Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Забременяване след мъртво раждане

  • 183 970
  • 1 145
  •   1
Отговори
# 1 140
  • Мнения: 12
Аши, съжалявам!
Извинявам се, че бъркам в раната, но и аз съм на терапия с НМХ в момента, както и аспирин, та въпросът ми е - не правеше ли изследвания на хемостаза, д- димер? Знам, че се разбира по изследванията, ако има следи от тромби... Всеки ден ли поставяше НМХ? Ужас! Как въпреки терапията са се объркали нещата... Sad
Имам хетерозигот по мутантен алел на PAI, фактор 13, MTHFR A1298C и C677T. Освен НМХ приемах и б12 и д3, както и мета фолиева киселина до опеделен период. На всеки 3 седмици правих изследвания д димер, теомбоцити и аптт, всичко си беше наред. Казаха ми, че този тромб не може по никакъв начин да се види, освен това се случвало много рядко 1:1300, аз им бях първи случай Sad Чакам са видя епикризата и тепърва ще се опитвам да разбера. Не искам моят пост да Ви притеснява Sad вие сте си друг случай.

Последна редакция: ср, 13 яну 2021, 16:19 от Ashi_

# 1 141
  • Мнения: 22
Съжалявам и аз Heart
При мен минаха 6 месеца, тежко, много, в първите месеци, сега като се връщам назад, сякаш от дистанцията на времето са отлетели, не мога да повярвям. Сложно е това с времето. Със сигурност времето облекчава болката, но си има и трудни моменти. И аз се оказа, че съм с няколко мутации и от няколко месеца само това ми е в главата, чета, консултации, прием на добавки. Не знам, сякаш не е нормално само затова да мисля, но няма и как иначе. Решихме да опитаме отново, но искам да съм този път повече подготвена, а не блажено щастлива и позитивна, чувствайки се прекрасно, аз, да, но не и бебето ми.. И донякъде безотговорно, но имайки друго дете, не съм и помисляла, че нещо не е наред.. Макар, че след като изчетох какво ли не, не е било съвсем безсимптомно..
Както и да е. Мислим от  февруари или март да действаме, като цяло съм спокойна, надявам се да удържа и всичко да е наред!
Пожелавам лекота  в душите, успех с опитите и всички да си имаме отново радост в сърцата и живи и здрави бебета!

# 1 142
  • Мнения: 126
При мен минаха 2 месеца, откакто загубих моето прекрасно момиче... Помня в детайл всички тези 9 месеца, в които я носих под сърцето си... Боли, много ме боли - вечер се усещам, че заспивам шепнейки името й и говорейки й.. през нощта се будя и я търся... в едно стреснато състояние съм, не мога да го обясня. В същото време толкова далеч ми се струва периода, в който бях толкова щастлива.... периода, в който бях бременна.
Чувствам се безкрайно изморена от всички тези мисли и от предстоящите изследвания... Не исках да влизам отново в този кръговрат-исках само да гледам детенцето си, не исках и да се връщам на работа-тук всичко ми напомня за нея, за времето, в което си бременеех.
Искам да започнем с опитите, но ме е страх, от разочарованието, че няма да се получи (отне ни първия път 1 г. и 3 м., но ето, че накрая я загубих), страх ме е също, че отново може да се повтори този ужас... още повече, че съм с 2 мутации, едната от които е Лайден 5...
Знам, че колкото повече чакам, толкова повече страхът расте... Растат и безкрайните мисли, които се удрят в главата ми...

# 1 143
  • Мнения: 12
При мен минаха 2 месеца, откакто загубих моето прекрасно момиче... Помня в детайл всички тези 9 месеца, в които я носих под сърцето си... Боли, много ме боли - вечер се усещам, че заспивам шепнейки името й и говорейки й.. през нощта се будя и я търся... в едно стреснато състояние съм, не мога да го обясня. В същото време толкова далеч ми се струва периода, в който бях толкова щастлива.... периода, в който бях бременна.
Чувствам се безкрайно изморена от всички тези мисли и от предстоящите изследвания... Не исках да влизам отново в този кръговрат-исках само да гледам детенцето си, не исках и да се връщам на работа-тук всичко ми напомня за нея, за времето, в което си бременеех.
Искам да започнем с опитите, но ме е страх, от разочарованието, че няма да се получи (отне ни първия път 1 г. и 3 м., но ето, че накрая я загубих), страх ме е също, че отново може да се повтори този ужас... още повече, че съм с 2 мутации, едната от които е Лайден 5...
Знам, че колкото повече чакам, толкова повече страхът расте... Растат и безкрайните мисли, които се удрят в главата ми...
Много съжелявам и за вашата загуба Sad Вие бяхте ли на терапия по време да бремеността, след като имате мутации или сега са Ви ги откриха? Аз имах един мисед и една биохимична временност, бях на имунолог, следях всичко каквото ми казваха да се следи, всичко дадох от себе си и накрая бебето почина може би час преди да го извадят, в 39 седмица Sad Не мога да повярвам, че всичко се случи на финала, това си е абсолютна гавра на съдбата. И аз като Вас искам пак да забременея, за ковто ми трябва здрава психика за още стрес и притеснения. Трябва да изчакам поне 6 месеца да минат от секциото, а това ми се стува много време Sad Рано е да мисля за тов, но не знам за какво друго, не знам как да продължа да живея освен с някаква надежда, че ще стана майка отново.

# 1 144
  • Мнения: 126
Ashi_

 Не, не съм била на терапия... Самата ми бременност беше изключително лека, само витамини за бременни съм пила-всички рутинни изследвания ми бяха в норма, вдигнах кръвно (140 / 90) началото на 8ми месец, но го следях и в нас и веднага отреагирахме. Влезе в норма с допегит. Нищо не подсказваше какво предстои... Това ми беше първа бременност, разказвал съм назад подробно, но една вечер спрях да я усещам и така ден преди 37 г. с я родих нормално без разкъсвания, като предизвикаха раждането.
За съжаление никой не ми даде информация от какво се е получила асфиксията... Аутопсия, лекари, нямах инфекция, плацентата беше ок, чисти околоплодни води, не изоставаше, нямаше данни за тромби... Но ето, че и аз съм с тромбофилия...
В болницата просто не знаех как и откъде ще намеря сили да родя нормално починалото си детенце, исках секцио... не можех да асимилирам как... Лекарите категорично отказаха.. Помня всичко, за 30 минути всичко свърши и после една безкрайна тишина... За съжаление я видях съвсем леко, докато се усетя я бяха изкарали от залата-това няма да си го простя, копнея да я докосна, видя лицето, което чаках 9 месеца и да се сбогувам...
На практика лекарката, която ме изроди беше на мнение, че можем да започнем опитите, без да чакаме период, но аз се консултирах и на друго място и ми казаха 3 нормални цикъла...
Времето наистина минава, въпреки, че за нас е спряло... Животът си върви и ще минат тези 6 месеца, но само ти знаеш как и какво ти струва всеки нов ден.
Прегръщам те силно!

# 1 145
  • Мнения: 75
Охх колко болка има в едно разбито майчино сърце.И на мен много ми тежи,че не ми дадоха да се сбогувам,да я прегърна, целуна и усетя.  .. 7 месеца изминаха,а ми липсва все повече .. много боли и няма лек за тая болка.

Общи условия

Активация на акаунт