Заиграва ли се детето ви (3-4 год.) само?

  • 3 463
  • 37
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 15 166
Играе си сам, да, от съвсем малък и досега. Не съм прилагала техники или похвати някакви, просто си е такъв.
Може и да си прилагала без да искаш. Grinning Ако му се беше предложила да играеш с него на всички игри от самото начало едва ли е щял да ти откаже. предполагам, разбира се. Вярно е, че има по- прилепчиви и по- самостоятелни натури, но като цяло родителя поощрява тези неща, често без да си дава сметка.

*Lilla* разбирам те, това е много неприятен порочен кръг, а и децата все намират начин да получат своето. Опитай да играете игра, в която всяка играе в своя зона. Например, ти пишеш на компютъра, а тя пише на нейния /въображаем или имитация, разбира се, не истински/. Ти готвиш и тя готви, но на детската печка, а след това сравнявате резултата. Единствената по- сериозна пречка пред тези неща може да е не темперамента на детето, а сценария, който сте играли многократно. Т.е. тя знае, че ти държиш да правиш нещо сама и ти прави напук. /Предполагам тези неща, естествено, няма как да знам дали е така./

# 16
  • Мнения: 80
Блонди, права си, и аз мисля, че е до деца - дъщеря ми от малка е такава - изисква буквално денонощно( имам впредвид почти през цялото време докато е будна) някой да й обръща внимание, даже понякога(да не кажа често),когато с баща й си говорим нещо и поради това тя е останала на по-заден план, започва да бута единия от нас да излезе от стаята и затваря вратата .

Вили
,благодаря за линка!  bouquet Непременно ще го разгледам.
 Бих казала, че по голамата част от домакинските неща нямам особени проблеми, т.е. успявам някак да я включвам - проблемът е в по-различните дейности, както каза и Блонди, все пак не ми се ще от сутрин до вечер все с нея да се занимавам( нека никой не ме разбира погрешно, децата сме си ги родили и ще си ги гледаме, аз това и правя(нямам баби, гледачки и пр.), но все пак и Хасан е човек, нали така?!)

Последна редакция: пн, 04 окт 2010, 15:33 от *Lilla*

# 17
  • Мнения: 80
Бoяна, и аз това съм се питала и честно казано все още отговор нямам - дали ми прави напук или наистина просто не може да се заиграе сама, иначе да и такива игри и предлагам, ама и те са за по 5мин. - по-горе написах нещо на Блонди и Вили - прочети го, ако искаш, мисля, че има връзка..

# 18
  • Мнения: 24 467
А пробвала ли си да й пускаш да слуша приказки, докато си играе? Говоря за аудио приказки. Когато бях малка често пусках плоча и се заигравах, когато нямах приятелка у нас, а времето бе лошо. Обичах много да прекарвам така времето си.
Моят малкият синковец е изключително буен и емоционален, има вродена потребност непрестанно да споделя- всяка мисъл, чувство, всяка минутка. Дори крайниците му и устата му са винаги в движение, изискващо някой да го види и да сподели с него милиметърът преместване. Добре е, в общи линии и принципно, така, но е изключително изтощаващо. Приказката го кара да се поуспокои в колата и да не се драка с брат си или в детската стая, докато обръщам внимание на уроците и домашните на големия.

# 19
  • Мнения: 3 001
Въпрос на характер и темперамент на детето е.Имам две дъщери,коренно различни са.Голямата от бебе иска  да има компания,някой трябва да седне с нея,да й покаже кое как се играе и ако може да играе вместо нея,да й прави театър един вид,а тя само да гледа Mr. GreenДо ден днешен,вече е на 7 г.сама не може да се занимава.Или телевизия или компютър-това са й самостоятелните дейности.Чака сестра си да си дойде от градина и тогава почва да играе с нея.Сестра й пък е другата крайност-самодостатъчна си е,измисля си игри от 2 годишна и ничия компания не й трябва.Въображението й работи,измисля си цели сюжети,има една малка масичка с кукленска къща на нея и като почне да реди носни кърпички,кестени,малки принцески...и си бърбори разни неща,много е сладка LaughingВънка също-ако няма познати деца,с който да играе,намира  клечки,цветя,сега има изобилие от кестени и листа и почва да готви манджи,да прави сандвичи,въобще не скучае.Докато кака й вънка ако няма с кого да играе почва да хленчи,да настоява да се прибираме защото нямала компания и незнаела какво да прави сама.
Та различни са много.Не мисля,че това се научава.Някои деца просто имат нужда някой непрекъснато да им виси на главата,да им измисля занимания,с две думи-един да има ангажиран само с детето.

# 20
  • Бургас
  • Мнения: 11 024
От бебе си се заиграва сама.Мисля че си е до дете.

# 21
  • София
  • Мнения: 7 565
Мисля, че първо е въпрос на възраст при детето - колкото по-малки - толкова по-изискващи внимание и неумение да се заиграват сами, а след това е въпрос на отношение на родителя - вероятно някои деца са свикнали родителите непрекъснато да им отделят внимание. Имам една приятелка, която се прави на подвижен цирк, за да забавлява детето си /вярно, мъничко, на 1,8 г./, и когато веднъж седнали в ресторант с друг познат с дете на сходна възраст тя казала - "Не мога да седя на масата, защото моето дете очаква непрекъснато да обикалям наоколо и да го забавлявам", та другия човек отвърнал "Е, моето няма такива очаквания". Grinning

# 22
  • Мнения: 80
А пробвала ли си да й пускаш да слуша приказки, докато си играе?
Моят малкият синковец е изключително буен и емоционален, има вродена потребност непрестанно да споделя- всяка мисъл, чувство, всяка минутка. Дори крайниците му и устата му са винаги в движение, изискващо някой да го види и да сподели с него милиметърът преместване. Добре е, в общи линии и принципно, така, но е изключително изтощаващо. Приказката го кара да се поуспокои в колата и да не се драка с брат си или в детската стая, докато обръщам внимание на уроците и домашните на големия.

Judy, дъщеря ми е същата  - нерекъснато движение на устата и крайниците  Joy
Да, май думата е точно изтощаващо( за родителя, де) , да ми е жива и здрава!!! Grinning
Добра идея е това с приказките, въпреки че по принцип и до ден днешен не обича да гледа детски и да слуша много, много приказки - всмислъл, че и това й писва бързо, но ще опитам... Ти откъде ги пускаш  - нещо специално подбрано от диск напр. или каквото дават по телевизията?

# 23
  • София
  • Мнения: 15 166
Бoяна, и аз това съм се питала и честно казано все още отговор нямам - дали ми прави напук или наистина просто не може да се заиграе сама, иначе да и такива игри и предлагам, ама и те са за по 5мин. - по-горе написах нещо на Блонди и Вили - прочети го, ако искаш, мисля, че има връзка..
Може да се заиграва сама или поне би могла на тази възраст. Дали ти прави напук или така е свикнала, или и двете. А това, че "дъщеря ми от малка е такава - изисква буквално денонощно( имам впредвид почти през цялото време докато е будна) "- децата са си такива по начало. Ако едно бебе можеш да го носиш на ръце денонощно ще е най- доволно, например. Понякога по стечение на обстоятелствата се получава така, че самостоятелността става по- трудна.
Защо не опиташ ти да и досаждаш? Огледалото често върши работа при децата, особено когато нямат опитност с определен феномен. Все има неща, които и се правят- да гледа филмче или да рисува, а ти я дърпай да прави друго, заставай пред телевизора и после си поговорете за нуждата всеки да си прави нещо негово без да го смущават. Може и да се разберете, да осъзнае, че има нужда да бъде оставена на мира. Защото ми изглежда, че само тя казва на какво да се играе или бъркам?

# 24
  • Мнения: 80
Защото ми изглежда, че само тя казва на какво да се играе или бъркам?
Не, доста често се съгласява на нещата, които аз предложа, но много бързо й омръзва, а още по-бързо, когато не стоя до нея да я гледам или да играя и аз... При нас няма такива неща самостоятелно гледане на филмче или рисуване или изобщо друго такова - но все пак безброй пъти вече съм й обяснявала как трябва да свърша еди коя си работа и как аз ще работя, а тя няма да ми пречи, нали, защото вече разбира и е добро момиче и ще си играе до мен - тя се съгласява и после пак така... Е, хайде, няма да си кривя душата - имала съм и големи моментни успехи - случвало се е по около 30-40 мин. да успее да се заиграе, докато аз работя на компа... но това са по-скоро изключения.

# 25
  • София
  • Мнения: 15 166
Е, хайде, няма да си кривя душата - имала съм и големи моментни успехи - случвало се е по около 30-40 мин. да успее да се заиграе, докато аз работя на компа... но това са по-скоро изключения.
Е, значи поне имаме доказателства, че може да играе сама. Ще проработи някаква идея все някога. Само не губи кураж. Hug

# 26
  • Мнения: 24 467
А пробвала ли си да й пускаш да слуша приказки, докато си играе?
Моят малкият синковец е изключително буен и емоционален, има вродена потребност непрестанно да споделя- всяка мисъл, чувство, всяка минутка. Дори крайниците му и устата му са винаги в движение, изискващо някой да го види и да сподели с него милиметърът преместване. Добре е, в общи линии и принципно, така, но е изключително изтощаващо. Приказката го кара да се поуспокои в колата и да не се драка с брат си или в детската стая, докато обръщам внимание на уроците и домашните на големия.

Judy, дъщеря ми е същата  - нерекъснато движение на устата и крайниците  Joy
Да, май думата е точно изтощаващо( за родителя, де) , да ми е жива и здрава!!! Grinning
Добра идея е това с приказките, въпреки че по принцип и до ден днешен не обича да гледа детски и да слуша много, много приказки - всмислъл, че и това й писва бързо, но ще опитам... Ти откъде ги пускаш  - нещо специално подбрано от диск напр. или каквото дават по телевизията?

Извадила съм от нета много и ги пускам у нас или в колата на една МР- тройка с тонколони /вкъщи/ или слушалки /в колата/.

# 27
  • Мнения: 1 420
Заиграва се, но максимум за 20тина минути. Иначе филмчета обича да гледа и когато имам да свърша нещо й пускам по някое филмче  Peace

# 28
  • Мнения: 23 097
Дъщеря ми може да си играе сама и 1ч., няма никакъв проблем. Това е поне от 6месеца. В някакъв момент и доскучава и започва да си търси друго занимание, но не е необходимо по принцип активно да участвам в и грите.

# 29
  • Мнения: 5 940
За да не умира детето от скука, бих стимулирала въображението с повече приказки, песнички, с истории, които си разказвате. И въпреки всичко не смятам, че може да се очаква от всяко дете да играе с часове само. Можеш да я стимулираш да правите нещо заедно, това с успоредното правене на сходни неща съм пробвала да работи, но децата бързо се усещат, че тяхното е наужким, както казва сина ми. Така, че намери нещо, с което детето наистина  да помага. Така се чувства голямо и значимо.
Или и давай задачи - да направи с конструктора вашата къща, да приспи играчките, да им попее, докато ти свършиш нещо. Да поиграе с куклата, така както си играете двете, тя да е мама, а куклата дете.

Общи условия

Активация на акаунт