и защо все ви пречи....
Изобщо не ми пречи Немо! Ама изобщо!
Нищо, де. Ще чакам да ми се отсърди. Аз съм търпелив човек.
- Публикувана: 1 ноем. 2010, 09:32 ч.
- Последно мнение: 20 юни 2011, 19:02 ч.
Ако една жена е грозна за вас, бихте ли й дали шанс или не?
Изобщо не ми пречи Немо! Ама изобщо!
Нищо, де. Ще чакам да ми се отсърди. Аз съм търпелив човек.
Нямах време да изчета цялата тема, но само мога да кажа едно: няма как да се
пренебрегне външния вид изцяло! И мъже и жени ще излъжат, че не обръщат
внимание на външния вид. И иначе не може! Без поне минимално привличане не
може! А и всичко зависи от възрастта и от багажа горе
Човек трябва да
подхожда без предразсъдъци към другите 
мн мъдро!
пренебрегне външния вид изцяло! И мъже и жени ще излъжат, че не обръщат
внимание на външния вид. И иначе не може! Без поне минимално привличане не
може! А и всичко зависи от възрастта и от багажа горе
Човек трябва даподхожда без предразсъдъци към другите
мн мъдро!
Aми! Повечето хора просто нямат възможност за такива префърцунени претенции и толкова да избират от рой небесни хубавици. Реално ги зяпат само в нета. А на практика се задоволяват с все пак най приличното от това, което въобще им обръща внимание. Естествено, че младостта донякъде краси сама по себе си, но и жени с доста семпъл външен вид, клонящ към направо невзрачен са се задомили успешно и народили челяд, без да са били някога хубави... Явно има достатачно мъже, които ясно съзнават факта, че при положение, че не представляват нищо особено, най добре е да търсят еквивалентност... а приказките на кого биха обърнали и не внимание най добре да останат само за компания...
Aми! Повечето хора просто нямат възможност за такива префърцунени претенции и толкова да избират от рой небесни хубавици. Реално ги зяпат само в нета. А на практика се задоволяват с все пак най приличното от това, което въобще им обръща внимание. Естествено, че младостта донякъде краси сама по себе си, но и жени с доста семпъл външен вид, клонящ към направо невзрачен са се задомили успешно и народили челяд, без да са били някога хубави... Явно има достатачно мъже, които ясно съзнават факта, че при положение, че не представляват нищо особено, най добре е да търсят еквивалентност... а приказките на кого биха обърнали и не внимание най добре да останат само за компания...
Бих се съгласил с Вас ако повечето незадомени красавици не бяха останали такива само и единствено заради собствените си претенции и самообожествяване
Бих се съгласил с Вас ако повечето незадомени красавици не бяха останали такива само и единствено заради собствените си претенции и самообожествяване
Разбира се. Както и по ред други причини и дори нежелание. В края на краищата живеем в свят който общо взето обожествява физическата красота, така че и самообожествяването е резонно.
Но тук обсъждаме казус, при който по замисъла на темата имаме жена, която не е красива, явно достатъчно приятна за общуване, и пак повечето отговори клонят, че никой няма да я покани, ако не му харесва външно. Може да си позволи такива претенции мъжът, само ако притежава съответната еквивалентност - иначе няма никаква причина да блуждае по хубавицата, която стърчи над него с трийсет сантиметра и физически и умствено, преносно казано. А най добре да си покани тая, дето му подхожда, и най вече, дето е склонна да му обърне внимание. Както и става в живота. Затова повечето двойки, които виждаме горе долу са съотносими. И с приличен, но не блестящ външен вид.
Апелирам само и единствено да има някаква реалистичност в претенциите към другия пол, нищо повече.
Разбира се. Както и по ред други причини и дори нежелание. В края на краищата живеем в свят който общо взето обожествява физическата красота, така че и самообожествяването е резонно.
Но тук обсъждаме казус, при който по замисъла на темата имаме жена, която не е красива, явно достатъчно приятна за общуване, и пак повечето отговори клонят, че никой няма да я покани, ако не му харесва външно. Може да си позволи такива претенции мъжът, само ако притежава съответната еквивалентност - иначе няма никаква причина да блуждае по хубавицата, която стърчи над него с трийсет сантиметра и физически и умствено, преносно казано. А най добре да си покани тая, дето му подхожда, и най вече, дето е склонна да му обърне внимание. Както и става в живота. Затова повечето двойки, които виждаме горе долу са съотносими. И с приличен, но не блестящ външен вид.
Апелирам само и единствено да има някаква реалистичност в претенциите към другия пол, нищо повече.
подобен тип жени печелят мъжете с непретенциозност и земност. Едно от най-отблъскващите неща в жената е характера
Това е по-преценка на самата нея
в края на краищата колкото и да е хубава и колкото и да е умна - си е просто .... жена И преди да сте ми казали че мъжете се плашим от такива жени да добавя че няма мъж който да се уплаши от надупена жена Аз апелирам за това от много много време .... но никакъв резултат до сега
Аз пък съм стигнала до извода, че външността далеч не е определяща. В никакъв случай, особено ако те е пленило нещо в характера на човека. Или е определяща донякъде, но не изцяло. Не знам как точно да се изразя. Но Немо каза - най-отблъскващите неща се намират в характера на човек. И най-красивата визия не може да ги компенсира.
Наближаваше краят на една мъжка вечер, времето на неизброимите пури и безчетните чашки, сред пушека, топлото вцепенение на храносмилането и лекото замайване в главите подир толкова меса и напитки - погълнати и размесени.
Отвори се приказка за магнетизъм, за номерата на Донато и опитите на доктор Шарко. Изведнъж тези скептични, любезни, безразлични към всякаква вяра мъже се впуснаха да разказват странни случки, невероятни, но достоверни според тях истории и се оказаха пълни със суеверия, вкопчени в последните остатъци от чудотворното, сериозно вярващи в тайнството на магнетизма, бранещи го в името на науката.
Само един се усмихваше, един жив мъжага, фустопоклонник и женкар, у когото неверието в каквото и да било бе така здраво вкоренено, че той въобще отхвърляше самия спор и повтаряше усмихнат:
- Измислици, измислици!
....
Около неверника се надигна вълна на негодувание, сякаш си беше позволил богохулство насред някой църковен събор.
...
- Е, добре, аз също ще ви разкажа две случки и после ще ви ги обясня.
...
- Втората случка не е много за разказване. Тя стана с мен и затова аз не съм много сигурен в собствената си преценка. Човек никога не е страна и безпристрастен съдник едновременно. Но в края на краищата, ето:
Сред светските ми познати имаше млада жена, за която никога не бях помислил, никога не я бях заглеждал или, както се казва, въобще не я бах забелязал.
Бях я определил като безлична, макар че не беше грозна; така или иначе, имаше, ако не се лъжа, очи, нос, уста, някакви коси, цяло едно безцветно лице, тя беше от ония същества, на които мисълта се спира като че ли само по случайност и веднага отлита, а желанието никога не избира.
Но една вечер, докато дописвах преди лягане няколко писма в ъгъла до огъня, сред развихрените представи и върволицата образи, които завладяват ума ви, щом се замечтаете за миг, с вдигнато перо, почувствах нещо като нежен лъх, преминал през съзнанието, лекичко изтръпване на сърцето и веднага, без никаква причина, без каквато и да е логична последователност в мислите, ясно видях, видях я сякаш я докосвах, от главата до петите, съвършено гола, тази жена, за която никога не бях мислил повече от три секунди поред - докато прелети името й през съзнанието ми. И открих в нея цял куп незабелязани качества - нежно очарование, морална прелест, тя пробуди у мен познатото любовно безпокойство, което ви подгонва по петите на една жена. Но не се замислих дълго. Легнах и заспах. И ми се присъни.
Несъмнено и вас са навестявали онези незабравими сънища, които ви превръщат в господари на невъзможното, разтварят за вас вече залостени врати, неподозирани радости, заключени обятия.
Кой в тези смутни, нервни, задъхани сънища не е държал, прегръщал, стискал, обладавал с необикновена острота на усещанията владетелката на съзнанието му.
...
И сънят се повтори три пъти през същата тази нощ. През деня тя изцяло ме владееше и господстваше над мен, замайваше главата и сетивата ми - до такава степен, че не можах и секунда да остана, без да мисля за нея.
Накрая, съвсем объркан, се облякох и отидох у тях. По стълбите целия треперех от вълнение, сърцето ми туптеше: пламтящо желание ме изпълваше от главата до петите.
Влязох. Тя се изправи, цялата изпъната, докато произнасяха името ми; и изведнъж погледите ни се срещнаха със смущаваща съсредоточеност. Аз седнах.
Изломотих нещо несвързано, което тя, изглежда, въобще не чу. Не знаех какво да кажа, какво да направя и тогава ей-така внезапно скочих към нея и я сграбчих с всичка сила; и целият ми сън се сбъдна така бързо, така лесно и необуздано, че изведнъж започнах да се съмнявам дали не спя още... В продължение на две години тя беше моя любовница...
- Е, и какъв е вашият извод? - попита някой.
Разказвачът изглеждаше разколебан.
- Изводът... Изводът е, че е станало съвпадение, дявол да го вземе! В края на краищата кой може да каже? Навярно някой неин поглед, минал незабелязан, се е върнал тази вечер благодарение на едно от онези тайнствени напомняния на паметта, които често ни връщат неща пренебрегнати от нашето внимание, прелетели безследно край съзнанието ни!
- Ваша работа - отговори един от събеседниците, - но ако и след всичко това не вярвате в магнетизма, вие сте неблагодарник, драги господине!
Из "Магнетизъм", Мопасан
Отвори се приказка за магнетизъм, за номерата на Донато и опитите на доктор Шарко. Изведнъж тези скептични, любезни, безразлични към всякаква вяра мъже се впуснаха да разказват странни случки, невероятни, но достоверни според тях истории и се оказаха пълни със суеверия, вкопчени в последните остатъци от чудотворното, сериозно вярващи в тайнството на магнетизма, бранещи го в името на науката.
Само един се усмихваше, един жив мъжага, фустопоклонник и женкар, у когото неверието в каквото и да било бе така здраво вкоренено, че той въобще отхвърляше самия спор и повтаряше усмихнат:
- Измислици, измислици!
....
Около неверника се надигна вълна на негодувание, сякаш си беше позволил богохулство насред някой църковен събор.
...
- Е, добре, аз също ще ви разкажа две случки и после ще ви ги обясня.
...
- Втората случка не е много за разказване. Тя стана с мен и затова аз не съм много сигурен в собствената си преценка. Човек никога не е страна и безпристрастен съдник едновременно. Но в края на краищата, ето:
Сред светските ми познати имаше млада жена, за която никога не бях помислил, никога не я бях заглеждал или, както се казва, въобще не я бах забелязал.
Бях я определил като безлична, макар че не беше грозна; така или иначе, имаше, ако не се лъжа, очи, нос, уста, някакви коси, цяло едно безцветно лице, тя беше от ония същества, на които мисълта се спира като че ли само по случайност и веднага отлита, а желанието никога не избира.
Но една вечер, докато дописвах преди лягане няколко писма в ъгъла до огъня, сред развихрените представи и върволицата образи, които завладяват ума ви, щом се замечтаете за миг, с вдигнато перо, почувствах нещо като нежен лъх, преминал през съзнанието, лекичко изтръпване на сърцето и веднага, без никаква причина, без каквато и да е логична последователност в мислите, ясно видях, видях я сякаш я докосвах, от главата до петите, съвършено гола, тази жена, за която никога не бях мислил повече от три секунди поред - докато прелети името й през съзнанието ми. И открих в нея цял куп незабелязани качества - нежно очарование, морална прелест, тя пробуди у мен познатото любовно безпокойство, което ви подгонва по петите на една жена. Но не се замислих дълго. Легнах и заспах. И ми се присъни.
Несъмнено и вас са навестявали онези незабравими сънища, които ви превръщат в господари на невъзможното, разтварят за вас вече залостени врати, неподозирани радости, заключени обятия.
Кой в тези смутни, нервни, задъхани сънища не е държал, прегръщал, стискал, обладавал с необикновена острота на усещанията владетелката на съзнанието му.
...
И сънят се повтори три пъти през същата тази нощ. През деня тя изцяло ме владееше и господстваше над мен, замайваше главата и сетивата ми - до такава степен, че не можах и секунда да остана, без да мисля за нея.
Накрая, съвсем объркан, се облякох и отидох у тях. По стълбите целия треперех от вълнение, сърцето ми туптеше: пламтящо желание ме изпълваше от главата до петите.
Влязох. Тя се изправи, цялата изпъната, докато произнасяха името ми; и изведнъж погледите ни се срещнаха със смущаваща съсредоточеност. Аз седнах.
Изломотих нещо несвързано, което тя, изглежда, въобще не чу. Не знаех какво да кажа, какво да направя и тогава ей-така внезапно скочих към нея и я сграбчих с всичка сила; и целият ми сън се сбъдна така бързо, така лесно и необуздано, че изведнъж започнах да се съмнявам дали не спя още... В продължение на две години тя беше моя любовница...
- Е, и какъв е вашият извод? - попита някой.
Разказвачът изглеждаше разколебан.
- Изводът... Изводът е, че е станало съвпадение, дявол да го вземе! В края на краищата кой може да каже? Навярно някой неин поглед, минал незабелязан, се е върнал тази вечер благодарение на едно от онези тайнствени напомняния на паметта, които често ни връщат неща пренебрегнати от нашето внимание, прелетели безследно край съзнанието ни!
- Ваша работа - отговори един от събеседниците, - но ако и след всичко това не вярвате в магнетизма, вие сте неблагодарник, драги господине!
Из "Магнетизъм", Мопасан
Не знам кой ще е този човек , на когото ще му е приятно да му кажат, абе намирам те за грозен или безличен, ама понеже си душа човек и умничък съм с теб.
Грозен за мен, от моята гледна точка мъж, не би получил шанс ( нито за една нощ, нито за повече ) независимо от достойнствата на характера му и отношението му към мен.Не бих приела и някой да е с мен, въпреки външния ми вид и само заради характера ми или ума ми или пък щото съм била надупена.
Четеш мисли, мадам... 
