Забременяване след мъртво раждане

Много е тъжно, че  се увеличаваме така ме е яд.......
Яд ме е също, че ако не си плащаш малко вероятно е да попаднеш на доктор който ще обръща внимание ....

   Петя, съжалявам за загубата и на твоето бебенце. Колкото и да ни се иска това никога и на никого да не се случва, няма да сме последните. Бъди силна и времето ще помогне и на теб. Още повече, че ти имаш момиченце, което със сигурност ще бъде утеха и опора, опора, която много от нас нямаха... Сега втора бременност те плаши, дай си време, но не се отказвай. Горе има някой който винаги ще се грижи за теб. Аз така казвах на моето момиченце- да се грижи за своето сестриче и да и помага да оцелее, докато е в коремчето ми. Силно вярвах и вярвам, че нашите ангелчета не се отделят нито за миг от нас. Тази мисъл винаги ме е крепяла и ми е давала сили да продължа...
 Прегръщам те.

Благодаря ви за милите думи 

кураж 

 Трудно.....

Любов и Петя, искрено съчувствам на мъката ви. Тя, казват, ще си ни съпътства цял живот и просто ще свикнем да живеем с нея... Не се отказвайте обаче ! Петя, мила, много е тежка следващата бременност, но момиченцето ти заслужава да не бъде самичко в света. Плацентите и тяхното състояние май са разтеглива материя. И при мен патоанатомът написа плацентата, пък после излезе парвовирус...

Съберете сили, имате повече отколкото предполагате! Прегръщам ви! 

Аз днес ще ходя да взема епикризата да видим защо се случи така. Надявам се да са написали защото в мойта пише фетално страдание, а кръвотока НОРМАЛЕН

Любов, след секцио за жалост се чака повече. Минимум година, максимум 2. 
Иначе - 3 месеца за физическо възстановяване, 6 за психиката...

При проблем с плацентата, направете имунологични изследвания, както и генетични. Може да се консултирате с лекар в МБАЛ Надежда, там има добри имунолози. Също доцент Конова в Плевен.
Ако открият проблем, следващата бременност може да правите вливания, да се бие фраксипарин, има начин да я доведат до добър край! Също така трябва често да се следи състоянието на плацентата и да се изследва кръвотока с доплер.

На мен ми помогна да забременея пак... Тежко беше, не спрях да се страхувам до края, живеех в един непрестанен ужас дали няма да се случи отново най-лошото. Но успях. Ще успеете и вие!  Кураж!

Момичета, чета Ви, чета за болката, през която преминавате, чета и сълзите ми се леят една след друга. Незнам какво да Ви кажа, незнам. Съпреживявам вашата болка, защото знам през какво преминавате, знам как се дерзаете от вътре и как не намирате отговорите на хилядите бушуващи в главите ви въпроси. Знам го, защото и аз го преживях през 2011г., когато загубих сина си в 38 г.с. Детето беше починало в мен и се наложи да родя нормално.
Ние с моя съпруг започнахме опитите на 3 месец и на 4 бях бременна отново. Попринцип аз съм заклет оптимист човек, имам изключително позитвна нагласа към случващото се в моя живот и винаги извличам положителни емоции, дори и в тези ситуации, толкова трагични на моменти плашещи.
Мога силно да ви прегърна, да ви кажа да се успокоите да мине време и когато сте готови да започнете новите опити, мога да изкажа хиляди неща, но от моята гледна точка, която може да не съвпада с вашата. Аз се държах като удавник за сламка в мисълта за ново бебе и само тя ме крепеше. Преминах през ужасно трудна втора бременност с хиляди проблеми, с много лежане за задържане, с много инжекции клексан, с много прегледи, но понякога си мисля, че всичко това ми се случваше, защото организмът ми беше изтощен от 1та бременност и забременях твърде рано. Но не съжалявам! Заслужаваше си мъката, чакането, сълзите, изключително трудното раждане, в което извадиха вторият ми син оплетен в пъпната връв и като изключим, че упойката не ме хвана и ме рязаха на живо! Смело казвам заслужаваше си, защото сега имам прекрасно дете, прекрасно момченце, което е моят живот!

Бъдете силни, бъдете живи и здрави, възстановете се физически и най-вече психически, подгответе са за следващите 9 месеца, които няма да са леки и то не защото няма да вървят нещата по мед и масло, а защото страхът няма да ви напусне и за минута и тогава действайте по въпроса за нови бебенце.

Пожелавам Ви много успех, много късмет защото ще ви е необходим и на финала пухкави и здрави бебенца! Целувам ви и бъдете силни, продължете живота си с гордо вдигнати глави и няма да закъснее моментът, в който ще извикате силно: "Моята мечта се сбъдна!"

Момичета знае ли някоя от вас да ми обясни по прост начин какво е'"" повишен кръвоток в артерите на бремената"? Така ми казаха на 4Д-то и ми казаха след два месеца да отида пак.Но лекарката която ми следеше бременоста [ако мога да я нарека така] ми каза че няма смисал.....и аз я послушах.Сега се питам дали не сгреших   

az sashto sam go prejivqla...
doktorite mi kazaxa da izchakame 6 meseca...

Момичета, и аз се присъединявам към вас...
На 5ти декември при редовен преглед в 35тата седмица не доловихме пулс на бебето... А оставаха 40 дни до термин. Приеха ме в болницата за естествено раждане и на 6ти в 23.25 родих мъртвото бебе - 48 см, 2 100 гр... След един месец ще излезе аутопсията. Единствената причина според лекарите е малката плацента - 230 гр., вместо нормалните 500 гр.
Имах прекрасна бременност - нито веднъж не ми се догади, постоянно бях в движение, наддадох 12 кг...
Търся причината в себе си, чудя се дали не съм можела да го предотвратя... но всички казват, че било божа работа...
Вечер не мога да спя... лежа в леглото и изживявам всичко отново и отново...

Съжалявам за загубата ти.
Не търси причината в себе си,не си направила нищо нередно. В моя опит също малка плацента, лекарите не обръщат внимание на плацентата. Докато бебето си расте за тях всичко е нормално. За съжаление, когато се разбере ще нещо не е било наред вече е твърде късно.
Не съм медицинско лице, но след като се възстановиш и си готова си пусни кръвни излседвания които влючват тромбофилии. Според това което изчетох през последните месеци тробофилиите понякога са причина. И при мен това се оказа.

Съжалявам за всичко през което си минала и ти изпращам виртуални прегръдки. Ако можем да те подрепим в този тежък момент. Тук всички сме запознати с тази болка.

   И аз те прегръщам и ти казвам, че не си виновна. Не се терзай в обвинения към себе си, това няма да ти помогне да се съвземеш.
   Първите дни, даже седмици и аз не можех да спя. Въртях се цяла вечер, разни детайли се блъскаха в главата ми, стисках очи и на сутринта по тъмно бях на крака. Едва издържах. Но ще мине, мила. Колкото и да е трудно, човек свиква  с всичко, дори с непоносимото. Дръж се за хората, които обичаш, дай си време. Само то ще ти помогне да продължиш напред, нищо друго. Предстои ти тежък период, но ще се справиш...прегръщам те.

 deedeetu,съжалявам,че и ти майче си изживяла този ад.прегръщам те