Изгубих бебенцето си...

Мила "re ge",всички ние знаем че е много трудно и много боли,който казва че един ден ще помним само хубавите неща не му вярвайте.Никоя от нас няма да забрави своето ангелче и даже тези които са го виждали на ехографа само.Искам да знаете всички вие които страдате в този момент че мисля за вас,не само за мен,защото знам,че те са там някъде заедно и ни гледат.Най-важното е да си споним,че "Надеждата умира последна,а вярата остава и след това,само трябва да я имаш там в сърцето."Не мислете че съм толкова силна,но думите идват сами от мъката която  носим.Вярвайте момичета,че един ден и на нашата улица ще пекне слънце.Целувам ви и за всички ангелчета там горе 

Момичета, съжалявам, че и аз трябва да се присъединя към вас.
Моето момченце се роди на 20.05 след спешно секцио, тръгнах сутринта към болницата с контракции,  по пътя вдигнах Т 38,4 никой не разбра защо, след правени изследвания, които според д-р Ковачева от Шейново бяха чудесни, след преглед в сряда същата седмица с перфектни тонове на бебето, след всичко толкова чудесно и перфектно, на самото секцио се оказа, че малкия  е страдал и е гълтал собствените си изпражнения, държаха го в ПЕдиатрията и ни лъгаха като кучета, че  е добре, а мен като ме изписаха казаха, че ще умре, вчера....угасна душичката му. Аз не мога да страдам, усещам празнота, продължавам напред, но няма да простя никога тази лекарска грешка при една следена бременност и две влизания в болница Шейново-най скапаната болница, в която само крият и нищо не разбират. Болката си остава за мен и съпруга ми, ние сме силни ще го преодолеем, вярвам, че пак ще си имаме наше слънчице, но прехвалената д-р Ковачева, която не можа така и да разбере какво се случва, че видя перфектната плацента, че бебето е Ок 2 дни преди това никога няма да й го простя, за отношението, което видях в тази болница, за безхаберието което цареше там, за  това, че всички знаеха, че бебето ми ще умре, а на мен дори не ми спряха кърмата, на информацията, че съм му пренесла инфекцията, НИКОГА НЯМА ДА ПРОСТЯ!!!!! Истината ще лъсне, ние няма да оставим нещата така, защото не може да стават такива безхаберия и родители да губят здравите си деца в 9 месец от лекарски грешки и недоразумения. Ние няма да оставим нещата така, има медии и трябва да се знае какво цари в Шейново прехвалената болница, в която те преглеждат казват, че си ОК и бебето ти умира след няколко дни. Съжалявам, но няма да се примирим с пълните нещастници, които работят там и унищожават нашите малки ангелчета. Виновните ще си понесат последствията по един или друг начин, защото заради едното реноме, лъжат и ни замазват очите. А прехвалената д-р Ковачева, която лицемерно ми звънеше по телефона и ми обесняваше как малкия ще се спаси, при условие, че  е знаела, че се  родил почти мъртъв, абсолютна бездарница, за нея беше важно да си платя избира не екип, а не факт, че имам Т и малкия бере душа в мен, на нещастния асистент, който ме прегледа и каза, че всичко е ОК. Така че бягайте далече от д-р Антонина Ковачева, толкова компетентна, че ми умори детето!!!
Момичета искам да ви дам кураж винаги има път на горе, независимо от всичко, не позволявайте на бездарните лекари да унищожават мечтите ви и не забравяйте всяка  жена заслужава да бъде майка.

Мунди, това, което ти се е случило е просно ужасно. Много съжалявам, много те  и ти желая сили занапред.
Само едно искам да кажа за Шейново - майка ми ми е казвала, че още от времето, когато тя е била млада за Шейново се е казвало, че там са най-големите касапи. На моя приятелка там ослепиха дъщеричката, на позната на съпруга ми там умориха бебенцето.... И още случаи знам, но спирам, защото ужасно много се гневя.
Не знам ще доживея ли да видя и чуя, че някой лекар си е понесъл наказанието заради безхаберието си...
За малката душичка 

Мунди, нямам думи, не знам какво да ти кажа, каквото и да ти кажа със сигурност болката ти няма да стане по-малка...това което ти се е случило е отвратително(меко казано). Сега на теб и съпруга ти ви остава да бъдете силни, защото колкото и трудно да ви е живота продължава......

Мунди, искрено съжалявам за това, което изживяваш и за това, че вече си една от нас! Кураж и бъди силна!
Търси си правата, защото не бива да седим с наведени глави и да търпим случващото се в болниците! А възмездие все някога ще има сигурна съм!

Мунди, мила съжалявам много, че за пореден път в нашата ш****а държава има потърпевши родители от некадърни лекари. Силно се надявам, тази "лекарка" да си получи заслуженото.
На теб и на съпруга ти - много кураж и сила - ще са ви необходими, дръжте се здраво един за друг 
За малкото ви ангелче - спи спокйно малко детенце...

Мила mundi силно те прегръщам мила  думите са излишни...
Бъдете силни 
за твоето ангелче 

За пореден път се убеждавам,че нашата скапана страна няма закони.Защо няма справедливост,защо няма осъдени лекари,защо продължават да работят и не им пука кой и как ще е следващия?Съжалявам мила Мунди,че и ти си белязана като нас,не е лесно да се живее с тази болка.Само кураж мила и вдигната глава,не унивай това ни дава сила.

Моите съболезнования на всички,за голямо мое нещастие мен ме сполетя същата участ.Аз съм от Русе на 28години това ми беше второ раждане и трета бременност.Когато загубих първото си бебе беше още в самото начало на бременността и си мислех че това е най голямата болка на света. Съпруга ми застана до мен и ми даваше сили че един ден и на нас ще има кой да ни вика мама и тати!След година разбрах че отново съм бременна бяхме на седмото небе в 7г.с. прокървих и сърцата ни се свиха.Доктора който ме прегледа каза че съм за кюртаж излязох ревешката и не исках да повярвам и чудото стана след няколко дена реших че трябва да ме види и друг лекар не можете да си представите какво щастие беше когато разбрахме че не само съм бременна но и че бебетата са две.Съпругът ме чак се разплака от щастие.Но беше за кратко към 12г.с. втория плод загуби сърдечната си дейност,утешаваше ни факта че поне едничко ще си имаме но болката за другото не беше никак малка.Така се роди първият ни син.След година и половина решихме че трябва да си имаме още едно слънчице не след дълго и това се случи.На теста се появи бледа втора черта запазихме новината в тайна и не смеехме да се зарадваме.Историята се повтори пак кървене пак втори ембрион и пак изчезнала сърдечна дейност.Утехата ни пак беше че поне едничкото ще е добре.Повечето от гинеколозите в Русе отказаха да се занимават с мен така се записах в Тутракан при Л.Бойчев оказа се че от прегледите в Русе си имам отлепена плацента а това от своя страна доведе до диагноза плацента превия.Лекарите от Тутракан направиха всичко за да ме закрепят.Лежах в отделение за да съм под наблюдение направиха ми всички необходими изследвания и се молехме само да вляза в 37г.с.Но малкото ни ангелче беше решило друго.По спешност влязох с изтекли води в АГ-Русе когато разбраха къде си водя консултациите ме викаха и обиждаха д-рХристова ме прегледа и каза че ще ме задържа защото плацентата е задна.Три часа по късно плацентата се отлепи а до мен нямаше никой наложи се да ходя да търся помощ из отделението.Така ми направиха секцио малкия се роди 1300гр.и 34 см.Две седмици се бори за да започне да диша сам и за подарък на мама на имения ми ден успя.Бяхме толкова щастливи но отношението на лекарите беше ужасно.За да получим информация трябваше да си платим на д-р Радкова която завежда неонатология.Така вече в добро състояние и с диагноза хидроцефалия получена вследствие моя кръвоизлив го преместиха в Дом майка и дете отделение за недоносени.След 3 дневен престой там те решиха да го преведат в Детцко отделение при д-р Цонкова и така почити три седмици в това отделение той беше добре започна да се храни от шише нададе стана 2кг. а аз всеки ден бях до него и се радвах на малките му постижения.Никога не съм вярвала че ще го загубя!При поредното ми посещение разбрах че той не е добре казаха ми че причината е хидроцефалията вече бяхме ходили в София за консулт и в Иван Рилски ни казаха че трябва да има 3кг. за да оперират защото нямат ковиозно отделение така след лошите новини тръгнахме пак за София но този път в Пирогов там д-рЗахаринов ни обясни че от хидроцефалията може да забави говора и прохождането но че нещата в главата не са толкова страшни и когато е стабилен да го изместим.В същия този ден на връщане от София ни се обадиха че детето ни е починало.Това е най черния ден в живота ми!Не знам как успяхме да се приберем и направо в болницата не исках да повярвам че това се е случило!Молех ги да не му правят аутопсия молех ги да ми го дадат веднага но нищо не постигнах.На другия ден си го взех докато го галех установих че предната част на черепа е счупена имаше  и цицина на главата и синина на лицето от една и съща страна със цицината.Спомних си че и лекарката от отделението ми каза уж за да ме успокои че са реанимирали сестрата грижеща се за него  след като са реанимирали и него и била отстранена.След като и съдебен лекар отказа да дойде да го види и в два неофициални разговора двама лекари споделиха че се съмняват че детето е изтървано и смъртта е вследствие травма на главата,и че хидроцефалията не може да причини смърт за толкова време и при толкова малко дете аз не знам как да продължа напред.Как един ден ако ми се наложи да заведа по-голямото си дете в това отделение ще мога да им се доверя че ще ми го изпишат здрав!Не знам всички тези хора които осакатиха и убиха детето ми спят нощем!                                                                                                                                                                                                                                                          P.S.Извинявам се че поста ми е толкова дълъг но болката ми е голяма надявам се да успея да го преживея и да бъда добра майка на детето си.Заради него не смея да плача защото той много преживява когато аз съм разстроена,но не знам до кого ще мога да издържа с тая болка в душата!

Mundi,съжалявам за загубата ви,не се предавай и вярвам,че ще бъдеш прекрасна майка съвсем скоро!Прегръщам те!

 Ралица,палках и с твоята история !Всеки нов пост ме кара да страдам и съпреживявам болката!Пиши и знай, че тук винмаги ще намериш подкрепа!Много е  трудно да се живее с такава мъка,мила,но тук хората са истински и ако не беше тяхната подкрепа ,сигурно щях да полудея!Силна виртуална прегръдка и не позвоялвай болката да те съсипе-заради твоето Мишле,заради хората ,които са до теб и те обичат!

 За вашите ангелчета !За всички наши звездички на небето!

Ралица  ужаса който си преживяла е голям  за съжаление с времето не се забравя нито спира да боли ..просто човек се учи да живее с болката..
Знам че е много трудно но ако има начин затвори се в някоя стая и си поплачи не потискай сълзите ,знам болката е задушаваща...но ако я потискаш  е по лошо. 
  за твоето ангелче  дано е на по добро место 

Раличка, много съжалявам!
Нека е светло на малката душичка!
Не знам какво повече да кажа ...

Рали ,много съжалявам мила ,че малчо вече е ангелче  ,некадърници  има на всякъде и просто нямам думи  .
Много се надявах Бебчо да се оправи ,а то какво стана .

Аз не се надявах мила,аз вярвах че всичко ще се оправи и когато ми съобщиха не можех и не исках да повярвам.Сега също ми се иска това да е просто един лош сън,но знам че не е.А осъден лекар няма няма и да има лошото е че аз не съм нито първия нито ще съм последния случей в който тези некадърници ще се измъкнат.

 Zdraveite mili maiki.Muchno mi e che sum tuk v tazi tema,a do predi mesec bqh shtastliva budeshta mama na 2 prekrasni bliznachki.Za bremennosta si nqma da govorq...mina po mnogo bolnici.Na Velik den bqh pri porednata docentka,kaza che speshno trqbva da postupq v MD,imam mnogovodie i trqbva da zadurja bebkite oshte pone 2 sedmici.Trugnah na 29.04 za MD s misulta che shte gi zadurja poveche i che makar i munichki shte sa zdravi.Postupih,vecherta mina leko,na drugiq den sushto beshe spokoino do noshta..... sus silni bolki se mucheh da subudq akusherkata.Izvikaha lekarka ot rodilno pregleda me na stol i kaza:'ti rajdash...'...ne iskah,znaeh che e mnogo rano....!Svaliha me v rodilno i zapochna rajdane po estesven put,bolki,no bez kontrakcii,muka nai nakraq ednata rojbichka se rpodi,a sled 1 minuta i drugata...izplaka!Kachiha gi v kuviozi,men mi biha upoika i me kiurtiraha.Po kusno me subudiha ot upoikata,mnogo plakah,pusnaha me da gi vidq,vsichki me podgotvqha za nai loshoto,znaeh go i az,no otkazvah da go priema.Ne moje pochti v nachaloto na 7 mesec da se srine vsichko (1 sedmica predi da vlqza v 7).Na drugiq den 1 akusherka doide da me izvika v 12 vecherta,znaeh che ne e za dobro,otidoh i si slojih podpisa na nai-gadnite dokumenti,podpisah se che sum usvedomena za smurtta na slunchiceto mi,na drugiq den v 6 sutrinta se kachih da podpisha otnovo tezi otvratitelni neshta!Veche pochti mesec ne sum chovek,sunuvam rajdaneto,sunuvam gi i tqh...Tazi muka nikoga nqma da q prejiveq,no sum tvurdo reshena sled 3-4 meseca da zapochna opiti na novo.Dano moite kukli ot gore da zakrivat i men i tatko si i da ni pomognat.Chertite ima bqha absolutno kato na bashta im,shtqha da sa negovi kopieta,boli me mnogo,no znam i che trqbva da se opravq psihicheski za da moga otnovo da vidq 2 chertichki i tozi put vsichko da e nared.Tazi rana nqma da zazdravee nikoga......Izvinqvam se che ne pisha na kirilica.Brat mi sushto chaka detence,2 sedmici ni e razlikata s jena mu,ne moga da se zaradvam i me e qd na mene si,ta toi mi e brat,az shte mu buda lelq....