Май името му започваше с Ф.. 
Фицхю Додсън?
- Публикувана: 20 окт. 2010, 10:59 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2010, 19:13 ч.
Януарче календара поглежда всеки ден, че скоро ще празнува 4-ти рожден ден!
Фицхю Додсън?
Ммммммммм...Не съм сигурна....
Не името,всъщност,а фамилията имах предвид.
Додсън имаше ли такава теория?
Навреме си говорихме за приспиванията на бебетата(преди 3-4 години 
) и тук в темата се споменаваше за някакъв автор,който съветваше бебето да се оставя самО преди сън в легълцето си и да не се гушка, въпреки плача му.Така бебето се научавало да заспива самостоятелно,не се разглезвало и т.п..
Май името му започваше с Ф..
) и тук в темата се споменаваше за някакъв автор,който съветваше бебето да се оставя самО преди сън в легълцето си и да не се гушка, въпреки плача му.Така бебето се научавало да заспива самостоятелно,не се разглезвало и т.п..Май името му започваше с Ф..
Toзи е доктор Спок. Не го слушай
Звучи доста съдистично. Аз съм ги оставяла да плачат като бебета не повече от 5 минути. Може и по-малко да е, просто толкова силно пищяха, че не ми издържаше нервната система повече. 
Предпочитам да гушна и да ми е мирна главата. Сега оставям да плачат, но не до откат, защото ми дожалява. 
Иначе относно дилемата за границата между личното развитие и отдадеността към децата съм на друго мнение, но няма да го споделя, за да не се получават спорове.
Ние прекарахме един релаксиращ уикенд - майка ми ни дойде изненадващо на гости (звънна на вратата направо), та вчера ходихме по ергенски на кино даже.
Изгледахме един филм и се прибрахме веднага, оказа се, че Никол плакала за мен. Станало й мъчно, че ме няма. 
Предпочитам да гушна и да ми е мирна главата. Сега оставям да плачат, но не до откат, защото ми дожалява. Иначе относно дилемата за границата между личното развитие и отдадеността към децата съм на друго мнение, но няма да го споделя, за да не се получават спорове.
Ние прекарахме един релаксиращ уикенд - майка ми ни дойде изненадващо на гости (звънна на вратата направо), та вчера ходихме по ергенски на кино даже.
Изгледахме един филм и се прибрахме веднага, оказа се, че Никол плакала за мен. Станало й мъчно, че ме няма.
Иначе относно дилемата за границата между личното развитие и отдадеността към децата съм на друго мнение, но няма да го споделя, за да не се получават спорове.
Иначе относно дилемата за границата между личното развитие и отдадеността към децата съм на друго мнение, но няма да го споделя, за да не се получават спорове.
Няма правилен или грешен подход - зависи от участниците (родители, деца), а те са различни! Споровете са излишни, защото няма универсално поведение, което да е валидно за всички! 
Освен това, колкото и да си спорим, дали нашият модел е правилен за нашите деца ще се разбере след години... 
Освен това, колкото и да си спорим, дали нашият модел е правилен за нашите деца ще се разбере след години...
Има една теория,според която "няма грешни резултати".
...
...
Съгласна, но има там едни клиширани грешки, които плашат всеки родител....
Аз не съм садист и не съм оставяла Пресиян да се дере, но го оставях да заспива сам (почти) в кревата.
Не съм го гушкала, докато заспи. Оставях го в легълцето му и седях до него, пеех му, говорих му и си слагах само ръката му на бузката му. Така хем ме усеща, хем свиква зда заспива в леглото си, хем не се разбужда, ако от гушнат го преместя на креватчето.
и не съм оставяла Пресиян да се дере, но го оставях да заспива сам (почти) в кревата. Не съм го гушкала, докато заспи. Оставях го в легълцето му и седях до него, пеех му, говорих му и си слагах само ръката му на бузката му. Така хем ме усеща, хем свиква зда заспива в леглото си, хем не се разбужда, ако от гушнат го преместя на креватчето.