Забременяване след мъртво раждане

tina_072, много съжалявам за това, което си преживяла! Най-важното за оздравяването на душата ти, първата малка стъпка обаче вече си я направила, а именно че си тук и имаш смелостта да излееш болката си, да се оттърсиш от онова ужасно чувство на вина, мъка, яд, завист! Поздравявам те за това, защото се иска смелост да го направиш. Тук всички сме с теб и ще те подкрепим в този толкова труден за теб момент и пак ще бъдем с теб и до теб когато след време решиш да опиташ отново. Сега е време да плачеш когато ти се плаче, да се осамотиш когато не искаш да виждаш никого сама със собствената ти болка и мъка. Всички сме преминали през този ад и почти всички вече имаме нови слънца до себе си, други от нас сега бременеят и очакват рожбите си, а трети вече мислят за нова бременност и правят опити. Времето минава бързо, макар сега д ати се струва спряло. Ще се оправиш физически, ще се оправиш и психически вярвай в това! Болката и споменът никога няма да бъдат забравени, но с времето нещата притихват и остават някъде там вътре в теб да те човъркат цял живот, но ти просто се научаваш да живееш с това, докато в един прекрасен и слънчев ден не видиш онази светлина в края на тунела, която ти прошепва искам да имам друго бебче и съм готова за това! Прегръщам те силно и ти пожелавам да излезнеш възможно най-бързо от този ужас, за да се зарадваш отново на живота. Имай сили, вяра в себе си, в Бог, допускай близките си до себе си, за да преживееш нещата колкото се може по-леко и по-бързо! Желая ти успех, миличка и се надявам скоро да ни зарадваш!    

Благодаря Ви,мили майки,които ме подкрепяте и ми давате съвети!!!Наистина се чувствам по добре и се успокоявам като чета това което ми пишете.Имате по една голяма прегръдка от мен!!!

tina_072  Страх винаги ще има, когато ни е сполетяло нещо толкова лошо.Но не трябва да забравяме че след всяко зло идва добро, аз това си мислех и повтарях след загубата на малкото ми момченце.Деветте месеца от страх минаха толкова бързо,сега се радвам на прекрасна дъщеря.
 Прегръщам Ви всички Вас майки на ангелчета

Тина,силни Няма по-голяма болка,мъка и тъга от това да загубиш своето чакано ангелче,но знай,че там някъде те чака съкровището,което ще те направи най-щастливата майка на света,ще те кара да се смееш,радваш и обичаш от душа.Като за начало прави това,което ти се прави,плачи без да те е срам,викай,крещи ако ще се чувстваш по-добре,а когато усетиш,че си готова планувай нова бременност,моя единствен лек е това,преди няколко дена за 3ти път имах неуспешна бременност,но гледам напред,плача когато ми домъчнее и мисля как след време ще се радвам на  Направи го и ти,мисли как ще си отново грейнала от щастието,че виждаш 2те чертички,не мисли за лошото,остави го зад гърба си,страха си е страх и винаги ще го има,но не си заслужава заради него да се откажеш от най-голямата си МЕЧТА,затова смело напред,напред и само напред Предните пъти и аз бях като теб,не ми се излизаше,не ми се срещаше с бебета,но и това ще преудолееш,нормална е тази твоя реакция,когато се чувстваш готова тогава направи крачката да се видиш с приятелки с бебчета,да им се радваш,гушкаш и целуваш.
Съчувствам ти и те разбирам,знай,че винаги когато ти се иска да споделяш нещо съм насреща

Боби, много съжалявам за това, което преживяваш! 

QueenBee 

Боби, и на мен ми стана много мъчно. Ти явно си истински герой. Не знам как се справяш до тук, но ти пожелавам скоро да се сбъднат всичките ти мечти. Всяка жена заслужава да изпита онази несравнима с друго обич-майчината.

BvM незнам докога ще издържа,но засега успявам и тайно се надявам,че всичко ще се нареди някой ден Доста често си поплаквам,но не се срамувам до го кажа,така ми олеква а именно човек трябва да търси този лек

 

Боби съжалявам много за поредната ти загуба и те прегръщам силно !!!Но искам да те поздравя,че въпреки болката която изпитваш в момента намираш сили да подкрепяш и мен.

bobi123

mimentzeto  и за теб 

tina_072 винаги и с каквото мога бих ти помогнала 

 Здравейте, мами  Аз съм от няколко месеца в този форум, чета, но все не се осмелявах да пиша при вас, защото още ми е трудно да говоря за случилото се.
 Дъщеря ми Светлозара се роди преди две години. Имах изключително лека бременност, с мъжът ми се бяхме оженили наскоро, бяхме невероятно щастливи. Всичко с бебето беше наред според лекарят, който ми водеше ЖК. Доверих му се сляпо- все пак работеше в уважавано здравно заведение, имаше дългогодишен опит. Не ходих на допълнителни прегледи, за което не мога да си простя и до ден днешен.
 Раждането започна, отидох послушно в болницата и започна кошмарът познат на почти всяка жена, раждала в държавна болница. Овързване с колани за тонове, приковаване по гръб, окситоцин, епиозотомия, удари с лакти по корем, спукано ребро, кръвоизлив....но всичко забравих в момента когато се роди малкото ми момиченце. Дадоха ми да я подържа за десетина секунди, после ми я изтръгнаха от ръцете, защото трябвало да я прегледат и изследват, имала съм цял живот да й се радвам....но не би. След това започна кюртаж, безкрайно шиене без упойка, нямах сили да викам, крепеше ме споменът за малкото й личице- толкова приличаше на мен като бебе и на майка ми. Мъжът ми беше извън себе си от радост, звънна на родителите ми, на сестра ми, всички бяха страшно щастливи.
 На другия ден вече бях сериозно притеснена- на всички майки им донесоха бебчетата само моето не. Някак си се насилих да стана, излязох, срещнах една акушерка, тя ми се сопна, че не била оторизирана да дава такава информация. Успях да стигна до неонатологията и да попитам една сестра- тя като ме видя в какво състояние съм, повика една санитарка да ме заведе до стаята ми и ме посъветва да потърся някой лекар. Мъжът ми дойде и обърна цялата болница докато му казаха, че детето ни има сериозен сърдечен проблем (какъв точно, така и не уточниха) и е в тежко положение. Как изкарах нощта, как страстно се молих....е вие можете да си представите. На другата сутрин чаках и тръпнех за новини, докато не дойде някаква сестра и сухо изрази съболезнования....
 Така се стекоха нещата, че мъжът ми остана без работа, аз бях напуснала моята и заминахме в чужбина при родителите му. Някак си успяхме да се стегнем и да подредим живота си. В момента съм бременна отново. От самото начало не можахме истински и с пълно сърце да се зарадваме. После започнаха проблеми- паник атаки, задух, контракции, отлепване, един месец в клиника. За сега закрепихме положожението, но лекарите ми поставиха диагноза страхова невроза, която не може да се лекува с алопатия поради бременността и за която се надяват след ражадането да отшуми. Опитвам се да си помогна с хомеопатия и други алтернативни методи, само и само да не навредя по някакъв начин на бебчо 
 Сега стоя вкъщи и се опитвам да мисля позитивно, но много ми е тежко на сърцето...
 Прегръщам всички ви и ви пращам много обич и съчувствие         

Анум,Боже,Боже,Боже,какво си преживяла,съжелявам страшно много,мила Нямам думи които да изрека в този момент,те са безсилни в този случай,искам да те поздравя за куража и силите които си положила и продължаваш да го правиш,бъди сигурна,че Господ ще те възнагради след всичко онова,което си преживяла.Знам колко ти е трудно,притеснително и стресиращо в момента,но те моля да се постараеш да мислиш позитивно ,защото така и бебчо ще е по-добре Ако хомеопатията ти действа благоприятно я приемай,няма да ти навреди.
Искренно се моля и вярвам,че всичко ще е наред този път и ще доживееш мига,в който ще прегръщаш бебчо живо и здраво и ще му се радваш цял живот  
Прави това,което обичаш,разтоварвай се,излизай,разхождай се,развличай се,не се затваряй в себе си и не мисли за лошите неща,защото съществува и истинско щастие,щастие което да те направи пълноценна,жива 
Прегръщам те много силно и се надявам в най-скоро време да бъдеш една напълно спокойна бремелинка с пухкаво бебче,живо и здраво на финал

Анум мила преживяла си ужасен кошмар...знам че е трудно да бъдеш спокойна сега,но опитай се да се стегнеш заради малкото човече което расте в теб.То ще ти даде сила и вяра,че щастието съществува и е постижимо...
На първо място бих те посъветвала да не влизаш сега тук при нас,това те разстройва още повече и усилва безпокойството ти.Аз плача при всеки нов пост пуснат тук...
Не мисли негативно,знам че е лесно да се каже но не е непосилна задача.Просто избягвай да мислиш,какво може да се случи и мисли само за хубави неща- как сега всичко ще е наред,как скоро ще си прегръщаш детенцето и ще бъдете едно много щастливо семейство...
Прегръщам те и тижелая всичко да мине безпроблемнои със щастлив финал.