Споделете 149

Супер, завиждам за гората.

Споделям две приятелки в детската, правиха заедно пица, ядоха я, сеаг май измислят и разиграват приказка, допреди малко разпределяха два кашона играчки, които иначе не се поглеждаха.
Ането е много, много щастлива.

Добре, на прима виста за свинското и синагогата:

Пролетес на еврейската общност в България гостува световноизвестен /сред религиозните евреи най -вече, разбира се/мъжки хор на Цюрихската синагога. Ние с моята леля като жени културни, любознателни, тя стопроцентова, а аз петедесетпроцентова еврейка, решаваме да присъстваме на това събитие в софийската синагога. Богоугодността на нашето усърдие израства в героизъм, имайки предвид библейския порой, който се изисипваше часове наред него следобед, но  и с градушка. Подскачайки като сърничка на пръсти по централно-софийските павета, с любезното съдействие на Пътуващия /за къде без него в мой разказ/ и неговия джип, преминавам с риск за живота си и с възможно най-еврейски вид през поредица полицаи, вардещи концерта от Женския пазар до Халите, и присигам в храма. Леля ми вече е там и ме чака. Цялата еврейска махала, културната, религиозната и скучаещата общност присъства. Кимам любезно на познати, по -познати и познати на родителите ми. Сядам. Пейките са неудобни и твърди, но за сметка на това тесни. Успявам да наместя някак си излишътът от крака и задни части, ав това време до мен се настанява популярна сред Общността еврейска певица, без нея събитие не минава, много колоритна дама. До леля ми пък богобоязливо се кипри огромна торба, "мно`о подходящо за концерт, няма що, добре че праз не си е купила "мисля си аз, зер излагаме се. Концертът закъснява с доста време, неориентиран хорист се опитвал да стигне плувайки през града. Леля:
- Ждничка ли си?
- Не, не съм. К`ва е тая торба?- просъсквам аз.
- Давах кръв, това ми е пакетът. Искаш ли кола?- пита леля височко
- Е, те на теб два пакета по милост ли ти дадоха? /леля е метър и петдесет, тежи 48 кила/ - гледам аз със снобско отвращение голямата торба.
- Не бе, ма що не искаш кола, аз няма да я пия? - продължава да пита леля бодро.
"А иначе е толкова дискретна, к`во и става днес" - Не бе, лельо, нищо не искам!
- Имам шоколад, искаш ли шоколад?
- Е не сега де!
- Дай да ти го дам за децата и колата също!
- Айде после! - кривя уста аз, представям си как ще тръсна торбата между мен и певицата, гиздисана с всичките си бижута  и капела на главата.
- Имам "Русенско варено", да ти го дам, Пътуващия обича, а?  Искаш ли "Русенското варено"? - продължава да звъни гласчето на стопроцентовата еврейка из известната с най-добра акустика зала в столицата.
Викали ли сте тихо и съскайки, аз съм - ПРЕДЛАГАШ МИ СВИНСКО??? В СИНАГОГА СМЕ!!!! "СВИНСКО В СОБСТВЕН СОС НЯМАШ ЛИ"???
- Упс! - изхилва се леля,  а аз си пердставям как всички, от певицата до преподавателката ми през два реда, са ни чули.
Най-после концертът започна.

ИМЕЛДА!!!

Имелдааа  
Ох, знам, че емотиконките не са добре дошли тук, но се заливам от смях наистина. Благодаря, отивам да изрисувам докрая сицилианската къща.

хахахаха
с възможно най-еврейски вид 

Имелда,благодаря - усмихна ми петъка!

Василисина колежка

Този уикенд май ще е истински, с два почивни дни демек. Взех си за домашна, но пак по-добре от това да ставам шести ден рано. А сега се упътвам към мола за Social network.

Им, явно имаш много симпатична леля. Предполагам е същата, която ми е колежка 

Гладна съм.Ще изям слон.Отлитам да го търся в хладилника..

Им,  за втори път днес.

Споделям радост вкъщи - в 16:00 часа вече имахме монтиран нов бойлер.
Т. е. няма повече да смърдим 

Имелда, развесели ми вечерта! 

П.П. И евреите ли не ядат свинско?

Не ,само истинските ,сто процентови, ядем.

И пепси не пият, щот не е кашерна

Ха, ха, ха, Имелда,
веднага направих асоциация с моя случка, само че в Петдесятната църква на "Бачо Киро". Аз натокана и лустросана с една дивна чудна гъста коса, дълга при това, търкам дървената пейка с все още неодебелените си задни части и чакам да започне някакъв мъжки хор. Мятам коси и разглеждам богоязливите миряни, смирено свели глави, абе общо взето блея. В един момент отзад ме бута някакво бабе и с писклив глас ми извиква: "Момиче, стига ги мята тези коси! Напълни ми полата с косми." Естествено се сконфузих ужасно, дорде не ме обля просветлението, че "ортодоксалните" евангелистки ходят само на кок и то по един специфичен начин завъртян - като кокоше .... (подозирам старовековна тийн мода от време оно, ама някак си сакрализирана)

Усещам, че цяла зима ще си разказваме кулинарни споделетски истории. Ама е много уютно така. Чувствам се ала: "И аз бях там, и аз от виното пих и се веселих."

Горещо препоръчвам филма Social network. Много е обсесив също като самия фейсбук. И това дете-чудо е наборче, не е честно някак си, а е вече милиардер