Публикувана: 25 окт. 2010, 14:03 ч.
Последно мнение: 4 дек. 2023, 09:06 ч.

Забременяване след мъртво раждане

231 580
1 439
1

# 720 13 септ. 2015, 16:23 ч.

Мнения: 2 472

Сузи, за жалост се разписваш в тази тъй- мъчителна тема. Cry

Понякога просто няма причина да изгубваме дечицата си.
На мен докторката ми каза да не спазваме никакви срокове, а да опитваме веднага, но аз родих нормално. Аз загубих третото си дете и опита за следващото бебе се получи доста по-късно, а не веднага както ми се искаше. Но се получи!
Пожелавам ти много скоро да се усмихнеш пак, да изживееш всичко с лекота и сълзи от щастие! Hug

# 721 13 септ. 2015, 19:09 ч.

Пловдив
Мнения: 137

Цитат на: a_tita в нд, 13 сеп 2015, 16:23

Сузи, за жалост се разписваш в тази тъй- мъчителна тема. Cry

Благодаря ти, дано наистина дойде ден в който ще съм щастлива отново.

# 722 14 септ. 2015, 15:11 ч.

Мнения: 403

Сузи правила ли си генетични изследвания за тромбофилия. Аз загубих бебка в 30гс и се оказа че имам тромбофилия и трябва да разреждам кръвта. Разбирам те какво ти е, и ти пожелавам скорошно възстановяване и ново живо и здраво бебче. При мен мина година и месец от загубата и скоро ще ходидим и ние на лекар че не става по нормален път за да пробваме инвитро.

# 723 14 септ. 2015, 16:18 ч.

Пловдив
Мнения: 137

Цитат на: vtvt в пн, 14 сеп 2015, 15:11

Здравей, все още не съм, но ще правя всички възможни изследвания. Пожелавам ти и на теб най-скорошно забременяване и живо и здраво бебче.

# 724 14 септ. 2015, 17:53 ч.

Мнения: 39

Сузи, съжалявам за загубата ти. Права си, много сме, а лошото е, че няма да сме и последните. Исках да ти кажа, че и аз изгубих дъщеричката си горе долу по това време, дори малко по-късно и точно декември започнахме отново с опитите. Аз не можех да чакам, както ми казваха докторите. За мен животът спря да съществува такъв какъвто го познавах и живеех само с мислите за нова бременност и за изгубеното детенце.... Така че не ги слушай. Ако чувстваш, че това е, което ще ти помогне, тогава не губи време. Разбира се, сега ще си дадеш малко почивка, за да се възстановиш поне от първоначалния шок, направи си изследвания, при мен причината се оказа тромбоза, така че провери наистина за тромбофилия, можеш да провериш и щитовидната жлеза. Но няма нужда да чакаш дълго, защото в повечето случаи отнема време, стреса, който сега изживяваш си оказва влияние, но не се предавай...

Аз избрах да започна опитите точно на Коледа, смятах, че символиката е много силна...и имах успех.
Кураж Hug

# 725 18 септ. 2015, 17:02 ч.

Мнения: 49

Много съжалявам за загубата ти, мила Сузи. Огромно изпитание е това, но се довери на инстинкта си и на момичетата, които вече са ти го казали - опитай възможно най-скоро да забременееш! Не отлагай, освен по медицински съображения. Но преди това направи консултации и с друг лекар, и изследвания. Прегръщам те силно и от все сърце ти желая мечтата ти да се сбъдне много скоро! Praynig

# 726 19 септ. 2015, 15:39 ч.

Мнения: 49

Прегръдки и от мен, Сузи. Радвам се, че си събрала сили да четеш и пишеш по темата. Това е крачка напред към приемане на действителността. Твърде много са подобните съдби, а това е толкова болезнено. Аз си мислех, че съм късметлийка, защото преди загубата имам своята прелестна дъщеря. Очаквах, че в нея ще намеря сили да продължа сякаш това е било лош сън. Но сънят свърши щом излязах от болницата. Хората наоколо се държат сякаш не се е случило. Понякога, защото малката е наблизо, а друг път за да не натъжават мен. А аз искам да споделям точно с тях - най-близките. Вече получавам и обаждания с въпроса "Роди ли вече?" и множество странни погледи към корема ми, както и няколко поздравления. И как да виня хората, че очакват да ми се случват нормалните за края на една бременност щастливи неща...
Като че ли само малката невинна душица (дъщеря ми) прие най-нормално случилото се. Тя тъжи за изгубеното братче, но говори свободно по темата. Всяка вечер си пита за бебето преди сън. Вълнува се от причините и търси отговори на толкова много въпроси... Как да обясниш на четиригодишно дете смъртта? Още повече смъртта на някой, когото не е виждало. И въпреки това тя го приема най-нормално. Опитвам се да се поуча от нея. Все още съм толкова объркана. Скоро се връщам на работа. Дано това ми помогне да се съвзема.

# 727 20 септ. 2015, 19:31 ч.

Мнения: 49

Прегръдки за теб, Снежна мама! Съчувствам на огромната ти загуба и добре познавам изпитанията, през които преминаваш. За съжаление в 21 век повечето хора приемат щастливия изход на една бременност за гарантиран. Минеш ли БХС-а и феталната - в кърпа ти е вързано! Да, ама не - на нас ни се падна лично да се убедим, че животът на всички виси на човешки косъм.
Няма какво да направиш нито близките, нито далечното обкръжение. Можем само да си споделяме по форумите по групите за подкрепа, които вече се появиха.
Мъката е огромна и за винаги, но и напред трябва да се гледа. Работата ще ти помогне, но се щади и не се натоварвай. Бъди силна и опитай пак! Потърси първо, доколкото е възможно и причините, разбира се! Не оставай с празни ръце и не оставяй дъщеричката си само дете! Прегръщам те! Hug

# 728 20 септ. 2015, 22:11 ч.

Пловдив
Мнения: 137

Цитат на: snejna mama в сб, 19 сеп 2015, 15:39

Прегръщам те много. Колкото и трудно да ни е трябва да гледаме напред, а ти имаш най-добрият стимул за това - твоята прекрасна дъщеричка. Няма как да ни разберат хора, които не са преминали през това. За мен все едно сънят не е свършил, все още се надявам да се събудя и да разбера, че е само кошмар и всичко да е както преди, но осъзнавам, че такъв шанс няма. Когато си говорим за всичко през което минавам с близките ми имам чувството, че не става дума за моя живот, все едно обсъждаме нечия друга съдба. Майка ми много ми помага, защото с нея мога да говоря непрестанно за това. Болката е много силна от това, че бяхме на косъм от голямото щастие да гушнем здравите си дечица, но точно накрая как се объркват нещата. Само за няколко седмици които се броят на едната ръка. Питам се какво стана, защо не издържа още малко. Докато излезнат хистологиите ще е постоянно задаване на въпроси. Това чакаме направо ме побърква. А за хората още явно ми е рано за контактуване. Изпитвам нещо като страх ли и аз не знам. Изпадам в паника някой да не ме попита какво е станало. Погледите на познатите и съседите много ме нараняват. Казах на мъжът ми и на майка ми да казват наред на всички, че просто да не се наложи аз да обяснявам, защо не съм с корем и без детенце. Може и да не е правилно да не се изправя с реалността, но все още нямам такива сили.

# 729 21 септ. 2015, 11:30 ч.

Мнения: 984

Сузи, разбирам те... и аз бях така, но нещата се промениха... все имаше някой неразбрал и ми се налагаше да разказвам отново и отново... болката не минава, но поне вече спрях да плача като го разказвам...

# 730 21 септ. 2015, 12:12 ч.

Мнения: 5

ще започна така АЗ УСПЯХ И ВИЕ ЩЕ УСПЕЕТЕ...ИСКАМ С ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ ДА ВДЪХНА КУРАЖ НА ВСИЧКИ КОИТО ПРЕЖИВЯХ МЕ ОНЗИ ТЕЖЪК МОМЕНТ КОИТО НИКОГА НЯМА ДА ПРЕЖИВЕЕМ. ИСКАМ ДА КАЖА ЧЕ РОДИХ ЗДРАВО МОМЧЕНЦЕ НЕ КАЗВАМ ЧЕ Е ЛЕСНО ИЛИ НЕЩО ТАКОВА НАПРОТИВ ПРЕЗ ЦЯЛАТА БРЕМЕНОСТ ВСЕ СИ МИСЛЕХ ЧЕ ОНЗИ УЖАС ПАК ЩЕ СЕ ПОВТОРИ НО ЕТО ВСИЧКО Е НАРЕД ИСКАМ И ВИЕ ДА НЕ СЕ ПРЕДАВАТЕ И ДА ВЯРВАТЕ ЧЕ ВСИЧКО ЩЕ Е НАРЕД.ДА ТОВА БЕБЕ НЕ ЗАМЕСТВА МОЯ МАЛЪК МАИКЪЛ ДАЖЕ НАПРОТИВ НЕ СПИРАМ ДА МИСЛЯ ЗА НЕГО .НО ПОВЯРВАЙ ТЕ МИ НЕ ТРЯБВА ДА СПИРАТЕ ДА МЕЧТАЕ ТЕ И ДА ОПИТВАТЕ САМО ТАКА ЩЕ ПРЕТЪПИТЕ ЛЕКО БОЛКАТА ОТ ЗАГУБАТА.ПОЖЕЛАВАМ УСПЕХ И КЪСМЕТ НА ВСИЧКИ. Hug

# 731 27 септ. 2015, 17:13 ч.

Пловдив
Мнения: 137

Момичета искам да попитам дали трябва да направя Имунологични изследвания?
За сега ми назначиха: Хормони на Щитовидната TSH , FT4 , Глюкозотолерантен тест и Вродени Тромбофилии( Основния панел
1. Фактор V Leiden (R506Q)
2. Протромбин (20210 G>A)
3. PAI (4G/5G)
4. MTHFR (677 C >T) )

Но четох, че е хубаво да се направят и имунологичните и смятам да си ги назнача сама. Тези 3-те ли трябва да направя?
- HLA-G Ins/Del 14bp
- Интерлевкини IL1A -889 С>T и IL1B +3954 C>T (комбиниран генотип)
- Тумор Некротизиращ Фактор TNFα (-308)

Взех си хистологията и от нея ако вообще е вярна излиза, че причината е срив в кръвоносната система и сърцето. Било уж мал шанс, но искам да се застраховам и да проверя всичко възможно.

# 732 2 ян. 2016, 23:35 ч.

благоевград
Мнения: 34

Здравейте, на -1. декември 2015 и аз загубих моята бебка в 31 седмица. Всичко с бебето е било наред още чакам резултата от плацентата според моята лекарка ще има много тромби в плацентата. Каза че най вероятно е починала от недостиг на кислород и хранителни вещества. Чакам да станат 40 дни и ще отида на предглед да направим и изследвания за вродена тромбофилия. Но не се отказвам възможно най–скоро ще започнем с нови опити за бебе. За съжаление и моята лекарка не е видяла на време че нещо не е наред....

# 733 3 ян. 2016, 01:11 ч.

Мнения: 984

vanyasun1, много съжалявам за това, което си преживяла... надявам се скоро да откриете причината и да намерите правилното лечение.
Вярвай, че следващия път нещата ще се получат, защото аз успях, знам че и ти ще успееш. В момента гушкам най-невероятното слънчице на света.
Вярвай, бори се, не се предавай и ще успееш!

# 734 5 ян. 2016, 21:31 ч.

Мнения: 98

Винаги ме боли, когато има нови записи в тази тема. Моите съболзенования момичета, знам че няма думи с които мога да намаля болката.
Тук сме много с разбити сърца, но и с надежда. Аз родих вторият си син една година след като загубихме братчето му. Беше тежка бременност, със серклаж и тромбофилия, но и двамата се борихме.
Сега когато е в ръцете ми си мисля какво би било две момченца да си играят около мен. За съжаление никога няма да знам. Въпреки че минаха 518 дни и мечтата ми се сбъдна, има една болка и празнота, с които се научих да живея.
Прегръщам ви и ви пожелавам да не се отказвате да дадете живот.

Препоръчани теми

Специалист ортодонт/стоматолог в София след усложнение с брекети.

Нови запознанства

Национална олимпиада "Знам и мога"

Съдба, сънища и знаци

Причина:

Причина: