Прегръщам всички ви! Ние сме силни майки, жени, съпруги... 
- Публикувана: 25 окт. 2010, 14:03 ч.
- Последно мнение: 2 ноем. 2025, 10:45 ч.
Забременяване след мъртво раждане
Благодаря за разбирането,само тука може да ме разберете.Кофти се чувствам като видя че някой като че ли се опитва д ме избягва заради случилото се,най вероятно защото не знаят какво да ми кажат.Радвам се за всички ви които вече се радвате на здрави бебчета.Дай Боже на всекиму.Благодаря за съветите и куража който ми давате.Дано няма повече мами които да се включат в тази тема.Нямам търпение да ми свърши болничния и да си намеря нова работа за да се разсейвам.Пак ви благодаря и ви прегръщам много силно 
Бъдете все така силни
Бъдете все така силни
Здравейте момичета 
Имам един въпрос,който не е за тази тема,ама не можах никъде да прочета за това.След раждане на мъртво дете като изтече болничния от болницата някой взимал ли е болничен.И лекари които не работят със здравната каса могат ли да издават болнични?Благодаря ви предварително
Имам един въпрос,който не е за тази тема,ама не можах никъде да прочета за това.След раждане на мъртво дете като изтече болничния от болницата някой взимал ли е болничен.И лекари които не работят със здравната каса могат ли да издават болнични?Благодаря ви предварително Здравейте момичета Имам един въпрос,който не е за тази тема,ама не можах никъде да прочета за това.След раждане на мъртво дете като изтече болничния от болницата някой взимал ли е болничен.И лекари които не работят със здравната каса могат ли да издават болнични?Благодаря ви предварително
Имам един въпрос,който не е за тази тема,ама не можах никъде да прочета за това.След раждане на мъртво дете като изтече болничния от болницата някой взимал ли е болничен.И лекари които не работят със здравната каса могат ли да издават болнични?Благодаря ви предварителноАз. Взимала съм от личната и от АГ-то с ЛКК.
Лекари, които не работят с касата, не могат да издават болнични.
На мен ми трябваха 3 месеца вкъщи, и пак не ми бяха съвсем достатъчни, но си дадох малко зор и се върнах на работа...
Здравейте момичета Имам един въпрос,който не е за тази тема,ама не можах никъде да прочета за това.След раждане на мъртво дете като изтече болничния от болницата някой взимал ли е болничен.И лекари които не работят със здравната каса могат ли да издават болнични?Благодаря ви предварително
Имам един въпрос,който не е за тази тема,ама не можах никъде да прочета за това.След раждане на мъртво дете като изтече болничния от болницата някой взимал ли е болничен.И лекари които не работят със здравната каса могат ли да издават болнични?Благодаря ви предварително
Съжалявам, че и аз се записвам в тази тема. Родих мъртвото си бебе в 38 седмица. Пред очите ми е постоянно. Имам чувството, че колкото повече време минава, толкава по-трудно става. Не мога да забравя. ИСКАМ ДА ЗНАМ! Не знам дали има значение, дали ще ми помогоне или ще стане по-зле?! Но искам да знам защо така стана? Всички ми повтарят, че не трябва да се самообвинявам, но...
Моята история е подобна на доста от вас. В петък през деня спрях да усещам бебето. В събота сутрин отидохме да видим какво се случва и ... това беше. Отидох с бебе, а се прибрах ... ПРАЗНА! Родих голямо 3200кг. момченце. Без увита пъпна връв, с абсолютно чисти води, с перфектна плацента. На вид свежо /както се изразиха/, без да се е мъчило. За сега го определиха като внезапна смърт.
Единствено знам, че много боли.
Моята история е подобна на доста от вас. В петък през деня спрях да усещам бебето. В събота сутрин отидохме да видим какво се случва и ... това беше. Отидох с бебе, а се прибрах ... ПРАЗНА! Родих голямо 3200кг. момченце. Без увита пъпна връв, с абсолютно чисти води, с перфектна плацента. На вид свежо /както се изразиха/, без да се е мъчило. За сега го определиха като внезапна смърт.
Единствено знам, че много боли.
Съжалявам, че и аз се записвам в тази тема. Родих мъртвото си бебе в 38 седмица. Пред очите ми е постоянно. Имам чувството, че колкото повече време минава, толкава по-трудно става. Не мога да забравя. ИСКАМ ДА ЗНАМ! Не знам дали има значение, дали ще ми помогоне или ще стане по-зле?! Но искам да знам защо така стана? Всички ми повтарят, че не трябва да се самообвинявам, но...
Моята история е подобна на доста от вас. В петък през деня спрях да усещам бебето. В събота сутрин отидохме да видим какво се случва и ... това беше. Отидох с бебе, а се прибрах ... ПРАЗНА! Родих голямо 3200кг. момченце. Без увита пъпна връв, с абсолютно чисти води, с перфектна плацента. На вид свежо /както се изразиха/, без да се е мъчило. За сега го определиха като внезапна смърт.
Единствено знам, че много боли.
Моята история е подобна на доста от вас. В петък през деня спрях да усещам бебето. В събота сутрин отидохме да видим какво се случва и ... това беше. Отидох с бебе, а се прибрах ... ПРАЗНА! Родих голямо 3200кг. момченце. Без увита пъпна връв, с абсолютно чисти води, с перфектна плацента. На вид свежо /както се изразиха/, без да се е мъчило. За сега го определиха като внезапна смърт.
Единствено знам, че много боли.
Моите съболезнования
Знам, че каквото и да кажем в момента няма да може да те утеши по никакъв начин... Ако мога да помогна с нещо съм на среща... Кураж...
ISKAM_DA_ZNAM_ZASHTO, много, много съжалявам за загубата и мъката, които са сполетели и теб! Искрено съжалявам и съпреживявам болката ти! Все още при теб нещата са твърде пресни и няма как да спре да те боли или да забравиш. Това никога няма да забравиш, просто с времето ще се затъпи болката ти и ще избледнее, но няма да бъде забравена. Пожелавам ти да имаш сили и кураж да се възстановиш бързо физически и психически, за да продължиш живота си напред и когато си готова да опиташ отново! Единствено една нова бременност би ти върнала смисъла за живот, както при повечето от нас, това се оказа най-доброто "хапче"!
Отговор на този въпрос ЗАЩО?, може би никога няма да намериш, приеми съдбата си и давай смело напред. Не се затормозявай с излишни въпроси, които остават без отговор...Знаеш ли и аз колко време загубих да си ги задавам, колко пъти се обвинявах за случилото се, нооо нищо не промених, всичко беше безвъзвратно приключило и просто трябваше да направя първата крачка за нов живот, сякаш тъкмо прохождах...
Много, боли! Но ти трябва да си силна, за да може да забременееш отново, да имаш друго бебенце, на което да дадеш цялата любов извираща от сърцето и душата ти и тогава, едва тогава ще се почувстваш по-добре!
Мило, майче бъди силна! С теб съм и когато ти се иска да споделиш или да си поговориш с нас ние всички сме тук, за да ти помогнем с каквото можем!
Отговор на този въпрос ЗАЩО?, може би никога няма да намериш, приеми съдбата си и давай смело напред. Не се затормозявай с излишни въпроси, които остават без отговор...Знаеш ли и аз колко време загубих да си ги задавам, колко пъти се обвинявах за случилото се, нооо нищо не промених, всичко беше безвъзвратно приключило и просто трябваше да направя първата крачка за нов живот, сякаш тъкмо прохождах...
Много, боли! Но ти трябва да си силна, за да може да забременееш отново, да имаш друго бебенце, на което да дадеш цялата любов извираща от сърцето и душата ти и тогава, едва тогава ще се почувстваш по-добре!Мило, майче бъди силна! С теб съм и когато ти се иска да споделиш или да си поговориш с нас ние всички сме тук, за да ти помогнем с каквото можем!
ISKAM_DA_ZNAM_ZASHTO, прегръщам те, мила!
За съжаление ще имаш моменти, в които ще ставаш по-зле, но ще идват и такива, в които ще си вдигаш главата. Същото се случи и с мен, но в 39 седмица.Всяка твоя дума ми е толкова позната. Чувствата бушуват отвътре.Ще мине време, но никога няма да забравиш преживяното. Ще лягаш и ще ставаш с това. То ще ти стане спътник навсякъде, но едно друго бебе би те спасило със сигурност! Пожелавам ти го от сърце това да се случи възможно най-скоро! Излизай сред природата, шляй се по улиците, прави това, от което имаш нужда. Прясна ти е раната, но знай, че ще дойдат и хубавите дни, в които ще се смееш и радваш от сърце! Дай Боже всички да изпитаме отново оная приятна тръпка вътре в нас!
За съжаление ще имаш моменти, в които ще ставаш по-зле, но ще идват и такива, в които ще си вдигаш главата. Същото се случи и с мен, но в 39 седмица.Всяка твоя дума ми е толкова позната. Чувствата бушуват отвътре.Ще мине време, но никога няма да забравиш преживяното. Ще лягаш и ще ставаш с това. То ще ти стане спътник навсякъде, но едно друго бебе би те спасило със сигурност! Пожелавам ти го от сърце това да се случи възможно най-скоро! Излизай сред природата, шляй се по улиците, прави това, от което имаш нужда. Прясна ти е раната, но знай, че ще дойдат и хубавите дни, в които ще се смееш и радваш от сърце! Дай Боже всички да изпитаме отново оная приятна тръпка вътре в нас!
Мило момиче, съжалявам, че преживяваш този кошмар. Толкова е несправедливо към всички нас, на които първо ни бе дадено и после отнето най-прекрасното. Помня, че се чувствах толкова излъгана и ограбена. Бъди силна, защото друго не ти остава. Не се поддавай на депресията, защото така няма да си помогнеш. Постарай се да се възстановиш колкото се може по-скоро, за да опиташ отново. Защото, както са ти казали, това е единственото нещо, което ще те бутне напред. Поне при мен беше така.
А че не се забравя-така е! Ние просто сме осъдени да живеем с една непреодолима загуба. Прегръщам те.
А че не се забравя-така е! Ние просто сме осъдени да живеем с една непреодолима загуба. Прегръщам те.
Съжалявам миличка, че си преминала през този ужасен кошмар... каквото и да ти кажа, ще е малко, утеха за майчиното ти сърце не съществува. За мен единствения лек беше забременяването отново, е не че изкарах нормална бременност, но това ме крепеше. Въпросите, които се блъскаха в главата ми бяха безброй... за жалост останаха без отговори.
Прегръщам те силно!
Прегръщам те силно!
ISKAM_DA_ZNAM_ZASHTO Прегръщам те силно.
Съжалявам за загубата ти и за това че стана една от нас.
Много е трудно, особено в началото.Въпроси нахлуват в главата ти до пръсване.Трябва време и това е.Време което ще притъпи болката, няма да я заличи.Наистина и за мен спасението беше скорошна бременност.Бременност изпълнена със страх и тревоги, която благодаря на Бога завърши успешно.И с теб ще е така.Опитай се да възстановиш предишния си начин на живот, излизай с хора, с мъжа ти , с приятели.Не се затваряй в себе си и не си задавай така омразните въпроси.
От все сърце ти желая скоро отново да затупти едно сърчице в теб.
Прегръщам те силно.Съжалявам за загубата ти и за това че стана една от нас.
Много е трудно, особено в началото.Въпроси нахлуват в главата ти до пръсване.Трябва време и това е.Време което ще притъпи болката, няма да я заличи.Наистина и за мен спасението беше скорошна бременност.Бременност изпълнена със страх и тревоги, която благодаря на Бога завърши успешно.И с теб ще е така.Опитай се да възстановиш предишния си начин на живот, излизай с хора, с мъжа ти , с приятели.Не се затваряй в себе си и не си задавай така омразните въпроси.
От все сърце ти желая скоро отново да затупти едно сърчице в теб.
Много съжелявам миличка,аз също преди два месеца преживях същата загуба знам как се чувстваш.Не се предавай,споделяй с всеки който пожелаеш.Не се крий от никой и не се затваряй в себе си.На мен лично това ми помогна че се срещах с хора,не че те ще те разберат,но на теб ще ти е по леко като можеш да споделиш.Искрено се надявам скоро Господ да те дари с една прекрасна рожба.Ако можем с нещо да ти помогнем пиши.Прегръщам те силно
Благодаря за съчувствието и разбирането на всички. Наистина имах нужда да чуя (прочета) тези думи от хора, които знаят точно какво преживявам и за болката дори само като дишам. За болката от вината, че се опитвам да забравя и да сложа някаква преграда в мислите си, която да не ме връща всяка минута в онзи кошмарен ден.