Помагат ли родителите ви в отглеждането на децата?

  • 40 783
  • 749
  •   1
Отговори
# 570
  • София
  • Мнения: 1 264
Нашите два комплекта баби и дядовци много искат и помагат, когато могат, макар да са надалеч.
Сега лятото е особено хубаво, защото са в морски град. Да са ни живи и здрави  Peace

# 571
  • Мнения: 3 073
Поверих малкия на майка ми когато беше на 4месеца/в отглеждането на синът ми тя изключително много ми е помогнала/-върнах се на работа,на свекърва ми която живее с нас го оставях  за по няколко часа ,ако излизаме с мъжът ми,но когато стана на около 2г. тя ми отказа да го гледа ,защото не можеше да го гони из къщата.Благодарна съм на помощта им Peace

# 572
  • Мнения: 47 228
Докато беше малка не. За първите 3 г. 2 пъти сме я оставяли инцидентно за по 1 уикенд.
Сега ваканциите е при моите родители.
За ежедневни неща не - в различни населени места живеем.

# 573
  • Пловдив
  • Мнения: 2 759
Да, да са ми живи и здрави, много голяма помощ имам!

# 574
  • Мнения: 1 499
Категорично, НЕ! Ето,  вчера малкият имаше рожден ден. Свекърва ми, на когото е кръстен, въобще не ме попита имам ли нужда от помощ. Мъжът ми беше до късно на работа, добре че съм отпуска.  На семейни празници, когато каним родителите ни, всички сядат, нито помагат, нито пък обгрижват детето. Баща ми си има приятелка и държи на нея, а тя пък не иска да се занимава с неговото внуче. Майка ми почина.
Живеем в един и същи град. То дето не помагат, ами не се и интересуват как се справяме. Всеки си има своя живот. Ето това много ми тежи.  А,  по принцип, са свястни хора - и баща ми, и свекърва ми. Трудолюбиви, държат на семейството, не са развейпрах, но, съдба... Нали близките хора са за това - да си помагат! А хората казват, че внуците били по-мили и от децата, но при нас не е така.

# 575
  • Мнения: 102
Помагат когато и с каквото могат. Майка ми и баща ми повече финансово, а свекърва ми с гледане. Оценявам всяка помощ и от двете страни и се надявам дълги години да са живи и здрави.

# 576
  • Бургас
  • Мнения: 6 579
На майката на мъжа ми не оставям детето, защото аз не искам, на детето също не му е приятно с нея.
Моята майка ми помага винаги, когато имам нужда и тя има възможност.

# 577
  • Пловдив
  • Мнения: 28 183
Пак ли вдигнаха тази тема на 2г???

# 578
  • Мнения: 1 499
Янтра, най ми харесва поста си за това, че мълчиш, но минава покрай ушите ти. Хем другите доволни, че уж се съгласяваш и не спориш, хем ти си спокойна и не вземаш всички критики присърце. Направо ме развесели. Явно, човек следва да си кара живота, да гледа напред, да не се впряга. Карай да върви. И родителите са хора, имат грешки. Полезно е, преди всичко, заради себе си, да бъдеш снизходителен към другите.

# 579
  • Някъде на път....
  • Мнения: 10 351
..... Полезно е, преди всичко, заради себе си, да бъдеш снизходителен към другите.
Хммм, дали? Thinking

# 580
  • Мнения: 312
 Пред мен е следния казус - млада двойка сме, родителите на дългогодишната ми приятелката са позабравили, че имат дъщеря. Чуват се редовно по телефона, но абсолютно нищо повече. Хората живеят в провинцията и не са безработни, но от години не се сещат да ни поканят за празник или да помагат на младото семейство. Тя самата не ги е посещавала от може би година и половина, въпреки че са в добри отношения.

 Мен ми става изключително неудобно, защото прекарваме всички празници при моето семейство, периодично ни подарят неща примерно за обзавеждането или почивка, въпреки, че не одобрявам тези подаръци, приемат я като част от семейството, помагат в затруднения.

 Познавам много български двойки с идентичен проблем - родителите на дамата след като се обвърже я натирят от себе си по най-егоистичния начин, защото видиш ли, вече някой друг е поел грижите към нея. Малко като кукувичката, която си снася яйцето в чуждото гнездо.

 Тя е привикнала към факта и не й прави впечатление, докато на мен ми е  изключително неудобно от тази несправедливост, че едни поемат отговорността си като добри родители, а други да си дават пас. . Аз не им искам вниманието или грижите, но усещам, че това подтиска приятелката ми, а и се чувствам неудобно от моето семейство заради жестовете, които правят към нас и защото освен всичко друго след време когато ще трябва да разчитам на тях да помагат с грижите с децата, пак те ще са на предна линия.

 Принципно нейното семейство никога не са се месили в отношенията ни, сигурно и те си имат своите грижи (тя има още две сестри), но това за 5 години да не поканиш детето си на Коледа или да не му подариш един подарък за рожденния ден си е направо скандално, а най-странното е, че тя е в добри отношения със семейството си и им телефонира всеки ден. Аз не съм близък с тях, но и няма негативно отношение между нас, спазваме неутралитет.

 Може би засега това е едно от малкото ми колебания да сключа брак с това момиче, което е страхотен човек и личност.

 Като цяло разговорите с нея по въпроса протичат в насоката, че тя не искала да разчита на родителите си и искала да успява сама. Само че в началото на висшето ни образование около година и нещо  тя нямаше работа се принудих да и помагам с парите на семейството ми, тъй като работех почасово заради лекциите и нямах достатъчно средства и за двама ни. Предполагам си има някаква предистория, но не я знам.

 Не смятам всичко това за огромен проблем, но в бъдеще, може би в труден момент, смятам, че може да ексалира като такъв. Ако някой някога е имал подобен казус като моя и е намерил решение, ще съм благодарен да сподели.

Пускам мнението си тук, за да не правя нова тема, а и разделът е подходящ, защото планираме деца евентуално след няколко години.

# 581
  • Мнения: 2 280
Човече ooooh! , стягай си "двата куфара" и бягай с 200. Остави момичето, което иначе е страхотна личност и не я обременявай със собствените си комплекси и нерешени в детството проблеми.

# 582
  • 70% Варна, 30% Шумен
  • Мнения: 86
Моята дъщеричка е на 2 г. досега не сме се разделили повече от 3ч. Бабите са ни на 120-150км, няма как да дойдат постоянно при нас. Иначе, с каквото могат ни помагат, не мога да се оплача. Тя моята още е малка, лично аз не бих я оставила при бабите, не че й нямам доверие, просто аз няма да съм спокойна Simple Smile Кофтито, че когато се разболее, няма кой да я гледа, следователно аз трябва да си вземам болничен, което никак не е приятно за работодателя. Но, да са ни живи и здрави децата, все ще се справяме, по някакъв начин.

# 583
  • Мнения: 312
Човече ooooh! , стягай си "двата куфара" и бягай с 200. Остави момичето, което иначе е страхотна личност и не я обременявай със собствените си комплекси и нерешени в детството проблеми.
нямам куфари, а съветът ти е драстично глупав, предпочитам да си решавам проблемите, отколкото да бягам от тях

# 584
  • Мнения: 2 280
А забеляза ли "..." - кавичките. Сиреч - топките Laughing .

Проблем реално има само и единствено в твоята глава. Първо пишеш, че тя била свикнала и не й правело впечатление, после, че си виждал , че той й тежало #Crazy Joy . Смех си си отсекъде!

Ако смяташ, че нейните родители са ви задължени с нещо - дълбока заблуда. А щом това ти е пречка да се ожениш за нея - наистина не трябва да го правиш! И никъде не виждам да си писал за нея като за жената, която обичаш и искаш да прекараш живота си с нея. По-скоро оправдаваш собственото си незряло отношение и разбиране за нещата.

Когато с ММ решим да направим нещо в името на единия от нас, не очакваме родителите ни да поемат този разход. Единия път се лишаваме семейно в името на единия, след това в името на другия! Никога, никога, никога не сме смятали, че родителите са ни длъжни.
Ако дадат - добре дошло, ако не дадат - оправяме си се както сметнем за добре.

Общи условия

Активация на акаунт