Днес щяхме да празнуваме четвъртият рождан ден на сина ни.Той обаче не е между живите,а аз се чудя с какво да се захвана та да не мисля.И вече повече от месец съм така.Със странното чувство за безпокойство и дори физическа болка-сякаш дори тялото помни 
страшният ден,ужаса,мъката,изненадата.чудно защо нито веднъж през прекрасната ми първа бременност не и и помислих за миг,че може да се случи нещо.Мислех си ,че точно на мен няма да се случи............Боже защо........?Е все този въпрос ми се върти,а всичко минава като на лента..Началото на контракциите в 10 вечерта,как в 3 през ноща отиваме при гинеколога с който се бяхме уговорили.после страшните болки в болницата,как виках от болки,а отношението на персонала беше отвратително.Накрая научих страшната истина в коридора на леглото от една санитарка.Точно нея бяха изпратили-не от лекаря ,на койно плащах да ме следи през цялата ми бременност и с който се бях уговорила.Съобщиха ми по ужасяващ и грозен начин,но то май за такова нещо красив начин няма.......После в стаята-майка кърми бебето си,аз рева като магаре,неонаатоложката ме обявява за луда,изписват ме-мъжа ми идва да ме прибере и ми носи букет (за какво ли -още по-силно ревнах).И дългите месеци,години без него-моят син.Никога няма да го забравя
Да ми е жива и здрава принцесата-светлинката в моя ден!Марти няма да го забравя никога,но благодаря на Господа за нея!
страшният ден,ужаса,мъката,изненадата.чудно защо нито веднъж през прекрасната ми първа бременност не и и помислих за миг,че може да се случи нещо.Мислех си ,че точно на мен няма да се случи............Боже защо........?Е все този въпрос ми се върти,а всичко минава като на лента..Началото на контракциите в 10 вечерта,как в 3 през ноща отиваме при гинеколога с който се бяхме уговорили.после страшните болки в болницата,как виках от болки,а отношението на персонала беше отвратително.Накрая научих страшната истина в коридора на леглото от една санитарка.Точно нея бяха изпратили-не от лекаря ,на койно плащах да ме следи през цялата ми бременност и с който се бях уговорила.Съобщиха ми по ужасяващ и грозен начин,но то май за такова нещо красив начин няма.......После в стаята-майка кърми бебето си,аз рева като магаре,неонаатоложката ме обявява за луда,изписват ме-мъжа ми идва да ме прибере и ми носи букет (за какво ли -още по-силно ревнах).И дългите месеци,години без него-моят син.Никога няма да го забравя Да ми е жива и здрава принцесата-светлинката в моя ден!Марти няма да го забравя никога,но благодаря на Господа за нея!
. Пи6а със сълзи на о4и, трогната от твоето страдание. Каква ирония днес бях притеснена за съпруга ми който 6те изражда мъртво детенце, знам 4е е 4уствителен и дълго време 6те го изживява, а сега мисля за теб непознатата и жената загубила детето си. Вярвам 4е вси4ки малки ду6ици, са там горе при звездите играят си с облаците и се усмихват и ако можеха 6тяха да избър6ат сълзите от о4ите на тъжните си майки. 
