Публикувана: 14 окт. 2010, 23:50 ч.
Последно мнение: 15 окт. 2010, 16:50 ч.

Как да се държа за да помогна и да бъда опора?

1 320
13
1

14 окт. 2010, 23:50 ч.

София
Мнения: 1 688

Здравейте,
Не знам от къде да започна... не знам дали темата е точно за тук, но мисля, че вие можете да ми дадете най-правилен съвет...
Най-добрата ми приятелка загуби днес бебчето си в шести месец от бремеността. В такъв момент как мога да я облекча, какво мога да направя за да й бъде по-лесно Cry

Миналата неделя съпругът й беше кръстник на моето детенце, излизахме след това, говорихме си колко е прекрасно да имаш бебче... и сега се чувствам толкова зле за това, което й казвах тогава, че детето е най-хубавото нещо на света... а нейното вече го няма Confused

Моля ви, кажете ми как мога да намаля болката й, да я накарам пак да се усмихне и да гледа напред. Това е втортата й неуспешна бременност, но първата приключи още в началото на втори месец и тогава беше сякаш по-лесно...

Защо винаги лошите неща се случват на най-прекрасните хора Cry

Последна редакция: пт, 15 окт 2010, 00:46 от NovemberRain

# 1 15 окт. 2010, 10:45 ч.

София
Мнения: 1 688

Мили майчета, снощи до късно четох за вас и вашите ангелчета. Плакала съм цяла нощ и в момента рева с глас. И въпреки, че си мисля, че разбирам какво ви е, знам, че не съм дори и близо...
Бремеността на моята приятелка изживявах с нея, сякаш чаках свое детенце, толкова бях щастлива за нея. Тръпнех за всеки преглед, слушах я с такава радост когато ми разказваше за поредния видеозон, представях си как ще изглежда малкото съкровище... а сега просто не знам какво да й кажа... как да й помогна в болката й... Дали да търся непрестанни контакти с нея или факта, че аз имам дете ще я разтройва повече и е по-добре да я оставя да се окопити без да я натоварвам... дали да я подканвам да споделя, или да се опитвам да я отвличам от тези мисли... Какво е редно в такъв случай?..
Днес ще ходя да я видя в болницата. Не знам как ще успея да скрия подутите си от рев очи обяснявайки й, че трябва да е силна и да гледа напред... не знам какво да й занеса - нещо сладичко или някаква книга... или каквото й да е то просто няма да е на място Confused

Моля ви, дайте ми насока как да съм силна и за нея и как да върна усмивката и надеждата й

# 2 15 окт. 2010, 10:57 ч.

София
Мнения: 9 517

Не е нужно да й казваш нищо, в никакъв случай не се опитвай да я успокояваш с баналности от сорта - ще имате друго, млади сте. Просто бъди до нея. И ако плаче - остави я да плаче, просто я прегърни, не я успокоявай, че всичко ще бъде наред Peace

И изобщо не й обяснявай, че трябва да бъде силна и да гледа напред - само това й липсва - да се опита да покаже, колко силна е, на най-добрата си приятелка.

Усмивката едва ли ще й върнеш, както и надеждата... поне сега, някога след време ще дойде надеждата, усмивката ще се появи доста по-късно...

За детето - не го крий - то е твоето дете, тя го познава, не мисля, че от това ще я заболи повече. То в същност повече едва ли е възможно...

# 3 15 окт. 2010, 13:17 ч.

София
Мнения: 1 688

Благодаря ти, Дзвер Hug

Влизала съм тук при вас и преди. Чела съм и съм плакала с повечето от вас... но никога не съм писала... точно защото не намирам думи... точно защото тези банални утешения не са на място... и ето сега вече трябва да кажа нещо и не мога да се скрия зад монитора безмълвно... но думите ги няма... дори когато ми съобщи не успях да смотолевя нищо друго освен едно "ооо, съжалявам"...
През цялата й бременност бях до нея с малките й тревоги от рода "мога ли да изпия едно кафе без да му стане нещо", "мога ли да ходя на море"... и все й повтарях "Спокойно, не се шашкай. Всичко ше е наред"... явно съм я излъгала Cry

# 4 15 окт. 2010, 13:51 ч.

Мнения: 7 348

NovemberRain, не избягвай приятелката си. Търси я и я намирай. Оставяй я да плаче пред теб и да говори за чувствата си.
Не си я излъгала, като си й давала надежда в страховете й.
И без да говориш нещо, ще й бъдеш от полза. Подхвани ти темата, ако тя не знае как.
Лесно беше да го напиша, но аз не успях да го сторя спрямо човек на когото много държа. Confused

# 5 15 окт. 2010, 13:55 ч.

на дъното
Мнения: 1 751

NovemberRain точно в такива моменти си личат истинските приятели .
Имаше и други подобни теми пуснати в нашия подфорум
Момичетата преди мен са написали Hug

# 6 15 окт. 2010, 14:42 ч.

Мнения: 3 166

Цитат на: silviayo в пт, 15 окт 2010, 13:55

Наистина няма какво да добавя. Просто бъди с нея и не се опитвай да я убеждаваш, че трябва да е силна и да се държи.

Съжалявам за загубата й! Sad

# 7 15 окт. 2010, 15:10 ч.

София
Мнения: 1 688

Това, че ще бъда до нея е сигурно. Дано само тя да ме иска. Звънях й за да отида при нея в болницата, но отказа повикването. Написах й СМС, че я обичам и я прегръщам, но така и не ми върна обаждането и не знам дали е редно да отида направо така... Ами ако не желае да ме вижда? Ужасно ми е объркано.
Благодаря ви, момичета Hug

Дано да направя най-правилното... макар и сега да не знам какво е

# 8 15 окт. 2010, 15:39 ч.

Варна
Мнения: 1 149

Момичетата са ти казали, че просто трябва да бъдеш до нея. Може да не иска да те вижда, но със сигурност има нужда да си до нея. В такъв момент човек иска да е сам, но според мен просто отиди. Думите са излишни, няма правилни думи в такъв момент, за такава болка. Просто една приятелска прегръдка.
Пожелавам на приятелката ти сила и надежда да се справи с болката и да продължи напред!

# 9 15 окт. 2010, 15:53 ч.

Мнения: 7 348

Отиди при нея. След като си поплачете заедно, няма да те избягва.
В момента е в ада и въпреки това тя ще се опитва да успокои теб, да мисли за теб.

# 10 15 окт. 2010, 16:00 ч.

София
Мнения: 1 688

Благодаря ви! Отивам Hug

Ще помоля модератор да изтрие темата защото е възможно след време да влезе в този форум и не бих искала да я вижда...

Прегръщам всички ви и знайте, че съм и с вас, макар да не се познаваме. Влизам понякога тук и си поплаквам за вашите ангелчета и се моля за вас Praynig

# 11 15 окт. 2010, 16:03 ч.

Мнения: 69

NovemberRain понякога,особенно в такива моменти,думите са излишни.И по-нагоре мамите са ти писали,не й кавай как всичко ще е наред,че всичко ще се оправи.От личен опит знам,че това повече натоварва,отколкото да помогне.Защото тя знае,че вече никога нищо няма да е същото.Прегърни я,бъди до нея.Когато тя прецени,ще говори.В такива моменти човек иска да е сам,но и вътрешно иска да знае,че има някой до себе си.Не я притискай,нека изживее мъката си.Както някой каза сега минава през ада.В ситуацията няма правилно и грешно.Ти си й приятелка,ще намериш верния път да стигнеш до нея и да я подкрепиш.
Много съжалявам за загубата й!И за твоята също.Знам какво е да чакаш детето на добра приятелка,все едно чакаш твое!

# 12 15 окт. 2010, 16:29 ч.

Мнения: 64

Здравейте, аз изгубих детето си на 02.08.2010 при раждането. Сега вече съм малко по- добре. Форума много ми помогна. Моят съвет е най- вече да не избягваш темата, не е лесно да се намери човек, с който да може да се говори. Моята най- добра приятелка, след много настояване да ме види, дойде със сестра си. Беше ми много обидно.
Ако не иска да те види не настоявай. Когато е готова ще се обади.
Друга приятелка, която не смятах за толкова близка беше бременна в осмия месец, трета бременост, първото си бебе изгуби в шестия месец. Тя влезе с корема напред още на третия ден след секциото ми. Дойде с майка ми. Мислех си, че ще ми е много тежко да я видя с корема, но напротив, стана ми много мило, само я погалих по корема. През цялото време беше до мен, притеснявайки се за своето бебе. Когато роди на 05.09 отидох да ги видя в родилното, тя роди в същото родилно, където родих и аз и прегърнах малкото й бебче. Сега винаги когато мога да ги видя ми е много приятно.
Моят съвет е: не й казвай да е силна, тя сега трябва да страда, да плаче и да й е мъчно. Тъгата, мъката, без тях не може да се продължи напред. Ще дойде момент, в който ще може да погледне напред, да мисли за бъдещето. Говори за болката й, и за твоите чувства, не за банални и ежедневни неща, сякаш нищо не се е случило. Изплачете се, пък ще дойде и момента да се посмеете, и и кажи за форума, ако не знае. Hug

# 13 15 окт. 2010, 16:50 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 21 823

Адри, момичетата са ти казали - достатъчно е да си до нея. Тя самата сега не знае на кой свят е, но един добър приятел за опора никога не е излишен. Не мисля, че тя би се обидила от темата ти, дори и да я види във форума. Тя показва, че мислиш за нея.

Препоръчани теми

Забременяване след мъртво раждане

Кремация на мъртвородените бебенца

Загубихме детенцето си ..

Загубих бебето си в 34 г.с.

Причина:

Причина: