безумно отношение към бебета в 3-та градска

Изчетох разказа ти и съм меко казано потресена 
Боже, колко време ще ти отнеме да смениш един памперс ???
2-3-5 минути ??? Но може би чата в интернет е по-важен,
защото по време на нощните смени или са в интернет или
гледат ТВ, или спят.
Тези идиотки там със сигурност нямат деца 
Не мога да повярвам една майка, да постъпи така с дете,
независимо, че е чуждо 
Шокирана съм и просто не мога да напиша нищо повече.
Гавра ...

Преди година и половина и на нас ни се наложи да лежим в едно детско отделение и повярвайте ми, там нещата бяха съвсем различни. Условията бяха под всякаква критика, ремонт не беше правен от десетки години сигурно, само по един климатик дето бяха сложили, но за сметка на това отношението точно към такива деца, описани от авторката, беше невероятно. Имаше и дечица от дом, за които се полагаха неимоверни грижи. Санитарките винаги ги хранеха с бибероните докато свърши млякото, никога не са им подпирали шишетата, сестрите ги преобуваха и преобличаха много редовно. Имаше едно бебе от дом на около 7-8 месеца, постоянно беше на кислород с една кутия над главичката. То милото беше постоянно с разтройство и доста поплакваше. Ние майките все искахме да влезем поне да го гушнем, но не ни разрешаваха, защото беше болно от нещо силно заразно, но почти винаги при него имаше сестра или санитарка или пък винаги са идвали, когато ги повикаме за него. Дори самият персонал ни молеше кой с каквото може да помогне на тези деца, защото те нямаха средства. Аз оставих почти всички дрешки от дъщеря ми и с очите си ги видях облечени на едно от децата. Карах мъжът ми като купува пюрета за нас да взима и за тях. Явно е въпрос до манталитета на персонала. Но пък условията наистина бяха потресаващи. Аз спях на една дървена кушетка за прегледи, която сигурно беше по-възрастна от мен, широка около 50-60 см, детето ми беше в метална кошара и вечно беше със синини по главата, а на съседното легло спяха майка с четиригодишното си момиченце - на него не му се полагало нито отделно легло нито кошара. Тоалетната беше една за всичките стаи в отделението - около 20-30 стаи. Мивки имаше повече, но топла вода виждахме от дъжд на вятър - дъщеря ми се подсече яката. Дано нещо да се е променило от тогава, но не ми се вярва. Ако трябва да се промени нещо, то трябва да е кардинално за всички детски отделеня в България.

Ужас! Заради подобни неща не исках да отида в болница с малкото. Имаше бронхиолит и се наложи все пак. Добре, че не останах в белодробната болница до Майчин Дом, а отидохме в Токуда.
Там си бях винаги с бебо и всяко дете е с майка си или баба си.
Все пак се възмущавах, че една от сестрите беше с нокти и черно под тях и слага инжекции и прочее манипулации на бебето. А когато питах защо плаче ми отговаряха "Защото е бебе! Профилактично!"

Цялата ни държава е една голяма ТРАГЕДИЯ!

Сибила,

подписвам се под всяка ваша дума! Благодаря Ви, че имате куража и сърцето да не  си замълчите, а да разкажете цялата ужасяваща истина! Не смятам нито една Ваша дума за преувеличена или емоционална, защото това е самата истина. Преди четири месеца изкарахме една седмица с малкото ми момченце в ОДБ на Националната кардиологична болница и бях свидетел на ада, през който минаваха децата без придружител, на изпадналите в безпомощно състояние мънички бебенца, след часове рев, обезводнени и притихнали от умора и глад, с безизразен поглед,на отчаяните, объркани погледи на преждевременно помъдрелите от цялото това страдание, самотни по-големи деца...не искам да си спомням, а ми е трудно да забравя!
Ако ви трябва подкрепа и помощ, насреща съм! Дерзайте!

най-полезно ще е хора, които са били в 3-та градска да разкажат тук какво са видели с очите си.
защото, дори и да влезе камера там и да снима - то трябва да е скрита камера.
такава, която ще снима всекидневието и нощите на дечицата в 3-та и 4-та стая за период от една седмица или само за два дни - както в моя случай.

защото, на пръв поглед -  всичко е ремонтирано и чисто. на пръв поглед, персонала е мил и грижовен. но само към тези, които си плащат, както се оказа. или поне, към тези, които могат да се оплачат.

тоест, ако повече хора разкажат какво са видели с очите си там - ще е само от полза.
опасявам се тази ситуация да не остане `чудо за три дена`.
за да направим пролет трябва всеки очевидец да сподели. не виждам причина да се пази тайна.
нещата, на които се нагледах са чудовищни. нещата, които пишете вие - направо са покъртителни! не разбирам защо излизат наяве чак сега, честно.

искам да ви кажа, че тази тема се чете от хора, които реално могат да направят нещо.
в момента се задвижва машинката, уверих се..
можете да помогнете като разкажете истинските случки, които сте видели там.

Отвратена съм и много ме боли от историята, разказа тук! Ужасно! Нечовешкото отношение на персонала към децата е плачевно, но и предизвикващо гнева ми! Аз например, когато раждах, в държавната болница/ в едно провинциално градче /,видях, незаинтересоваността на сестри и акушерки към нас, но яко се подмазваха на лекарите!Не си правеха труда да ни сменят чаршафите, беше лято, имаше мухи, ние- родилките, след секциото, бяхме жалка картинка..., болеше ни, но....на някои от тях НЕ ИМ ПУКАШЕ!......
СРАМ И ПОЗОР! ДА СПРЕМ ТОВА! ДА СЕ ГОВОРИ ПОВЕЧЕ, ДА НЕ МЪЛЧИМ!!!!!!! ДОКОГА ЩЕ МЪЛЧИМ!!!! СТИГА!!!!!

имам молба: ако имате детски дрехи, които не ви трябват вече - занесате ги в детското отделение на трета градска болница. намира се зад кино арена в люлин.

и добавям, че няколко човека изпратиха по няколко стотин лева за да могат да се купят инхалатори и дрешки.

което ме изправи пред въпроса колко дрехи, и какви биха били достатъчни и най-практично да се купят? за какви възрасти? какви размери..  повече бодита или повече пуловери, панталони? затова е добре да се дарят колкото може повече топли дрешки и парите да се харчат за по-належащите неща, за които ще се информирам тази седмица. явно ще трябва да отида или да се обадя в отделението и да разпитам кои са им най-важните разходи покрай децата. но, тази седмица ще се случват доста неща. машинката се задвижи вече и искам да видя докъде ще доведе. във вторник ще ви кажа колко пари са се събрали и за какво ще се харчат.

ако постъпят повече дрехи като дарения, парите ще могат да се похарчат освен за нови дрешки, за инхалатори, евентуално да се включат камери, които да наблюдават нон-стоп 3-та и 4-та стаи в отделението. от една страна за да се следи как персонала се държи с децата, от друга - за да се наблюдават самите деца. макар че - само наблюдението им не би променило нищо. те и в момента ги гледат, но явно не искат да ги видят.
може би зависи кой ще гледа в камерата. ако е някой от министерството на здравеопазването или от агенцията за защита на детето ще е по-ефективно.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=601652

Специално за този пациент - това е дете от малцинствен произход, което не търпи дрехи върху себе си. През 15 минути персоналът го облича. То непрекъснато хвърля дрехите си извън леглото.

Да бе, повярвахме й. И да беше вярно, да намерят начин да го стоплят, те са специалисти, а детето е просто дете.

Аз нищо не бих купила за това отделение докато тази арогантна жена го завежда. Вижда се колко й пука. Каквото и да се купи за тези деца, ще изчезне.

Аз ще донеса дрешки - най-вече бодита и също чувалчета - ще взема от бебешки до 1.5 -2 години размери. С тях няма да им се налага да ги завиват. Дано само не изчезнат.

В тази връзка, как мога да се свържа с управата, има ли някой е-мейл различен от общия на болницата? Да говоря с някой да приеме дарението и да не е санитарка, която ще го замъкне вкъщи.

Също ще пиша и на Закрила на детето, подготвила съм писмо. 

Същото бездушно отношение е и в Добричката болница.Преди 2 г. се наложи да ни приемат там със синът ми със съмнение за диария.А аз бях сигурна ,че е алергия.Няма да навлизам в подробности,но на детето ми обезводнено,след повръщане и разтройство ,се полагаше една банка на ден глюкоза с ''нещо''.Когато попитах ,какво слагат в банката,те ми отговориха,че си знаят работата и да не задавам въпроси.Да но аз настоях да разбера,когато попитах това лекарство което го слагат ,че е за деца над 12 г.(синът ми беше на 6),завеждащ гастроентеролог на отделението ми отговори-да така е и при някои деца след приема на това лекарство получават тикове на главичката и ми показа с глава какви ,Взех си детето и отидохме във Варна Окръжна,след два часа,прилети 2 банки ,детето беше на крака и си играеше.Няма смисъл да пиша повече............Аман от специалисти и от лекари които мислят пациентите за малоумни и им отговаря,т ние знаем какво правим ,няма за какво да ви обясняваме на майките,знаят ама не.........

Днес сутринта слушах по "Дарик" репортаж за 3 градска. Типично по нашенски - когато идва екипа, всички се разтичват, главната докторка отрича всичко, а шефа на 3 градска не знае нищо, но ще направи проверка. А бебетата лежат при температура на въздуха 16 градуса.

Дано да има ефект проверката.

Сибила 

   Скъпи мамчета, аз съм медицинска сестра от 15 години в детското отделение на една малка общинска болница. Не искам да се остава с впечатлението, че навсякъде е така, както описва Сибила. Всичко това, което се е случило е резултат единствено на бездушието на ръковоството и персонала. При нас рядко попадат деца без родители, но въпреки мизерните условия, в които работим те винаги са сменени и нахранени. И сестри, и санитари вършат съвестно служебните си задължения, за които получават заплатата си. Условията са идентични на тези, които е видяла Tikvichka. Често нямаме и памперси дори - понякога ни дава някоя майка за да преобуем детето, понякога си му слагаме обикновени пликчета и ританки, както са ни гледали навремето нашите майки.
    Но повярвайте ми, не е това правилния начин да носите дрешки и да събирате пари за инхалатори. Ние с колежките ми всички си донесохме неупотребяваните дрехи от децата ни, други жени, докато лежаха пращаха мъжете си да донесат дрешки от децата си. Всичко за няколко месеца изчезна. Майките ромки от съседните стаи ни издебваха и докато бяхме заети ги крадяха от стаите на децата без майка. Останалото, което се сетихме след това да заключваме се изпокъса в старите перални машини на болничната пералня. Добри хора даваха пари и за апаратура . Но всичко се износва и остарява. Рано или късно се налага да се подмени.
   Мисля, че е по-важно да се шуми, което вече се и случва. Преди да пиша тук прочетох за това в Дарик нюз, днес ще има радиопредаване. Необходимо е да стигне и до вестниците и телевизията. Тогава има вероятност нещо да се промени. Трябва да има централна стратегия и специално финансиране на детското здравеопазване, истинска държавна грижа. Детските клинични пътеки са най-евтини и ниско платени, не стигат дори за лекарства, памперси, храна и заплати, камо ли за инхалатори и детски дрешки.
   Но за липсата на човешко отношение и неспазване на служебните задължения всеки е отговорен сам лично, като най- голяма вина носят старшата сестра на отделението, която е пряк ръководител на сестрите и най-вече Началника на отделението.
   Стискам палци на всички вас да успеете нещо да се промени.

Ако тук наистина четат хора, които могат нещо да променят, искам изрично да подчертая, че животът на дъщеря ми е бил 2 пъти на косъм и 2 пъти са я спасявали след тежки астматични пристъпи именно в това отделение. Не поставям под въпрос професионализма на докторите от моята камбанария.

НО:

1. Никога не получих вярна епикриза. Диагнозата ни винаги е била пневмония, макар че и в очите са ми казвали, че детето ми е с алергична астма. За същото говори и проведената медикаментозната терапия.

2. Капацитетът на отделението е ограничен и за да могат да приемат повече деца, се налага да се лишават от големи легла за придружители. Аз лично и на стол бих спала, за да съм до детето си в такъв момент и ако нещо трябва да се промени, то основната насока трябва да е тази - да се търсят начини родителите да са до децата си. Тези, които могат да си го позволят и искат естествено!

3. Персоналът не трябва да е в намален състав през празнични и почивни дни, защото бебетата имат нужда от смяна на памперсите дори през уикенда

4. Храната трябва да се дава през равни интервали от време. Не е реално в неделя да получиш на куп обяд+следобедна закуска, вечерята да я донесат в 17 часа, защото санитарката бърза да си ходи и следващото хранене да е в 9 часа сутринта в понеделник!!! Подчертавам, че говоря за храна за децата. Придружителите не получават нищо.

5. Липсата на инхалатори и дрехи за преобличане вече е коментирана

6. Липсват и одеяла с адекватни размери. Опитайте се да завиете 3 годишно дете с бебешко одеяло!

7. Липсата на адекватен разговор между лекари, сестри и родители. При поставяне на инжекции в абоката всеки път съм питала какво слагат и редовно получавах отговор "Каквото ви е назначено!" или "Попитайте лекаря!" Съответно веднъж буквално трябваше да се моля да проверят какво точно е назначено, защото с д-р Гладилова направихме схема за намаляване на урбазона, а сестрата не беше съгласна с мен.

На последно място искам да благодаря на д-р Гладилова, д-р Памукова, д-р Василев и д-р Василева, които въпреки условията, въпреки НЗОК, въпреки всичко - спасиха живота на дъщеря ми и то два пъти!