Забременяване след мъртво раждане

А за тромбофилия само колко струва Изследването?

Около 200лв.

Здравейте на всички. Изчетох почти всичко по темата търсейки надежда, но болката само  се засилва. На 31.12.2017 аз за губих второ дете. Родих на 30.12. секцио по спешност в 31г.с. Ораганите на малкото ми момченце така и не заработиха. Вероятната причина е антитела. Още чакам аутопсията. Предната ми бременност също завърши фатално - родих мъртъв плод в 35г.с. Моля ако сред вас има майки с отрицателна RH да споделят има ли шанс. Мъката е неуписуема...

Бях чела за инжектиране на антитела,това не би ли предотвъртило следващ проблем,имаше и нещо за пълна смяна на кръвта на бебето,но не знам точно как помагат тези процедури,лекаря ви не ви ли е казал как може да се избегне този край,трябва да има някакво решение.

Съжалявам много мила, Силвия. И аз като Борислава мисля, че се правят инжекции през цялата бременност. Не е нещо, което не може да се контролира. Поне такъв спомен имам. Може да се разровиш в интернет и да получиш отговори, но и консултация с доктор, който следи проблемна бременност също ще ти помогне. Ако намеря нещо с което да съм ти полезна, веднага ще пиша.

Поставяха ми такива инжекции и ме следяха през цялата бременност, но... А кръвта на бебето я смениха 2пъти изцяло, а през останалото време му кръвопреливаха

Тъп късмет,направила си всичко необходимо,но...дано да има и някакъв друг вариант и някой минал през това да сподели.Няма ли как да се направи преди самото зачеване да се направи така,че да сте една кръвна група поне.Може и да е тъп въпроса,но човек в безизходицбезизходица и на чудо се надява,попитай някой професор или генетик.Дано да има някакъв вариант и следващата бременност да завърши с живо и здраво бебенце.

Здравей, откъде си? Къде се следи? Къде ражда? Снаха ми е с резус - има 2 деца без проблем, второто се роди преди няколко месеца, живеят в София, ако искаш да я питам за лекар и болница ... една от най-добрите ми приятелки също е резус - и си има младеж на 18 години вече ...

Следиха ме в Плевен в частна клиника и паралелно във Велико Търново. При мен проблема е че имам едно живо и здраво детенце, слава богу и заради него сега успявам някак си да живея, но при неговото раждане не са ми поставили АнтиД гама глоболин, а е трябвало. Затова пиша тук ако има някой като мен нека сподели, моля! Разкъсвам се от мъка и болка по двете загуби, но надеждата ми за още едно детенце все още е жива.

3 мес. след мрътвото раждане на сестра ми пуснахме изследвания за тромбофилия в Геника, в София. Оказа се че има тромбофилия. Сега е бременна в 10 г.с., на терапия с фраксипарин. Ще се боцка до края на бременността. Но Според мен всяка жена преди забременяване или по време на бременност трябва задължително да си направи това изследване. Аз също ще го направя без значение че при мен първата бременност и раждане минаха много гладко.  Успех на всички бъдещи мами.

След толкова четене на преживелите загуба мили майки и техните семейства, дойде време и аз да споделя своята болка от загубата на първородната си дъщеря, която я няма от 14.06.2018г. Бременност развивала се по думите на лекарите перфектно до 20 г.с., след което късно забелязани симптоми на прееклампсия - високо кръвно, отделяне на белтък, изоставане в седмиците на бебето, много лежане в болница, медикаменти, постоянен страх, докато един ден не ме изписаха, въпреки заплашващата диагноза и няколко дни по-късно моето момиче спря да се движи...оттам загуба на тонове и..смърт. Никога няма да забравя моя въпрос: Живо ли е? И отговора на лекаря: Не, няма сърдечни тонове.. Онзи момент ме срина като човек, като жена, като майка..в 28 г.с. прееклампсията си беше свършила работата, а оттам спешно секцио ( за което сега съжалявам, защото имаше опция естествено раждане, която не обмислих добре, просто исках да свърши по-бързо...) и страха ми, да, страха ми да я видя, за да не живея с този образ до края на живота си и затова я е видял моя брат..каква майка съм, след като не пожелах да я видя толкова мечтана, толкова желана дъщеря.. Била е 1100 грама, 36 см. Сега, почти 3 месеца по-късно, аз всеки ден се гледам в огледалото и всичко ми напомня, че съм можела да бъда майка, но не съм! Искам да мине август, сега ми беше термина. Заех се да проуча всичко за прееклампсията, тъй като ако знаех навреме, щях да отида в София, не казвам, че щяха да я спасят, но поне да знам, че съм опитала! Лекарите в Русе подцениха ситуацията, трябваше да съм под постоянно наблюдение, да ми се вливат протеини, да се предвиди преждевременно раждане, терапия с аспирин (неща, които не направиха), да помислят, че и аз можех да си отида от прееклампсията..но сега чак знам подробности, които тогава не. Аутопсията показа вътреутробно задушаване поради намален приток на кислород към нея, плацентата била прекалено малка и сякаш узряла - това как не се е видяло??? Сега съм в Бургас, където всъщност живея, пускам всякакви изследвания - за всички функции на органите, генетични, имунологични, тромбофилия, само да изключим вариантите, виновни за случилото се.. Имам среща и с проф. Паскалева в София, която да си каже мнението на базата на изследванията. Лекарите казват да чакаме година за нови опити..година! Знам, че трябва да се възстановя, но няма нищо по-страшно от празната утроба и празните ръце, вие знаете... Поста ми стана прекалено дълъг, но след като около мен всички сякаш си продължиха живота, а за мен той е спрял..реших да си го излея и да споделя. Аз страдам! Страдам жестоко! Моля за съвети, за споделяне на щастлив край след преживяна загуба, всичко..и кураж на всички майки!

Съжалявам за загубата ти.. имам две такива бременности и деа спонтанни аборта преди това. Въпреки горчилката и двете дъщери, които имам са благодарение на специалистите от МД София .. там мога да ти препоръчам др клисурски, който работи със здравната каса и др Дяволов, проф. Николов и др Ибрям - работи с един от най добрите специалисти по фетална медицина в страната - др Петя Чавеева. Последната ми бременност наред с високото кръвно имах и гестационен диабет. Почти през цялата бременност пих магнерот три пъти по две, което спомага за намаляване на кръвното, допегит 3 по 1 и аспирин от 75 мг 2 по 1. И двете деца са живи и здрави. Успех

Малиш, благодаря за отговора...кажи ми, как успя да се съхраниш след толкова загуби? Как намери сили да вярваш? Мен това ме осакати душевно, а не знам ако трябва да го преживявам отново и отново..а с мъжа до теб как намерихте начин да преживеете и като двойка загубите? Радвам се, че накрая се радваш на живи и здрави рожби, хора като теб са ми надеждата!

Ами мъжа ми беше по силния от мен. Признавам си. Първият път бях срината, вторият път осъзнаваш, че като забременееш не може да продължиш живота си както преди. А именно не може да ходиш на работа, не може да спортуваш, не можеш да се разхождаш, а ти трябва спокойствие и почивка. С последната бременност успях да ходя на море, да ходя командировка в Италия и да работя до 13 та седмица. След това взех болничен и 26 седмлца вече бях с кръвно. Лежах в МД, там ми откриха диабета итн

Ето ме и мен.На малка Богородица-08.09.2018 родих мъртво малкото си момченце-1350 32г.с.Мисля,че лекарската некомпетентност става все по-често явление.Високи такси,частни кабинети,хиляди изследвания и накрая пак няма бебе у дома.Писна ми да чувам,че Господ си знае работата,че може би е за добро...3-месец-обилно кървене-не само че оцеля,но се оказа,че са били 2 плода-единия го загубих.Тръгна се великото ходене по доктори-каквото не казаха-това не изследваха.Всичко вървеше ок до 28г.с.-др.ми казва:Ок е плода за 26г.с.-аз казвам ама той е 28г.с.Ее няма страшно-седмица,две не е много.Спокойно.На 30.08 пак отивам на лекар-30г.с. при др.специалист.Вече изоставането е 3 седмици.Бебето ми е 1кг в 8 месец-този лекар единствен ме съветва да постъпя в АГ със съмнения за единична пъпна артерия.Бебето не се храни и кръвоснабдява добре.Оттам тичам при моята "специалистка":аз питам,обяснявам-да се притеснявам ли,да влизам ли в болница-тя-неее стига си се филмирала,нищо му няма,няма такова нещо-почивай си у вас.Спокойно!!!3-4дни по късно аз не усещам вече малкото си бебче.Майчиното ми чувство ме държеше будна един месец преди случката.Всяка нощ в 2 аз съм будна и ръчкам да усетя нещо.Само че вече е късно.Ангелчето ми си е отишло.За мен си останаха сълзите,болката и хилядите въпроси.Мисли философски ме съветват всички-как питам аз като си го носиш под сърцето 8 месеца,усещаш,родих и му видях малкото краченце с бялата кожа.?😭😭😭😢😢😢.Не мога.Трябва време.Само дъщеря ми и мъжът ми ми дават сили.Но няма да се откажа.Но няма и да забравя.