Забременяване след мъртво раждане

какви витамини си пуска, защото мисля другата седмица да пускам вит.В6, В12, Д, и да си видя нивата на прогестерона понеже след последните няколко месеца имам кървене около дните на овулацията и нямам обяснение на какво се дължи

При мен раждането когато загубих бебчето беше естествено и започнахме опитите на третия месец. Нашите бебета са инвитро и още от самото начало следих много показатели като ЩЖ, витамини и тн за да се подготвя. Може да се каже че ми стана фикс идея, но научих много за това как да се подготвя за бременност,  за какво да внимавам, кои марки витамини ми помагат най-добре. Отне 9 месеца и един неуспешен опит за да докараме хубаво качество на яйцеклетките. Ние сме с мъжки фактор, но все пак на моето тяло му отне толкова време за да влезе в релси.
През май родих своите дъгички секцио и ми казаха че след 6м може да пробваме пак.

Кои витамини изследвахте?

Да, фолиева киселина задължително, не съм спирала да я пия. И още разни добавки за качество на яйцеклетките, че вече бях на възраст.

B6, B9, B12, D, хомоцистеин. Има много теми във форума за витамини и добри съвети какво да ги правим.

Много съжелявам за загубата ви и искрено ви съчувствам.. Тук всички знаем през какво минавате и с какво отчаяние и мъка са изпълнени дните ви. Наистина това е ужасна трагедия и болка с която трябва да продължим да живеем. Моето бебе почина при планираното секцио в 38 седмица, не успяха да го спасят също като при вас. Минаха 7 месеца и вече ходя по лекари и изследвания, но ще изчакам 1 година за нови опити, тъй като това ми беше 2 секцио.. Въпреки, че са минали 7 месеца всяко ходене на прегледи ми причинява ужасен стрес. Наистина трябва време за възстановяване на психиката до колкото е възможно, началото е абсолютен кошмар, но постепенно става малко - по добре, защото в един момент приемаш нещата и свикваш да живееш с това. Дано всяка една от нас един ден да гушка бебе дъга, само това би ни направило живота по-светъл.🙏 Прегръщам ви! ❤️❤️❤️

Здравейте ангелски майки. Едва ли някоя от нас някога си е представяла че ще пише във подобна тема. През последните седмици препрочитах това което ви се е случило и плачех и заради вас и заради мен. Може и да е странно но във момента единствено намирам утеха във тази тема. Преди 17 дни изгубих моя малък бебко. Във 25 седмица се сбогувах със моя ангел. Бременноста ми не беше лека. Но тъкмо когато казаха вече всичко е наред. Когато ми казаха че няма от какво да се притеснявам изгубих моето момче. Предишната вечер имах само леки болки във кръста. 30 мин след полунощ ми изтекоха водите. Във този момент всичко във мен се срина. Знаех че шанса детето ми да оцелее е нищожен. Отидох във болницата, прегледаха ме, един час млад лекар се чудеше дали са ми изтекли водите. Бебко беше жив. Сложиха ме на системи. А водите не спираха да изтичат. На сутринта ми казаха че няма шанс да оцелее моето слънчице и ще ми предизвикат раждане. Всяка една от вас знае как се почувствах. На другата сутрин със хапчета ми предизвикаха раждане. След 6 часа физическата болка свърши. Във деня във който ме изписаха разбрах че причината е вътрематочна инфекция. А изолирания причинител pseudomonas aeruginosa.Най често става на въпрос за вътре болнична инфекция. Не спирам да си задавам въпроса защо се случи. Как никой не забеляза нищо. Следях се на две места. Купища изследвания и нищо. Три дена преди да изгубя моя бебко бях на преглед. Сега не знам как да продължа. Имам по голямо момченце което също изстрадах много докато се роди. Той ми дава сили но осъзнавам че никой няма да замести моето второ слънчице. Начина по който протече моето второ раждане ме кара да се чувствам още по зле. Спомена как се влача по пода със ужасни болки от които даже не можех да изправя и че никой не идваше въпреки многократните позвънявания на звънеца. Това направи този момент още по ужасен за мен. Извинявайте момичета но със никой друг не мога да споделя това. Само тук можете наистина да ме разберете. Бъдете силни.

ReniAngel, много съжалявам за това което ти се е случило и за това, че се присъединяваш към нашата група.

Прегръщам те, предстоят ти трудни месеци. Кураж!

За лошия спомен от раждането ... разбрам те. На мен щеше да ми е първа рожбичка и не стига, че го изгубих, но самото раждане беше някакъв ад. Помня как от болка крещях, че просто искам да се свършва с мен. Чувствах се толкова уплашена и сама ...

Времето лекува. Няма да забравиш, но ще свикнеш да живееш с болката.

Надявам се всички които сме писали тук, да се върнем и да споделим дългоочакваното щастие. Приела съм го като мисия, много лична, да помогна и вдъхна кураж на всяка жена, която е била в моето положение.

Ще се получат нещата, момичета! Няма начин. Много кураж от мен - не минава ден да не мисля за загубеното си дете, сега щеше да е на 4 години. Нищо не го замества, но няма и нужда, то си съществува и не може да бъде забравено.
ReniAngel, знам, че няма какво да те утеши в момента - но това, че знаете каква е причината, всъщност е добре. Вътрематочните инфекции са трудни за диагностициране и често се пропускат  
За раждането - просто не мога да разбера защо в нашата варварска държава постъпват така - да оставят жена, загубила детето си, да се мъчи и да ражда сама, без обезболяване, без утеха, без нищо. Само тук е така, тотално безчовечно. Мен със секциото поне мълчаха и след раждането ме заобикаляха, не ме занимаваха със себе си. Нямаше да понеса някакви лекари да ми се обясняват.

Веднага след раждането ми, ме поставиха в стая, с две легла, като уточниха, че няма да настаняват никого при мен, за да не се разстройвам. Макар, че достатъчно ми беше, да чувам бебенцата по целия етаж как плачат, а пък аз ..

Няколко акушерки ме бяха взели много присърце и постоянно идваха да ме питат как съм и да си говорим. Бях питала една от тях, предлага ли болницата някаква психологична помощ .. да поговоря с някой точно когато най-много имах нужда, но такава помощ не се предлага. Самите те с отправянето на въпроса ми, се съгласиха, че такава помощ трябва да бъде налична в болницата, но те нищо не можели да направят.

Сигурна съм, че жени с живи и здрави бебенца, които са имали тежко раждане и някаква уплаха също имат нужда от психологическа подкрепа. Определено трябва да се помисли в тази насока.

Адът от преживяното в болницата го изживявам всяка вечер от 15.10.2018 . Такова мъчение и страдание беше - и физическо, и психическо. По-лошото е, че родителите ми живеят до болницата и всеки път, минавайки от там, очаквам някой да излезе през вратата и да каже "чакайте, ето бебето е живо, вземете го". Второто раждане в друг с болница беше секцио. Емоцията беше уникална, въпреки че умирах от страх да не стане пак нещо. Но държанието, преживяването, лекарите бяха прекрасни. Мъжът ми знаеше, че бебето ще излезе бързо, но шиенето беше около 30мин, та умрял от страх, че пак нещо е станало, особено като видял лекарят да идва, а той дошъл да съобщи, че дъгичка се е родила. Тези страхове ще ни съпътстват винаги, част от нас са и няма да изчезнат с времето.

Изпитвам ужасяващ страх от следваща бременост да не се случи пак най-лошото, да не изгубя и този път шанса да имам живо и здраво бебче. Обикалям по лекари направих купища изследвания, за да избегна отново този ужас които преживях и всеки ден продължавам да изживявам, на мене също ми казаха че причината за преждеврвнното раждане е била инфекция "хотиоамнионит" която никой не я е забелязал, моят лекар всеки път следеше шийката понеже бях със серклаж заради конизация 2017г.  и голяма част от шийката ми е отрязана. Сега на МБ излезна наличие на възпалителен процес и съм в голяма параноя дали ще успея да я излекувам преди да правим опити отново за бебе, а така искам този път всичко да е наред, толкова много ме боли от загубата на моят малък бебчо, надявам се той да се върне при мен като живо и здраво бебе. Няма ден в който да не си мисля за него и да моля Господ да ми го върне:cry:

Много съжалявам за тежките ви загуби,мамчета!!!Плача с прочетеното за всяка една от вас. За съжаление Господ нас е избрал да изстрадаме милите ни душички.Преди време ,ако бях четяла нещо такова,може би щях да си кажа  " О,ужасно е,на никой да не се случва  " и " Но поне докторите са свели до абсолютният минимум подобни събития  ",но с потрес виждам  колко много такива случаи има всеки ден и се ужасявам... Това е най-тежкото страдание за една майка...💔Прегръщам всички ви с надеждата,че един ден всяка една от нас ще си има своето бебе на дъгата❤❤❤

ReniAngel ужасно много съжелявам за това което Ви се е случило.. Никоя жена не заслужава подобна трагедия, но ние сме тези, които изтеглиха късата клечка. Този ден всички ще го помним до края на живота си. Аз всеки ден се сещам за болницата, шокът, отричането, съжелителните погледни, както и момента в който си тръгнах от там без сина ми. И аз имам друго дете, това ми помогна, но ми се къса сърцето като се сетя как чакаше брат си с нетърпение, как плачеше за него. Желая Ви много сила да минете тези ужасни първи месеци и скоро да се почуствате поне малко по -добре.  Прегръщам Ви.

Ужасно съжалявам за случилото се! На мен ми казаха още на 5тия месец, че няма проблем за нова бременност. Секциото в 34 г.с. беше юли (второ за мен) април вече бях бременна в 7 г.с. на първия преглед. Не съм имала никакви проблеми, свързани с операцията, през третата бременност и с третото секцио. Само огромен страх, но се преживява някак. Прегръдки и кураж, каквото и друго да кажа ще е малко!