Забременяване след мъртво раждане

Подписах се и аз ,мили момичета
Мен никой не ме пита,аз си го видях и не отделях поглед от него,когато го взеха просто неисках да си отива Силни на всички скърбящи майки Бъдете сигурни,че Господ ще ни възнагради,аз съм сигурна и вярвам

От дълго време събирам сили и аз да напиша за нашата загуба.... изминаха почти два месеца от загубата на моето момченце.Една нощ докато спях в 34г.с.просто ми изтекоха водите.............. и от тогава започна нашия кошмар. Доктора който беше на смяна реши че ще задържи бебето колкото е възможно повече,започнаха да ми вливат банки за задържане за да можели дробчетата да се разгърнат добре.Детенцето ми си беше добре и тоновете му бяха хубави и всичко си беше наред.....Водите ми бяха чисти и нямаше никакви предпоставки за инфекция.Лежах така почти 15 часа без разкритие,със изтичащи води и ясни тонове на бебето. Следващия лекар който дойде на смяна реши,че няма смисъл от задържане и веднага ми включиха окситоцин за да предизвикат раждане. Последваха кошмарни четири часа,след които родих моето ангелче....изплака си и веднага го качиха в неонатологията... уж всичко беше наред на следващия ден с таткото го видяхме в кувиоза дишаше си самичко....а после се появиха инфекция,пневмония,жълтеница....
На осмия ден от неговото раждане ми казаха че са започнали да го захранвам поискаха да нося кърма,че била много полезна за него....а на другата сутрин ми съобщиха че е много зле и едва ли не всеки момент го чакат да умре..... Четири мъчителни дни...всяка сутрин се будех със страх,да не звънне телефона и да ми съобщят,че вече го няма....случи се и това след 11 дни борба,мъничкото му сърчице не издържа...не можах нито веднъж да го докосна,нито веднъж да го прегърна......толкова много ме боли....няма ден в който да не плача...защо живота ми отне единственото щастие,толкова дълго чакано и желано....
Все още си мисля,че това е някакъв ужасен сън....но събуждане няма и детенцето ми вече го няма...
Още нямам резултати от аутопсията,не знам умишлено ли ги бавят или наистина не са готови,но това не ми дава мира...бебенца на по 800 грама оцеляват а моето мъниче 2150кг.не успя да се пребори....
Сега живея само и единствено с мисълта за следващо забременяване,не искам да чакам и секунда,само така ще намалее поне малко огъня който ме изгаря.....
Съжалявам много дълго стана,но имах нужда да го споделя....

Галка,
много, много съжалявам за всичко, което се преживели 
Така и не се научих какво се казва в такива моменти... защото нищо не помага... Прегръщам те.

Можеш ли да кажеш в коя болница се е случило това? Вярно е, че резултатите от аутопсията стават бавно, но не би трябвало да отнеме повече от месец...

Мила, Галка, тук не е нужно да се извиняваш. Историята ти ще бъде прочетена от много жени като теб, които знаят какво изпитваш и знаят от какво имаш нужда сега. Съжалявам, че си загубила детенцето си. Когато имаш нужда да чуеш две топли думи и да споделиш мъката си ние сме насреща във всеки един момент. Затова сме още тук. За да знаеш ти и другите момичета, които са преживели това, че рано или късно ще трябва да се изправиш. Трябва да продължиш и да избършеш сълзите си. Но не и преди да си готова за това. Потъгувай колкото е нужно, но знай че светлина в тунела наистина има!  

Благодаря ви за топлите думи... уж времето лекувало,а моята болка от ден на ден става все по голяма и ми тежи все повече.Отначало беше като сън,като кошмар,но колкото повече време минава,толкова по ясна и жестока става реалността... Все си мисля как щеше да бъде,какво щеше да е,като видя бременна жена или майки бутащи колички,сърцето ми се къса...

Котката Марта всичко това се случи в АГ Варна,аутопсията щели да я правят в Света Марина,пак във Варна. Уж казаха месец а изминаха вече два.Всяка седмица звъня да питам има ли резултат а те все ме мотаят.Казват звъннете след седмица,и така втори път вече.Все си мисля че всичко което се случи е в следствие лекарска грешка и сега се чудят как да покрият случая.Последния път когато видях детенцето си живо,беше в ужасно състояние,нещо което не вярвам че може да се случи за една нощт,а ме уверяваха че е станало точно така.Тази гледка ще ме преследва винаги...

Галка,наистина нямам думи,очите ми се насълзиха и сърцето ми заби лудо Мога само да ти кажа  НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ И ПРОДЪЛЖАВАЙ СМЕЛО НАПРЕД ,искренно ти пожелавам в най-скоро време една успешна бременност с щастлив финал Силни,силни,силни

Galka, така е, в началото шокът предпазва, но като започне да отзвучава, има един период, в който е много тежко, преди да започне да олеква по малко. Това са условни думи, разбира се, "олеква" и т.н.

Не искам да обвинявам колегите, лошо е да се съди, като не си бил там, не си видял с очите си... Но просто вече нямам доверие никому... и ми минават и на мен такива мисли през главата, като на теб... Дано аутопсията да даде някаква яснота, макар че често възникват само още допълнителни въпроси...

 

Галка ... ужасно много съжалявам мила  .
С теб се знаем от Искам бебе и после беше в нашата отчетна /Септемврийската/
Сага разбирам за случилото се и искам да те прегърна много силно и да ти дам цялата си положителна енергия. Всички тук разбираме загубата ти. Аз също миналата година загубих двете си ангелчета в седми месец и знам как се чувстваш. Мен също мисълта за ново дете ми даде сили да продължа напред и три месеца по късно теста беше на лице. Цалата бременност изкарах на тръни, но сега той е до мен и всичко си заслужава. Бъди силна ... много силна, защото сега това е най-важно за да продължите напред.
Вярвам, че скоро отново ще пишеш тук, но с една по-добра новина 

Галка, мила и аз много съжалявам за бебенцето ти. И аз изгубих моята принцеса само преди две седмици и повярвай ми още се уча как се живее с това нещо. Плача всеки ден. Единственото, което на мен ми помага е близостта и подкрепата на съпруга ми. Без него до сега да бях рухнала. Така че дръжте се заедно и си мисли за новия живот, който скоро ще дадеш и за това, че горе на небето ще има един малък ангел, който ще се грижи и за двама ви...поне аз така правя, не помага, но е една утешителна мисъл.

Галка,
момичета са ти дали добри съвети,не знам в тези моменти...нямам думи...не знам какво да кажа...мога само да те прегърна силно и когато се чувстваш готова...те чакаме с добри новини!

Благодаря ви момичета.Разбира се имам огромната подкрепа на мъжа ми и на всички мои близки.Ако не беше той не знам как щях да го преживея.Аз знам че живота продължава,ще продължим и ние.Все някой ден и аз ще гушкам моето бебе...

Кураж мила Галка 1985! Бъди силна!

за момченцето ти 

Здравейте!Аз родих мъртвата си бебка в 35 седмица преди месец.Излезнаха резолтатите от хистологията и там няма при4ина за смърта,а аз имах високо кръвно още в петия месец докторката която ми следеше бременноста все ми казваше,4е било от валнение от консултацията.Нито ми даваха нещо за високо кръвно.Кажете ми не е ли лекарска грешка?С най голяма наглос след като родих ми се обади да попита да ли имало аномалий или пъпната връв била увита около бебка,после каза 4е държала да нау4и резолтатите от алтопсията.Болката която  изпитвам  е ужасна.

Съжалявам за това, което си преживяла! Когато имаш нужда винаги сме на среща!

А тази е не за пребиване, а не знам ... Егати малоумниците мързеливи! 

Ами ,какво да кажа не знам ,некадърници  :.
Много съжалявам мила,много тежко е знам .Пиши ,споделяй ,ние винаги ще сме с теб .