За шамарите от съдбата....

Сигурна съм, че ще си ок! Вярвай и ще се сбъдне! НЕ може след това двойно изпитание да няма някаква награда! Ще ти пожелая щом тази година не може - до година дядо Коледа да ти донесе едно /а защо не и две/ сладко бебче!
Уви в чужбина оставят плода да бъде изхвърлен сам - много дълго чакат. Имаше една мама в Англия - просто беше ми ужасно да чета! Дано мине /доколкото въобще това е възможно/ бързо и безболезнено. ДАно мъничката душичка е на хубаво място! ДАно и ти намериш сили и надежда да продължиш! ДАно!
Ще запалим с ДАнибебе една свещичка за товите мечти! Дано дядо Коледа/съдбата или който отговаря да се смили! И дано стане скоро!
Много съжалявам! Много прегръдки

Здравей мила   
Нямам думи...просто няма какво да кажа...освен да те прегърна силно 

Радвам се че въпреки мъката, която си изживяла успяваш да гледаш напред. Най-искренно ти пожелавам съвсем скоро да дойде твоя безоблачен ден, огрян от светъл слънчев лъч, процепил бял пухкав облак и образувал една пъстра дъга, най-пъстрата в твоя живот! 

П.П. http://www.immunelab.info/repro/display.php?page=home мисля, че този сайт би могъл да ти е полезен.

Бъди силна,това което си преживяла се е случвало и на мен,един път но е излишно да казвам,че знам как се чувстваш...

Да, най- добре на бележки да продължим

Боже..все едно пишеш моята история...И аз преживях същото...Миналата година-по Коледа...всички щастливи,даже близка роди..а аз..аборт.Преди месец..втори..само,че този път за две седмици загубих две бебчета...И аз така реших...ще чакам ли...защо...какво като съм млада...Момичетата са ти дали сайта на доцент Конова от Плевен,и аз ще ходя там.Правя сама изследвания,без консултации и накрая с всичко,което сме събрали отивам при някой добър лекар.Това е...чудя се какво да ти кажа..освен да си правиш изследванията...пък дано скоро се случи чудото..на всички тук го желая!

Това е и причината "да не бързат" докторите и да изчакват няколко пъти да се случи и да предприемат мерки, чак след 3тия пореден неуспешен опит. Просто, защото дори и при поредните спонтанни много често причина НЯМА.

От сърце ти пожелавам това да е така, всичките пари за изследвания да са хвърлени напразно и причина да няма   

И все пак не забравяйте, че всяка 4та бременност завършва преди 12та седмица, но има и мами които имат 4 поредни успешни...та те не се разпределят поравно между всички ни.  Някои си "чупим" главите по няколко пъти, други имат повече късмет.

Но пък хубаво е да се знае, че шанса да износиш здраво бебе дори след 2 последователни спонтанни е колкото и при нераждалите жени. Затова горе главите!


Не е точно така момичета- в края на краищата в "чужбина" процента на спонтанните е същия като в БГ след терапиите за задържане. Както казват бабите - здрава ябълка от дървото не пада.
Просто навън всички знаят, че от дуфастона и но шпа-то файда няма и ако ти е писано да го загубиш няма да ти помогнат. А пък ако не загубиш бебето високата доза прогестерон в дуфастона може да увреди половите органи на бебето=момиченце- много рядко - ама се случва.И лекарите не рискуват.
И тук дават прогестерон за задържане - ама само ако на изседванията се окажа,че е нисък. Ако не е - точно така- поживо-поздраво си ходиш у дома и се връщаш на няколко дена на доктор да следят кое как се развива. В БГ се връщаш с лекарствата и пак същото. Резултата обаче накрая е същия.

О, то това за жълтата книжка - абонирана си вече 
няма спокойствие от тука нататъка....  и при супер нормална бременност ще се шашкаш. така сме устроени за съжаление, трудно се преборваме и подтискаме страховете си, като веднъж минем от там.

Аз с първата си бременност бях много смела отначало...6-та седмица кървене! Ама всичко се оправи и родих един прекрасен син. Въпреки прокървяването карах спокойна бременност - все си мислех, че абортите само с причина стават... 

Втората бременност - 6та седмица кървене - какво пък си казах - нали и преди беше така....  Е да  - ама не - загубих бебето, кюртажи и т.н.

3тата бременност - започна с огромен СТРАХ..... и после 6та седмица кървене - пак обаче Господ беше на моя страна - и без никакви лекарства бебето се задържа и го износих успешно.

4тата бременност  - кървене 6та седмица  - този път МНОГО ОБИЛЕН КРЪВОИЗЛИВ ! - стахът си беше огромен, нервното напрежение ужасно.... след 4 седмично кървене бебето не оцеля. За да спрат кръвоизлива пак кюртаж....  през тези 4 седмици косата ми започна да побелява....

5тата бременност - 6та седмица- аз не съм на себе си вече и минавам през тоалетната на всеки 10 минути да чакам кървенето...Кървене НЯМА. 7ма-8ма-9та седмица..... започвам да си мисля, че този път ми се е разминало и страхът бавно да преминава в еуфория и радост - АЗ СЪМ БРЕМЕННА!
10та седмица - УЖАСЕН КРЪВОИЗЛИВ! На видеозона се установява, че съм загубила едно бебе и има и още едно с туптящо сърце! Но аборта е тръгнал - надеждите, че ще запазя близнака като се отвори шийката са малко. В матката е пълно с кръв, плацентата се отлепя, загиналото бебе бавно се абсорбира от организма ми докато другото бавничко расте....
и така с обилното червено кървене не една, не две, не три...а ОСЕМ  седмици! през които никой неможе да ми каже, може ли да се задържи едното бебе при този силен кръвоизлив. На 8мата седмица хемоглубина много е паднал, загубата на кръв е много(аз съм 18та седмица) и докторите казват, че ако не спре губенето на кръв ще прекъснат бременността за да не застраши моя живот.
точно тогава кървенето стана кафяво(т.е. кръвта вече не е прясна а стара и просто нямира своя път навън)... 23та седмица видеозона показва добре закрепена плацента и развиващо се бебе - по-малко отколкото очакват, но здравичко и ритащо ... кървенето е вече само зацапване и спира съвсем...

Та чудеса момичета стават!
И при най-страшната ситуация!  Но страхът само расте. Тревогите също....

Какви ли не изследвания са ми правени - нищо никога не се откри защо така става при мен.А със сегашната ми бременност всички лекари бяха изумени от желанието и силата на това бебче в мен да се бори да живее.

Боже,Деси...как си издържала...просто тук срещнах толкова смели момичета и не мога да си обясня как е възможно да се случват такива неща,на такива хора...желая ти лека бременност докрая и леко раждане,миличка!Ще се моля за теб!
Аз също все си мисля,че има причина...и че ще я открием...но явно трябва да се примиря...че не зависи от мен...незнам...чудя се просто дали ще имам твоите сили и куража на всички,които са преживяли такива кошмари...
Успех на всички!