Есента е вече тука, но на Февруарче не му пука (20)

Слънчи, аз трайно моята съм я писала олигофрен. МИналата година беше в частно училище, дадохме една камара пари, а нашата си пита питанката. Скъсах си нервите с нея и тая година е в държавно училище - пак я мързи ,но поне не давам толкова много пари. Явно че няма да е гении и това е. Ако успееш твоята да я накараш да обича ученето ще те призная и ще искам консултация, да знаеш.

А парите ми дойдоха, но банките вече не работят.

Аз вече казах, че ученето ме плаши, а отделно Борис хич не го влече.  Гледам вчера е скъсал поредната книга, направо вече не знам как да му обяснявам, че книгите не са за късане. Приказки, дрън-дрън - няма никакво търпение, нито интерес да слуша.  Правех някакви отчаяни опити да го науча поне неговата буква да пише - нула интерес, дай му химикалка и си драска там нещо.

Здравейте!
Моето настроение днес е като времето-отвратително.Няма особена причина,просто така се събудих
Дадох на малката за закуска кисело мляко,много и хареса.Взех и Бор чвор 3.6%
Ники дано Макси се оправи и болестта не стане хронична
Не знам въобще нашите деца какви ученици ще са-племенницата е 7-ми клас,а любовта я завъртя
Неви дано Дейка продължава да спинка хубаво нощем

Здравейте, момичета! 

Нямам никакво време вече... постоянно съм в движение, отварям форума и хвърлям по едно око отвреме- навреме, но да пиша направо нямам време... 
Ина с всеки изминал ден започва да става все по- шавлива и нямам мира вече, най сме добре като сме навън по разходки, но днес времето е отврат и сме си в къщи, ужасявам се при мисълта, че ще си стоим в къщи цяла зима. "Разходките" от по 30 минути не ги броя за разходки...
Ако е в проходилката ме е страх да не се обърне, ако е на нашето легло ме е страх да не падне от там, въпреки, че слагам възглавници ги прескача,  ако е в нейното лагло, след като се изправи ме е страх да не се изгърми в някоя табла, направоо...ужас  Сега е до мен в люлката, с едната ръка я люлея с другата пиша... 
И там ако я оставя има вероятност да се изплъзне, въпреки, че е вързана, а за тоалетна дма да не става. Слагам я в проходилката и така отивам, на отворена врата     
Е какво да се прави, така ще е поне до февруари, докато не проходи!!! 
Такаа, споделих, всички сте на моя хал, но е много леко да споделиш на сродни душици...
Обсъждате детските млечни кухни, сина ми беше записан на такава на 4,5 месеца, ами ядеше ги! Но Ина мога да я запиша като стане на 10 месеца, но пък каква ли зима ще ни затисне, та дали ще мога да излизам - незнам!?  Пък и тя засега яде домашно приготвените "манджи", отвреме навреме й разнообразявам менюто с Хипп-овски пюрета и тях ги харесва, така че ще видим дали изобщо ще опита държавните манджи. 
Видях, че Макс на Ника е болен, бързичко да се оправя, че това с ларингита никак не ми харесва    за него! А за Бронховаксома за такова малко дете... 
Гледах едно предаване за имуностимулаторите и се убедих в моята теория, че не трябва ей така с лека ръка да се изписват  и да се дават на децата! Там говори една доцентка, че такива трябва да се изписват само след направена ИМУНОГРАМА! И аз имах едно такова чувство като му го изписаха на Преслав преди две години, но тагава още бях "прясна" майка и се доверявах на 100% на докторите и особено на личната, ноо.. вече си имам една такава изградена защитна реакция спрямо изписването на лекарства...      Това е мое мнение, не ангажирам никой, предполагам ще ме нападнете, но така мисля аз   
И на Мяу   Халята видях, че е болна  бързо да се оправя, че да не разболее и Люската, че мама тогаз съвсем ще лудне!   
puhich , аз съм давала на Ина кисело мляко с бисквити, вземам на "Елена" 2% - доволна съм, но тя като че ли го одобри много, виж със топло АМ е друга работа, сутрин за закуска й плющят ушите   
Бръмби , недей така, умно си е детето по своему, не е олигофрен! 
slanchezara , и аз така го лъжа моя без комп. и без площадка, ма много не Фаща дикиШ 
Ами толкова, че някой се настоя в люлката, да видим сега ... къде, къде... май на земята с много играчки най- добре 
Айде, до после...

Радвам се, че методът при вас върши работа, Слънчи - със здраве да си го ползваш!
Но с мъка на сърцето установих следното - любовта към учението (ей ся прозвучах като даскалица) не се учи, нито може да се възпита - изцяло генетично е. Наблюдавам го при Моника и непрекъснато (съзнателно или не) правя сравнения със себе си какво ученолюбиво, изпълнително и старателно дете съм била. Е, разбира се, бях примерна до пубертета, когато надух платната в абсолютно противоположната посока, което пак не ми попречи да завърша с отличие. Но е факт - дъщеря ми е такава вейка е и е толкова разсеяна, че просто е неповторима в това отношение и цялото писане на света не е в състояние да промени това. Ходи с удоволствие на училище, кротува, слуша и от нея оплаквания никога няма, но все се рее някъде в облаците. Тая скрита надежда, че ще се очовечи след някакво известно неопределено време, ама надали...
Пух, защо се учудваш на племенницата ти?
Ние (примерно аз  ) в седми клас...ехееей...бяхме много напред с материала...дори не ми се ще да си припомням, още по-малко да си представям каква ще бъде Моника на тази възраст.

Гледам в това време доста хора са изтрещели.  Не сте сами, момичета, не сте сами! 

Аз поименно няма да коментирам, ама съм ви изчела, да знаете. 

Днес се запътихме дружно към хематолога, към който ни засили педиатъра на Диди, но консултацията проведе само мъжа ми, щото ние с Диди го чакахме в колата. Просто по пътя дотам като се почна едно повръщанеееее...  Ужас направо! Хем дребната беше яла доста отдавна.  Оповръща се цялата, оповръща и мен. И аз кво да правя - преобличам я. Да, ама нашата не се била наповръщала и пак се омаза. Пак трябваше да събличам. Не стига, че трябваше да преживея огромното петно от драйфано (обедното заешко със зеленчуци) върху дънките си, ами и пуловера си трябваше да съблека, че Диди трябваше иначе гола да остане.  Седалката и пода разбира се си бяха вече достойно одрайфани и аз тъкмо почнах да загърбвам страховете, свързани с Диди (беше леко бледа, но жизнена, без Т) и да се притеснявам за колата, когато нова вълна от драйфане дойде и аз вече почнах да се хиля, тотално изтрещях. Та в крайна сметка се прибрахме аз по потник, баща ѝ на Диди по тънка блузка и самата Диди увита в бащиния си суичер. 

Иначе консултацията, тази подробност от пътешествието ни, минала добре - лекарят изписал Малтофер, но казал, че спокойно може и да не ги приема Диди, щото леко занижен хемоглобин било съвсем в реда на нещата за нейната възраст и кърмачески предпочитания. 

Сега се отказах да ѝ бъркам каша, ще кара на кърма до остатъка на вечерта (че и през нощта, естествено) - колкото има, толкова. 

И няма като възпитано детенце, гузно и уморено от целия драйфоч, да си седне спокойно на Д-то и да си се занимава с нещо или пък да заспи (да, бе, да...  ), ами глътна една глътка вода и пак е "на черешата". 

Е, може ли да е пълно щастието без разстройство? Естествено, че не.  
pina_preslav, няма кой и за какво да те напада.   Както виждаш тук всеки си изказва мнението и никой не спори и не го оборва, особено ако е базирано на собствено опит.   Мир и любов, рядко срещано в отчетните.  
Нашата педка също е против стимулаторите, но пък и два ларингита в разстояние на 3 седмици... Ако с нещо може да му се помогне, бих му дала.

Хей, мацки, нема да се пУашите от школото ... Всяко нещо с времето си... Моя юнак не е от най-прилежните ученици, но пък не е хич безхаберен. Не му се учи, ама хич, все гледа да отложи за после, ама туй после все него чака. Хубавото е, че ходи в баба си след у-ще и ако иска вечер да играе на компа, то трябва да си е научил по всичко. Та засега май се трае. Лошото е, че нещо аз изпуснах контрола, а на баща му у на баба му вяра нЕАм  .

Слънчи, аз съм малко озадачена от подхода в Алианса към обучението по чужд език.
Незнам, странна ми се вижда таз работа, от това което знам от преподаватели по чужди езици, не би трябвало деца в предучилищна възраст да учат писмо на чужд език. Слуховата и визуалната им памет е перфектна и учат езика само така...Но предполагам, че ти си проучила подхода в Алианса и успеваемостта, както и учебната адаптивност на децата. А пък може и да греша...

Пина, душата, всички сме твоя хал, както виждаш   .  Тъй или иначе, по-кротки няма да стават, а напротив, все по-шугави, по-шавливи, с повече претенции и т.н.
Най-големият ми зор е, че Деа е силно привързана към мен и нямам идея как да я отвържа. Доспи ли й се или огладнее ли, никой не може да й помогне, рев и истерия, докато не ме види и гушне .

Исках за режима да споделя преди - с баткото се опитах да направя режим, но не се получи. В повечето моменти крайният резултат беше рев и нерви. Затова с Деа хич не се и опитах, та сега тя си има някакъв относително приенлив режим. Спи/дреме три пъти на ден, сутрин се събужда окончателно между 7.30 -8 часа (това вчерашното и днешното не го броя), заспива вечер около 22-22.30.

За мамите, които използват кърма за приготвяне на храната, мога ако пожелаят да споделя как направих вкусен кисел/крем/нишесте без да се разводни и стана толкова вкусен, че Деа чак издърпа купичката от ръцете ми и си изпи 1/3  от яденето заровена буквално в купата  . Да не ви казвам на какво приличаше муцунката й  .

Мдааа, Коте, и аз имам спомени от седми клас, как се влюбвах и разлюбвах... Че първото ми сериозно гадже беше в 8ми клас, та откарах с него до 11ти   . А иначе си аПсолютно права, любовта или поне някакво влечение към учението не се възпитава...

Оппа, някой се събуди и ме вика...разбирайте ревееееее...

П.С. Юхуу, интересно пътуване сте имали...Почти голи  .  Дано е инцидентно неразполпожението на Диди  

Юхууу, яко бълвоч, а? Гледам, че не само Диди, но и ти си „на черешата“! В крайна сметка, що за чудо е било това вашето?

Мери, много точно казано, аз обаче имам две „парчета“ за раздаване (или ремаркета за впрягане, ако питаш лъвчо мой) и що ли ми се струва, че никой не ги иска, еле па голямото. Да сме мислили, га...

Ученолюбивост ли, мале-мале, тръпки ме побиват, като знам аз ква съм била, а и Халята ква е. То изобщо никога не чува кво му говориш, ми си прави квот си знае, като добавим и заплес и темерут, картинката става ептен грозна. Иначе е талантлива (рисува добре, при това с лява ръка), ма то на един гол талант не мож се опря в живота.

И мойта глава в седми клас се рееше нЕкъде високо у облаците (то си е закон Божи пуберски). И как да ме приемат в английската, като „учех“ на балкона, или по-точно, фърляхме си влюбени погледи се с младежа Х от отсрещния блок (доколкото успявахме да се видим от тва разстояние, разбира се), доста популярен навремето младеж, бай дъ уей.

П.П. Котич, страхотен аватар!! Туй ти ли си, че не мога да те позная?

Оф, кво ли ми прави детето... ...на мама прасето, диването, козлето, момчето, мишлето...и т.н. Сега кой ще ме рита в ребрата тази нощ и ще ми мирише на напиканоооо  ...Ей, нема угодия 

НЕма ами, не е лесно да си майка... Непрекъснато една крушка свети, що ли прави мойто чедо мило...

Верно е - с тях зле, без тях по-зле.  Обаче всяко човешко същество, та дори и майката, има нужда от презареждане. така че се наслаждавай на Хаус и на тоалетната, Мери!  Па ние тук ти завиждаме, еле я - сама съм с две деца, едното болно, мъжо си идва около 23 часа от работа.

  Чета ви пубертетските преживявания и се хиля.   Не че и аз не съм била така де, като се сетих и ми стана весело. В осми клас даже бях метълистка.   Ходех с черни ластични дънки, черни блузи, един дървен кръст на врата и едно тъмно кафяво червило.. леле мале!  

Ника, за мен Максо че толкова голям като скала, че сега хич не ми се вярва да е болен и тоя факт все го подминавам като пиша. Да се оправя по-бързо му кажи, че така си разваля реномето.

Коте, вярно супер аватар! 

Неви, хич и не се тормозя със създаването на режим на Диди. Гледам храната, различна от кърма, да се дава долу горе по едно и също време и това е. 

Мери, опитай се да си починеш, детето е добре.  И аз понякога разправям, че имам нужда да си почина, да презредя и т.н. и връчвам Диди на баща ѝ и след точно 10 минути явно ми минава умората, щото почвам да се чудя какво ли прави скъпоценното ми зверче. 

За школо не мога да мисля, за мен и следващия месец е почти необозримо бъдеще.  Аз амбиции да ми е учено детето особено нямам. Ако въобще я натискам за нещо, ще е за някакви странични занимания - спорт, туризъм, танци, такива неща...  Мен никой не ме е тормозел да уча, даже никой не се е интересувал кога, как и дали въобще уча.  Аз като съм тръгвала на училище, брат ми е бил 3ти клас, почти извън пътя, а сестра ми беше практически бебе, та малко бях незабележима. Иначе и аз като Мяуче от ранна детска възраст чета. Е, не от 3 (Мяуче, разби ме  ), ами от 4 годишна възраст.  До 7-ми клас си бях откровен зубрач (другите ми лепяха тоз етикет, де, за мен всичко беше лесно усвоимо просто  ). После пък доста вдигнах нивото с гимназията и бях в една уютна златна среда, на фона на съучениците ми. Любовният живот вреше и кипеше още от 5-ти, 6-ти клас иначе  (първите две-три години обикновено едностранно  ). А след 7-ми клас вече бях и без родителски надзор и направо не ми се мисли какви глупости съм правила  . Но даскалото никога не съм го занемарявала. И никога не съм ходила на платен извънкласен урок. Освен по чужд език, който трябваше да доусъвършенствам (за тапия), вече в университетска възраст. И така до днес, още не съм оставила ученето и си ме влече. И все още околните нямат никаква идея дали, кога и как уча. 

Юху, аз съм като теб с ученето, едно към едно, но щерката като я гледам нищо не е взела от мен. Ще се фърлям, както се казва.