Януарски мами броят килограми! - 13 тема

Да се включа и аз по темата. И аз съм за раждане през естествените родови канали, първото ми беше такова. Но ако влизайки за раждане на приема се установи, че бебка е седалищно естествено ще съм съгласна на секцио, още  повече че ако бебето се обърне докато трае подготовката за операция /има и такива случаи/, няма да ме режат а продължаваме нормално раждане.

Само да добавя, че след аборта по мед. причини в 6м. през декември,когато за да извадят плода вместо операция докторите предизвикаха раждане, заявих на мъжът ми че когато забременея пак задължително ще раждам секцио .

Върнах се от ЖК Доки каза, че сме отличнички,гледахме я на ехограф отговаря си на седмиците. От 05.12. излизам в майчинство. Иначе не качвам килограми и Доки леко се притесни май, но като пусна ехографа се оказа, че всичко е ОК. Плацентата е достатъчно дебела, разположена на правилното място и по правилния начин. И пъпната връв е ОК.

Здравейте!

С голям интерес следя дискусията за "нормално" раждане и секцио, и не знам защо ми се струва, че май освен мен няма друга, която ще е секцио по желание. Има май и няколко момичета, които се колебаят между двата вида родоразрешение, но само аз съм твърдо със секцио без особени медицински показания за това.

Не смятам да се оправдавам за решението си, но все пак има някои неща, с които не съм напълно съгласна и ще споделя.

На първо място, не мисля, че секциото е модерно напоследък - ето само аз ще съм секцио, а останалите, които сте твърдо за вагинално раждане сте поне 10-15, които се изказахте. А може би сте и повече, не съм броила.

Също така не мисля, че вагиналното раждане е нормалното раждане. В такъв случай излиза, че около 40% от жените раждат децата си "ненормално". За мен считам, че и синът ми се роди абсолютно нормално, нищо, че се роди секцио.

За удовлетворението от вагиналното раждане - ами аз се чувствам напълно удовлетворена от секциото, никога не съм се считала за непълноценна жена поради факта, че Бобо се е появил по този начин на белия свят.

Относно рисковете за детето и майката, съм абсолютно съгласна с бг деси, че човек трябва да се рови и чете и да събира информация. И според информацията, която аз съм изчела (а тя не е малко) и при двата вида родоразрешение съществуват специфични рискове. Вярно, че не съм лекар, за да се изказвам компетентно за тези рискове и да вземам вярното решение, но пък от друга страна, всичко около раждането ще се случва на моето тяло и това на детето ми и се радвам, че мога да реша какъв риск съм склонна да поема и какъв не. Същото важи и за жените, които са твърдо за вагиналното раждане - радвам ви се, че отстоявате правото си как да бъде процедирано с вашето тяло по време на раждане. Не ми харесва само когато толкова яростно се отстоява позицията, че секциото е вредно и решението ми е неправилно или взето без да бъде обмислено. Гарантирам ви, че поне в моя случай не е така.

За болката при двата вида раждане мисля, че болката е субективно понятие, всеки има различен праг на поносимост пък и при всеки отделен случай болката е различна.

  

Здравей!    При мен вчера стана това обръщане и едни контракции като ме хванаха и айде в Шейново! Дадоха ми болничен да си почивам и ми казаха същото както и на теб: но-шпа и магнезий

Alluria, не го приемай лично, коментарът ми за обмислянето е по-скоро към тези, които казаха, че са "на кантар".

А секциото е модерно, и още как, ама най-вече сред лекарите

Що се отнася за това дали секциото е раждане, или не, аз лично винаги казвам, че не съм раждала, а че са ми извадили бебето от корема

Но в крайна сметка, какъвто и вариант да изберем, най-важното е всички да сме живи и здрави и убедени, че сме взели правилното решение, нали така?  

Хайде и аз да споделя за моето секцио:
Нито ще давам съвет,нито ще поучавам някого.Просто ще споделя за ваш опит.
Първото ми раждане бе на 26г.Първескиня.Изплашена до краен предел от историите на вече раждали "нормално"Последната ЖК показа едър плод.Док каза,че ако много се психирам и не мога да овладея страха си,няма да мога да родя естествено и така или иначе ще се наложи секцио.Реших,че вместо да опитвам от двата вида раждане ще е по-добре да караме направо по същество.Голям страх беше,пак го казвам.Допълнително около мен постоянно кръжаха разтревожените ми родители,молейки ме да избера секцио.Е не ми трябваше много навиване тогава...Исках само операцията да е близо до термина,а не като е практиката 2 седмици преди.Насрочихме раждането 3 дни преди термин Няма да описвам каква параноя беше у нас(пак от близките)Операцията мина успешно.Бебето 3.400,51 см....В интензивното разбрах,че опрацията без причина е страшно скъп луск,за който заплащам със здравето си.Трудно,много трудно се възтанових.Въпреки това бях единствената успешна кърмачка в родилното .Но един месец се влачих като парцал.След 6месеца вече бях горе-долу във форма,но при едно притичкване,потропване на пета,кихане,операцията напомя за себе си.
Сега съм на 28г. -31г.с.Матката се разтяга,понаболява леко...Но ще направя всичко възможно този път да се размина от секцото.Каква ирония-преди аз трябваше да ги убеждавам докторите за да ме реижат,а сега те ми препоръчват,а аз ги убеждавам,че мога и искам нормално раждане
Въпреки всичко съм се настоила и за двата варианта,в името на добрия край Ако се наложи секцио,ще го преживея и в никакъв случай няма да се самоизмъчвам и обвинявам за това.Енергията ще ми е нужна за отглеждане на дете а не да я  губя в депресивни състояния
Антоанета Деси,от тез утражнения за обръщане вече се отчайвам.Мъжо вика:"Незнам бебето дали се обръща,ама на мен ми се обръща"
(Става въпрос за позата  колене и лакти)

Ох, Еления, милата! 
Ти и Антоанета може би сте чели това за обръщането, ама за всеки случай: http://www.azibebe.com/index.php/bremennost/bremennost/glavichno … /menu-id-133.html

Аз май и преди съм писала,че много се страхувам от секциото,защото никога не ми е правена такава сериозна операция,само някой по-дребни манипулации.Първия път родих нормално,на 28г.,такова беше желанието ми през цялото време,бебето беше още в корема с голяма глава,първоначално си мислех че д-рката преувеличава на всеки ехографски преглед като казва че главичката му е голямоано когато се роди се оказа съвсем вярно,педиатърката ни като дойде вкъщи да го види и тя-Има голяма глава,очевидно беше за всички че не е било манипулация.Малко трудно се измъкна той от мен но все пак бях само с 3-4 външни шева от епизиотомията,което мисля че е в рамките на приличното.Винаги съм била много страхлива и когато забременях за първи път всичките ми близки смятаха че ще искам секцио и че съм избрала частна болница именно заради това.Никой не ми вярваше че наистина ще родя нормално.Обаче у мен нещо се пречупи през тази първа бременност,не се страхувах и сега не се страхувам и искам отново да родя нормално.Бебката ми още не се е завъртяла в изходна позиция и това много ме измъчва,надявам се да се обърне и да няма причина да ми направят секцио.Не мога да посоча много точно причините за и против за мен,а и избягвам да мисля много много затова,знам само че от едното ме е страх много,а от другото-не и това за мен е основателна причина.Тук май няма никой който ще ражда във вода-само по себе си и това е специфично раждане,макар да е към естественото...

Bg_desi, нищо не приемам лично, просто споделям моята гледна точка.  

Следя мненията ви с интерес! Харесва ми, когато всеки казва какво мисли по дадена тема и не мисля, че е повод за спор. Радвам се на всички, които споделиха опит, страхове и мнения.
Аз както писах вече, за сега съм за нормално раждане. Разбира се и аз имам своите страхове. Но смятам, че те се преодоляват, като се опитаме да се подготвим за раждането. Например с масаж на перинеума за да не се разкъса (или поне не много). С упражнения за стягане на влагалището (не знам как се наричат, но съм сигурна, че всички ги знаете). И най-вече с вяра в себе си, собственото ви тяло, както и с доверие към лекарите. Твърдо смятам, че когато лекарят и родилката работят в екип раждането е много по-леко.
Надявам се да успея да родя нормално. Последният път бебо беше седалищно и много се надявам да се обърне до края.
Трябва положителна настройка, каквото и да изберете! И трябва да сте убедени, че това е правилния избор и това е което искате. Тогава страхът ще бъде много по-малък и възстановяването по-бързо. Психиката винаги играе голяма роля!
Така чувствам нещата аз Не съм го преживявала до сега, но се надявам да е нещо прекрасно  

И аз да споделя, без да давам съвети, как беше раждането при мен: Колебаех се къде да раждам - и на 2-те места акушерките ме питаха: Как ще раждаш, а докторите до тях възмутено: Ми естествено, как иначе. Доста ме е страх от операции, кървища и т.н, така че изобщо не съм си представяла секцио. Роднините ми не са се включвали с коментари. Преносих с 3 дена, събудих се с контракции, болницата и след 2 часа общо от отиването ми се роди малката - 3.660 кг, 51 см, аз с епизотомия - 3 външни шева. Нищо не ме е боляло след това, ходих до кафето след няколко часа. За възрастта - 32 г, в частна клиника. Надявам се и този път да няма проблеми!
Ох, искам вече да е януари... и да си гушкаме бебоците, независимо как са излезли:)

Хайде и аз да споделя  

И да почна с това, че процедурата, която се прилага в някои родни болници и минава за "естествено раждане" за мен ЛИЧНО е доста далече от естественото! Съгласна съм също така, че огромен процент от секцио-то се прави за удобство и печалба на лекаря, а не по медицински показания.

Та при мен първо раждане на 33 год. 8 мес ме обработваха лекарите ми тук колко нормално и чудесно е "естественото" раждане. Никой, никога не спомена, че може да се стигне спешно до секцио и че това не е толкова страшно. Аз си четях и форум и други източници - всички за естественото, тотално демонизиране на секциото. После си преносвах и си ме успокояваха и 1 ден преди датата за индукция родовият процес си почна естествено. И продължи повече от 30 ч - нито води изтекоха сами, нито бебето слезе. И се наложи секцио по спешност. И за мен резултатът беше огромен стрес и ужас и шок как не съм се справила като жена с раждането и се налaга да вадят детето ми по "този" начин...

... бебка захапа гърда на 10 мин от операцията, кърмих я почти 10 мес, възстанових се учудващо бързо, по-бързо от приятелки с нормални раждания (дори сама си отворих раната, защото се чуствах чудесно и шетах и вдигах тежко) - в крайна сметка собствените ми изводи са, че от голямо генерализиране никаква нужда няма и че всеки случай си е различен и уникален и от драми и травми по въпроса как се е случило полза няма никой. Целта на упражнението е да имаме здраво бебе и здрава майка и понякога се налага хирургическа намеса за да стане това. Ако майката е стресирана от перспективата за нормално раждане - да има право на избор! Единственото за което ви моля е да се запознаете с рисковете при различните видове раждания и да си ги прецените от собствена гледна точка, според собствените си приоритети. Пък кое било "модерно", как станало при съседката, какво щели да си помислят хората е абсолютно без значение - важни сте вие и бебето и вашето физическо и психическо здраве.

Мисля си също така, че малко толерантност и уважение към чуждото мнение, дори да е различно от нашето, винаги е полезно  

Alluria, разбира се че си пълноценна жена и майка, както и да си родила. И детенцето ти не е с нищо по-различно от нашите, разбира се. Нали знаеш, че Юлий Цезар е първия, изваден с разрез от корема на майката. Какво му е било на него, а?
Тя Bg_desi ти е казала. Пишем всички, пък момичетата дето се колебаят, четат, добиват впечатления за рискове и ползи, пък накрая ще си решат!

айде сега още една любима тема - за бременността на 20 и на 30. Ами ние дето сме към 40-те 
Аз мисля бързо да се възстановя, като родя на 38, така както се възстанових бързо като родих на 36 

Agent,10 мин.след раждането си дала гърда!Браво!
Днес в кафето сме седнали 2 бремени и една майка,която като чу че споделям,че е хубаво бебето веднага след раждането да се сложи на гърда,едва не ме уби(с расъждения)Как 8часа трябвало да стои гладно и вода даже да не му се дава Как не си е уморила детето -незнам.Ама до мен имаше и първескиня и горкото момиче какви съвети получи. Тия хора книги не четат ли???Всеки ден се наслушвам на бисери в кафето  Отказвам се да ги оспорвам,че то файда няма безнадежден случай са.По-скоро ще спра да ходя на кафе
За упражненията,Деси Да на изуст го знам този сайт,както и мн други.
Много ясно! Даже и по-бързо от предишното ще се възтановим

Чета ви цял ден и много ви се радвам, че разказвате и споделяте, че нали съм първескиня 


За мамите от София, които не са обърнали внимание по-рано, ето темата за срещата в неделя:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=535923.new#new

Лошото е, че на мен това ми го каза една действаща акушерка.   Само го споменавам, не искам да коментирам практиките в бг и направо не знам защо има толкова много различия и разминавания. Мен като че ли тези различия и разминавания ме притесняват най-много в цялата ми бременност и раждане. А после и в отглеждането на детето ми. Вечно трябва да се информираш и да преценяваш сам, да проверяваш мнението на педиатъра, доктора, акушерката. И така се губи доверието ..., което е необходимо.
Както и да е ...