безумно отношение към бебета в 3-та градска

Трябва да има гласност, всеки ако си мълчи....и търпи...сме доникъде.

тежко се чете такава история.....

Поредното доказателство, че всички промени трябва да започнат от ХОРАТА - качествени, квалифицирани, обучени, съпричастни специалисти!

Такъв човек и с една пелена, топла ръка и тих глас може да успокои дете и да го спаси от убеждението, че светът е гадно и враждебно място, където за него няма място.....Враждебните хора, които категорично отдавна са в burn out и в лъскави стаи могат да уморят дете.

Подбор и обучение на персонала.... на първо място. После всичко останало.....!

Трябва да има действия. Гласността не решава проблемите. Виж, аргументирани писмени сигнали до РЦЗ, или до ИА "Медицински одит", или до РИОКОЗ... Плюс жалба до шефа на болницата и МЗ... С имена, дати, факти... За такива неща говоря.

Не за медиен шум, след който ще уволнят една-две санитарки, и ... всичко ще продължи по старому.

Пътят на промените е дълъг и бавен, не се решава с микрофон, камера и просълзени репортерки.

Разбира се....това имах впредвид и аз.

Според мен, трябва да се заснеме ситуацията със скрита камера, за да се докаже, че наистина има нередни неща. Защото, много ясно, като цъфнат телевизонни камери, журналисти по коридорите, персонала ще е в бойна готовност да оправдае  "клеветите".

А в много случаи не се стига и до там, а всеки си изплаква историята и толкова.

Те, санитарките си вършеха по-добре работата, сестрите са за уволнение. То не става само смях и закачки.

Аз мисля, че за съжаление каналният ред - жалби, сигнали и прочее - дава особено съмнителни и най-вече флегматични резултати в България. Виж, камерките като грейнат, всички се изпотрепват от работа...

  същото си го помислих и аз.  В рамките на 2 години лежах 5 пъти(единия път с детето) в различни болници в България и само в частната се държаха нормално.Останалите държавни са точно така както ги е описала Сибила. Много е зле положението...

Преди 7 години и моят син лежа там, и беше същата работа.
Първата вечер бях шокирана, че оставиха шишетата на нощнто шкафче и след 15 мин си ги прибраха, а никой не нахрани децата. Понеже допреди дни  бях в родилното, където пък не дават да се пипат чужди деца, и не посмях да взема инициатива, а и моят беше доста зле... Беше лежал там сам в интензивното една седмица (за което време бяха изхабили 4-5 памперса от пакета, значи и по 1 на ден му е било много...) и плачеше нон-стоп, като да ми се наоплаче, горкият...
За децата се грижехме аз и още една майка, тя беше от ромски произход. Ние ги хранехме, ние ги завивахме и пазехме да не прескачат кошарките  да не си вадят абокатите.
Лекарите повечето бяха свестни, но сестрите - ужас, а санитарки не помня дали имаше.
Сутрин преди визитация всички легла се оправят, децата се преобличат, чаршафите се сменяват и като минат лекарите, отделение - красота! Половин час по-късно детето повръща, искам сух чаршаф - няма!
Много лицемерна работа, за пред докторите всичко е на 6, а после - не ми се говори...

Обаче не вярвам лекарите да не знаят. Просто в нашите болници все още важи твърдението "Ми тука е болница, щото боли."
И въобще смятат, че на пациента трябва да му е гадно.

Не се учудвам за историята в 3-та градска в детското отделение. Аз още имам кошмари от престоя на дъщеря ми там. Каква е моята история:

Преди близо 4 години, дъщеря ми беше току-що родена, на 20-на дни. Един ден беше отпаднала, отказа да бозае, измерихме лека температура. Същевременно на лицето на жена ми се появяват няколко лъскави пъпки, типични като при шарка. Жена ми е лекар, имаме добра здравна култура и веднага отиваме в детския кабинет на 3-та градска (тъй като е до нас) за преглед на детето, като изрично казваме на лекарката, че имаме съмнения за шарка (това за възрастните не е проблем, но е изключително опасно заболяване при малки деца). Т.нар. лекарка само се изсмя, защото жена ми според нея имала "акне", а детето било "настинало"?????

На другия ден жена ми вече има всички симптоми на шарката. Отиваме пак в болницата, този път не се съмняват за акне, приемат детето в детското отделение. Ние бяхме родители за пръв път, бебето - съвсем невръстно, бяхме крайно притеснени. След няколко часа опитахме да получим информация от отделението, беше ни казано, че по всяка вероятност детето ще развие енцефалит (който води до мозъчни увреждания). Жена ми истеризира и реве, аз се чудя как поставиха диагноза енцефалит без пункция, ама в такива моменти човек не мисли логично. Опитахме се да получим информация за лечението - последва груб отговор от рода на "ще наблюдаваме, ще видим". След това ни предупредиха, че давали информация "само веднъж дневно, в часовете за прием" - тоест в обедната почивка и затръшнаха вратата. Аз естествено веднага взимам отпуска, за да мога да ходя там, жена ми е под домашна карантина заради шарката.

Отивам на другия ден в уречения час - 20-на родителя притеснени за децата си, стоят сбутани в чакалнята и очакват новини за децата си. Показва се един лекар, родителите го заобикалят молейки за информация, тогава това чучело измърмори "Нямам време за вас, имаме починало детенце, трябва да си оправям документацията". Родителите се втурнаха към него, а той направи опит да тресне вратичката и да се скрие. Тогава за пръв в живота си видях да бият лекар в болница - един баща блъсна вратата и започна да налага това чучело в бяла престилка. Дойде охраната и го отърва. "Лекарят" се прибра навътре в отделението. Някои жени започват да плачат, останалите сме в шок, всеки се пита кой е извадил "късметчето" детето му да е починало.

След едночасово чакане и почти бунт на родителите, разбирам, че моето дете не е умряло. Изпитвам огромно щастие и същевременно съм донякъде гузен, защото се радвам, че е умряло друго дете, не моето, но все пак съм щастлив, че моето е живо. Все пак остава перспективата детето ми да остане с увреждания, а доверието ми към лекарите там клони към нулата. Свързваме се с една от водещите специалсти по детски инфекциозни заболявания и тя предлага да консултира колегите от 3-та градска. Те обаче отказват - "нямали нужда от нея, те си знаели работата".

Минават още няколко дена в ада, всеки ден на консултациите ми казват, че състоянието е "без промяна". Аз се чудя това без промяна - добре ли е или зле. При шарката инкубационният период е около 20 дни и вече започват да очакват да се проявят симптомите у малката. Викат ме един четвъртък и ми казват, че ако има варицела, трябва да й даваме някакво лекарство, за да има по-добри шансове. Уловката е, че ако няма шарка е кофти, защото лекарството има тежки странични действия. Дават ми направление за някаква лаборатория, която прави изследвания за херпес зостер (варицела). Веднага отивам, давам пробата, резултатът трябва да е готов след ден. На следващия ден, в петък, съм там, гледат ме учудено и съжалително, от 3-та градска болница били объркали направлението, в тази лаборатория не изследвали за такъв вирус, трябвало да отида в друга лаборатория. Учудени са как лекари от 3-та градска болница не знаят коя лаборатория какви изследвания прави. Казват ми коя лаборатория ми трябва.

Отивам в "правилната" лаборатория, но вече е петък, а те през уикенда почиват, тоест резултатът ще е готов в понеделник. Казано с други думи, благодарение на "компетентността" на "лекарите" от детското отделение в 3-та градска са загубени още 3-4 ценни дни. С жена ми се събираме на съвет и решаваме, че нямаме толкова време, ще даваме лекарството - каквито и странични ефекти да има, пак е по-добре от мозъчни увреждания. Отивам в болницата, казвам им решението си. Нова изненада - нямат лекарството, трябва да го купя.

ОК, отивам веднага в аптеката - няма го, пробвам в друга - също. Оказва се, че лекарството е изчерпано в цяла София, не се знае кога ще бъде доставено пак. Все пак имаме познати в медицинските среди, намираме го на черно. Купуваме доза, която ще стигне за месец за около 600 лв. Давам лекарството в болницата, обнадеждени сме.

След 3 дена лекарката ме вика и ми казва, че "лекарството е свършило". Как така, бе??? Дозата беше за 1 месец??? Нейният отговор - "Ами ние като отворим ампулата, изхвърляме останалото, да не изветрее". Изхвърляте лекарство, което не се намира в София и струва стотици левове??? Да, бе, да. Става ми ясно положението, решили са да ме ползват като дойна крава. Лекарката ми иска още една такава доза (за 1 месец). Аз й казах да ми предаде всички останали "изветрели" ампули и да изписва детето, защото си го взимам вкъщи. Явно е имало нещо в погледа ми, защото не се възпротиви, даже започна да се оправдава, че не били злоупотребявали с ампулите. Всъщност през онези дни се бях зарекъл, че ако малката умре, ще убия лекуващите лекари. Ще ги излежа после, но щях да им видя сметката. Въобще нямаше да се занимавам с жалби, телевизии и т.н. Бях се заклел, че ако заради тяхната корумпираност, некадърност и незаинтересуваност детето ми си отиде и те си заминават също.

Взехме малката вкъщи, разви симптоми на шарката, но съвсем леко, не направи енцефалит, явно лекарството си е казало думата и нашият риск да й го дадем "на сляпо" без да изчакаме резултатите от лабораторията се е оправдал. Детето оздравя напълно след още около седмица. Аз исках да потърсим сметка от лекуващия екип, но жена ми каза да не се занимавам, в края на краищата детето остана живо и здраво, а за период от 2 седмици направо го бяхме отписали.

Та това е моята история, не се учудвам, че нещата не са се променили много през изминалите 4 години. 3-та градска е кошмар, който се мъчих да забравя дълго време...

Ще пиша където мога, ще купя и някои неща и ще ги донеса през ноември. Ако някой познава желаещ доброволец да сложи на дрешките и чувалчетата надпис 3-та градска, моля да ми пише. Ще пиша и до управата, и до други места, които се сещам. 

ОМГ
 

А аз се възмущавах от това като пльоснаха детето в ръцете ми неизлязло от упойката да си го занеса до стаята самичка(моята случка е в Хирургиите-Пловдив).

Чета поста на авторката на темата и сякаш аз съм го писала.

Като стажантка в детско  отделение се нагледах на всякакви такива ситуации и сякаш персонала в тези отделения  е опериран от човешки чувства.Казват ,че е било защитна рекция ,да не си хабят нервите ....каква, по дяволите, ще е тази защитна реакция ,която да притъпи всякаква човещина ?Незнам що за народ сме ....Мислех си ,че и аз с времето ще се деформирам ...е,явно не мога и не искам ...същата работа е в детските градини и ясли...не слагам всички под общ знаменател ,но че си има едно такова мислене ,че децата трябва да се вкарат в "калъп",в "строй" - има го!

Ние трябва да се борим .....не трябва да мълчим ... имаме права!

Малко хаотично нахвърлях мислите си ,но истината е ,че ми идва да крещя ,защото се чувствам като Дон Кихот в борба с вятърните мелници.....

Filkam,  Слава богу всичко е завършило добре!