Поредната тема за един брак без щастие

Веднъж прокраднал се, червеят на съмнението гложди до кокал.
Гаранция нямаш, че не си е направил друга поща. Може да е говорил с момата, да не му звъни, слд определено време, или да я сложил с друго има в скайп...Варианти много, но изчакай за момента, да видиш какво ще стане по-нататък.

Абе ако се държи добре с нея, ако се грижи за детето им, ако и носи добри пари, какво Герганчето има да разлайва кучетата . Моят съвет е, при горните условия, да си живее живота и да не се занимава с много-много с ровене по телефони, компютри и каквито ида било там вещи на мъжът й. Всяко чудо за три дни, дори и да се е увлякъл някъде, ще му мине, къде ще ходи

Не е въпросът в детето- когато ни се роди първата обща дъщеря, той ме носеше на ръце- просто по мое мнение мъжете в един момент превъртат и решават да видят стават ли още или не- и за това трябва друга, разбира се, защото ние  и така им показваме и казваме ежедневно колко са велики... но нашето мнение не се брои.

Колкото до това как ще постъпиш- рецепти няма. Но със сигурност, дори нищо да няма, дори да не ти кръшка, дори да няма изневяра, остава обидата- как така 3, 5, 10 години ма доверие помежду ви и изведнъж те кара да се съмняваш и да правиш неща, които ти самата не искаш.
От друга страна, неизвестността побърква- по-добре ужасен край, отколкото ужас без край- не казвам, че трябва да се разделите- не, но ти имаш право да знаеш- ами не може ли да ти каже- така и така, разбери ме, имам нужда да се откъсна малко-и  да ти кажа, вместо тази тема, може би ще пуснеш друга, в която да искаш съвет дали на откровеността му трябва да отговориш с разбиране или да продължиш да чоплиш.
Е, ако темата беше такава, знам какво да те посъветвам- отпусни го малко, но ясно му покажи, че не одобряваш това и че това те обижда по някакъв начин, но че си склонна да го разбереш, стига да не прави нищо, което ще те нарани..
Но това е друга тема.



Е точно за това говоря- реакцията в такива случаи е 100% такава- защо и с какво право му навлизаш в личното пространство? А ТВОЕТО лично пространство къде е - имаш време за чат, за кафе, за гаджета- стари разбира се, за приятелки, за флиртове... или просто си на режим 24/7, грижейки се за дома ви, за детето ви, за него самият... аман вече от непоживяли си мъже.

Краси-писах именно,4е ако му е за първи път ще се поти,изнервя и отклонява погледи......про4ети внимателно Цитата и мнението под него си противоре4ат
И хайде стига сме пълнили главата нж Гери!!!Джвал и паролите,понеже видиш ли имал страни4ен скайп и незнам си кво До къде ще я докара така.Вярно,4е съмнение винаги ще има,но според мен проблемът е между тях и само те си знаят как да го оправят
Това с-следи го,детективи,не вярвай,има пощи и скайпове отделно...един вид може и за друга да е женен и като ходи на работа всъщност да е в друга къща с друго дете Е стига де.

Шанталче, от теб не го очаквах това мнение.

Е, ти пък, сега защо трябва да депресираме момичето

Аз пък да ви кажа къде според мен е най-големият проблем в подобни случаи- той й е отнел спокойствието и съня.
Той по известна само нему причина е разрушил доверието помежду им.

От този момент нататък никога нищо няма да е същото.
Никога една счупена ваза не става нова.

Ами, ако остане в подобна ситуация дълго време, мисля че ще й подейства по-зле, когаторазбере истината, ако нещо за разбиране, де. Ще се чувства още по-предадена и унижена и според мен е добре по-навреме да се разбират тия неща, за да няма после изгубени години, самосъжаление и депресии.
Той отсега, като е тръгнал да хойка, де ще му излезе края?!

И аз това си помислих като четох. И се чудя абе, къде им е ума на някои хора и не се ли сещат какво ще следва за дълги години напред? Бива ли за някаква неясна и на тях моментна прищявка или пък лек флирт без никакво значение за живота напред да провалят нещо толкова важно изключително инфантилно и направо тъпо Не знам дали възрастта може да е оправдание, той едва ли е на повече от 25 ... Да не забравяме, че пубертета ги държи до 26 мъжете и това може би го оправдава, ако няма нищо друго в тази история.

Опитвам се да не съм крайна в изказванията си, не казвам, че медала има две страни, опитвам се да разбера мъжете, но защо ли винаги в подобни ситуации се предполага, че мъжът има право на лично пространство и личен живот, а жената няма. После винаги се стига до фразата- "Ми ходи и ти, аз не те спирам", но все пак ценностната система на една жена, решила да стане майка, не е да хойка и да флиртува, тя е поднесла най-големият дар, който може да даде на мъжа си- едно желано дете...
От опит обаче ще ти кажа, че затварянето на очите, освен когато не ти пука за мъжа ти, не е най-добрата рецепта- после винаги има и още, и още, и още...- дето казват хората, пусни прасето под масата, да се качи на масата....

Иначе ако аз имах мъж, с когото съм се събрала заради финансовите му възможности и той ми осигурява един доста приличен стандарт на живот и няма претенции да го обичам, ок, нека прави каквото намери за добре- изборът е направен предварително- с всички плюсове и минуси.



Откакто се сблъсках с някакви проблеми от подобно естество, много говоря с хора и много чета подобни теми.
Със сигурност мога да ти кажа, че като ги пусне на 26 пубертета, ги хваща критическата и резултатът е винаги един и същ- знаят, че половинките си имат ангажименти с дом, деца, работа, ежедневие и решават, че са се уморили от семейният живот и имат нужда от малко свеж въздух- това става и на 25 и на 35 и на 45 и прочие....Тъжно, но факт. Има изключения, но масовката смята тези мъже за задръстени.

*Мира*, извинявай ,ако не съм разбрала...   

Доста мъже имат ужасно изкривена представа за "лично пространство"...   
Само дето не разбират, че личното пространство,така както те го разбират, остава в ергенския период,т.е. гаджета,флиртове,изневери и прочие нямат място в семейното лично пространство.

За мен е нормално един мъж да излиза отвреме -навреме с приятели,колеги, да има хоби,и да му се радва сам...или някакви негови си интереси и занимания ...
Но чат,скайп и прочие занимания с чужди жени хич не ми се вписват в понятието "лично пространство" и ще направя всичко да му се изясни този момент.
Ако държи повече на личното си пространство,отколкото на семейството си ,за какво ми е?
Цял живот да треперя докъде може да стигне "личното му пространство"?

За добро или за лошо, няма нещо, което да не съм казала и да не съм направила, когато съм казала, че ще го направя. И без да се заричам, ако мъжът ми ми врътка такива постни номерца, имайки предвид колко се мъчим да имаме дете, а видите ли на него вече му писнало и бил уморен, примерно, одма си закърфичвам детето в ръцете му и си хващам фифтката накъдето ми видят очите, за няколко дни. Или др. вариант, мятам детИто на герба и си отивам в родния дом, където имам мн приятели, познати и никога няма да остана сама и депресирана, а там все още ме чакат вюбени поне двама мъже, които биха гледали и мен и детето ми.
Пък мъжът ми като е прост да вари дет иска.  Примерно, говоря.

А още повече ако тези му щения се появят след 3, 5, 10 години съвместен живот примерно.
Ако това всичко е ясно от самото начало и е поставено като условие, което и двамата са приели, ок.  

Нека не забравяме, че жените също са се лиши от контакти, познанства, приятелства,начин на живот,  които половинката им не е приела от самото начало и за да има спокойствие, тя е направила компромис.

A защо трябва да трепериш, не разбирам?

Пипи Лота, умна жена си, много добре знаеш, че дори и в началото нещо да е договорено, то след 3-5-7-10 години може да се промени. В живота константни неща рядко ИМА. Въпросът е да си достатъчно гъвкав....каквото и да се случи...

А от изневярата, която тук е толкова низвергната, има и по-страшни неща. Като например...мъж ти да се самоубие и да те остави сама с 2 деца (реална случка, която наскоро ме разтърси)

Изневярата в конкретния случай е все още само "проектна" такава, не се знае в чия глава обаче, дали в на мъжа на авторката или само в нейната.

Обаче се учудвам, колко хора живеят във връзки, в които липсва доверие. Болезнено развитата ревност и мания за контрол също ме учудва.

Ако съпуга ви има нещо с друга (извън брака) и отговорността му към семейството и вас не е достатъчна, че да знае къде да си сложи сам спирачките, извинявайте обаче как мислите че ще въздействате вие в този случай - нищо не зависи от вас....даже може и да влошите положението.