Познай коя е книгата!

  • 26 705
  • 737
  •   1
Отговори
# 660
  • Мнения: 10 394
Май е време за верният отговор и нова загадка.

# 661
  • In the middle of nowhere
  • Мнения: 54
Ами до последно се надявах, че някой ще познае "Завръщане в Брайдсхед". Simple Smile
Следващия откъс със сигурност  ще го познаете бързо, аз лично много харесвам авторката;-) :

"Люсет роди в затвора. Бебето беше момиченце. Тя го взе в ръце и го погледна с цялата обич на света. Никой не беше виждал по-очарована майка.
 - Ужасно си хубава! - повтаряше тя на бебето.
 - Как ще я кръстите?
 - Плектруда.
Цяла делегация от надзирателки, психолози, съмнителни юристи и още по-съмнителни лекари се изниза да протестира пред Люсет: не можела да нарече детето така!
 - Мога! Има една светица на име Плектруда. Не знам какво е направила, но знам, че е съществувала.
Консултираха се със специалист, който потвърди това."

# 662
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
        "Нито Ева, нито Адам" на Амели Нотомб

# 663
  • In the middle of nowhere
  • Мнения: 54
Не  Wink

# 664
  • Sofia
  • Мнения: 1 501
Речник на собствените имена, А.Нотомб.  newsm44

# 665
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
http://i3.helikon.bg/640942z.jpg

# 666
  • In the middle of nowhere
  • Мнения: 54
Мда, "Речник..." -ът е.   bouquet
Разберете се, вие, дами, коя да пусне следващата загадка.  Simple Smile

# 667
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
  Аз мисля, че птичката трябва да пусне загадката. Дори и заедно да сме писали, тя е публикувала първа.  Hug Hug

# 668
  • Sofia
  • Мнения: 1 501
- Не знам как се случи - казал той с пресипнал глас. - Не знам... не знам как. Когато майка й почина, тя беше още мъничка и идваше в леглото ми всяка сутрин, понякога спеше при мен. Мъчно ми беше за бедното дете. След това, където и да ходехме, с кола или с влак, държахме ръцете си. Тя често ми пееше. Казвахме си: "Сега целия следобед няма да обръщаме внимание на никой друг - ще бъдем само двамата" или "Тази сутрин си моя и аз съм твой." - В гласа му прозвучаха нотки на горчив сарказъм.
- Хората казваха - каква чудесна двойка, баща и дъщеря, бяха готови да се просълзят. Бяхме едва ли не като любовници - и в един момент наистина станахме любовници. Десет минути след като това се случи, аз бях готов да се застрелям, но, изглежда, до такава степен съм пропаднал, че нямах и кураж да го сторя.

# 669
  • София
  • Мнения: 2 770
"Нежна е нощта"?

# 670
# 671
  • In the middle of nowhere
  • Мнения: 54
Flip, би ли пуснала нова загадка? Simple Smile

# 672
  • София
  • Мнения: 2 770
Опа, ето ме, извинете, имах разни задачи  Peace Забравих, че ми е ред.

Пускам:

Никой не знаеше презимето на Сара и никой не се беше сетил да я попита. Къде беше родено и къде бе живяло това бедно, необразовано чернокожо момиче с толкова твърдо убеждение за това как хората трябва да живеят? В няколкото седмици на щастие между деня, когато прие предложението на Коулхаус, и първите страхове, че сватбата никога няма да се състои, лицето й се промени до неузнаваемост. Гневът и мъката като някаква физическа патологичност бяха скривали истинския й лик. Майката бе поразена от красотата й. Сара се смееше и говореше с мелодичен глас... Смееше се от радост, че съществува.

# 673
  • In the middle of nowhere
  • Мнения: 54
Освен пак аз леко нахално да се обадя: "Рагтайм"?

# 674
  • София
  • Мнения: 2 770
Да, тя е. Ти си Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт