Недей да правиш още сега планове за следваща бременност - и за това ще дойде време, но още е рано. Концентрирай се върху това да се възстановиш, чисто здравословно и най-вече - психически. Помисли за отношенията с мъжа ти - това е ключово за преодоляване на загубата и не забравяй, че той също е загубил детето си.
Едно от първите неща, които мъжът ми ми каза още в реанимация, беше "Отказваме ли се?" - идеше ми да го удуша, защото просто не виждах как ще продължим и как ще се откажем. Същевременно знаех колко време трябваше да чакаме след секцио, знаех, че едва ли лекарите ще ми дадат зелена светлина за трета бременност, знаех на колко години ще бъда, изобщо беше много отчайващо положението. Да, обаче нещата продължиха и имахме успех години по-късно. Тогава нямаше как да го видя.
Ако ти е трудно да се справиш сама, може да потърсиш и помощ на психолог - аз не го направих, но повечето момичета писаха, че им е било полезно. Фондация "Макове за Мери" имаха много добри психолози, не знам сега как е.