Забременяване след мъртво раждане

Виждам, че скоро сте преживели всичко. Макар да ви е първо бебче. Преди да забременеете правили ли сте някакви генетични изследвания?
Изобщо някой правили ли е такова изследване. споделете за това, предварително благодаря

По време на втората бременост правих амниоцентеза,за да сме сигурни, че бебето е здраво.Иначе преди да забременея не съм правила никакви изследвания. Моя АГ прецени, че след като знаем причината за вътреутробната смърт на БеБКа няма смисъл да се тормозя с изследвания. Намерете си добър доктор и той най-добре ще прецени какво е най-добре за вас.Аз лично препоръчвам Сигридов.

Много съжалявам за загубите ви, Долфин и Димана! Толкова е несправедливо!
Кураж обаче! Само вие можете да помогнете да се променят нещата и да не зациклите на това черно място!
На татковците наистина им е много трудно. Нашият, четири години по-късно, понякога дава сигнали, че нищо не е могъл да превъзмогне... А тогава уж беше по-увереният от двама ни. Та, на мъката трябва да се остави достатъчно време, но и смелост трябва да се събере за бъдещето! Прегръщам ви и ви желая успех!

И аз влизам от време на време,но като видя ,че страниците се увеличават и ми става много мъчно.Съжалявам за загубата ви момичета.Ако ви кажа ,че ще го преживеете,ще ви излъжа.Просто свиквате в един момент да живеете с тази мъка. Димана,моето бебче го родих мъртво в 36 г.с. с осем пъти увита пъпна връв.Ако при теб е било от това,може би няма да е необходимо да пускаш допълнителни изследвания.
А относно татковците,нашият го преживя доста трудно,но благодарение на това аз останах по силната,за да не го притеснявам допълнително.Почти никога не сме говорили на тази тема двамата.За него все едно не се случило,явно така му е по-лесно.
Момичета кураж,след едно мъртво родено бебче, сега се радвам на дъщеря и син !

Момичета,  6 месеца по-късно сйлзите ми са по-рядко но мъката е огромна. Най вероятно времето не лекува, но ти помага да свикваш с мъката. Таткото отклонява винаги темата, понякога само проронва няколко недоизказани до край предположения... Искам пак да забременея, но много ме е страх и колкото повече времето минава толкова повече мечтата ми е подтисната и страха натделява. Всички сте много силни жени / семейства, ваоното е заедно да продължите и да се подкрепяте винаги има недоизказани думи, винаги има прекалено казани.... 

Здравейте мили момичета! Пиша през сълзи. Сестра ми мина през същия ад преди 3 седмици. В 38 г.с. спря да усеща движенията на плода, без да е имала други симптоми. От аутопсията за съжаление не се установи нищо. Никакви признаци, че плода е страдал вътреутробно.
Благодарна съм на бога, че с нея всичко е наред. През цялото време съм се молила само тя да е добре. Болката е голяма и трудно ще отмине. Но, както казват с времето всичко минава. Дано е така. Но това ще остави една дълбока следа и няма как да се забрави.
Психически е много стабилна, което много ме успокоява. Никога няма да забравя, говорехме си с нея, и попитах как можа това точно на нея да се случи. Милата, погледна ме с милите си насълзени очи и ми каза - а какво съм аз повече от другите? Случилото се е случило, трябва да се продължи напред.
Животът ни поставя пред много силни изпитания, но ние сме силни, след  падове се изправяме и продължаваме да вървим.
Съпругът й много трудно го понесе, както и цялото семейство, и когато започнем да говорим по темата, той веднага се изнася от стаята.
На прегледа преди 3 дни докторката и каза, че след 3 мес може да започнат с опити за забременяване. Много е важно жената да е психически уравновесена и нещата ще се случат.
Съпричастна съм, и ми е много мъчно за това което ви се е случило, но сигурна съм, че всяка една от вас след време ще си гушка живо и здраво бебче.
Пожелавам го от все сърце 💖💖💖
Не се отказвайте, не губете надежда.

Прегръдки и целувки...

Отдавна не съм влизала и виждам,че има още опустошени сърца. Започва нова година времето минава и към болката от загубата се натрупва и таза от неуспешните опити.Желая ви през новата година здраве и много збъднати мечти!

Здравейте момичета,наскоро загубих моята принцеса в 40 седмица и понеже никой не ми казва каква е реалната причина да се случи това,реших да попитам вас,ако някой има представа в резултатите от аутопсията пише,Че дробчетата са свити и е страдала вътреутробно,според лекарите които ме израждаха се е стегнала пъпната връв,а според лекаря който ми следеше бременността това не е възможно,и най-вероятно проблем в моето ДНК.Според мен се опитва да прехвърли вината,защото 2 дни преди това ме гледа с ехограф и каза че всичко е наред.Моля ви някой ако има представа да сподели,не мисля че може да е някакъв проблем вДНК защото щеше да пише в аутопсията че има някаква аномалия и друго да питам,аутопсията как изглежда на мен ми дадоха един летящ лист написан на ръка в който почти нищо не пише.Кураж на всички тук и ви пожелавам всички при следваща бременност да гушнете живо и здраво бебенце,а ако Бог е рекъл защо не и 2 наведнъж.

Здравей Борислава,
изказвам моите съболезнования за загубата ви! Тежко е много...знам...

Причините за трагичният край на едно бебе могат да бъдат много, но  дори и без здравословен проблем е възможно при разпъване на ръчички и краченца в утробата бебето без да иска да прекъсне кислорода си, който получава от  пъпната връв. Един вид прекършва, пречупва пъпната връв. И така изведнъж бебето спира  да диша. При мен лекарите казаха почти това, защото бременността ми беше повече от прекрасна и нещастието се случи точно една седмица преди термин. И мен ме гледаха два дни преди черния петък и всичко беше наред, но... За ДНК никой не ми е казвал нищо, но напълниха повече от 20 епруведки  с кръв за изследвания. Нищо не се откри. Нямам лист от аутопсията, защото живея в чужбина и всичко си е  в моя файл в болницата, в която раждах.
Но...идва и хубавата част един ден! Денят, в който с радост  ще видиш двучертичковия  тест отново и щастието пак  ще се закотви в сърцето ти! Пожелавам ти го от сърце, в най- скоро време!

И един непоискан съвет: споделяйте с твоя мъж за случилото се,  плачете заедно, излизайте заедно, правете всичко заедно! Така преодолявате трудностите и ставате по- силни и по- единни! Не избягвай темата, защото тя няма да избяга никога от тебе, но ще ти олеква поне малко. И ще дойдат дни, когато ще се усетиш, че плачеш по- малко  и  по- малко от предните дни и по- малко и по- малко...

Коледата ще я гледаш вече с друго око, тя ще ти напомня винаги за твоята малка невдишала въздух принцеса, така както моето момченце е спряло да диша по Св. Валентин. Не можем да върнем бебетата си, но повярвай ми идва ден, в който усмивката ще вземе превест пред  тъгата и сълзите! Желая ти щастие!
И на всички в тази тема желая сълзи от щастие!

Кураж, момичета! Ще имате бебче и ще му се радвате много.Прочитайки за татковците ми се иска да споделя,че при нас мъртвото раждане му подейства зле и има проблем с нервите, който се отразява на баткото.Отношенията помежду ни се влошиха, въпреки че година след загубата се радвахме на бебе.Опитах и с разговор и без и при нас май се оказа по-добре да не говорим за това.

Съжалявам да видя още майчета в тази тема    При мен минаха вече 6 месеца от загубата. Ужасни месеци, през които поне 15 мои познати и приятелки родиха живи и здрави деца.  Не можах да се зарадвам на нито една. Дори съм помолила по-близките ми (включително снаха ми) да не ми се обаждат и да не ме занимават с бебетата си, докато аз нямам такова. Помолила съм и роднините - не искам да слушам баба ми какви терлички е изплела за новото бебе или майка ми да ми обсъждат как го били карали да сяда на 5 месеца, колко било наддало и т.н. ... Излязоха и резултатите от аутопсията - цитомегаловирус. Ре-активирал се бил, заради отслабена имунна система, защото принципно имам антитела. Малшанс. Няма гаранция, че няма да се повтори това или нещо друго.
И не знам при вас как е, но мъката ми не намалява, дори напротив. Уж съм силен човек, преживяла съм какви ли не други гадости, но загубата на бебето ме съкруши просто. И сега ми е толкова зле, че не знам как ще се съвзема. Направих купища изследвания, обикалям по доктори като побъркана и съвсем се филмирах. Някои казват да започваме пак с опитите, други казват да чакаме още 6 месеца ....
Имам  дъщеричка на 5 годинки и тя най-много страда от моята апатия и нежеланието ми за нищо. бебето трябваше да е подаръка за 5тия й рожден ден. Не посмях да й кажа истината, понеже е много чувствителна и пробутах версията, че понякога бебетата не искат да се раждат и се смаляват, но пак си остават в коремите на майките си, просто се раждат друг път. Съответно почти всеки ден ме пита кога ще се роди сестра й, иска да ходим й да купуваме разни неща ... Не си бях представяла, че нещо може така да ме съсипе емоционално.
Прегръщам всички ви, и много съжалявам за загубите ви! За мен това е едно от най-големите изпитания, през което може да мине човек!

Много съжалявам за загубата ти мила,радвай се на детенцето което имаш и не се предавай, като си сигурна,Че изследванията са ти добри и си готова психически можеш да пробваш 6-те месеца са минали и тялото ти трябва да се е възстановила.Въпреки това което всички казват,като имаш дете ще ти е по-добре не мисля,Че нещата ще са същите никога,защото едно дете не може да се замени с друго.Кураж миличка и вярвай,Че един ден ще си заедно с детенцето си.

Здравейте дами, за съжаление и аз загубих моето детенце в 27г.с... всичко бе нормално - лека и уж нормална бременност, без никакви усложнения, така казваше лекарят ми преди целия ад... Тежко и много трудно е всичко...това бе най-мъчителното и трудно нещо през което преминах. Все още чакам епикризи и резултати от изследвания, хистология, родих на 21.01.18г след три дни мъки и болки ... Много е мъчно и тежко....
Искам радостта да се появи и при нас....чакам с нетърпение малкото слънчице да се появи и при нас....
Моля за съвет, какво, къде да отида, какво да направя... умът ми не го побира, а искам да съм уверена че всичко ще е наред за напред.
Извинявам се за дългия пост, за хаотичното писане, но не мога да си събера мислите...
Благодаря ви предварително за цялото внимание.

Миличка съжалявам за загубата ти и се надявам следващата бременност да завърши щастлива за всички ни с живи и здрави бебенца.Изследвания на мен ми препоръчаха да отида в София в майчин дом и да си направя ДНК изследвания на мен и на таткото за да сме спокойни, и мисля,Че и някакви за тромбофилия или нещо такова макар и да не съм имала никакви оплаквания.Ако имаш доверие на гинеколога си можеш да го попиташ и него какви изследвания да направиш,ако е компетентен ще знае.И в аутопсията ако пише,Че има някакъв проблем проверете и за това.

Съжалявам, че се увеличава броят на майките претърпели загубата. Кураж момичета. Два месеца след загубата на беба, забременях отново без да знам как. Беше трудна бременност, но днес се радвам на една малка кукла на 5 месеца. На мен ми откриха тромбофилия, въпреки че съм сигурна, че не това беше проблема. Господ си знае работата! Прегръщам ви силно и от сърце ви желая скоро да имате здрави бебчета. А болката съм я заровила дълбоко и се радвам на децата ми. Един ден ще срещна моята звездичка😞.