Как се справяте с несъобразителните хора около нас?

аз не знам...и на мен не ми се е случвало...ама аз и по пейки не съм седяла, щото моето ревваше, а съм спряла...та крачех с часове наред....явно е нямало как да ме издебнат и да се метнат под сенника, да награбят бебока....


menyanthe - пушенето на открити обществени места все още не е забранено...така че колко ти е приятно всъщност няма значение, хората имат правото да го правят....

И аз това се запитах, явно не на всички се случва. Според мен е въпрос на чиста случайност. Със сигурност мога д акажа, че не зависи от категоричността на майката, защото аз самата проявявам такава. Но явно първоначалното впечатление за мен не е такова.
Най-различни неща могат да предизвикат интерес и да заинтригуват въпросният субект. Попадала съм на една малко смахната дама, която вървейки си по улицата се спря внезапно и се протегна да пипа крачетата на бебо, който беше в майка ми, че имала добра енергия и да му я предадяла. Естествено, че реагирах, но това не пречи на вселенската случайност да е все така хаотична...

Ами а де... ти кажи... късмет?  В моята не са се навирали, не знам. Може и да не ме дразнят достатъчно. Може за някой поглед отгоре в количката да е навиране в количката... Е, това ми се е случвало- поглеждали са ми бебето в количката, ама за мен това е друго... И аз не съм седяла по пейки и сега съжалявам, че съм изпуснала момента.

е няма такава чак случайност на теб да се случва нон стоп, на други никак...аз също не се имам за страшилище някакво.... че да плаша хората от километри...като порасна, че и до сега, хората го закачат, заговарят и т.н. радвам им се...и на тях, че са отворени и доброжелюбни към децата и на него, че не е забит темерут и му е приятно...

и все пак като цяло надали се визират хората с психически отклонения....
нали...все пак малките деца също надали са масово с такива и искат да предават енергия...просто ного от тях искренно се радват  и обичат бебенцата... ама пък...нека го убием в зародиш най-добре..що не....

Май всичко опира до това на кого какво поведение му е приятно. Е, да не е е постоянно, щом не се налага да "треперя" над него, но все ще се намери от време на време някой да иска да го щипне по бузите, да го хване за ръка, все добронамерени неща от този род. Това няма как да не ви се е случвало, просто не е възможно. Но може би за вас е приемливо. Е, моето в такъв случай е забит темерут

Наистина не ми се е случвало!
№2 е всеобща любимка на кварталните баби, защото минава покрай всички с думите: "Дати, Мома, на на" /Здравей, Симона на една"/
Но никой не е посягал да я пипа....Често недоумявам...

Между другото днес се представи така и на младо семейство с бебе на около 10-на месеца / за справка моето е на 16 м./ и двамата я изгледаха все едно ще я бият.   Детето се усети и бързо се разкара.....

и какво твоето ако отиде при някой човек или при друго дете....му се караш, че се навира в пространството на непознатите ли???


и да...да го щипват по бузката никога не се е случвало, нито непознати да се появят от никъде и да го нападнат да го гушкат и пипат по ръцете....

Усмихвали са се, помахвали са се, по някоя мила дума....от както се разговори по-разбираемо и разговори са водили с някои хора.... никак не ми пречи...

Е, значи е несподелимо и така... И аз често не доумявам нужно ли е.

Когато отиде при друго дете по-скоро не се приближава съвсем. Просто е по-срамежлив, какво толкова чудно има, темперамент. Не се е налагало да го стопирам по някакъв начин. Хипотетично не знам, вероятно ще изчакам да видя самите деца как ще се харесат.

Epifania - просто е малък....надали е точно срамежлив, надали може да говориш и за  темперамент на този етап....а и в тази възръст по-точно играчките биха били интересни , не другите деца...ама като стане на 3-4 може и той да почне от бебетата по количките да се вълнува и да иска да ги види(особенно ако до тогава нямате второ, на което да се радва в къщи)...


та да се върнем...та ако едно друго дете на неговата възръст се прилижи към него и го пипне??? драма ли е? ей така де - иска да си играят или кой знае какво подобно.... или само като е седнало в количката е проблем и само ако детето е над 2??? и сигурна ли си, че на детето ти не му е приятно да го галят и да му се усмихват...или само на теб не ти е приятно?

Важно е как го усеща той, ако питаш дали лично за мен е драма приближаването на другото дете - не е само по себе си. С уговорката, че не се отнася за възрастен, който му се радва, а той отказва контакт. За детето - понякога, но не винаги, просто напуска сцената, оттегля се и за мен това е достатъчно, за да го последвам. Но в количката няма как да си тръгне, затова е мама.

Мисля, че не му е приятно непознати хора да го галят и пипат и това е нормално за възрастта му. И на мен не ми е приятно също.

Честно да ви кажа не мога да повярвам....

Аз отидох на разходка, а по темата, която пуснах,са се разразили такива полемики и такива спорове...
То бяха преки и непреки нападки срещу авторката, то се засегнаха теми за облеклото на пенсионерите, за кафета и летни кръчми, за майки на момчета и момичета, за свекърви и за какво ли още не.
Изчетох всичко и благодаря на всички, които са се включили, за мен е интересно да чуя всякакви мнения. Смятам се за човек, които понася различното мнение и гледам от критиката, която получававам да извлека за себе си полезното и градивното, защото не се смятам за безгрешна и безкрайно права.

Все пак направи ми впечатление, че повечето, които са дали мнението си , въобще не са прочели моите постовете.
Така че искам да отговоря на тези, които са ме нападнали:
1. Никъде в постовете не съм се оплаквала, че ми е шумно и че не се пази тишина на детето ми, докато спи. Не знам защо много от вас ме нападнаха точно за това... Напротив даже съм търсила компанията на други майки, защото за мен е приятно да си общувам с тях, особено докато детето ми спи. И да си призная доста полезни съвети съм получавала от много майки, било то с по-малки или по-големи деца. Така че съм съгласна с това, че който иска да му се пази тишина, докато детето му спи да си стой вкъщи.
2. Много от вас ме нападнаха, че пейката в парка не била моя и не е необходимо да питаш дали е свободна, е това си е ваше мнение, но  никои с никакви доводи не ме убеди, че е въпрос на елементарна култура като седнеш  до някой непознат на пейка най малкото е да го поздравиш и да го попиташ дали е свободно, а като решиш да си тръгнеш да му пожелаеш хубав ден.
3. Относно тези,които ме нападнаха, че едва ли не, не позволявам да ми се погледне детето, честно казано не знам от кое точно в постовете ми сте си направили такова заключение. Дадох пример с това как едно 4 годишно дете си набута калните ръце в устата на двумесечния ми син. И отново подчертавам, че не упреквам детето, а майка му, която стоеше безучастно отстрани и само му каза: Да това е бебе и ти си бил такъв.  Има разлика някой да ти надникне в количката и друго е някой да ти бърка в устата на детето, нали?

Като цяло исках да обсъдим, как вие се справяте с простотията, която ни заобикаля и само дадох два примера, които ми бяха съвсем пресни, но явно много хора са се припознали в тези образи и са го приели доста лично.

Така че, ако съм обидила някого, моля да ме извините, не това е била целта ми.

Естествено че е дразнещо,естествено че децата не са виновни,но затова си имат майки да им се скарат или обяснят.Разбира се ,че парка е за всички,но съобразителноста не е излишна.Ние българите по принцип сме лошо възпитани във висш егоизъм и ще дам пример:аминалата година се прибирам в Бг,бременна в 8мес и с малко дете под ръка.Когато се строих на опашката чакаща за самолета тук,само като ме забелязаха 400човека мигом се дръпнаха и ми направиха път да мина най-отпред Бях онемяла.Имах престой в Париж и от там до Бг в самолет за 100човекаа/всички до един българи/,просто ме прегазиха,а един около 120кг мъж в стремежа си да ме пререди едва не ме удари в корема с тежката си раница

Сега видях,че си писала и питаш как се справяме ,ами никак,просто я игнорирам.Не се ядосвай,просто не им обръщай внимание,но да ти кажа,че на тази майка,която си дала за пример,нямаше да и остана длъжна

 Аз се справям с всякакви такива ситуации като просто обръщам гръб, изнасям се и т.н. Не ме дразнят хора, които вършат нещо, което не е забранено ( да пушат по паркове и улици и др. ). Чудя се обаче, кога ще въведат ясни правила за кучкарите, та да не си разхождат тъпите псета, където им скимне и най вече по детските площадки и игрища!!! Не стига, че навсякъде е осрано от пумияри и дом.любимци по тревните площи, ами трябва да се заврат и в оградените за деца терени. Иде ми да стрелям на месо!

Е Мафани ти явно си късметлийка  Аз също като авторката забелязах ,че някой хора разбират нещата по съвсем друг начин и то доста краен.Не ставаше дума за това дали някой ще погледне или ще се порадва на детето, а за това ,че не е приятно дете ,което досега се е ровило в пясъка или градинката да посяга да пипа малко бебе.. И не ставаше дума,че парка е само за майки с малки бебета, а ,че е нормално да има някакво съобразяване.Нормално е да е шумно,да има хора,които пушат,но е и нормално като седнеш до майка с бебе да не пушиш в лицето му...На мен лично ми е приятно като хората се радват на децата ми,но когато бяха съвсем мънички бебета и на мен ни ми беше приятно да ги пипат, а дори ми се е случвало жена на средна възраст да посяга да вземе 8месечния ми син от количката да му се порадва... Е,тактично я срязах...Така,че не се учудвайте ,че има и такива хора,късмет е ,че не сте ги срещали