Здравейте мили майки . Пиша и аз със сълзи и болка, бременна във 38 г.с. Отидох в болницата Сад свиване и отпускане на корема , прегледа ме друг доктор и ми каза че нямам разкритие и да си звъня на моя лекар . Звънях му и ми каза да пия Магнерот и да лягам ако ме заболи да му звънна . Знам какво е да боли защото има секцио преди 4 години жива и здрава дъщеричка . И 5 деня след това отивах пак на преглед и най лошото което може да чуе една майка е че няма тонове . Черно помня само как виках и плачех нищо друго .и ето месец Не спирам всяка вечер да си поплаква да чета и вашата болка и моята загуба . Беше момченце 4200 кг 52 см но най важното за мен е че го видях .
- Публикувана: 25 окт. 2010, 14:03 ч.
- Последно мнение: 4 дек. 2023, 09:06 ч.
Забременяване след мъртво раждане
Много съжалявам, Илияна! ;-(
Здравейте,
Прочетох повечето истории тук и ми се скъса сърцето. Не знам какво да кажа, но и на мен се случи. На първи май родих мъртвото си момиченце в 30 г.с. Измъчват ме множество въпроси, на които всички казват "Просто лош късмет, приеми го".
На 26 април бях на последна фетална ехография, където цялостния преглед показа, че всичко е наред. Поне по думите на лекарката. Ден по-късно бебчето ми намали значително движенията си, а аз наблюдавах и броях, както ми бяха казали докторите. До онзи момент нищо не показваше, че има проблем. Бременността ми се следеше на две седмици от акушер гинеколог, 3 фетални морфологии, фетална ехокардиография, следене на ПКК, витамини, коагулация и хормини на щитовидната жлеза през 3-4 седмици. Бебето ми си наддаваше и вървеше дори с почти седмица напред в развитието, през цялото време.
Бях на терапия с Клексан. Но нямаше никакви индикации, според кръвните изследвания за проблем, както и на ехогрфските изследвания.
На 29 не можах да изброя отчетливо 10 движения на бебето ми за 2 часа, затова отидохме до спешния кабинет в Аг болницата. Там ме гледаха около 20-30 мин. с ехограф, пуснаха доплер, всичко беше наред, но бебето ми не искаше да мърда. В последствие решиха, че ще ме приемат, за да ме следят отблизо и да видят какво се случва. Пуснаха ми една банка Глюкоза венозно, тогава бебка се раздвижи, записахме тонове на два пъти последователно. След това отново ме гледаха на ехограф и ме изпратиха в стаята да си легна с думите, че всичко е наред и според дежурната акушерка дори не съм била за там, а трябвало да се прибирам. Биха ми една инжекция дексаметазон, както е по протокол, с цел отваряне на белите дробове на бебчето, ако се наложи да я извадят.
През нощта не спах почти, нямаше особени движения, но към 5 и 30 успях да преброя бързо около 9-10 движения и се поуспокоих. Около 6 сутринта дойде акушерка, която отново набързо записа тоновете на бебчето ми с преносим апарат, но наистина доста бързо, за по-малко от минута и ме увери, че всичко е наред.
Около 8 сутринта, тоест два часа по-късно,чух най-страшното моето бебче нямаше сърдечна дейност. Прегледаха ме около 3-4 лекари, като основното предположение беше усукана пъпна връв или изтичане на кръв от бебето към мен.
След 3 дни с хапчета и няколко банки окситоцин успях да родя. Според мнението на всички доктори и акушерки проблемът е омотана пъпна връв към плацентата и на ръчичката.
До тогава никой никъде не видя този проблем. И сега се питам някой някъде пропусна ли нещо недогледаха ли и нямаше ли възможност да ми спасят бебчето? Доколкото четох подобни неща се виждат при регулярните прегледи с ехограф и доплер. Всички лекари твръдят, че е просто изключително рядък "малшанс" и няма никаква нужда да си правим допълнителни генетични изследвания и че при следваща бременност няма от какво да се притесняваме. Бих била благодарна ако чуя и вашето мнение по въпроса.
Безкрайно много съжалявам всички за загубите ви.
Прочетох повечето истории тук и ми се скъса сърцето. Не знам какво да кажа, но и на мен се случи. На първи май родих мъртвото си момиченце в 30 г.с. Измъчват ме множество въпроси, на които всички казват "Просто лош късмет, приеми го".
На 26 април бях на последна фетална ехография, където цялостния преглед показа, че всичко е наред. Поне по думите на лекарката. Ден по-късно бебчето ми намали значително движенията си, а аз наблюдавах и броях, както ми бяха казали докторите. До онзи момент нищо не показваше, че има проблем. Бременността ми се следеше на две седмици от акушер гинеколог, 3 фетални морфологии, фетална ехокардиография, следене на ПКК, витамини, коагулация и хормини на щитовидната жлеза през 3-4 седмици. Бебето ми си наддаваше и вървеше дори с почти седмица напред в развитието, през цялото време.
Бях на терапия с Клексан. Но нямаше никакви индикации, според кръвните изследвания за проблем, както и на ехогрфските изследвания.
На 29 не можах да изброя отчетливо 10 движения на бебето ми за 2 часа, затова отидохме до спешния кабинет в Аг болницата. Там ме гледаха около 20-30 мин. с ехограф, пуснаха доплер, всичко беше наред, но бебето ми не искаше да мърда. В последствие решиха, че ще ме приемат, за да ме следят отблизо и да видят какво се случва. Пуснаха ми една банка Глюкоза венозно, тогава бебка се раздвижи, записахме тонове на два пъти последователно. След това отново ме гледаха на ехограф и ме изпратиха в стаята да си легна с думите, че всичко е наред и според дежурната акушерка дори не съм била за там, а трябвало да се прибирам. Биха ми една инжекция дексаметазон, както е по протокол, с цел отваряне на белите дробове на бебчето, ако се наложи да я извадят.
През нощта не спах почти, нямаше особени движения, но към 5 и 30 успях да преброя бързо около 9-10 движения и се поуспокоих. Около 6 сутринта дойде акушерка, която отново набързо записа тоновете на бебчето ми с преносим апарат, но наистина доста бързо, за по-малко от минута и ме увери, че всичко е наред.
Около 8 сутринта, тоест два часа по-късно,чух най-страшното моето бебче нямаше сърдечна дейност. Прегледаха ме около 3-4 лекари, като основното предположение беше усукана пъпна връв или изтичане на кръв от бебето към мен.
След 3 дни с хапчета и няколко банки окситоцин успях да родя. Според мнението на всички доктори и акушерки проблемът е омотана пъпна връв към плацентата и на ръчичката.
До тогава никой никъде не видя този проблем. И сега се питам някой някъде пропусна ли нещо недогледаха ли и нямаше ли възможност да ми спасят бебчето? Доколкото четох подобни неща се виждат при регулярните прегледи с ехограф и доплер. Всички лекари твръдят, че е просто изключително рядък "малшанс" и няма никаква нужда да си правим допълнителни генетични изследвания и че при следваща бременност няма от какво да се притесняваме. Бих била благодарна ако чуя и вашето мнение по въпроса.
Безкрайно много съжалявам всички за загубите ви.
Здравей, Кам!
Много съжалявам за загубата ;-(((((
От това, което чета, мисля, че си направила абсолютно всичко възможно за бебето си. Според мен наистина е невероятен малшанс ;-(
Много съжалявам! Прегръщам те!
Много съжалявам за загубата ;-(((((
От това, което чета, мисля, че си направила абсолютно всичко възможно за бебето си. Според мен наистина е невероятен малшанс ;-(
Много съжалявам! Прегръщам те!
На всички ни тук ни се е случила сходна като твоята ситуация. Всичко спазваме и правим, лекарите също правят всичко възможно, но нещастието идва изведнъж без да е виновен никой. То просто се случва за миг и за съжаление не може да се поправи като с магическа пръчица. Аз имам две живородени деца, после с третото се случи нещастието и после отново живородено дете. Просто ти давам пример. Аз имах прекрасна бременност, вървяща като по учебник и в 39 седмица изведнъж спря да диша. Не беше усукана пъпна връв, лекарите предполагат, че с големината на бебето и при разпъване на ръце или крака е притиснало пъпната си връв и така е спряло самичко притока си на кислород и е починало една седмица преди да се роди. Така че мога да те посъветвам само няколко неща: плачи, колкото искаш и не го крий от никого, мъжа ти също! Успокоявайте се взаимно и споделяйте много! Излизайте навън сред хора, по улиците, обикаляйте без посока ако щеш, просто да сте навън! Ще дойде момента, в който ще искаш отново и отново да си бременна, ще видиш!
Желая ти много здраве и много късмет! И то добър късмет!
Желая ти много здраве и много късмет! И то добър късмет!
Здравейте,
Прочетох повечето истории тук и ми се скъса сърцето. Не знам какво да кажа, но и на мен се случи. На първи май родих мъртвото си момиченце в 30 г.с. Измъчват ме множество въпроси, на които всички казват "Просто лош късмет, приеми го".
На 26 април бях на последна фетална ехография, където цялостния преглед показа, че всичко е наред. Поне по думите на лекарката. Ден по-късно бебчето ми намали значително движенията си, а аз наблюдавах и броях, както ми бяха казали докторите. До онзи момент нищо не показваше, че има проблем. Бременността ми се следеше на две седмици от акушер гинеколог, 3 фетални морфологии, фетална ехокардиография, следене на ПКК, витамини, коагулация и хормини на щитовидната жлеза през 3-4 седмици. Бебето ми си наддаваше и вървеше дори с почти седмица напред в развитието, през цялото време.
Бях на терапия с Клексан. Но нямаше никакви индикации, според кръвните изследвания за проблем, както и на ехогрфските изследвания.
На 29 не можах да изброя отчетливо 10 движения на бебето ми за 2 часа, затова отидохме до спешния кабинет в Аг болницата. Там ме гледаха около 20-30 мин. с ехограф, пуснаха доплер, всичко беше наред, но бебето ми не искаше да мърда. В последствие решиха, че ще ме приемат, за да ме следят отблизо и да видят какво се случва. Пуснаха ми една банка Глюкоза венозно, тогава бебка се раздвижи, записахме тонове на два пъти последователно. След това отново ме гледаха на ехограф и ме изпратиха в стаята да си легна с думите, че всичко е наред и според дежурната акушерка дори не съм била за там, а трябвало да се прибирам. Биха ми една инжекция дексаметазон, както е по протокол, с цел отваряне на белите дробове на бебчето, ако се наложи да я извадят.
През нощта не спах почти, нямаше особени движения, но към 5 и 30 успях да преброя бързо около 9-10 движения и се поуспокоих. Около 6 сутринта дойде акушерка, която отново набързо записа тоновете на бебчето ми с преносим апарат, но наистина доста бързо, за по-малко от минута и ме увери, че всичко е наред.
Около 8 сутринта, тоест два часа по-късно,чух най-страшното моето бебче нямаше сърдечна дейност. Прегледаха ме около 3-4 лекари, като основното предположение беше усукана пъпна връв или изтичане на кръв от бебето към мен.
След 3 дни с хапчета и няколко банки окситоцин успях да родя. Според мнението на всички доктори и акушерки проблемът е омотана пъпна връв към плацентата и на ръчичката.
До тогава никой никъде не видя този проблем. И сега се питам някой някъде пропусна ли нещо недогледаха ли и нямаше ли възможност да ми спасят бебчето? Доколкото четох подобни неща се виждат при регулярните прегледи с ехограф и доплер. Всички лекари твръдят, че е просто изключително рядък "малшанс" и няма никаква нужда да си правим допълнителни генетични изследвания и че при следваща бременност няма от какво да се притесняваме. Бих била благодарна ако чуя и вашето мнение по въпроса.
Безкрайно много съжалявам всички за загубите ви.
Прочетох повечето истории тук и ми се скъса сърцето. Не знам какво да кажа, но и на мен се случи. На първи май родих мъртвото си момиченце в 30 г.с. Измъчват ме множество въпроси, на които всички казват "Просто лош късмет, приеми го".
На 26 април бях на последна фетална ехография, където цялостния преглед показа, че всичко е наред. Поне по думите на лекарката. Ден по-късно бебчето ми намали значително движенията си, а аз наблюдавах и броях, както ми бяха казали докторите. До онзи момент нищо не показваше, че има проблем. Бременността ми се следеше на две седмици от акушер гинеколог, 3 фетални морфологии, фетална ехокардиография, следене на ПКК, витамини, коагулация и хормини на щитовидната жлеза през 3-4 седмици. Бебето ми си наддаваше и вървеше дори с почти седмица напред в развитието, през цялото време.
Бях на терапия с Клексан. Но нямаше никакви индикации, според кръвните изследвания за проблем, както и на ехогрфските изследвания.
На 29 не можах да изброя отчетливо 10 движения на бебето ми за 2 часа, затова отидохме до спешния кабинет в Аг болницата. Там ме гледаха около 20-30 мин. с ехограф, пуснаха доплер, всичко беше наред, но бебето ми не искаше да мърда. В последствие решиха, че ще ме приемат, за да ме следят отблизо и да видят какво се случва. Пуснаха ми една банка Глюкоза венозно, тогава бебка се раздвижи, записахме тонове на два пъти последователно. След това отново ме гледаха на ехограф и ме изпратиха в стаята да си легна с думите, че всичко е наред и според дежурната акушерка дори не съм била за там, а трябвало да се прибирам. Биха ми една инжекция дексаметазон, както е по протокол, с цел отваряне на белите дробове на бебчето, ако се наложи да я извадят.
През нощта не спах почти, нямаше особени движения, но към 5 и 30 успях да преброя бързо около 9-10 движения и се поуспокоих. Около 6 сутринта дойде акушерка, която отново набързо записа тоновете на бебчето ми с преносим апарат, но наистина доста бързо, за по-малко от минута и ме увери, че всичко е наред.
Около 8 сутринта, тоест два часа по-късно,чух най-страшното моето бебче нямаше сърдечна дейност. Прегледаха ме около 3-4 лекари, като основното предположение беше усукана пъпна връв или изтичане на кръв от бебето към мен.
След 3 дни с хапчета и няколко банки окситоцин успях да родя. Според мнението на всички доктори и акушерки проблемът е омотана пъпна връв към плацентата и на ръчичката.
До тогава никой никъде не видя този проблем. И сега се питам някой някъде пропусна ли нещо недогледаха ли и нямаше ли възможност да ми спасят бебчето? Доколкото четох подобни неща се виждат при регулярните прегледи с ехограф и доплер. Всички лекари твръдят, че е просто изключително рядък "малшанс" и няма никаква нужда да си правим допълнителни генетични изследвания и че при следваща бременност няма от какво да се притесняваме. Бих била благодарна ако чуя и вашето мнение по въпроса.
Безкрайно много съжалявам всички за загубите ви.
Kam_76 много съжелявам за загубата ти и искрено ти съчувствам! Удърът е много тежък наистина. При мен минаха 4 месеца, мога да кажа, че съм една идея по-добре, но още на моменти ми е трудно да повярвам, че ми се случи нещо толкова ужасно. И аз бях през цялата бременност на Фраксипарин, следене на коагулация, пкк на всеки 3 седмици, перфекти ФМ и въпреки това бебето почина при раждането. Казаха ми, че имало тромб в пъпната вена, но сега ходих при друг лекар и ми каза, че бебето е било в тежко състояние и шокът от раждането и пълната упойка са го убили. Тоновете преди да влеза в операционната бяха "перфектни", поне така ми казаха. Сега ще правя нови гинетични изследвания, фертилити тест, защото за да се стигне до този край има причина, нещо е пропуснато, за което никой няма да си признае.. Прегръщам те и ти желая много сила, за да минеш през това изпитание.
Съжалявaм за загубите, Илияна, kam...
Толкова е тежко знам, всички тук, за съжаление знаем.. Особено в началото, първите дни, месеци... С времето човек свиква да живее два живота - единия "нормалния", с другите хора, децата си, ако има, работа, приятели,,, и "скрития" свят на мислите, постоянните мисли, постоянното въртене на сценария, мисли за бъдещето.. Поне при мен е така.. Минаха при мен 9 месеца.. като цяло съм доста по-добре, но, има и още тежки моменти, предполагам и ще има... Поне докато родя здраво и живо бебе, надявам се!
Времето минава, болката отслабва, но поне засега не е изчезнала, едва ли ще изчезне някога или поне съвсем скоро. Имам примери на мои познати, които са се справили, въпреки тежките загуби, това ми даваше на мен сили, че и аз мога да се справя и да изляза малко по малко от дъното и дори отново да бъда щастлива и да се радвам на сина си, който има нужда от здрава и щастлива майка, на малките неща в живота, природата, мъжа ми..
Прегръдки и намерете покой, версия, която да ви дава смисъл в живота, без обвинения, знам, че в началото всичко изглежда непосилно, но времето наистина помага..
Толкова е тежко знам, всички тук, за съжаление знаем.. Особено в началото, първите дни, месеци... С времето човек свиква да живее два живота - единия "нормалния", с другите хора, децата си, ако има, работа, приятели,,, и "скрития" свят на мислите, постоянните мисли, постоянното въртене на сценария, мисли за бъдещето.. Поне при мен е така.. Минаха при мен 9 месеца.. като цяло съм доста по-добре, но, има и още тежки моменти, предполагам и ще има... Поне докато родя здраво и живо бебе, надявам се!
Времето минава, болката отслабва, но поне засега не е изчезнала, едва ли ще изчезне някога или поне съвсем скоро. Имам примери на мои познати, които са се справили, въпреки тежките загуби, това ми даваше на мен сили, че и аз мога да се справя и да изляза малко по малко от дъното и дори отново да бъда щастлива и да се радвам на сина си, който има нужда от здрава и щастлива майка, на малките неща в живота, природата, мъжа ми..
Прегръдки и намерете покой, версия, която да ви дава смисъл в живота, без обвинения, знам, че в началото всичко изглежда непосилно, но времето наистина помага..
Съчувствам на всички изгубили най - важното от живота си! При мен минаха почти 8 месеца от раждането, когато вместо да е най - щастливият ми ден, той стана най - тъжния. И да наистина с времето боли по - поносимо. Усмихваш се, намираш радост в нещо, което да ти дава сили. Надяваш се щастието отново да те споходи. И чакаш. Аз родих със спешно секцио септември
миналата година и от януари не се пазим. Толкова се надявах, че ще забременея веднага, но уви все още нищо. Може би е рано все още. В началото исках бързо да мине времето и да започваме опитите, а сега ме е страх. Напуснах работа, което може би е грешка, но честно казано не ми пука особено. Човек се променя след такава трагедия и гледа по различен начин всичко. Казваш си, то детето ми го няма та за това ли да се притеснявам.. Започнах нова работа за да не мисля, а там всички колежки бременни. И как да се чувстваш добре като се питаш аз най - зле ли съм от всички, та те да имат бебета, а моето да го няма. Така се получи обаче, че и от там се отказах. И сега съм в къщи. Но ми е някак по- добре отколкото в началото. Взех си малко кученце, което обичам като мое второ дете. Гушкам си го като бебе. И въпреки, че не е и не може да се сравнява, това ми носи спокойствие. Поне докато чакам да ми се случи чудото отново, въпреки всички страхове от неизвестното, надявам се отново да изпитам радостта от бременността. То какво друго освен надеждата ми остава.
Прегръщам всички, които за съжаление са в тази тема и са загубили най - хубавата част от живота си!
миналата година и от януари не се пазим. Толкова се надявах, че ще забременея веднага, но уви все още нищо. Може би е рано все още. В началото исках бързо да мине времето и да започваме опитите, а сега ме е страх. Напуснах работа, което може би е грешка, но честно казано не ми пука особено. Човек се променя след такава трагедия и гледа по различен начин всичко. Казваш си, то детето ми го няма та за това ли да се притеснявам.. Започнах нова работа за да не мисля, а там всички колежки бременни. И как да се чувстваш добре като се питаш аз най - зле ли съм от всички, та те да имат бебета, а моето да го няма. Така се получи обаче, че и от там се отказах. И сега съм в къщи. Но ми е някак по- добре отколкото в началото. Взех си малко кученце, което обичам като мое второ дете. Гушкам си го като бебе. И въпреки, че не е и не може да се сравнява, това ми носи спокойствие. Поне докато чакам да ми се случи чудото отново, въпреки всички страхове от неизвестното, надявам се отново да изпитам радостта от бременността. То какво друго освен надеждата ми остава.
Прегръщам всички, които за съжаление са в тази тема и са загубили най - хубавата част от живота си!
Благодаря ви момичета. Не намирам смелост да пиша, а тук срещам утеха като споделям. Все още не намирам сили да говоря за случилото се, защото ми е много трудно. Знам, че всички вие, за мое огромно съжаление сте минали през най-страшното. Всички казват, че живота продължава, а аз като си ьатворя очите преживявам всичко, което се случи за тези дни в болницата и не мога да повярвам. Сутрин като се събудя и ми е още по-тежко, защото разбирам, че не е само сън.
Бих искала да ви попитам, с извинение, че ви връщам отново към най-лошите мигове, вие как продължихте напред? Правихте ли нови изследвания и какви?
Сега някак ме крепи мисълта за нова бременност, но ми казаха поне след шест месеца и доколкото се информирам, това е някакъв стандарт. Знам, че има жени, които след три менструации и забременяват, но не знам дали не е твърде рано? Страхът винаги ще го има, но някак си ми се иска да вярвам, че следва по-добро, поне се надявам.
За мен това е втора ьагуба. Първата принлючи много рано, в 9г.с, когато пролървих и не се откри пулс. Именно тогава направих основния пакет генетични изследвания, витамини, НК клетки и коагулация. Сега в 30г.с. След уж бременност като по учебник всичко принлючи и всички ми казват, че нямаме проблем, а лош късмет, но много искам да минимизирам, доколкото е възможно рисковете.
Извинете ме още веднъж. Мисълта ми не тече особено гладко и се притеснявам да говоря за случилото се.
Бих искала да ви попитам, с извинение, че ви връщам отново към най-лошите мигове, вие как продължихте напред? Правихте ли нови изследвания и какви?
Сега някак ме крепи мисълта за нова бременност, но ми казаха поне след шест месеца и доколкото се информирам, това е някакъв стандарт. Знам, че има жени, които след три менструации и забременяват, но не знам дали не е твърде рано? Страхът винаги ще го има, но някак си ми се иска да вярвам, че следва по-добро, поне се надявам.
За мен това е втора ьагуба. Първата принлючи много рано, в 9г.с, когато пролървих и не се откри пулс. Именно тогава направих основния пакет генетични изследвания, витамини, НК клетки и коагулация. Сега в 30г.с. След уж бременност като по учебник всичко принлючи и всички ми казват, че нямаме проблем, а лош късмет, но много искам да минимизирам, доколкото е възможно рисковете.
Извинете ме още веднъж. Мисълта ми не тече особено гладко и се притеснявам да говоря за случилото се.
Здравей, Кам!
Нормално е това, което изпитваш. Не бързай. Тия, дето ти обясняват как животът продължава - съветът ми е да преустановиш контакти с тях за известно време. Аз спрях да общувам с доста хора, които ме дразнеха по някаква причина. Не можех да ги понеса.
За изследванията - от това, което четох, останах с впечатления, че си правила всякакви (генетични?). Просто преди пак да започнете опити направи стандартни гинекологични изследвания, за да се види дали всичко се е възстановило. Раждането е било нормално, доколкото разбирам, така че след 6 м. спокойно може да започнете опити. Мен ме крепеше единствено мисълта как да организирам следващата бременност. Имах план за всякакви прегледи и изследвания (но аз имам и страшно много здравословни проблеми) и така ми минаваше времето. Първата една година не си я спомням много, само помня, че ходех на разни лекари (имах проблеми след второто секцио). Да, смених си и работата. После почнахме пак опити. Бях на 39+ години и нямах кой знае колко надежди, забременях след доста месеци и се оказа кухо яйце. Веднага след него по чудо забременях и родих второто си живо дете. Най-трудното нещо беше да преживея тази бременност психически, не знам как съм го направила, ден за ден беше работата.
Та не е успял със сигурност само този, който не е опитал. Дай си време за възстановяване, не само физическо. Ако усетиш, че е необходимо - можеш да потърсиш и помощ от психолог - аз не го направих, но много момичета споделят, че помага. Прегръдки!
Нормално е това, което изпитваш. Не бързай. Тия, дето ти обясняват как животът продължава - съветът ми е да преустановиш контакти с тях за известно време. Аз спрях да общувам с доста хора, които ме дразнеха по някаква причина. Не можех да ги понеса.
За изследванията - от това, което четох, останах с впечатления, че си правила всякакви (генетични?). Просто преди пак да започнете опити направи стандартни гинекологични изследвания, за да се види дали всичко се е възстановило. Раждането е било нормално, доколкото разбирам, така че след 6 м. спокойно може да започнете опити. Мен ме крепеше единствено мисълта как да организирам следващата бременност. Имах план за всякакви прегледи и изследвания (но аз имам и страшно много здравословни проблеми) и така ми минаваше времето. Първата една година не си я спомням много, само помня, че ходех на разни лекари (имах проблеми след второто секцио). Да, смених си и работата. После почнахме пак опити. Бях на 39+ години и нямах кой знае колко надежди, забременях след доста месеци и се оказа кухо яйце. Веднага след него по чудо забременях и родих второто си живо дете. Най-трудното нещо беше да преживея тази бременност психически, не знам как съм го направила, ден за ден беше работата.
Та не е успял със сигурност само този, който не е опитал. Дай си време за възстановяване, не само физическо. Ако усетиш, че е необходимо - можеш да потърсиш и помощ от психолог - аз не го направих, но много момичета споделят, че помага. Прегръдки!
Кам,
аз нямах никакви проблеми и заболявания, затова моята докторка ни заяви съвсем категорично, че можем да започнем с опитите за бебе веднага след първия цикъл. Раждах нормално, което е още една предпоставка за започване на опитите по- отрано. И въпреки веднага започнатите опити от наша страна, нещата не се получаваха, заради възрастта най- вероятно, но не се и отказвахме. След година и половина чак се случи чудото на Коледа, когато си направих теста и видях отново двете чертички.
аз нямах никакви проблеми и заболявания, затова моята докторка ни заяви съвсем категорично, че можем да започнем с опитите за бебе веднага след първия цикъл. Раждах нормално, което е още една предпоставка за започване на опитите по- отрано. И въпреки веднага започнатите опити от наша страна, нещата не се получаваха, заради възрастта най- вероятно, но не се и отказвахме. След година и половина чак се случи чудото на Коледа, когато си направих теста и видях отново двете чертички.
Съжалявам, че има и нови сред нас... болката е неописуема... Още не мога да разбера защо трябва да живеем с това... съжалявам за ужаса, с който се налага да живеете... 😪
На 10 май станаха 6 месеца, откакто загубих моята дългочакана дъщеря. В началото се залъгвах може би, че ще става по-леко... истината при мен е, че с времето нещата се задълбочават, а аз дори не помня човекът, който бях.
Знаех, че една нова бременност до някъде ще ме направи отново жива, поне ще чувствам и изпитвам и други чувства, освен безпределна мъка и болка по загубеното ми дете и по времето, в което летях от щастие..
Направих всички изследвания, ходя през последните месеци само по лекари, но вече 4ти месец нищо не се случва... С идването на всеки следващ цикъл рухвам и момичета, не знам как да се справя с тази агония.... 😭 Имам нужда от помощ, но нямам сили да се боря и не знам как да си помогна.
Мисля само за това какво не ни е наред, мисля само къде да отида и какви изследване да направя. АГто, при което ходя на фоликулометрия ми каза този месец да пропусна ходенето при нея, изписа ви абогепит и пикозитол, каза че ще изчакаме още няколко месеца и след това ще правим изследвания, но аз не искам да се бавя.... страх ме е от евентуален проблем при мен и мъжа ми и не искам да губя тези месеци в напразни надежди... Страх ме е след раждането да нямам запушени тръби или прочие, страх ме е мъжа ми да няма проблеми със спермограмата... (до момента не сме се проверявали), но последните месеци правим опити само около и на самата овулация, а още нямаме искрица на щастие...
Извинявам се за хаотичното писане, но нямам на кого да изплача притесненията си и да бъда разбрана. Отчуждих се дори от най-близките си хора... чувствам неразбиране от тяхна страна...
На 10 май станаха 6 месеца, откакто загубих моята дългочакана дъщеря. В началото се залъгвах може би, че ще става по-леко... истината при мен е, че с времето нещата се задълбочават, а аз дори не помня човекът, който бях.
Знаех, че една нова бременност до някъде ще ме направи отново жива, поне ще чувствам и изпитвам и други чувства, освен безпределна мъка и болка по загубеното ми дете и по времето, в което летях от щастие..
Направих всички изследвания, ходя през последните месеци само по лекари, но вече 4ти месец нищо не се случва... С идването на всеки следващ цикъл рухвам и момичета, не знам как да се справя с тази агония.... 😭 Имам нужда от помощ, но нямам сили да се боря и не знам как да си помогна.
Мисля само за това какво не ни е наред, мисля само къде да отида и какви изследване да направя. АГто, при което ходя на фоликулометрия ми каза този месец да пропусна ходенето при нея, изписа ви абогепит и пикозитол, каза че ще изчакаме още няколко месеца и след това ще правим изследвания, но аз не искам да се бавя.... страх ме е от евентуален проблем при мен и мъжа ми и не искам да губя тези месеци в напразни надежди... Страх ме е след раждането да нямам запушени тръби или прочие, страх ме е мъжа ми да няма проблеми със спермограмата... (до момента не сме се проверявали), но последните месеци правим опити само около и на самата овулация, а още нямаме искрица на щастие...
Извинявам се за хаотичното писане, но нямам на кого да изплача притесненията си и да бъда разбрана. Отчуждих се дори от най-близките си хора... чувствам неразбиране от тяхна страна...
Мили борбени момичета, искам само да ви кажа,че трябва да бъдете много силни , сами се борете да запазите психиката си, защото сринете ли се нищо няма да помогне. Съветвам ви да не се фокусирате единствено върху мисълта за нова рожба,това не трябва да ви е фикс идея. Разбира се, че болката не минава, всеки ден си мисля за детенцето ни и колко щеше да е красива,но Господ е решил така. Много ми беше трудно да започнем нови опити,разтройвах се мъжът ми също,но си казахме пускаме се по течението, каквото трябва ще се случи. Сега треперя всеки ден и се моля да родя живо и здраво детенце,но вярвам. Знайте, че ви чака щастието някъде там и ще се появи в подходящият момент.
Мила Бела прегръщам те! При мен почти 8 месеца минаха, но и при мен все още не се получава. Ние правим опити почти всеки ден или през ден. На преглед и изследвания не съм била. Може би от страх, че ще разбера за нов проблем. Аз раждах секцио и уж се чака до 1 г, но ние не се пазим. Ако не се случи до септември, чак тогава евентуално ще започна да изследвам всичко. До тогава може би хормоните се намесват и организма не е готов. Скоро ще отида на преглед профилактично.
Ти какви изследвания пусна досега? И моля те не се притеснявай, просто щом все още не се получава значи организма не е готов. Пожелавам ти много скоро чудото да ти се случи и да се срещнем в друга тема, където да се оплакваме от бебешки проблеми !
Ти какви изследвания пусна досега? И моля те не се притеснявай, просто щом все още не се получава значи организма не е готов. Пожелавам ти много скоро чудото да ти се случи и да се срещнем в друга тема, където да се оплакваме от бебешки проблеми !
Моето раждане беше нормално, дори не съм си и мислила, че след него ще се чувствам така, все едно не бях раждала... или може би психическата болка е била в пъти по-силна и е притъпила всичко друго.
Изследвах тромбофилия, уреаплазма, микоплазма, антифосфолипиден анти синдром, стандартните полови хормони, пакетът щитовидни, витамини, пкк, инсулин, защото аз съм с инсулинова резистентност и приемам лекарства, както и витамини, т.к бяха с ниски нива.
Единствено цветна снимка и спермограма не сме правили, може би трябва и АМХ не знам...
Боли ме още повече, защото всички около мен са бременни... знам, че не трябва да се чувствам така, но това засилва мъката ми...
Моля се да се срещнем в друга тема 🙏🍀😘
Изследвах тромбофилия, уреаплазма, микоплазма, антифосфолипиден анти синдром, стандартните полови хормони, пакетът щитовидни, витамини, пкк, инсулин, защото аз съм с инсулинова резистентност и приемам лекарства, както и витамини, т.к бяха с ниски нива.
Единствено цветна снимка и спермограма не сме правили, може би трябва и АМХ не знам...
Боли ме още повече, защото всички около мен са бременни... знам, че не трябва да се чувствам така, но това засилва мъката ми...
Моля се да се срещнем в друга тема 🙏🍀😘
Не знам на колко си години, но ако си над 35 хормоните се наместват по- бавно, всъщност по- дълго време отнема. При мен мъртвото раждане беше, когато навърших 40 (третото ми дете) и после всеки месец оставахме разочаровани, но с надежда. И така на 42 и половина родих дъщеря си. Просто възстановяването на хормоналния баланс е по- дълъг процес, не е като да си на 25.
Отдъхни си от всички лекари, спри и не прави нищо през лятото. Отидете на почивка, разнообразявайте всеки ден с нещо ново, просто си го налагайте! Излизайте навън, разхождайте се край морето, горите, сред природата!
И не си мисли, че близките не те разбират. Напротив, но на теб така ти се струва. Те са с теб, но не искат да бъркат в раната, а да те извадят от дупката, в която всяка от нас е била. Прегръдки !
Отдъхни си от всички лекари, спри и не прави нищо през лятото. Отидете на почивка, разнообразявайте всеки ден с нещо ново, просто си го налагайте! Излизайте навън, разхождайте се край морето, горите, сред природата!
И не си мисли, че близките не те разбират. Напротив, но на теб така ти се струва. Те са с теб, но не искат да бъркат в раната, а да те извадят от дупката, в която всяка от нас е била. Прегръдки !