Забременяване след мъртво раждане

Здравей Ели. Знам много добре как се чувстваш аз родих преди няма и 4 месеца.И моето бебе не проплака и аз бях на дъното от болка плачех всеки ден.... Времето няма да излекува болката, но ще я направи поносима и ще се научиш да живееш с нея.
От другия месец имам зелена светлина за нови опити а толкова ме е страх, че сърцето ми ме боли.Знам, че Цялата бременност ще е изпълнена със страх, но дори и малката надежда ще ми помогне да се боря за да превърната така желаната си рожба.

Ще успеете момичета, ще успеете!    Мъката е голяма, но и желанието за живо и здраво бебе не отстъпва! Кураж!

При мен мина седмица вече, искам веднага да забременея, ако мога, но в момента няма как и ме убива това чакане, но ще дойде и това време, трябва да сме търпеливи

eli3107, ако нямаш някакви  мед. ограничения- действайте!  Ако трябва да се изчака някакъв период- след това  действайте. При мен например, доки каза да правим опитите веднага щом се почувстваме готови за това. Нямах период за изчакване, но се получи чак след година и осем месеца след раждането. Голям стрес си е за организма или по-скоро бих казала емоционален стрес и може би затова се получи по-късно при нас. Но се получи! Вярвай и ти! Ще усетиш отново оная приятна тръпка, гъделичкащата в корема, сигурна съм!

На мен ми казаха да възобновим опитите след 3 мц. За късмет стана още от първия път - мъртво раждане декември и април забременях отново. За щастие успешна бременност - пак с термин януари и пак раждане декември. Късмет

Благодаря ви момичета и ние може би ще пробваме след 3 месеца, и при мен е толкова ограничението, само моят човек има желание да се оженим преди това, но иска хубава сватба и сега трябва да изчакаме поне година да се стабилизираме парично, а на мен много не ми се чака, но се доверявам на това, че всичко се случва в правилния момент, колкото толкова!

За мое огромно съжаление искам и аз да споделя моята болка. На 07.05.2016г. получих болки, но изобщо не си и помислих какво може да ми се случи по-късно през деня. Това се случи по време на 27 г.с. през бременността. Към 5 часа след обяд когато мъжа ми се прибра от работа болките станаха непоносими тогава се обадих на моята докторката, при която ходех на консултация, тя ми каза да пия магнерот и но-шпа, но така и не спряха болките. Затова решихме да отидем в Тина Киркова. Болките не спираха и така разбрах че това са контракции. Влезнах в спешния кабинет и докато дойде дежурния лекар само седнах на стола след като дойде лекарката и плода се роди, но така и не изплака беше мъртво. Моето момченце беше мъртво. Казаха че е почнало да се разлага вътре в мен. Даже не успяха да ме качат в родилното. След това ме качиха почистиха ме. Доколкото ги разбрах ми направиха кюртаж. Шиха ме. Бях със спинална упойка.  Казаха ни, че е мъртво от няколко дни, а аз не съм усетила че е спряло да се движи. Покрай празниците имах разстройство и казаха може да е от това, че се е получила инфекция.  Оставихме плода за хистологично изследване и аутопсия. Най-тъпото е, че бях на фетална морфология на 19.04.2016г. и всичко беше наред и тогава си имаше сърдечна дейност. Сега чакаме резултатите от хистологичното изследване до един месец казаха че ще излезне, за да разберем каква е причината за случилото се.
Казаха ни че трябва да изчакаме 6м. за да пробваме пак. Много ми е тежко, но гледам да продължа напред. Вярвам че всичко ще се оправи и че просто това е едно изпитание, което трябва да преодолеем.
Сега съм болнични още, но най ме притеснява когато ме питат нещо и все се чудя какво да им отговарям, защото ми задават тъпи въпроси от сорта на това как така не съм го усетила че не се движи, но кой да предположи, а това ми е първа бременност и не бях наясно с нещата, а и при всеки е индивидуално. За повечето неща съм се информирала от форума тука и на моята докторка звънях, но тя ме успокояваше в повечето случаи, но както и да е. Наревах се едно хубаво, но живота продължава.

baby_sunny, много съжалявам... няма думи, които биха могли да те утешат... аз бих те посъветвала да превърнеш болката си в сила за борба - намерете причината и не спирайте преди да я откриете! Успех!

Здравей baby_sunny!

От моето мъртво раждане минаха около 2 седмици (13.05), при мен беше с много голяма малформация бебчето, надявам се при теб да е нямало такива генетични или някакви други увреждания. Много е тежко, особено като знаеш, че близките не могат да почувстват твоята болка, освен ако не са го преживяли. Изключително трудно е, аз продължавам да се срамувам от това, че нямам вече корем и не искам да излизам навън, все едно липсва някаква част от мен. Това, което ме успокоява е, че знам, че има много жени като мен, не съм сама, освен това не е проблем да се забременее отново! Само, че имам чувството, че докато не забременея пак няма да се успокоя Донякъде се гордея, че се случи точно на мен, защото не всеки би издържал, явно Бог ни има доверие, че ще се справим! Вярвай, че правилното бебе ще дойде в най-правилния момент и то ще е най-подходящото за теб!

Хубав ден, слънчево момиче!

Благодаря ви за подкрепата момичета! Това че виждам колко сме много ме прави по-силна! Знам че лошото ще отмине и при мен ще има хубави дни!

baby_sunny и мая случай е подобен на твоя. На последната морфология всичко беше наред. После и на мен ми беше първа бременност а и бебето не беше от тези много мърдащите после като се замислих не го усещах много предния ден. И аз ходих сутринта по голяма нужда в тоалетната и след 20мин големи болки в стомаха и ми изтекоха водите като тапа е не знаех че са контракции защото после казаха че имам разкритие. И моето бебе вече беше мъртво, казаха че е от прегънатата пъпна връв при изтичането на водите и то някаква вътрешна инфекция. Точно на другия ден трябваше да съм на лекар и бях точно в 30гс. Нямаше генетични аномалии, но някой ми каза че съм направила тромбоза на плацентата и се изследвахме след загубата трябвало е да ми разреждат кръвта. Но според лекарите е било вътрешна инфекция. Така или иначе тромбозата ми беше най тежката форма 5 по Лайден и наследствена след като казах че всяко поколение преди мен е имало спонтанни аборти казаха че няма наследствена връзка а то точно това си беше наследствено никой не взе мерки. Накрая ми казаха следващия път. Да но следващ път няма защото вече нямам цикъл. Пожелавам ти при теб да има следващ път и да е вече без проблеми. И аз не знаех колко много жени има като мен. лошото е че са прекалено много случаите на изгубени бебета а лекарите си мълчат и не ни предупреждават за евентуални проблеми за които да следим няма как да знаем като ни е за първи път.

baby_sunny! Съжалявам за случилото се.Бъдете много силни.Просто не ни остава нищо друго освен да се борим и да очакваме скоро двете черти и живи и здрави този път сполучлив финал.Всеки човек заслужава да гушка живо и здраво бебче. Вярвам, че всички които сме изстрадали Господ ще ни дари с добри деца. Нека сме живи и здрави другото ще си дойде, когато му е времето! Прегръдки от мен.

Много съжалявам за загубата ви baby_sunny и eli! Само не се самообвинявайте! Откъде накъде ще те питат как не си го усетила. Та ти си била в 27-ма седмица! Да не би някой доктор да казва на бременните, че трябва да следят внимателно рита ли всеки ден горе-долу еднакво. Има сайтове, които пропагандират и това (английски), но сто на сто са от майки като нас. Ясно е защо тия работи не се популяризират - кабинетите ще се препълнят с притеснени майки.
Аз също имах еднократно разстройство дни преди да загубя здраво момченце на термин от това, на което му викат вътрешна инфекция. Всъщност вирус - парвовирус Б19, обикновен грипоподобен вирус, причиняващ анемия, която е фатална за плода. Може да се установи с кръвен тест по антителата, които е изградил организмът. Единственото положително е, че не повтаря.
Не губете надежда и не чакайте прекалено дълго. Вече казват, че и след ранен аборт 6 месеца са ненужно дълъг срок (а съм ги чакала два пъти!). След късна загуба може и след първия цикъл. На психиката това най помага, а тя май определя физиката! Прегръщам ви и ви желая много късмет и скорошна радост!

След моето мъртво раждане минаха 4месеца и вече мислих да заппочнем с опитите.Но вчера на прегледа се оказа,че съм имала вътрешни разкъсвания и не са ме зашилу.Това криело голям риск от спонтанен аборт.Няма думу цял ден сама си говоря от нерви.

Хистологичното изследване излезна причината пише че е вродена хидроцефалия с атрофия на мозъчната кора. Но така и не разбрах как се е получило това, почнах да се съмнявам дали мойта докторка не е пропуснала нещо?