- Публикувана: 14 окт. 2010, 10:58 ч.
- Последно мнение: 17 май 2011, 07:40 ч.
Клончета цъфтят ,птички пеят - децата на ВАРНА лудеят!!!
Здравейте и в новата темичка,момичета 
Времето е наистина кофтарско ,обаче предлазполага към четене ,размисли и леки страсти. 
Ето нещо ценна ,което ние жените понякога забравяме..за себе си:
Жените имат сили, които изумяват мъжете...
Те понасят страдания, те понасят мъка,
но те носят щастие, любов и радост.
Те се усмихват, когато искат да крещят.
Пеят, когато искат да плачат.
Плачат, когато са щастливи
и се смеят, когато са нервни.
Те се борят за това, в което вярват.
Те се изправят срещу несправедливостта.
Не приемат „не” за отговор,
когато вярват, че има по-добро решение.
Лишават се от нещо, за да има за семейството.
Отиват на доктор с изплашен приятел.
Те обичат безусловно.
Плачат, когато децата им успеят
и са щастливи, когато приятелите им получават награди.
Радват се, когато чуят за раждане или сватба.
Сърцата им са разбити, когато си отиде приятел....
Скърбят безкрайно, когато загубят член на семейството,
и все пак са силни, когато мислят, че не им е останала сила.
Те знаят, че една прегръдка и една целувка
може да излекува разбитото сърце...
Жените идват във всички форми, размери и цветове.
Те ще карат километри, ще летят, ходят, тичат или ще ти е-майл-нат само,
за да ти покажат колко са загрижени за теб.
Сърцето на жената е това, което
кара светът все още да се върти.
Те носят радост, надежда и любов.
Те изпитват състрадание и имат идеи.
Те дават морална подкрепа на
семейството си и приятелите си.
Жените имат важни неща да кажат
и всичко да дадат.
НО ВЪПРЕКИ ТОВА, АКО ИМАТ НЯКАКЪВ НЕДОСТАТЪК,
ТОВА Е, ЧЕ ТЕ ЗАБРАВЯТ КОЛКО СА ЦЕННИ.
Затова ,мили дами ,не забравяйте колко сте/сме ценни и нека желанието за това винаги грее в очите..дори и в тъжните есенни дни.
Времето е наистина кофтарско ,обаче предлазполага към четене ,размисли и леки страсти. Ето нещо ценна ,което ние жените понякога забравяме..за себе си: Жените имат сили, които изумяват мъжете...
Те понасят страдания, те понасят мъка,
но те носят щастие, любов и радост.
Те се усмихват, когато искат да крещят.
Пеят, когато искат да плачат.
Плачат, когато са щастливи
и се смеят, когато са нервни.
Те се борят за това, в което вярват.
Те се изправят срещу несправедливостта.
Не приемат „не” за отговор,
когато вярват, че има по-добро решение.
Лишават се от нещо, за да има за семейството.
Отиват на доктор с изплашен приятел.
Те обичат безусловно.
Плачат, когато децата им успеят
и са щастливи, когато приятелите им получават награди.
Радват се, когато чуят за раждане или сватба.
Сърцата им са разбити, когато си отиде приятел....
Скърбят безкрайно, когато загубят член на семейството,
и все пак са силни, когато мислят, че не им е останала сила.
Те знаят, че една прегръдка и една целувка
може да излекува разбитото сърце...
Жените идват във всички форми, размери и цветове.
Те ще карат километри, ще летят, ходят, тичат или ще ти е-майл-нат само,
за да ти покажат колко са загрижени за теб.
Сърцето на жената е това, което
кара светът все още да се върти.
Те носят радост, надежда и любов.
Те изпитват състрадание и имат идеи.
Те дават морална подкрепа на
семейството си и приятелите си.
Жените имат важни неща да кажат
и всичко да дадат.
НО ВЪПРЕКИ ТОВА, АКО ИМАТ НЯКАКЪВ НЕДОСТАТЪК,
ТОВА Е, ЧЕ ТЕ ЗАБРАВЯТ КОЛКО СА ЦЕННИ.
Затова ,мили дами ,не забравяйте колко сте/сме ценни и нека желанието за това винаги грее в очите..дори и в тъжните есенни дни.
Добра ви вечер варненски майки.Влизам в темата ви да попитам имате ли някакави отзиви за д-р Виолета Йотова/МБАЛ,Св.Марина/-дет.ендокринолог.Синът ми на 13г.е със сериозен здравословен проблем,имаме направление за месец ноември,но бих искала да се ориентирам от сега.Моля,ако някоя от вас е имала посещение при нея да се изкаже.Събирам мнение и за други специалисти,със сигурност не са малко,ще съм благодарна на всеки който се включи,притеснена съм много към кого да се обърна.Лека и спокойна вечер.
За Дани и ДЗ !!!Бравооооо
очаквам циганското лятоооо;-) стига с този дъжд и вятър
не съм влизала отдавна - причината е явна - работа ...спомняте ли си онзи рефрен на мая бежанска- работа насам ,работа натам ,работа си търся ,за да се наям! "
е,не само за яденето работим....
за ДГ- Ани ходи 4 дена и ве4ерта повърна- пак задна хрема..после 3 дена вкъщи...и тъкмо се канех да я водя- айде пак...повърна- този път - червено гърло - айде беладони и чайове...и сега пак се гласим....а ина4е виждам 2 майки близо до градината- децата им се закшляха едно след друго- едната вика на другата и вие ли кашляте- ами да - ама си ходи на градината,нищо й няма...а аз ,чувайки тази кашлица като на стар пушач...сърцето ме заболя...ама ето - пак старата песен...уфффффффффф я да си лягам!!!!!!!!!!!
А защо така мрачно момичета?
Хубав си е и дъждецът... Поръми, поръми пък спре. Прахоляка се поуталожил, града блеснал умит и свеж, листата по дърветата, още зелени и млади ... и т.н. А покаже ли се и слънчице, ехеее БЛАЖЕНСТВО! Няма ни жега, ни ветрища прашни.
Хубава, дълга и топла есен да си пожелаем! 
А за ДГ, Мери ред, за съжаление това е голата грозна истина. Има родители /?безсъвестни или отчаяни? не зная/, които водят децата си болни, а от страна на персонала, контролът е занижен или изобщо липсва.
Започнах работа /за сега с плаващо работно време/ и много мислих за алтернативата детска ясла, но сърце не ми дава, да подложа малкото човече на това изпитание. Той е много общителен и активно търси контакти с деца по детските площадки и на разходка. Не се притеснявам, че ще страда от раздялата с мен или че няма да се адаптира, а че ще го изложа рязко на твърде много инфекции и вируси, особено в този сезон. За сега май ще се опитвам да жонглирам с помощта на бабите и моята "плаваща" заетост. А на пролет /дано изкараме така до тогава/ ще тръгваме на ясла, ако ни приемат
.
Хубав си е и дъждецът... Поръми, поръми пък спре. Прахоляка се поуталожил, града блеснал умит и свеж, листата по дърветата, още зелени и млади ... и т.н. А покаже ли се и слънчице, ехеее БЛАЖЕНСТВО! Няма ни жега, ни ветрища прашни.
Хубава, дълга и топла есен да си пожелаем! А за ДГ, Мери ред, за съжаление това е голата грозна истина. Има родители /?безсъвестни или отчаяни? не зная/, които водят децата си болни, а от страна на персонала, контролът е занижен или изобщо липсва.
Започнах работа /за сега с плаващо работно време/ и много мислих за алтернативата детска ясла, но сърце не ми дава, да подложа малкото човече на това изпитание. Той е много общителен и активно търси контакти с деца по детските площадки и на разходка. Не се притеснявам, че ще страда от раздялата с мен или че няма да се адаптира, а че ще го изложа рязко на твърде много инфекции и вируси, особено в този сезон. За сега май ще се опитвам да жонглирам с помощта на бабите и моята "плаваща" заетост. А на пролет /дано изкараме така до тогава/ ще тръгваме на ясла, ако ни приемат
.