- Публикувана: 13 окт. 2010, 01:48 ч.
- Последно мнение: 9 ян. 2015, 15:08 ч.
безумно отношение към бебета в 3-та градска
Ох, докато схвана какво си написала 
Поправям се веднага. Безумие е да те поставят пред такъв избор, при положение, че си здравноосигурена и имаш право на държавно лечение. Избор на екип решаваш ти дали ще има, а не ти го предлагат те, но нали си им в ръчичките ... Хората, често се страхуват, както майка ми в нашия случай, понеже е в техните ръце. Пропускам малкия факт, че засташиха живота на майка ми 7 пъти за един месец, от некадърност, забравени марли, скъсани и зашити в нея дренажи и т.н.
Поправям се веднага. Безумие е да те поставят пред такъв избор, при положение, че си здравноосигурена и имаш право на държавно лечение. Избор на екип решаваш ти дали ще има, а не ти го предлагат те, но нали си им в ръчичките ... Хората, често се страхуват, както майка ми в нашия случай, понеже е в техните ръце. Пропускам малкия факт, че засташиха живота на майка ми 7 пъти за един месец, от некадърност, забравени марли, скъсани и зашити в нея дренажи и т.н. 
Хм... Обадих се на един познат, който работи във вестник. За да напиша материал за 3-та градска. Той каза, че детето му е било там и няма такова нещо... Доста е странно, че се чуват такива различни версии за една и съща болница...
Защо да е странно?
За отделението, в което спасиха детето ми, тук чета какви ли не неща....
В една тема наскоро четох, че обективната реалност при хората така се разминава, че една кутия за обувки може да бъде описана по 1001 начина от 1001 души.
Ох, докато схвана какво си написала Поправям се веднага. Безумие е да те поставят пред такъв избор, при положение, че си здравноосигурена и имаш право на държавно лечение. Избор на екип решаваш ти дали ще има, а не ти го предлагат те, но нали си им в ръчичките ... Хората, често се страхуват, както майка ми в нашия случай, понеже е в техните ръце. Пропускам малкия факт, че засташиха живота на майка ми 7 пъти за един месец, от некадърност, забравени марли, скъсани и зашити в нея дренажи и т.н.
Поправям се веднага. Безумие е да те поставят пред такъв избор, при положение, че си здравноосигурена и имаш право на държавно лечение. Избор на екип решаваш ти дали ще има, а не ти го предлагат те, но нали си им в ръчичките ... Хората, често се страхуват, както майка ми в нашия случай, понеже е в техните ръце. Пропускам малкия факт, че засташиха живота на майка ми 7 пъти за един месец, от некадърност, забравени марли, скъсани и зашити в нея дренажи и т.н. За мен е , нали? Не се изразявам ясно, а и за мен беше необяснимо. Обясниха ми го. Не е спешна операция. Ако не платиш, може да си чааакаш...
Мафани, професионализма на лекарите никой не е оспорил. Въпросът е какво плащаш за това. Не като пари. сигурна съм, че много майки си мислят - А ако попадна пак!
Хм... Обадих се на един познат, който работи във вестник. За да напиша материал за 3-та градска. Той каза, че детето му е било там и няма такова нещо... Доста е странно, че се чуват такива различни версии за една и съща болница...
В 3та градска има и детско кардиологично отделение. Може детето му да е било там.
Хм... Обадих се на един познат, който работи във вестник. За да напиша материал за 3-та градска. Той каза, че детето му е било там и няма такова нещо... Доста е странно, че се чуват такива различни версии за една и съща болница...
Прави чест на твоя познат. Защото много журналисти се хващат за нещо, което ще бъде сензация, пишат си материала и забравят. Не подскачам от щастие, че медиите са се развилняли.
Ще се забрави бързо.
Дотук преброих около 15 потресаващи разкази, а само 2 майки, готови да придружат Сибила в студиото и да разкажат. Една мълчала 5 години, друга мълчала 3 години...хайде стига с това мълчание, стига с това примирение и "ами какво ще кажат хората?" Разберете, че сте сила и можете да промените много неща. Отделете малко време и го направете. Така ще се променят нещата, не разчитайте на някакви очилати чиновничета- те си мислят, че живеят на Олимп и никога нищо няма да променят, освен ако не бъдат накарани насила.
Аз също нямам забележки и оплаквания спрямо лечението на моето момченце и отношението към нас. Дебело ще подчертая отново - там спасиха детето ми! Приеха ни в 3 през нощта и веднага назначиха всички необходими изследвания, след като в друга болница ни държаха 12 часа без даже да му вземат кръв, а детето ми едва си поемаше въздух! И само адекватната, компетентна и бърза реакция на лекарите от ОДБ на НКБ му спаси живота! Не мога да се оплача и от престоя ни в болничния стационар и от отношението на сестрите и санитарките спрямо мен и детето ми.
НО, това не означава, че трябва да си затворя очите за случващото се с ничиите деца там! А и според мен не само там, а в почти всички детски отделения на българските болници. Конкретният случай е ОДБ на НКБ, но той е много показателен за отношението ни към най- мъничките и беззащитните, които не могат да се оплачат и да ни навредят, а само мълчаливо да страдат.
НО, това не означава, че трябва да си затворя очите за случващото се с ничиите деца там! А и според мен не само там, а в почти всички детски отделения на българските болници. Конкретният случай е ОДБ на НКБ, но той е много показателен за отношението ни към най- мъничките и беззащитните, които не могат да се оплачат и да ни навредят, а само мълчаливо да страдат.
Къде може да се гледа репортажа от снощи?
тук го няма.
Не знам защо не можеш да го гледаш,аз сега влязох през цитирания линк и в момента го гледам отново.Може би трябва да имаш регистрация в сайта на бтв.
Аз също нямам забележки и оплаквания спрямо лечението на моето момченце и отношението към нас. Дебело ще подчертая отново - там спасиха детето ми! Приеха ни в 3 през нощта и веднага назначиха всички необходими изследвания, след като в друга болница ни държаха 12 часа без даже да му вземат кръв, а детето ми едва си поемаше въздух! И само адекватната, компетентна и бърза реакция на лекарите от ОДБ на НКБ му спаси живота! Не мога да се оплача и от престоя ни в болничния стационар и от отношението на сестрите и санитарките спрямо мен и детето ми.
НО, това не означава, че трябва да си затворя очите за случващото се с ничиите деца там! А и според мен не само там, а в почти всички детски отделения на българските болници. Конкретният случай е ОДБ на НКБ, но той е много показателен за отношението ни към най- мъничките и беззащитните, които не могат да се оплачат и да ни навредят, а само мълчаливо да страдат.
НО, това не означава, че трябва да си затворя очите за случващото се с ничиите деца там! А и според мен не само там, а в почти всички детски отделения на българските болници. Конкретният случай е ОДБ на НКБ, но той е много показателен за отношението ни към най- мъничките и беззащитните, които не могат да се оплачат и да ни навредят, а само мълчаливо да страдат.
Съвсем точно казано
"..Била съм там преди повече от пет години, а очите ми отново се напълниха със сълзи, това не се забравя...въпреки че всяка майка е повече щастлива, че са излекували детето й, отколкото нещастна, че е преживяла тези дълги дни в липса на човещина и загриженост."
Това съм го писала аз, само че на друго място в интернат пространството. Fence, така е, аз не съм се оплакала от неадекватно лечение, а от отношението към дечицата, които са без придружител, апропо...не мога да разбера как мец. персонал имаше куража да се държи толкова лошо с болните, при положение че от последната стая можеш да видиш какво се случва в първата????
Копче, браво!!!
Това съм го писала аз, само че на друго място в интернат пространството. Fence, така е, аз не съм се оплакала от неадекватно лечение, а от отношението към дечицата, които са без придружител, апропо...не мога да разбера как мец. персонал имаше куража да се държи толкова лошо с болните, при положение че от последната стая можеш да видиш какво се случва в първата????
Копче, браво!!!
Преди 5г. и аз бях със синът ми в тази болница. Във въпросната 3-та стая. Една седица "спях" седнала на някаква разнебитена кошетка в стая с поне 5 деца (от бебета, та до 3 годишно) + моето. Всичките ревяха непрекъснато - ден и нощ. И всичките бяха циганета. Част от сестрите са свестни, но друга част - ужас.
За памперсите нямам спомени, но шишета с храната минаваха и ги мятаха в леглото. За първи път видях бебе на 4-5 мес., което само си намира шишето и си го тика в устата. Вечно бяха гладни, нямат наяждане.
Говорих със сетрите за децата. Някои от тези деца са в болницата от както са се родили - на отглеждане. Родителите го водят болно, оставят го и започва лечение. След 10 дни детето е излекувано. Междувременно никой не идва да види това дете как е, никой не се интересува от него, никой не го търси. Звънят на родители, но телефоните са фалшиви. Ромчето седи в болницата още месец. Вече се е заразило с нещо друго (непрекъсното се приемат деца) и пак го лекуват (лечение за което плаща състрадателният данъкоплатец). Търсят родители чрез полицията. Намират адреса, качват детето в линейка и го карат на адреса. След седмица същото дете е отново в болница - болно за пореден път. И така кръгът продължава.
И не с едно дете...
За памперсите нямам спомени, но шишета с храната минаваха и ги мятаха в леглото. За първи път видях бебе на 4-5 мес., което само си намира шишето и си го тика в устата. Вечно бяха гладни, нямат наяждане.
Говорих със сетрите за децата. Някои от тези деца са в болницата от както са се родили - на отглеждане. Родителите го водят болно, оставят го и започва лечение. След 10 дни детето е излекувано. Междувременно никой не идва да види това дете как е, никой не се интересува от него, никой не го търси. Звънят на родители, но телефоните са фалшиви. Ромчето седи в болницата още месец. Вече се е заразило с нещо друго (непрекъсното се приемат деца) и пак го лекуват (лечение за което плаща състрадателният данъкоплатец). Търсят родители чрез полицията. Намират адреса, качват детето в линейка и го карат на адреса. След седмица същото дете е отново в болница - болно за пореден път. И така кръгът продължава.
И не с едно дете...