Искам само да кажа, че отново се опитваме да сформираме група за подкрепа на родители, преживели загуба. Подходяща е и за родители със "стара" загуба, които усещат, че имат непреработени емоции във връзка със загубата. Ако имате интерес, моля, свържете се с мен.
- Публикувана: 25 окт. 2010, 14:03 ч.
- Последно мнение: 2 ноем. 2025, 10:45 ч.
Забременяване след мъртво раждане
Здравейте,момичета! Аз тази нощ лежа в болницата в очакване да ми предизвикат раждане на бебче, което от вчера няма сърдечна дейност. Болката е неописуема! Предишната вечер и подреждах шкафче с нещата, а днес вече я няма, в последния ден на 36 г.с.
Няма никакво обяснение на този етап защо е спряло сърчицето и. Аз все се надявам утре като я извадят да проплаче. Но чудеса в живота не стават и затова болката ми е огромна.
Имам и много въпроси:
-ако е мъртвородена, може ли бащата да я припознае? Или ще е само на мое име?
- да искам ли да я гушна като излезе? Като все се надявам, че това би я съживило...
- да откаже ли аутопсия, за да можем да си я вземем непокътната или да се съглася да я изследват, за да знам причината?
Тук чета за вероятни обяснения рубеола, варицела, цитомегаловирус, токсоплазмоза, листериоза и парвовирус Б19. Те само с аутопсия ли се откриват?
Какво да правя? Мерси за подкрепата и съветите предварително
Няма никакво обяснение на този етап защо е спряло сърчицето и. Аз все се надявам утре като я извадят да проплаче. Но чудеса в живота не стават и затова болката ми е огромна.
Имам и много въпроси:
-ако е мъртвородена, може ли бащата да я припознае? Или ще е само на мое име?
- да искам ли да я гушна като излезе? Като все се надявам, че това би я съживило...
- да откаже ли аутопсия, за да можем да си я вземем непокътната или да се съглася да я изследват, за да знам причината?
Тук чета за вероятни обяснения рубеола, варицела, цитомегаловирус, токсоплазмоза, листериоза и парвовирус Б19. Те само с аутопсия ли се откриват?
Какво да правя? Мерси за подкрепата и съветите предварително
Мила Невена,
първо искам да кажа, че ужасно, ужасно съжалявам за това, което преживяваш... Аз също имам мъртвородено бебенце, вчера се навършиха две години от раждането й. Сега ще отговоря по същество на въпросите ти, защото това все още е информация, която трудно се намира.
- Бащите не могат да припознават мъртвородените бебенца
Това е нещо, за което ще се борим на следващ етап, след като приемат законопроекта за кремация/погребение на тези бебенца. Мъртвородените бебенца получават акт за раждане, където на мястото на името пише "мъртвородено дете", може да се вземе препис от общината по местоживеене на майката.
- аз много исках да гушна дъщеря си и бях предупредила лекарката си за това. Акушерката гледаше доста слисано, но лекарката й каза да ми даде бебето. Взеха ми го след около 20 мин., много малко за мен. Имах нужда от повече време, както и лично пространство и присъствие на бащата, но това трудно се урежда в нашата действителност.
Моят съвет към теб е да видиш/гушнеш бебето, както ако може и таткото. Да го снимате/да се снимате с него, ако това е нещо, което усещаш, че би искала. Знам, че звучи странно за нашите нагласи, но е нещо, което обичайно се прави в чужбина, където персоналът е обучен за работа с такива родители. Изследванията показват, че майките и бащите, които са видели/държали бебето си по-лесно интегрират загубата в живота си, страдат по-малко от депресия и тревожност по-нататък. Разбира се, някои родители категорично не искат да виждат и докосват бебето си и това е окей, но ако имаш колебания, според мен е по-добре да го направиш, за да не се тормозиш сед това цял живот, че не си...
- В никакъв случай не отказвай аутопсия. Тя ще даде важна информация за следващите ви бременности (евентуално, защото може и нищо да не излезе). Имай предвид, че при аутопсията няма да изследват за причинител, в случай, че се касае за инфекция. Ще трябва да направиш изследвания на себе си. В моя случай най-вероятната причина беше Парвовирус Б19.
За вземането на бебето и други неща ще ти пиша на лични.
Яна
първо искам да кажа, че ужасно, ужасно съжалявам за това, което преживяваш... Аз също имам мъртвородено бебенце, вчера се навършиха две години от раждането й. Сега ще отговоря по същество на въпросите ти, защото това все още е информация, която трудно се намира.
- Бащите не могат да припознават мъртвородените бебенца
Това е нещо, за което ще се борим на следващ етап, след като приемат законопроекта за кремация/погребение на тези бебенца. Мъртвородените бебенца получават акт за раждане, където на мястото на името пише "мъртвородено дете", може да се вземе препис от общината по местоживеене на майката.- аз много исках да гушна дъщеря си и бях предупредила лекарката си за това. Акушерката гледаше доста слисано, но лекарката й каза да ми даде бебето. Взеха ми го след около 20 мин., много малко за мен. Имах нужда от повече време, както и лично пространство и присъствие на бащата, но това трудно се урежда в нашата действителност.
Моят съвет към теб е да видиш/гушнеш бебето, както ако може и таткото. Да го снимате/да се снимате с него, ако това е нещо, което усещаш, че би искала. Знам, че звучи странно за нашите нагласи, но е нещо, което обичайно се прави в чужбина, където персоналът е обучен за работа с такива родители. Изследванията показват, че майките и бащите, които са видели/държали бебето си по-лесно интегрират загубата в живота си, страдат по-малко от депресия и тревожност по-нататък. Разбира се, някои родители категорично не искат да виждат и докосват бебето си и това е окей, но ако имаш колебания, според мен е по-добре да го направиш, за да не се тормозиш сед това цял живот, че не си...
- В никакъв случай не отказвай аутопсия. Тя ще даде важна информация за следващите ви бременности (евентуално, защото може и нищо да не излезе). Имай предвид, че при аутопсията няма да изследват за причинител, в случай, че се касае за инфекция. Ще трябва да направиш изследвания на себе си. В моя случай най-вероятната причина беше Парвовирус Б19.
За вземането на бебето и други неща ще ти пиша на лични.
Яна
Мила Невена, съжалявам за загубата ти. При мен се случи същото нещо и аутопсията показа тромбоза на пъпната връв. Няма думи, които биха те успокоили в момента. Само времето ще те научи да живееш с тази болка и да я приемеш за част от себе си, защото тя ще остане там, където я чувстваш сега.
Ти сама ще решиш дали да видиш бебенцето, но аз никога нямаше да си простя ако не го бях направила. Аз видях дъщеричката си, докоснах я, но съвсем леко и сега не мога да си простя за това, че не я взех в обятията си. Това ме убива, толкова ми е тежко. Не спирам да се връщам към този момент и да си представям, че я прегръщам с цялата си обич. А това, че не успях да си я взема не ми дава покой.
Желая ти бързо възстановяване и много сили...
Ти сама ще решиш дали да видиш бебенцето, но аз никога нямаше да си простя ако не го бях направила. Аз видях дъщеричката си, докоснах я, но съвсем леко и сега не мога да си простя за това, че не я взех в обятията си. Това ме убива, толкова ми е тежко. Не спирам да се връщам към този момент и да си представям, че я прегръщам с цялата си обич. А това, че не успях да си я взема не ми дава покой.
Желая ти бързо възстановяване и много сили...
Невена, съжалявам за това, което трябва да преживееш! Преживяла съм същото, всъщност и двете ми загуби бяха все по това време на април и изпитвам ужас сега. При мен причината беше тромб...не знам къде. каквото и да решиш, не се обвинявай. Аз нямах сили да видя детето си, само леко го зърнах. Но каквото и да направиш е правилното за теб! Желая ти сили и подкрепата на близки!
petrova_nevena 
,съжалявам ,Котката Марта ти е обяснила
Аз не видях бебенцето си,не бях в състояние да мисля,акушерката ме попита дали искам да я видя и гушна ,но преди аз да отговоря ,лекаря ми сложи ръката си на очите ми и каза ,че неможе да го позволи.Извикаха една жена,мисля че беше патоложка,взе мъничето и като мина покрай мен с едната ръка успях да я погаля,още беше топличка
....
Бъди силна и сама прецени,дали би издържала да я видиш,силно те прегръщам
,съжалявам ,Котката Марта ти е обяснила Аз не видях бебенцето си,не бях в състояние да мисля,акушерката ме попита дали искам да я видя и гушна ,но преди аз да отговоря ,лекаря ми сложи ръката си на очите ми и каза ,че неможе да го позволи.Извикаха една жена,мисля че беше патоложка,взе мъничето и като мина покрай мен с едната ръка успях да я погаля,още беше топличка
....Бъди силна и сама прецени,дали би издържала да я видиш,силно те прегръщам
Безкрайно съжалявам за огромната ти загуба, скъпа Невена. Миналата година съвсем неочаквано загубих момченцето си в деня на термина. Причината се оказа най-вероятно парвовирус Б19.
И моят съвет е да поискаш да гушнеш момиченчето си и да го подържиш в обятията си. Поискай, разбира се, и да й облекат всички дрешки. В България може и да се учудят на това искане, моето момченце се роди в чужбина.
И аз те съветвам да поискаш всички възможни аутопсии и изследвания. При мен месец-два след раждането успях да убедя доктора да изпрати запазената тъкан от плацентата за изследване за парвовирус. Изследването явно не се прави навсякъде, защото се търси ДНК на вируса с метод, наречен полимеразна верижна реакция. Възможно е и да е доста скъп, но май във ветеринарната медицина го ползват непрекъснато.
Ако си имала температура седмица, две преди това, разстройство, нещо грипоподобно има вероятност да става въпрос за инфекция, дори при минимални симптоми.
Отдай се не скръбта си колкото време е нужно. Пази се физически. Макар без бебе, тялото ти се нуждае от много почивка. Ако работиш, не бързай да се връщаш на работа. За мен психически беше по-лесно да работя, но май си докарах проблеми с кръста от това и от бързата загуба на килограмите.
Аз бях с епидурална упойка, но след тези проблеми с кръста не знам дали да я препоръчам. За самото раждане помага много, разбира се.
Прегръщам те! Не губи кураж и знай че нямаш никаква вина!
И моят съвет е да поискаш да гушнеш момиченчето си и да го подържиш в обятията си. Поискай, разбира се, и да й облекат всички дрешки. В България може и да се учудят на това искане, моето момченце се роди в чужбина.
И аз те съветвам да поискаш всички възможни аутопсии и изследвания. При мен месец-два след раждането успях да убедя доктора да изпрати запазената тъкан от плацентата за изследване за парвовирус. Изследването явно не се прави навсякъде, защото се търси ДНК на вируса с метод, наречен полимеразна верижна реакция. Възможно е и да е доста скъп, но май във ветеринарната медицина го ползват непрекъснато.
Ако си имала температура седмица, две преди това, разстройство, нещо грипоподобно има вероятност да става въпрос за инфекция, дори при минимални симптоми.
Отдай се не скръбта си колкото време е нужно. Пази се физически. Макар без бебе, тялото ти се нуждае от много почивка. Ако работиш, не бързай да се връщаш на работа. За мен психически беше по-лесно да работя, но май си докарах проблеми с кръста от това и от бързата загуба на килограмите.
Аз бях с епидурална упойка, но след тези проблеми с кръста не знам дали да я препоръчам. За самото раждане помага много, разбира се.
Прегръщам те! Не губи кураж и знай че нямаш никаква вина!
Здравей Невена!Ужасно много съжалявам за загубата ви
Аз също я изпитах с тази разлика,че при мен раждането можеше да бъде фатално защото получих кръвоизлив и съм много благодарна,че успяха да спасят мен и матката ми за да имам възможност да имам това щастие да бъда родител.Аз лично не желаех да видя рожбата си защото ми казаха преди раждането че има хидроцефалия и тази гледка щеше да е още по мъчителна за мен,но всеки прави своя избор сам.Не прибързвайте за следващ опит преди да се консултирайте с лекар.Успех ви пожелавам и на всеки да има жива и здрава рожба на която да се радва
Аз също я изпитах с тази разлика,че при мен раждането можеше да бъде фатално защото получих кръвоизлив и съм много благодарна,че успяха да спасят мен и матката ми за да имам възможност да имам това щастие да бъда родител.Аз лично не желаех да видя рожбата си защото ми казаха преди раждането че има хидроцефалия и тази гледка щеше да е още по мъчителна за мен,но всеки прави своя избор сам.Не прибързвайте за следващ опит преди да се консултирайте с лекар.Успех ви пожелавам и на всеки да има жива и здрава рожба на която да се радва
Хей, в последно време се чувствам като прокажена в света на нормалните. Защото "нормалните" мислят само за "ура, Великден ще ни донесе две чертички" и оттам нататък евентуално за "Ужас! Имам стрии!" или "Помощ! Ще бъдат ли гърдите ми, каквито си бяха". Да са живи и здрави, завиждам им.
Странно, че не съм се сетила да пиша по-рано тук. Виждам, че много от вас имат идея какво се е случило с бебетата им. Предупреден значи въоръжен. Аз не знам.
Накратко нашата история. Кошмарът започна в четвърти месец и завърши в пети. Започна с леко прицапване и болки, хоспитализиране. И един серклаж, който към днешна дата обвинявам за всичко - ненужен и фатален. Оттам нататък ме лъгаха две скъпоценни седмици, че всичко е наред, докато аз кървях като прасе, а детето ми остана бавно и сигурно без околоплодни води. Бактерии във влагалището не откриха, но в стерилната урина (колко стерилна беше е друг въпрос). ЦРПто ми беше по спомен 15. Операцията направиха при ЦРП 7.
В София заклеймиха бургаските доктори като убийци. Съмнението беше, че са отровили бебето и са увредили бъбреците му с количеството лекарства, вливани ми денонощно. Отказаха ми преливане на физиологичен разтвор в околоплодния мехур. Моето съмнение е, че докторът е спукал мехура по време на серклажа. Помня как ме гледаше след това.... Беше толкова гузен и безпомощен. А и кръвоизливите започнаха след серклажа... Както и да е.. Опитвам се да дам някаква що годе обективна информация, но не мога.
Резултат от хистологията - възпалителен инфилтрат. И нищо повече. Какво възпаление? Каква е бактерията? Дали възпалението е дошло следварително от серклажа, от липсата на води, дали водите са изтекли поради инфекция, дали бъбреците са били увредени или мехурът пукнат....
Сега съм ужасена, че мога да се окажа бременна. Ужасена, че може да не забременея скоро.. Ужасена за... представяте си картинката.
Въпросът ми е - мога ли да направя нещо? Да изискам нещо? Да внимавам да не неглижират нещо?
Колко често да изисквам микробиология?
Има ли начин да се предпазя от вирус, който може да бъде смъртоносен за бебето - като разисквания Парвовирус?
Имам автоимунни антитела, много завишени. Те нападат черният ми дроб по време на бременност. Някакъв опит с антитела?
Имам и по-нисък прогестерон...
За момента са ми изискани единствено имунологичните изследвания. Нищо друго. Какво пропускам?
Накрая искам да добавя и няма да се уморя да повтарям - работещите в МД са животни, груби, безогледни, нямащи респект нито от живота, нито от смъртта.
Странно, че не съм се сетила да пиша по-рано тук. Виждам, че много от вас имат идея какво се е случило с бебетата им. Предупреден значи въоръжен. Аз не знам.
Накратко нашата история. Кошмарът започна в четвърти месец и завърши в пети. Започна с леко прицапване и болки, хоспитализиране. И един серклаж, който към днешна дата обвинявам за всичко - ненужен и фатален. Оттам нататък ме лъгаха две скъпоценни седмици, че всичко е наред, докато аз кървях като прасе, а детето ми остана бавно и сигурно без околоплодни води. Бактерии във влагалището не откриха, но в стерилната урина (колко стерилна беше е друг въпрос). ЦРПто ми беше по спомен 15. Операцията направиха при ЦРП 7.
В София заклеймиха бургаските доктори като убийци. Съмнението беше, че са отровили бебето и са увредили бъбреците му с количеството лекарства, вливани ми денонощно. Отказаха ми преливане на физиологичен разтвор в околоплодния мехур. Моето съмнение е, че докторът е спукал мехура по време на серклажа. Помня как ме гледаше след това.... Беше толкова гузен и безпомощен. А и кръвоизливите започнаха след серклажа... Както и да е.. Опитвам се да дам някаква що годе обективна информация, но не мога.
Резултат от хистологията - възпалителен инфилтрат. И нищо повече. Какво възпаление? Каква е бактерията? Дали възпалението е дошло следварително от серклажа, от липсата на води, дали водите са изтекли поради инфекция, дали бъбреците са били увредени или мехурът пукнат....
Сега съм ужасена, че мога да се окажа бременна. Ужасена, че може да не забременея скоро.. Ужасена за... представяте си картинката.
Въпросът ми е - мога ли да направя нещо? Да изискам нещо? Да внимавам да не неглижират нещо?
Колко често да изисквам микробиология?
Има ли начин да се предпазя от вирус, който може да бъде смъртоносен за бебето - като разисквания Парвовирус?
Имам автоимунни антитела, много завишени. Те нападат черният ми дроб по време на бременност. Някакъв опит с антитела?
Имам и по-нисък прогестерон...
За момента са ми изискани единствено имунологичните изследвания. Нищо друго. Какво пропускам?
Накрая искам да добавя и няма да се уморя да повтарям - работещите в МД са животни, груби, безогледни, нямащи респект нито от живота, нито от смъртта.
Шоколадче, съжалявам за това, което е трябвало да преживееш. Аз не мога да ти дам отговор на въпросите, сама за себе си не съм си дала. Странно ми е и на мен как някой са притеснени за бебетата си, но не могат да отложат едно пазаруване, едно море...Причините може да са много, намери добър лекар, който да те накара да му вярваш и слушай него. Останалото е Божа работа. Наистина!
Mademoiselle Chocolate, съжалявам за загубата ти. Не знам как да отговоря на въпросите ти, но искам да те посъветвам да не се отказваш. Както са ти казали по-горе, потърси си добър доктор, ако трябва извън твоя град, както направих аз.
На този етап, не знам как бихме могли да ти помогнем. Освен някой да ти препоръча добър гинеколог в твоя район. В Пловдив има невероятен специалист, на който дължа всичкото си щастие, но това ти е доста далече.
Стискам палци за теб и вярвам, че нещата ще се наредят...за всички нас.
На този етап, не знам как бихме могли да ти помогнем. Освен някой да ти препоръча добър гинеколог в твоя район. В Пловдив има невероятен специалист, на който дължа всичкото си щастие, но това ти е доста далече.
Стискам палци за теб и вярвам, че нещата ще се наредят...за всички нас.
Mademoiselle Chocolate съжалявам много за това, през което си преминала!!! Въпреки,че причината за загубата на моето бебче беше очевадна,след като забременях пак, ходих при трима независими лекари в три различни града.Вече си мислех,че е най-добре да си купя видеозон и да си се следя сама всеки ден.Моят съвет е да не се доверяваш само на един лекар.Ходейки при тримата гинеколози,ми стана много ясно,че всеки гледа по различен начин и сравнявах информацията,която ми даваха.Само към единия имах огромно доверие.Доколкото разбирам си от моя град и ако искаш мога да ти препоръчам добър диагностицик на около 130 км.Ако смяташ,че мога да ти бъда полезна пиши ми на лични. и кураж
и кураж