да ви пожелая успех и да ви поздравя за куража 
аз все още не мога да смеля темата
стува ми се толкова абсурдно прочетеното
аз все още не мога да смеля темата
стува ми се толкова абсурдно прочетеното
- Публикувана: 13 окт. 2010, 01:48 ч.
- Последно мнение: 9 ян. 2015, 15:08 ч.
безумно отношение към бебета в 3-та градска
Здравейте.
Беше през 2005 г. , когато лежахме със сина ми във въпросното отделение (той почти на една). Нищо не се е променило за последните 5 години .
След престоя исках да кресна и аз, да плача...изстрадах всичко, което видях.
НЕ,това не е безумие това е нечовешко!!! Добре че човек има способността да забравя. Моята история толкова прилича на тази на копче, да,ок, моето дете беше с мен, затова беше добре. Но отношението на другите деца, които са там без родители, беше потресаващо.
Гледката на бебе, което пие мляко от шише, което шише е подпряно на одеалце, което шише в един момент се търкулва, бебето започва да реве,никой не идва и след незнам си колко време, не му се дава отново недояденото мляко, а му се взима, гледката на фекалии по бузките и ръчичките на децата...беше гледка кошмар за всяка една МАЙКА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Беше през 2005 г. , когато лежахме със сина ми във въпросното отделение (той почти на една). Нищо не се е променило за последните 5 години .
След престоя исках да кресна и аз, да плача...изстрадах всичко, което видях.
НЕ,това не е безумие това е нечовешко!!! Добре че човек има способността да забравя. Моята история толкова прилича на тази на копче, да,ок, моето дете беше с мен, затова беше добре. Но отношението на другите деца, които са там без родители, беше потресаващо.
Гледката на бебе, което пие мляко от шише, което шише е подпряно на одеалце, което шише в един момент се търкулва, бебето започва да реве,никой не идва и след незнам си колко време, не му се дава отново недояденото мляко, а му се взима, гледката на фекалии по бузките и ръчичките на децата...беше гледка кошмар за всяка една МАЙКА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Адмирирам желанието за гласност! Така и трябва, стига с този наш овчи сведен поглед. Старите хора мрат по-зле и от животни, търгуват с душите на децата по домовете, болните са притиснати като в менгеме. Споменахте за подмяна в персонала с морални и живеещи с проблема хора. Къде са? Как тази наша държава ще "произведе" подобен потенциал, при положение, че морала в подрастващото поколение е сведен до нула. Живеем във времена на хаос, стрес, чалгария, разврат. Страхувам се, че тази държава отдавна вече не е "жива"...
беше гледка кошмар за всяка една МАЙКА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Хубаво сте го "болднали", но какво направихте вие тогава? Говорихте ли с някого, или просто закътахте "гледката-кошмар" някъде назад в съзнанието си, за да можете да кажете сега "Да, вярно е, аз бях там!"
Браво на вас, сега остава и да ви съчувстваме, че сте била подложена на тази "кошмарна гледка"
беше гледка кошмар за всяка една МАЙКА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Хубаво сте го "болднали", но какво направихте вие тогава? Говорихте ли с някого, или просто закътахте "гледката-кошмар" някъде назад в съзнанието си, за да можете да кажете сега "Да, вярно е, аз бях там!"
Браво на вас, сега остава и да ви съчувстваме, че сте била подложена на тази "кошмарна гледка"
Нищо не направих, изстрадах го, да не се повтарям, но и го забравих, и знаеш ли това че си го видял с очите си ти е достатъчно. Какво можех да направя? Ми сигурно същото, а защо не го направих, било е по моя преценка.
Не искам никой дами съчувства, а ако ти нямаш какво да правиш, хайде моля те, другаде си щракай с клавиатурата....
П.С
Ей заради такива като теб..не бях писала в този форум повече от година и половина, само те "ядат"........Хора ли сме?
П.С
Ей заради такива като теб..не бях писала в този форум повече от година и половина, само те "ядат"........Хора ли сме?
Да, нищо човешко няма в това да станеш свидетел на подобна гледка и да мълчиш пет години.... Така че не ми говорете за човечност
.... Най-малкото, защото нямате понятие как реагирам, когато ставам свидетел на нередности от всякакъв род и вид. И защото НЕ СМЕ ХОРА именно когато мълчим и ставаме СЪУЧАСТНИЦИ на случващото се. Но да, иска се да отделиш време и усилия, за да НАПРАВИШ нещо... Различно от "щракане по клавиатурката" - което правите ВИЕ в момента.Но нищо де, важното е, че сте го "изстрадала"
Много е важно да цъкаме и да ни се къса сърцето. Не видях някой изобщо да обърна внимание на идеята ми за доброволен труд в болниците, но възмутени - всички.
Аз съм за, доброволния труд!В такъв случай, онези там нямат работа, при положение, че не си я вършат и срещу заплащане.
Искам да се грижа за децата, ама кой ли ще ме допусне?!..Как да стане - отивам, чукам на вратата и :Добър ден, тука имам малко време, да сменя няколко памперса, а?
Бърдс, не си го изкарвай сега на жената. Има хора, които не зная какво да направят, към кого да се обърнат, а най-вече се страхуват. Не всички са като мен и теб в такива ситуации.
Не се чепкайте сега, ами да мислим какво може да се направи.
Не се чепкайте сега, ами да мислим какво може да се направи.
Нито я познавам, нито я нападам лично... Но винаги в такива случаи се започва едно "надцакване" - "Леле, а аз пък ако знаете какво видях..."
Да, вярно е, че хората реагираме различно, но докато не се научим да алармираме за всички нередности и да се борим за чуждата болка като за своя, така ще е. Не може да гледаме само себе си и да "плюем в пазва", че не ни се случва...
По въпроса какво може и трябва да се направи - вече споменах назад в темата институциите, които задължително трябва да се алармират. Писмено, а не да се чака да се "самосезират"...
По въпроса какво може и трябва да се направи - вече споменах назад в темата институциите, които задължително трябва да се алармират. Писмено, а не да се чака да се "самосезират"...
Доколкото разбрах, авторката е разпратила писмото си до където се е сетила, освен до медиите. Не разбрах обаче, кой освен от Дарик се е отзовал?
И не виждам смисъл да се правят дарения на място където най-големият дар не се цени от хората, които би трябвало да се борят за него!
Бърдс, не си го изкарвай сега на жената. Има хора, които не зная какво да направят, към кого да се обърнат, а най-вече се страхуват. Не всички са като мен и теб в такива ситуации.
Именно. Не може така крайно да се заклейми като "нечовешко", напротив-човешко е.
Но е наистина нечовешко отношението на сестрите и санитарките в това отделение, те са хора тип "колкото ми плащат, толкова ще работя" и понеже им се плаща малко, не се чувстват длъжни да правят каквото и да е.
Birdsflu, не е толкова лесно.
Опитвах се да говоря със старшата сестра, но тя въобще не виждаше нищо нередно в това, памперси да се сменят не когато бебето се изака, а само сутрин и вечер. Също така тя беше тази, която инициираше показното подреждане за пред визитацията и завеждащата. И какво, само се изпокарахме.
Майките, приети в отделението се третират като най-ниското стъпало в йерархията. Навикват ги, карат ги да мият пода и на практика да гледат и останалите бебета. Спи се на някое походно легло, което не се разгъва или на стол. И ако много знаеш, заплашват с изгонване и детето остава там само, наакано, подсечено и гладно - заедно с другите като него.
Като се прибави стресът, че детето ти не е никак добре, ходиш като зомби и не мислиш, а системното недоспиване съвсем ти изпива мозъка.
Не навсякъде е така, в Пловдив, където на детето му правиха операция в Пластичната хирургия беше съвсем културно, чистичко и подът се миеше от санитарките, а сестрите си гледаха работата. Пак държавна болница, но хората други.
Опитвах се да говоря със старшата сестра, но тя въобще не виждаше нищо нередно в това, памперси да се сменят не когато бебето се изака, а само сутрин и вечер. Също така тя беше тази, която инициираше показното подреждане за пред визитацията и завеждащата. И какво, само се изпокарахме.
Майките, приети в отделението се третират като най-ниското стъпало в йерархията. Навикват ги, карат ги да мият пода и на практика да гледат и останалите бебета. Спи се на някое походно легло, което не се разгъва или на стол. И ако много знаеш, заплашват с изгонване и детето остава там само, наакано, подсечено и гладно - заедно с другите като него.
Като се прибави стресът, че детето ти не е никак добре, ходиш като зомби и не мислиш, а системното недоспиване съвсем ти изпива мозъка.
Не навсякъде е така, в Пловдив, където на детето му правиха операция в Пластичната хирургия беше съвсем културно, чистичко и подът се миеше от санитарките, а сестрите си гледаха работата. Пак държавна болница, но хората други.
Аз също мисля, че медиите са най-краткия път.
Но това, което аз бих направила в този случай е да се обадя на закрила на детето, дори полицията и да вдигна шум до бога на самото място. Аз бях свидетел лятото в 1ва градска (УНГ) един човек се беше обадил на някаква пациентска организация и човек го беше придружил в болницата да изяснят случая. Шефът на отделението ПОДИВЯ ,като ги видя в коридора. Държа се отвратително, викаше на човека, че е неблагодарник, направи ги на нищо. Накрая пациентът само дето не му се извини. А според мен човек не вика пациентска организация за нищо, но насреща с привидно учтив тон шефът на отделението се държа, като пълен простакел.
Но това, което аз бих направила в този случай е да се обадя на закрила на детето, дори полицията и да вдигна шум до бога на самото място. Аз бях свидетел лятото в 1ва градска (УНГ) един човек се беше обадил на някаква пациентска организация и човек го беше придружил в болницата да изяснят случая. Шефът на отделението ПОДИВЯ ,като ги видя в коридора. Държа се отвратително, викаше на човека, че е неблагодарник, направи ги на нищо. Накрая пациентът само дето не му се извини. А според мен човек не вика пациентска организация за нищо, но насреща с привидно учтив тон шефът на отделението се държа, като пълен простакел.
През 1996 г и аз, заедно с тримесечния си син, бях в трета градска. Стаите бяха преградени от полустена и полупрозорец - от кръста нагоре, за да се вижда във всичките. Приеха ме, без да плащам, понеже кърмех. Във всяка стая имаше по една майка -бяха ни разпределили явно за да гледаме другите дечица в стаите. В моята имаше едно бебенце на 6-7 месеца, което непрекъснато плачеше. То беше вързано за ръчичките, за да не си измъква системата. Сестрата ми обясни, че било гладно, но не трябвало да яде, защото имало някаква болест. Друго едно се беше събуло и беше голо от кръста надолу, напишкано. Аз, млада майка, от страх да не пренеса някоя зараза от другите бебета на моето, не смеех да ги пипна. Сега съжалявам, но... Майката на голичкото момченце -пак бебе, беше ромка. Идваше жената, питаше за него, но не я бяха приели, защото то вече не сучеше. Тогава май още нямаше доплащане. Спомените ми са лоши - за напикани, наакани, полуголи бебета, ревящи денонощно, оставени на грижата на майки като мен. Легла за спане на родителите нямаше -нещо беше пригодено за целта.
Това беше през октомври 1996г
Това беше през октомври 1996г