Нашето ....дали...или и ако....приключи безславно. Имахме план с Дражко да тръгнем в събота много рано да отидем до Икея - Румъния, после нощувка в Русе и разходка и в неделя по - светло да се приберем. Да, ама как беше оня лаф, кажи си плановете на Господ да ти се присмее.......Тръгнахме в събота в 6 часа, в 8 бяхме в Русе и викам си, яя едно телефонче на мама как са изкарали нощта (щото ги оставихме още вечерта за да можем да тръгнем рано, без да се притесняваме)...Грешка моя - как са децата, Коко кашля ли, Боби плака ли? - Ами не, не сме имали проблеми, само че имахме тежко изживяване през нощта....Коко като се хванал на къс пас, повръщане, разстройство......чудничко...Стигнахме все пак до Икея, ама се сещате колко спокойни сме били и набързо и хайде в родния град обратно........Коко цял ден лежал, поне не повръщал, аз за Боби се притесних да не хване нещо докато ни няма...Не, че нещо, ама с Коко лежахме в болницата точно на възрастта на Боби с такъв вирус и определено се притесних....Абе, деца.....Нищо не може да се планира...А детето си беше добре в петък, иначе изобщо не бихме го оставили......
Та така, с нашите пътешествия....Плановете са голяма работа, но действителността още по-голяма....Цял ден вчера с Драго бяхме криви, казвахме си само какви каръци сме от класа.....Ама нямаше шанс да останем просто изобщо не бихме се чувствали спокойно....Коко вече втори път ни прави номер. Първия път беше от Боровец лятото, тогава тръгнахме от там с идеят да довършим почивката още няколко дни в Кръвеник, а пък то...като каза пак корем и темп. вдигна и пак директно в дома....
Айде стига съм ви занимавала с моите кривини...
Бела изчисти ли, Боги как е настроението, Роузи малката е много усмихнато дете...
На Галентина гледам снимки във Фейса, как се приспособяват с малката в София, ама да вземеш да драснеш 2-3 реда