Помагат ли родителите ви в отглеждането на децата?

  • 40 752
  • 749
  •   1
Отговори
# 105
  • София
  • Мнения: 47 327
Добре де, аз пак искам да напомня началото на темата . Какво разбирате под общуване, когато контакт на практика почти няма? Да се порадваш на детето за час Thinking, ми то на едни обувки човек се радва повече ooooh!

под общуване - ми не знам...майка ми ни гостува 1-2 пъти седмично за по няколко часа, понякога почти цял ден изкарва в къщи....ми общуват си.... И да е час...час всяка седмица... си е общуване.... то не е еднократно един час и повече да не се видят....
със свекарите е малко по-трудно, но пък и там гостуваме или те идват за по няколко дни когато можем и ние и те....

За общуването на децата в бабите не е нужно детето да бъде оставяно на  тях....

# 106
  • Мнения: 448
Isa,с 3 деца са после са най-малко 6 внуци...как да си представиш такова блаженно нещо в бъдещето.Та те до като вземат едното ще идва ред на другото...леле мале...  Laughing

# 107
  • Мнения: 371
Angel_Dust Така се съгласявам с теб. В нашето семейство обаче толкова много общуване няма. Майка ми или свекърва ми ни канят само на най-големите празници ( няма неделно обедно гости), в което да си пообщуват както става при вас. Виждането при нас е когато свекърва ми мине след работа за 20 до 40 минути през нас, веднъж на 20 дни. Погушква я малко и след това казва , че я чакат да готви и изчезва Flutter С майка ми е аналогична случката няма да я разказвам. За мен това не е общуване!!!

# 108
  • София
  • Мнения: 47 327
еми всеки си знае ситуацията...именно за това и обобщения не може да се правят и да се поставя вс под един знаменател....
но дори и по-малко да общуваха, пак бих била...толерантна към желанието им...не бих натрапвала нежелано общуване, на всяка цена....нито пък бих седяла да страдам и да се тръшкам от липсата на такова...просто...хората са различни...всеки с нуждите и интересите си....Winkтяхно си право. Аз детето си го раждам заради мен си и таткото в крайна сметка...и никой друг няма значение, другото са екстри.

# 109
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Аз пък не разбирам всички ли са длъжни да гукат в топло умиление над всяка бебешка количка /обвързана или не в роднинска връзка/ и да търчи след свои и чужди деца, за да се приема тук за "нормален". Моята майка не е гореописания персонаж. Живеем заедно и НЕ гледа деца в общоприетия смисъл на тази дума. И не виждам абсолютно нищо нередно, нездраво или ненормално в това. Ако я замоля за 2 часа ще ги "гледа", да. Но няма никакъв ангажимент към тях. И не защото не ги обича, или те не я обичат, или Бог знае още какво. А защото не им е майка. Те такава си имат. И аз приличам на нея. Не тръпна от нетърпение да дундуркам внуци. Не се прехласвам по чужди деца. Не гукам, не бау-бау-кам и мяу-мяу-кам наляво и надясно. Не обичам принципно деца. Обичам своите. И си се грижа за тях според силите и разбиранията си. Не очаквам никой друг да го прави вместо мен, заедно с мен или поравно с мен. Ако иска някой да им се порадва - да заповяда. Но, признавам, не се е струпала опашка, която да разбутвам с лакти, за да се добера до децата си. И на никого не се сърдя. Напротив, намирам го за напълно нормално и в реда на нещата.

По повод на тази тема се сетих за една колежка на мъжа ми. Тя беше казала скоро, че не била като нас /мен и майка ми/, тя обичала деца. Същата тази дама не е гледала децата си нито ден, те наричат "мамо" баба си, не е ходила никога на родителска среща, не е приготвила храна за обичните си деца нито веднъж, съмнявам се и един парцал да им е изпрала и един учебник с тях да е отворила и т.н., и т.н. Та иначе е много обичлива де... Mr. Green

# 110
  • Мнения: 7 404
Явно разликата е ,че някой приема времето с внучето като ангажимент/в смисъл натрапено/ ,а при други е тъкмо обратното.
При нас нещата и с моите родители и със свекърите са от втория тип .

# 111
  • Мнения: 4 618
Да се порадваш на детето за час Thinking, ми то на едни обувки човек се радва повече ooooh!
Не може да му се порадваш за час току-така, понеже това няма да е точно радване. Детето не е обувка, то също ще реагира по някакъв начин на контакта и ако за него си непознат човек, едва ли ще те остави да му се радваш цял час.
Поне моята дъщеря до това лято единствено бягаше и се дърпаше от бабите и дядовците си. Особено от единия дядо, когото беше виждала около 4 пъти за 2.5 години и съответно на всеки следващ път не го помнеше.
Ако не си прекарал известно време с това дете и то не те е опознало, едва ли срещите ви ще са голямата радост.
Въобще не е казано, че бабата като е благоволила да отдели един част от безценния си живот и да го посвети на внучето, то ще се разцвили от възторг. Има голяма вероятност да реагира по точно обратния начин.

# 112
  • София
  • Мнения: 1 605
......... Какво разбирате под общуване.....

Баба чете и разказва приказки, правят сладки заедно, говорят си.
Дядо я води на разходка, люлее я на люлката, участва във всичките и игри - строят къщи, кули, мостове, играят с куклите - постоянно си разказват някакви неща - техни си. Децата винаги имат какво да кажат - просто трябва някой да ги изслушва с внимание.

Аз пък не разбирам всички ли са длъжни да гукат в топло умиление над всяка бебешка количка /обвързана или не в роднинска връзка/

Когато иде реч за собствените внуци - не, не са длъжни, но някак твърде неестествено ми се струва обратното.

# 113
  • Мнения: 15
Не, и двете баби са на по 300 км...е, "нашата" баба помага повече от чуждата де  Wink

# 114
  • Мнения: 277
Моята майка е починала отдавна (Светла и памет), а свекърва ми... няма никакъв интерес.
Буквално от първия ден я гледаме само с мъжа ми. Не съм я оставяла сама никога.
Но дори и за секунда не ми е хрумвало да се оплаквам.
Имам се правило- ходя единствено на места, където може да се влезе с бебешка количка, ако
не може- просто заобикалям.
Прави сте обаче, че едва в тинейджърска възраст ще разбера дали съм успяла да бъда пълноценна майка за моето дете.

# 115
  • Boston, MA
  • Мнения: 3 105
Изумявам се, като чета за такива пасивно-агресивни отношения. Не били предлагали да им гледат децата, и трябвало да се молят. Естествено, че ще помолите, най-нормалното нещо е това, когато става въпрос да отнемете от времето и на най-близкия си човек.

Ние сме от приемащите помощ, за последните пет години майка ми е идвала два пъти (6 месеца за първото дете, месец и половина за второто) дотук, свекърва ми един път (и тя 6 месеца). Брат ми живее в Ню Йорк, и гледа бебето 3 месеца през цялото време. Истината е, че като ударим чертата, дори и с нашите безбожни цени на градини и гледачки помощта от близките не е спестила пари.  Laughing Но пък времето с внуците им е безценно. И за нас възможността да се откъснем от рутината на детеотглеждането е много важна, но тя се постига и по друг начин.

Но при всички случаи аз ги моля. Аз им искам услуга.  Peace

# 116
  • Пловдив
  • Мнения: 28 165
Моята майка е починала отдавна (Светла и памет), а свекърва ми... няма никакъв интерес.
Буквално от първия ден я гледаме само с мъжа ми. Не съм я оставяла сама никога.
Детето ти е едва на 9 месеца, почакай да се навъртят години - няма театър, няма кино, няма излизане с мъжа ти като двойка.....

# 117
  • Мнения: 448
Бубе,в твоя случай е съвсем естествено да ги помолиш за помощ.Предполагам майка ти няма да се обади и да каже "плати ми 1000 долара билет и ще дойда да ти помогна"...става въпрос за необходимоста им от внуците,това наранява повече...

# 118
  • Boston, MA
  • Мнения: 3 105
Така е, но дори и на съседната улица да са, ще се обадя, ще ги питам какво правят, свободни ли са, може ли да оставя децата утре за няколко часа.

Че аз като излизам вечер и оставям децата на мъжа ми, предварително се уговарям с него. И той с мен, ако излиза. Откъде презумпцията, че бабите са на наше разположение?

Свекърите ми са от породата да не се натискат за необходимост от внуци, но не съм се разсърдила. Такива хора са, такива са им вижданията.

# 119
  • Мнения: 2 478
Не мога да си представя как щях да се чувствам, ако родителите ми и тези на съпругът ми, нямаха интерес към внук си, ако не искаха да общуват с него или ако го приемат като анганжимент, като "натрисане". При неговите баби, дори ме изумява неспиращата енергия и добро настроение, въпреки че детските настроения не винаги са лесни. Явно трябва сама да си завиждам за родителите ни.

Общи условия

Активация на акаунт