Re: ВЪПРОСИ към хомеопати - 9

И аз пак тук да се оплача . От неделя вечерта малкия е пак с характерната за него суха, груба, дразнеща кашлица. Чухме се разбира се с хомеопата, според нея е леч. криза от приетото преди седмица лекарство и каза да не давам нищо. Малкия нсощи и днес е толкова зле, че направо ми се реве , естествено не си позволявам пред него подобна слабост. Въпросът ми е колко време продължава тази криза? Предполагам няма универсален отговор но все пак?

пп. Толкова е зле мъника, че като излезнем из квартала да глътне малко свеж въздух, поне вдама непознати ме спират да ми дават съвети какво да му давам за кашлицата. А влезнем ли в магазин, гаранция продавачката е направила коментар за кашлицата му

Хора,помогнете!Класическа хомеопатия или Боарон?Скоро водих малкия на преглед при хомеопат и му изписа 8 различни гранулки,по 20 на прием 3 пъти на ден.Не съм ги дала все още,защото съм силно разколебана.Утре ще го водя при друг хомеопат-класик.Нормално ли е да се изписват толкова много гранули?Детето ми е на 7г.5м.

 
Здравейте,

бих искала да попитам за вашето мнение, извинявам се предварително, че съм многословна. Лекувам се от 18 дни с Хиос 1 ЛМ, 3 на ден. Причината е - доста тежка следродилна депресия и натрапливи мисли. А от петнадесет години си имам депресия и натрапливи мисли , пила съм три години антидепресанти.
Знам, че трябва да имам доверие на хомеопата си, но в момента съм много притеснена, не зная какво се случва и ви моля за съвет.   Ще обсъдя и с нея какво става, но все пак и вие ме посъветвайте.
Лекарството ми помогна още първия ден да спя, да получа апетит и да се храня. Оттогава леко се стабилизираха нещата. Но от четвъртък се чувствам много зле, имам усещането, че болестта е навлязла много дълбоко в мен, че нищо не е останало от предишната ми личност, че никого не обичам, всякакви лоши мисли, които преди бяха по-различни като усещане и аз си имах адекватността да се дистанцирам от тях, но сега съвсем се смесиха с мен и имам периоди на пълно сливане с всякакви лоши мисли. Все едно са ме сменили, не съм аз. На моменти имам някакъв спомен каква съм била преди, но те са много редки и кратки и се чувствам изключително зла и агресивна през останалото време. Лекарката ми обясни, че когато състоянието е тежко, няма лечебни кризи, че са си  мои влошаванията и с времето ще отминат.  Но това не отминава.
Възможно ли е това да е някакво доказване, а не влошаване на болестта ми?
Преди лечението бях спряла да се храня. В началото му имах даже прекомерен апетит, но това вече не е така, хапвам по съвсем малко, когато не съм гладна и не ми се яде.

И накрая също искам да споделя още нещо - когато донесох вкъщи шишенцето с лекарството, го взех в ръка, отначало с нежелание . После усетих много подкрепящо и уютно усещане от него за известно време. А накрая усетих, че ме обхваща паника и ужас, които се увеличиха толкова много, че го оставих на масата и постепенно ужаса ми изчезна.

Днес сутринта не си изпих лекарството и отначало ми беше по-спокойно, но вече това усещане изчезва. Рано сутринта изпих един Атаракс и половин Ксетанор, съжалявам, но ми беше прекомерно зле.

Имах огромно желание да се лекувам с хомеопатия, но не зная какво сатва с мен и не смея да продължа. Лекарката казваше до сега да го пия, че то е подходящото и че важното е, че спя нощем. Наистина откакто го взимам имам много дълбок нощен сън, макар че имам кърмаче и ставам да го храня. Но когато се събуждам напоследък е с огромно нежелание и неприязън, а това не беше така дори когато не бях почнала лекарството и бях в криза.

Лилола, а колко ти е голямо детето? За малките децата до 37, 3 се счита нормална телесна Т, а за бебета до 38 Т е нормално...

профилактика на инфекциозен ендокардит

Самоцитирам се за 3-ти път,пък дано някой каже нещо...

  Лечебна криза от преди една седмица?...  нещо не ми се вярва...

Здравейте   

Искам да попитам дали в нашия случай хомеопатията може да помогне. Моят син, който сега е на 11 г. е малко странно дете. Може би има някои симптоми на хиперактивност, но  не е само това.
Това, от оето смятам че се нуждае е малко забавяне на скоростта...най-общо казано. Умът му форсира с скорост, на която той не може да насмогне. От там се проявява заекване, проблем с писането - не поставя (не може!) пространства между думите...а е вече 5-ти клас! Не може дълго да задържи вниманието си над едно нещо и съответно не може да довършва започнатото...всеки интерес пламва и угасва бързо....а в същото време се трупа някакво вътрешно напрежение. Лично аз смятам, че това е "болестта" на цивилизацията изобщо...но при него запъчва тгвръде рано и твръде силно...

Искам да попитам дали хомеопатията може да се използва в подобен случай? И дали е уместно. Защото ако не успее да овладее "скоростта"...на ума си "спирачките" (задръжните процеси) ще се износят и ще престанат да работят.

Ще бъда благодарна за мненията и съветите ви!