго(и то не само в тази насока).

Lilla,и мен не мъчи същия проблем.Дъщеря ми е като залепена за мен и всичко трябва са правим заедно.По едно време даже ми висеше на вратата и докато се къпя.Не стига, ами ако не и обърна внимание и правя нещо друго,започва такъв сърцераздирателен рев,все едно нещо ужасно и фатално се е случило.И това десетки пъти на ден.С рев и "мамооо" се събужда или ако не и обърна внимание веднага пак е същото.Сега само леко съм и обърнала гръб да пиша и вече драмата е почти готова.Заиграва се рядко с играчки и книжки,слуша песнички,но пак да съм на една ръка разстояние.И тя е много енергична и вечно в движение,то и аз съм такава.