Забременяване след мъртво раждане

Кати, честито бебенце! Живо и здраво да ти е!

Да, в тази тема освен мъката и болката се случват и най- хубавите моменти в живота ни!

Кати, честито мила, много се радвам.Да е живо и здраво!

Джули много съжалявам... на 22 пък ще стане месец от както маето момиченце остана завинаги бебе. Не си сама близките ти са при теб не говорят за това, защото знаят, че ще те разтревожат искат да се успокоиш и да бъдеш същото весело момиче, както когато си била бременна. Съжалявам че нещатистието ни събира, но когато четях окуражителните думи на останалите момичета в темата можех и да плача и да зная че не съм сама. Искам времето да мине по бързо казват че то лекувало . Но ето една прекрасна новина Честито мила Кати заслужаваш тази награда бъдете здрави ти бебето и цялото ти семейство и всички около вас. Радвайте се на този прекрасен момент целуни и гушни  бебето дори и от мен. Прегръщам те силно момиче!

Честита рожба,кати да ти е живо и здраво
Джули,случаят ти наистина е особен,но ти имаш ли доверие на лекарите,които са те оперирали,ако имат пропуск никога няма да си признаят.Сетих се за една история,която гледах вчера по ТВ няма да я преразказвам,но трима лекари-3диагнози,затова прлследяваи възтановяванетл си и при др. лекар и срокът може да е по кратък бъди силна и се подкрепяйте така болката е по поносима

Кати, честита рожба бъдете здрави ! Ето, че на теб щастието ти се усмихна. Силно се надявам всички да имаме този късмет и да гушкаме здрави бебета. Swans относно следенето на докторите незнам на кого да вярвам. При този който ми следеше бремеността няма как да ходя обяснимо защо. Оперираха ме двамата най- добри в града. Единия сега следи възстановяването ми, а в четвъртък съм на преглед при проф. Горчев в Плевен. После смятам и в София да отида при проф. Сигридов чувам добри отзиви за него. Искам няколко мнения и се надявам всичко да стане по- бързо отколкото очакваме и по- скоро да гушкам бебе. Силна съм заради близките си защото е имало опАсност за живота ми едва са ме спасили за това и всички се радват , че съм жива и не показват  мъката си за бебето. Но на мен ми е празно, мъжът ми много ме подкрепя постоянно ми повтаря , че се радва, че аз съм жива и ще си имаме друго бебе. Но знАете мъката колко е голяма , старая се когато ми се плАче да изкарвам всичко от себе си да не задържам нищо. Силчно желая всички мами със загуба един ден да прегърнат рожбите си. Прегръщам всички 🤗🍀🙏🏼

Чувала съм добри отзиви и за двамата дано ти помогнат по бързо да минеш през възтановителния период.Липсата при майката в началото е физическа(няма го в теб,няма го до теб)огромна празнота.Изливай болката си винаги когато имаш нужда,бъди силна и заради себе си и бъдещите си деца

Здрваейте момичета, Кати много се радвам за теб, браво, честито бебче, чудесна новина бъдете живи и здрави и много се обичайте  !
Джули много съжалявам за това, което си преживяла, мъката е огромна, но трябва да намериш сили и да продължиш. Аз също като теб повтарях всяка вечер, ревейки, че си искам бебето, много боли, минаха вече пет месеца и още боли. За жалост доста от лекарите ни са некадърни, аз съм изключително разочарована от моята, която се оказа, че изобщо не ми е следила бременността както трябва /д-р Магунска от Щерев/, не знам как да опиша чувствата, които изпитвам към нея ........ . Сега последните ми надежди са в доктор Сигридов надявам се да успеем и всичко да е наред! Запиши си час при него, аз направих всички изследвания, които ми назначи и сега чакаме резултати.

Здравейте момичета! Не искам да се оплаквам, но всеки ден става все по ужасен. Направо имам мравучкане навсякъде но....... явно това е полужението. И аз искам да забременея, но още е много рано, а и след такъв стрес дано някога да се получи. Кажете какви изследвания са ви назначили. При мен трябваше да мина миналата седмица на преглед, но докторката излезнала в отпуска. Аз се инатя и ходя при същата докторкарка, която ме изражда имам предвид ми прави секциото и всеки път като и се обаждам усещам аромата на тежкия марков парфюм и вдигам кръвно на макс. Решила съм, че и на мен не ми е лесно, но и тя ще вижда грешката си........май май съм изкукала със сигурност на "докито" не и дреме, защото ако се връзваха всеки пътна такива като мен нямаше да практикуват. Тъъ на темата за изследванията какви цито със сигурност но кога? тези генетичните преди или по време на бременност? разбрах, че на мъжът ми няма да правят такива.  д-р Сигаров във болница Щерев ли е? За болница "Надежда" имате ли мнения за някой доктор. Онзи ден мъжът ми беше на уролог и аз с него влизам питам и се интересувам трябва лида прави някъкви изследвания например спермограма, но уролога каза, че щом не сме имали проблем при зачеването и се получили таквиз неща като първото ми дете с увреждане, а второто мъртво родено  явно при мен бил проблема и ни прати на 14етаж в "Майчин дом" - генетиката. Аз на феталната в началото на бременността ходих при доц. Димитрова от  МЦ Фемина. Доста обстойно ме гледаше не ми обясняваше много много и като и показах  гинетичните от преди 4 години, че имам тробофилия 4G/4G  и не усвоявам фолиевата киселина тя  ме попита " защо обръщам внимание натези неща и защо съм си давала парите", но явно ........... След като направи на бебка всички морфологии дори и на ехо ме изпрати всичко беше нормално и аз се регистрирах вече като бременна чак в 5 месец при д-р Богданова в 25 поликлиника. Тя ми направи добро впечатление, че всъщност тя задаваше въпросите и снемаше амнезата докрай видя и генетичните ми изследвания и поиска да и ги снимам...............да но като се случи че бебо почина  докторката се зачуди дали съм нямала тробофилия и изведнъж пресниманото изследване не ми беше вече в досието........не мого да върна нищо, но иска да забременея пак нищо, че имам 1 дете  и то вече е голяма искам и той да си има брат или сеестра, защо не? Притеснявам дсе че възрастта ми напредва а и  сега с това кръвно което не е чак толкоз високо но сърцето ми ще изкочи пулса ми е ускорен. И не на последно място някой ходил ли е на групи за взаимопомощ гледах че има такава към " Фондация макове за Мери", но все нещо ме спира да пиша или да се обадя. Ходите ли на психолог и ли се справяте сами. Виждам, че и съпругът ми унива всеки ден все повече, а детето проплаква като види бебета незнам........... Няма начин да не премине поне малко нали?

Здравейте , момичета. Бях при проф. Горчев в Плевен този човек ми вдъхна много кураж, успокои ме , че всичко е наред, матката ми се възстановявала бързо и след 6 месеца отново иска да отида. Относно изследванията трябвало да мине време след раждането. Мисля , че на него може да му се има доверие, четох много добри отзиви. Накрая ми каза " Спокойно Джулия, всичко е наред" и ми олекна. Radi14 оказва, че и моята бременост не е следена професионално което ме кара да се самоизяждам.  Драга 77-  аз също съм много нервна постоянно мисля за това от време на време изпадам в странни състояния нищо не ми се прави с никой не ми се говори не ми се излиза. Много е трудно виждам , че и мъжа ми се вижда в чудо с мен , но е по- силно от мен. Знам, че трабва да сме силни да гледаме напред на теория е лесно но на практика не . Много е трудно да сме силни в тези моменти. Трябва да излизаме сред природата с приятели. Прави каквото ти се прАви нищо насила. 💋Целувки

Здравейте , момичета. Бях при проф. Горчев в Плевен този човек ми вдъхна много кураж, успокои ме , че всичко е наред, матката ми се възстановявала бързо и след 6 месеца отново иска да отида. Относно изследванията трябвало да мине време след раждането. Мисля , че на него може да му се има доверие, четох много добри отзиви. Накрая ми каза " Спокойно Джулия, всичко е наред" и ми олекна. Radi14 оказва, че и моята бременост не е следена професионално което ме кара да се самоизяждам.  Драга 77-  аз също съм много нервна постоянно мисля за това от време на време изпадам в странни състояния нищо не ми се прави с никой не ми се говори не ми се излиза. Много е трудно виждам , че и мъжа ми се вижда в чудо с мен , но е по- силно от мен. Знам, че трабва да сме силни да гледаме напред на теория е лесно но на практика не . Много е трудно да сме силни в тези моменти. Трябва да излизаме сред природата с приятели. Прави каквото ти се прАви нищо насила. Не оставай сама  💋Целувки

Здравейте момичета.Джули,много се радвам,че срокът е намалял толкова много,защото знам колко е дълг всеки един ден,когато чакаш просто да мине.Аз вече започнах с опитите,но това чакане(ще ми дойде или не)също е голям стрес всеки неуспех преживявам като аборт няма лесен период.Драга,ако не намираш вътрешен мир сама не се колебай,обади им се ще ти помогне да преминеш по леко през този тежък период,може да се отрази и на кръвното ти.Всичко е на нервна почва

Момичета,мисля,че всяка една от нас писала тук в последствие се радва на бебче.Тежкия период ще мине,после треперене до забременяването,а за самата бременност пък да не говорим. Дори като се роди притесненията не изчезват понякога.Аз в 9-ти месец всяка сутрин се събуждах с мисълта дали е живо и започвах да го ръчкам.Щях да раждам нормално,но толкова се бях психосала,че не издържах и реших да ме резнат.И страха да не стане като предната година и това,че върви едро да не му стане някой дефект.Но ей на човек не може да избяга от съдбата си.Роди се с много рядък синдром на Гън.Сега когато си мърда долната челюст окото му ще примигва.Има и шум в сърцето.За мен това си е съдба, толкова си треперих през бременността,но ей на има ли да става нещо си става.Бъдете силни и опитайте да не го мислите положителния тест,защото винаги става когато най-малко очакваш.На мен ми стана от раз,но се бях отказала от опитите, защото същия месец на майка и откриха рак.И започнахме да се пазим и въпреки това съм забременяла.Грам не го очаквах.

Кати не знам какво да кажа... цункай бебчо, той ще порасне силен и ще преодолее всичко :* Благодаря ти за куража, кайто ни вдъхваш. Надявам се да се възстановиш бързо след операцията.
 Джули радвам се, че нещата при теб вървят на добре, моля се всички пишещи тук да намерят утеха и да гушкат скоро свойте живи и здрави бебета.

Кати,съжалявам че майчиното ти сърце дори сега не може да се успокои.Не бях чувала за този синдром дано лекарите да успеят да помогнат и да намалят усложненията до минимум ,и да расте щастливо и спокойно дете

Момичета, не се предавайте и не се отчайвайте... колкото време са казали, толкова изчакайте... не бързайте... важното е да имате живи и здрави деца... времето минава... да, трудно, но минава...

Страхът не изчезва. Когато родих Калоян, не исках да го давам на акушерките за през нощта. Беше при мен през цялото време в болницата. През 5 мин. ставах да проверявам дали диша... като си изгубил дете веднъж, страхът да не изгубиш следващото май е много по-голям от обикновенно...

И ето го сега - на 1 г. и 4 месеца спи сладко в креватчето си.

Аз не съм ходила на психолог. На мен ми помогнаха мечтите. Мечтаех за голямо семейство, за деца и внуци, за щастливи моменти. Мечтаех за ново бебе, за прегръдки и целувки, за любов и топлина...

Мечтайте! Мечтите се сбъдват!