А мога ли да помоля и мен да ме включите в тази група защото оказва се няма с кого да говоря искрено за загубата на дъщеря си, а това ми е мъката...
- Публикувана: 25 окт. 2010, 14:03 ч.
- Последно мнение: 2 ноем. 2025, 10:45 ч.
Забременяване след мъртво раждане
Здравейте,
Много Ви благодаря за подкрепата и съветите към!
Много бих се радвала да се присъединя към Вашата група!
Dol_phine, винаги съм си мислела, че ако имам друго бебе нещата ще се доста по-добре. Радвам се, че си се решила толкова бързо на нова бременност и тя е успешна с прекрасен пухкав бебок в ръце. Може това да е твоето преродено загубено бебе и да се е върнало пак при теб.
Polqrna_zvezda и Margarita_18 наистина най-много ме боли за това, че се оставих да бъда манипулирана, не лекарите или от акушерките, а от близките си. Всички ме убеждаваха, че е за мое добро и за доброто на децата ми, да не го взимам и да не погребвам, за да не се разстройваме още повече. Единствения човек който се опита да ми каже нещо беше сестра ми, каза ми: "Гери, помисли си, за да не дойде време да съжаляваш след това". Аз обаче изпаднала в паника, ужас, мъка и страх, отговорих, че няма да имам сили да го видя и след това да им го дам доброволно. Съгласих се на аутопсия пред да започне всичко. Ако знаех, че причината ще е оплитането на пъпната връв нямаше изобщо да искам подобно нещо.
Margarita_18 си права, че заради следваща бременност трябва да знаеш причината.
Прегръдки на всички и благодаря
Много Ви благодаря за подкрепата и съветите към!
Много бих се радвала да се присъединя към Вашата група!
Dol_phine, винаги съм си мислела, че ако имам друго бебе нещата ще се доста по-добре. Радвам се, че си се решила толкова бързо на нова бременност и тя е успешна с прекрасен пухкав бебок в ръце. Може това да е твоето преродено загубено бебе и да се е върнало пак при теб.
Polqrna_zvezda и Margarita_18 наистина най-много ме боли за това, че се оставих да бъда манипулирана, не лекарите или от акушерките, а от близките си. Всички ме убеждаваха, че е за мое добро и за доброто на децата ми, да не го взимам и да не погребвам, за да не се разстройваме още повече. Единствения човек който се опита да ми каже нещо беше сестра ми, каза ми: "Гери, помисли си, за да не дойде време да съжаляваш след това". Аз обаче изпаднала в паника, ужас, мъка и страх, отговорих, че няма да имам сили да го видя и след това да им го дам доброволно. Съгласих се на аутопсия пред да започне всичко. Ако знаех, че причината ще е оплитането на пъпната връв нямаше изобщо да искам подобно нещо.
Margarita_18 си права, че заради следваща бременност трябва да знаеш причината.
Прегръдки на всички и благодаря
GeryD при мен беше същата ситуация,но няма как да знаеш какво ще излезе в аутопсията,така че не се обвинявай излишно,че ако имаше нещо и не беше проверила щеше да се обвиняваш още повече и следваща бременност би ти била на тръни,не че при тези обстоятелства ще ти е спокойно,но поне едно притеснение по-малко.Пиши ми на лично Фейсбука ти и ще те добавя.Всеки,който пожелае нека да ми пише на лично и ще го добавя,че да не го пиша на всеки и да спамя казвам сега всеки изявил желание е добре дошъл при нас,само ми пишете.
Здравейте, видях, че от фондация Макове за Мери организират нова група за родители, преживели загуба. Тук има повече подробности http://poppies-for-mary.org/support-group/?fbclid=IwAR00JcovUDcF … C6v3HiD1XIdVA3tDU Не съм член на фондацията, просто имам загубени бременности...знам колко имаме нужда да говорим, а хората около нас, в усилията си да ни щадят, не ни изслушват.
Много се чудех дали да ви пиша, тъй като нямам добри новини. И тртата ми бременност, след мъртвото раждане преди 2 години, приключи преди 2 месеца с кухо яйце. Нещата не са добре, все още не мога да се възстановя, изписаха ми лекарства за регулиране на цикъла, но за съжаление не виждам резултат от тях.Тази година ставам на 41 и вероятността да си имаме второ дете е съвсем имагинерна. Изключително съм отчаяна.
Viola d'Amore,не се отчайвай,при кухо яйце е просто лош късмет и е малко вероятно да се случи отново.За жалост като се съберат няколко случая на лош късмет,просто се отчайваш и мислиш,че си най-големия карък.Не знам как да те успокоя,всички сме изпитали от лошия късмет и можем само да се надяваме,че няма да се повтори.Откажеш ли се,задължително си загубил битката,така че не спирай да опитваш и ще успееш да прегърнеш така мечтаното бебче.Повечето забременяват за пръв път на 40,та не си мисли,че нямаш време.Другия път всичко ще е наред.Опитай се да се стегнеш за момента и опитайте пак,силни прегръдки и ти пожелавам следващия път да се прибереш от болницата с малко,пухкаво бебче на което да се радвате.
Момичета, преди броени дни преживях същото, което и вие, макар и в една по-ранна седмица. Шокът е голям и това, за което искам да се допитам до вас, е семеен психолог в София, който да посетим със съпруга ми и който евентуално да има опит с подобни ситуации, тъй като не се нуждаем от стандартните услуги - като семейство сме сплотени, но и двамата имаме нужда да си изкажем мъката и да опитаме поне частично да се разделим с нея, за да продължим някак напред.
Момичета, преди броени дни преживях същото, което и вие, макар и в една по-ранна седмица. Шокът е голям и това, за което искам да се допитам до вас, е семеен психолог в София, който да посетим със съпруга ми и който евентуално да има опит с подобни ситуации, тъй като не се нуждаем от стандартните услуги - като семейство сме сплотени, но и двамата имаме нужда да си изкажем мъката и да опитаме поне частично да се разделим с нея, за да продължим някак напред.
Здравейте, може да опитате тук - психолозите, които организират групите, дават и лични консултации, поне доколкото аз знам, питайте ги.
Момичета, преди броени дни преживях същото, което и вие, макар и в една по-ранна седмица. Шокът е голям и това, за което искам да се допитам до вас, е семеен психолог в София, който да посетим със съпруга ми и който евентуално да има опит с подобни ситуации, тъй като не се нуждаем от стандартните услуги - като семейство сме сплотени, но и двамата имаме нужда да си изкажем мъката и да опитаме поне частично да се разделим с нея, за да продължим някак напред.
Съжалявам много за загубата
С мъката няма как да се раздели човек, но може да се преживее... Аз бях на път да стигна до някакъв тип burnout, но с помощта на момичетата тук някак успях да се задържа в реалността и да съхраня самосъзнанието си...
Благодаря ви, вече писах мейл до Маковете. За сега мисля, че не се чувствам готова да се срещна с други жени, просто всичко се случи много скоро, преди дни. Притеснявам се и за съпруга ми, който го изживява много тежко, затова ми се иска да отидем някъде двамата. Пак ви благодаря за подкрепата! Значи много.
Здравейте,
Съжалявам за загубата на всяка от нас, за всяко неродено, чакано и искано бебе...
Аз съм в този кошмар вече 1 година, 1 месец и 8 дни. Болката и мъката не намаляват. Потисках мъката в себе си почти 1 година, защото няма с кого да говоря за това. Тогава намерих едни момичета с които си пиша в един чат и Макове за Мери.
Та аз съм една от майките в групата за срещи в София. Момичета, срещите са много ползотворни и полезни. Чуваш нещата, които чувстваш споделени от други хора. Там спокойно можеш да споделиш какво те тормози, без да се притесняваш от реакция, без да бъдеш упрекнат или пък гледан със съжаление.
Ако някой има интерес или въпроси да ми пише на лично, ще му обясня всичко.
Срещите са всеки четвъртък от 18,00 до 19,30ч., София, ул 6-ти септември 33
Съжалявам за загубата на всяка от нас, за всяко неродено, чакано и искано бебе...
Аз съм в този кошмар вече 1 година, 1 месец и 8 дни. Болката и мъката не намаляват. Потисках мъката в себе си почти 1 година, защото няма с кого да говоря за това. Тогава намерих едни момичета с които си пиша в един чат и Макове за Мери.
Та аз съм една от майките в групата за срещи в София. Момичета, срещите са много ползотворни и полезни. Чуваш нещата, които чувстваш споделени от други хора. Там спокойно можеш да споделиш какво те тормози, без да се притесняваш от реакция, без да бъдеш упрекнат или пък гледан със съжаление.
Ако някой има интерес или въпроси да ми пише на лично, ще му обясня всичко.
Срещите са всеки четвъртък от 18,00 до 19,30ч., София, ул 6-ти септември 33
Здравейте, видях, че от фондация Макове за Мери организират нова група за родители, преживели загуба. Тук има повече подробности http://poppies-for-mary.org/support-group/?fbclid=IwAR00JcovUDcF … C6v3HiD1XIdVA3tDU Не съм член на фондацията, просто имам загубени бременности...знам колко имаме нужда да говорим, а хората около нас, в усилията си да ни щадят, не ни изслушват.
Няма нужда да си член на фондацията за да идваш на срещите.
Те са всеки четвъртък от 18.00 - 19.30 ч. - ул. 6-ти септември 33, ет. 6
Ако имаш някакви въпроси пиши ми ма лично. Ако някой друг има също съм насреща.