Помагат ли родителите ви в отглеждането на децата?

  • 40 809
  • 749
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 626
Ние живееме със свекърва ми, свекър ми е починал и до преди 1-2 месеца , тя почти не се занимаваше с малката . Оправданието беше още я кърмиш не мога да ти помогна. 1г. и 4м. не сме се разделяли за повече от 10мин. Наистина ми идваше нанагорно, даже мъжа ми не помагаше използвайки факта , че я кърмя и той не може да я приспи. Но малката като почна да щъка из цялата къща и да ходи в стаята на баба си , тя някак си промени отношението и сега се гледат двете . Вече се върнах и на работа те така добре се справят  Laughing .

# 136
  • Пловдив
  • Мнения: 28 205
Янтра, предполагам всеки различно разбира грижата за внуците. За мен веднъж седмично за два часа си е голям ангажимент. Не го разбирам това ходене на гости на баба и дядо почивните дни, или съответното гостуване на баба и дядо, за да видят внуците... Идва ми в повече подобна близост. По всяка вероятност просто защото в моето семейство няма такива неща.  Peace
И при мен няма Simple Smile Обаче аз ще каня внуците да идват Simple Smile
Янтра, откъде знаеш как ще постъпваш с внуците си след 30-40 години?  newsm78 Simple Smile
Ако съм жива, дай боже в прилично здраве, подвижна - колко му е 2-3 деца за един ден?  Grinning

# 137
  • Мнения: 3 049
Помагали са ми и все още ми помагат,най-вече родителите на мъжа ми.Винаги свекървата е била насреща,независимо дали излизам на кафе или отивам на работа.Имам късмет,случих на много разбрана свекърва GrinningЕнтусиазмът й да гледа децата ни е нестихващ и най-важното-не се натрапва със съвети или присъствие.Докато майка ми не е така.На приказки мило и драго дава за внучките,но опре ли работата наистина да помогне се почва-ама аз така,ама не че няма да ги гледам,ама еди какво си,ще ги гледам,обаче ако има нещо веднага искам да се прибереш...Ей такова е нейното гледане,изпросено и насила.Уж се старае,полага усилия,но не й се получава и децата я усещат и не искат да остават при нея.Добре,че свекървата не е като нея.

# 138
  • Испания и Стара Загора
  • Мнения: 1 036
Никой не ни помага в отглеждането на децата,защото сме далеч от баби и дядовци.Но ако си бяхме в България,моите родители щяха много да помагат.Иначе свекървата е на принципа "който си има деца,да си ги гледа". Peace

# 139
  • Мнения: 240
Когато беше само Кристина, не съм изпитвала койзнае каква нужда от помощ /цели 2 години/ Гледали сме я сами с изключение на няколко дни в годината когато трябваше да замествам колежка в работата. А когато ми се е налагало винаги се обаждам и пиам дали е свободна майка ми. Когато се появи бебчето, тя  много започна да ми помага, не съм я молила, беше по самоинициатива. А на мен ми идва много добре, защото поне успявам да си свърша нещо вкъщи. Почти всеки петък  взима Кристина след работа, и събота си я забирам, защото и таткото има свободен ден и му се иска да си поиграят. Свекърва ми е друг тип човек, тя предпочита да дойде и да се порадва на децата, но не и да има ангажимент към тях и да носи отговорност, затова много рядко остава сама с тях.

# 140
  • Мнения: X
Много болна тема.
Аз нямам родители, не доживяха да ме видят с три деца.
Свекърите ми живеят на долния етаж, но изцяло отглеждат внучетата от дъщеря им. Тя работи (силно казано) на 6 часа, но бабата и дядото търчат да ги водят и взимат от училище, да им готвят и сядат за домашни, въпреки че майка им работи само от 9 до 15 часа.
Всъщност, те отглеждат внуците си като по-малки свои деца и майката (тяхната дъщеря) се държи точно като с братчета с родните си деца - да ги нагушка за малко, да им се поскара и дотам.
Моите деца имат контакт в малките паузи, докато дядо и баба търчат между двете къщи (които, разбира се, са близо една до друга  Laughing). Значи 10 минути сутрин и около 30минути вечер. Това е.
Има случаи, когато бабата се съгласява да ме придружи до лекар (за ваксини) и утре примерно ще ходим заедно на детски РД.
Няма случай да изляза на кафе без малките, на пазар или просто разходка - те винаги са с мен. На няколко месеца ме хваща нервата и безсилието, ама бързо ми минава  Laughing

Баща ми и майка ми винаги са ми помагали за голямата, не мога да се оплача. Това сега ми липсва, защото даже и само 1 час презареждане на батериите сама, фризьор без дечурлига наоколо или едно кафенце със съседката вършат чудеса...

# 141
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 657
Аз лично смятам, че децата страшно много губят от близостта на "разширеното семейство" - баби, дядовци, вуйчовци, лели и т.н. Виждам как на моите им мъчно за бабите, дядовците, за леля им и вуйчо им, като най им е мъчно за тези, които най-много обичат да се занимават с тях. Децата имат нужда да усещат обичта и на други близки, а не само тази на родителите си.  Голяма ми е мъка, че живеем на хиляди километри от близките си, които на всичкото отгоре са пръснати по света и е много трудно да се координираме така, че да успеем да се видим поне 1 път годишно. Радвам се, че всички полагат усилия да си организират така почивки и отпуски, че да се видим. Радвам се, че за всички семейната близост е важна, макар и аз да имам усещането, че за някои повече, за други по-малко. Да живее скайп - поне така децата могат да общуват с роднините си - чуваме се и се виждаме с всички поне 1 пъти седмично, а с някои и доста по-често. Говорим си с часове. Даже децата ми са "гледани" по скайп, докато аз и мъжът ми си вършим разни други неща. Иначе тук имаме близки приятели с деца, на които оставяме децата чат-пат за няколко часа, за да можем с мъжа ми спокойно да излезнем някъде. Това е отскоро. И не е вярно, че "европейските баби" не си гледат внуците. Да, целодневното седмично отглеждане докато родителите са на работа е рядкост (макар, че има и такива), но да ги вземат някоя вечер, някоя събота или неделя или само за няколко часа си е съвсем нормално явление.

# 142
  • Мнения: 514
Много ми помагат, защото живеем почти заедно. Казвам почти, защото живеем на един етаж, в отделни апартаменти. Водят малкия на училище, помагат му с уроците, а сега като чакам и бебе още повече се включиха в помощта. Да са ми живи и здрави, не знам как бих се справила без тях.

# 143
  • Мнения: 2 641
аз съм станала направо за посмешище и съжаление на съседите ми. няма друга майка около мен в квартала, която при две живи и здрави баби, живеещи в София, да се мъчи сама с децата си целогодишно. първите 3 години никой не взе дъщеря ми и за 2 часа ! бях се побъркала от изтощение, напрежение и безсъние. въпреки че бременностите ми протичаха с контракции пак никоя баба не дойде да ми помогне. сега си продължаваме по същия начин - сами с децата. едно време учителката ми по руски казваше, че на всеки му се връща в живота. е, руски не научих, но пък помня това което каза и се надявам да е истина.

# 144
  • София
  • Мнения: 10 279
Чак за посмещище и съжаление!При здрави деца за какво те съжаляват?
И при нас е по гореописания от теб начин,само дето децата ми са вече на 9 и 6 годинки,а и бабите са в друг град.Не е далече,но не идват.Дори когато ние си ходим не ги гледат.Но никога не бих казала ,че съм за съжаление или че се мъча с децата си.Много пресилено ми звучи,много.
Съжалявам само и единственно заради това,че децата ми нямат никаква емоционална връзка с бабите си,особенно с едната.Нито говорят за нея,нито им липсва,нито нищо.Все едно е чужд човек.Това е жалкото,не че си ги гледаме сами.
Извинявай,не искам да обиждам никого,просто това е мнението ми.
Мен често познати ме съжаляват,защото едното ми дете е с увреждане.И това ми е просто непоносимо.А съжаление при здрави деца ....не го разбирам.

# 145
  • Мнения: 14 619
На големия ми син също не му липсват бабите и дядовците като не ги вижда по-дълго. Също така не говори за тях, въпреки че поддържаме близки отношения и обича да им гостува. Ако ходи при тях се радва, но ако не ходи, не му домъчнява. Не знам колко време трябва да мине, за да му домъчнее - веднъж се случи така, че половин година не се видяхме с едните баба и дядо - не му беше мъчно, нито попита за тях. А иначе си ги обича. Имам чувството, че и за вкъщи не му домъчнява като е някъде на гости за повече време. И аз бях така като дете - никога за никого не ми е било мъчно като не го виждам.

# 146
  • Мнения: 206
аз съм станала направо за посмешище и съжаление на съседите ми. няма друга майка около мен в квартала, която при две живи и здрави баби, живеещи в София, да се мъчи сама с децата си целогодишно. първите 3 години никой не взе дъщеря ми и за 2 часа ! бях се побъркала от изтощение, напрежение и безсъние. въпреки че бременностите ми протичаха с контракции пак никоя баба не дойде да ми помогне. сега си продължаваме по същия начин - сами с децата. едно време учителката ми по руски казваше, че на всеки му се връща в живота. е, руски не научих, но пък помня това което каза и се надявам да е истина.

Anaise, не си ти за посмешище, а те.Те трябва да бъдат съжалявани за това, че губят компанията на внуците си и както си казала -да наистина всичко се връща, жалко, че късно и понякога неосъзнато.
Гледай си децата и хич да не ти пука, може пък да е и за добро, трудно е, но ще се справиш!

# 147
  • Мнения: X
аз съм станала направо за посмешище и съжаление на съседите ми.
Повярвай ми, не си - напротив, хората ти се възхищават, че се справяш сама  Peace
Поне при мен е така - всички съседки и роднини на мъжа ми само ме хвалят колко съм оправна и колко добре си гледам децата. Тук всички деца са на отглеждане при баби или гувернантки (живея в Гърция). Много ми се радват, че вместо да гоня кариера се занимавам с децата си.
Тези години никой няма да ни ги върне - докато са мънички имам предвид. Аз се наслаждавам на всички моменти заедно, все още нощем като ги завивам или гушкам (едното мъниче още спи с мен), се радвам на възможността да мога да съм до тях ежечасно.

Ако толкова си разстроена от това, че бабите не ти помагат - мога да ти изтъкна негативите от влиянието на бабите и ще се почувстваш по-добре  Laughing  Laughing  Laughing

# 148
  • София
  • Мнения: 2 151
До сега не съм оставяла малката на бабите. С мъжа ми сами се грижим за нея. Не се оплаквам, добре ми е. Е... изпуснахме няколко концерта, но съм сигурна, че ще наваксаме. Времето с малката обаче няма наваксване.

# 149
  • Мнения: 510
Не, никой не ни помага." Далеч" са , на има няма 100 на км, но никой няма възможност да гледа нашето дете,защото имат други внучета при тях. За нас определено важи "който има деца да си ги гледа" Веднъж сме го оставяли за 4 дена при свекърва ми извънредно. С моите родители се виждаме има няма 5-6 пъти в годината, свекърва ми се отзовава при крайна нужда. Това не ме разстройва (вече) защото свикнах с положението. Дори си мисля, че е време за 2-ро  Laughing

Общи условия

Активация на акаунт