Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 29 **

Пламито, ние бяхме в отделни стаи, не помня вече до кое време, но беше няколко месеца със сигурност.

Пламито, ние първите 2 месеца смяхме всички в една стая. Ида се будеше поне веднъж нощем и прескачаше да спи между нас. Малкия си спеше в кошарата и се будеше (и продължава де) поне по два пъти на вечер. Не са се будели обаче взаимно. Само евентуално ако Ида спи между нас, а аз го взема дребния да го кърмя той я подритва и туку и тя му отвръща с някой сънен шамар 

Пламито и аз се чудя същото.Много ми се иска да спим в една стая всичките,но дали бебето няма да буди баткото

Дам, може би си зависи от децата. Реших в самото начало, докато видя нрава на бебето да спим отделно от другите 

Аз още не съм решила как да спим.Имам време да помисля.Нямаме много варианти понеже апартамента ни е малък.Сякъш искам да спим заедно,но от малките зависи.
Ние с теб почти по едно и също време ще раждаме  .Аз съм за 26.06 живот и здраве.

Krisi_fil ,  - да, близо са ни термините. Аз ще съм с планово секцио и предполагам до 10-ти ще съм родила, живот и здраве  .

обезопасяването - хи хи хи ... дебнем се постоянно, всичко си беше обезопасено още от какта, защото и двамата са фоги, чак правоЪГЪЛНАТА холна маса си махнахме и си взехма една малка кръгла, защото в устрема си два пъти си е разбива главата по ръбовете. Взехме диван по-висок от тежките секции, които не можехме да махнем, защото от разбиване на буза на секцията и остана белег. Любимите игри на двамата са гоненица, криеница и просто тичне голи из цялата къща 

  как се справяте не знам  .Вечерно време стоя до 00.00 01.00 ч. готвя пера чистя оправям докато спят разбойниците и сутрин само докато станем и е тотален безпорядък.играчки трохи солети сокове по земята  абе с две думи лудница .Моля споделете опит . 

genobori, не се оправям. Бомба е паднала и у нас  ДОкато спи бебето гледам да залъжа каката уж да ми помага с простиране, с пускане на пералня, масата да приберем или дрехите да сгънем. Карам я да ми подава нещо или й давам някакъв парцал и на нея да бърше и така уж на ира каквото мога, свършвам. Другото го правя като си е у дома таткото или свекърва ми като дойде. Добре, че честичко идва.

Имам голям проблем с ревността, дайте ми съвет, моля. Каката непрекъснато прави сцени, голяма циркаджийка е. Като се занимавам с бебето да му сменя памперс, да го нахраня или изкъпя, тя се тръшва на земята да лази или да плаче театрално. Била и тя бебе и повтаря "Аз съм малко бебе, аз плачкам, искам майка си. Бебето си иска майката. Къде е майката, аз нямам майка. бебето е загубило майката си. Нямам майка. Уаааа" 
Това какво и да е, ама започна да ми прави номера да се напикава нарочно. От много отдавна е без памперс и пододни неща не е имало. Най-много се е случвало някой път като се заиграе да изпусне малко в гащички, но веднага тича при мен с преплетени крака и като я заведа в тоалетната се доизпишква. А сега по цели локви, съвсем нарочно.  И то все в момент, в който съм заета с бебето. Сутринта се напика на дивана, докато го къпех. После втори път докато му сменях памперса, а сега преди малко защото го кърмех    Откачам вече. Викам й защо го направи, защо не ми каза, а тя ми отвръща, че е бебе. По тоя повод последния път й спрях телевизора, взех й играчката и й казах, че бебета не могат да гледат тв и да играят с играчки. Те са малки и само лежат в краватчетата. Пратих я в леглото й и тя взе че заспа, тъкмо малко ще си отдъхна, ама то ще е за няколко часа само... 

Саксофон, при нас беше същия проблем с напикаването и мисля, че дойде точно от тази "липса" на внимание...Научи се да пишка на 2 годинки, до 3 беше през пропуск и после изведнъж постоянно все да се напикава...ами погледни сега на колко години е, и едва от скоро понамаляха....а дори по едно време и се наакваше редовно...

Аз не знам как да реагирам на това напикаване. То е ясно, че няма да й кажа "браво", ама да се скарам или да го игнорирам..?

Според мен по-добре го игнорирай. На децата /поне моето е така/колкото повече им се караш, толкова повече бели правят. Предпочитат да им се караш, вместо да готвиш или да миеш чинии.
При нас най-голям ефект има, когато се карам на малката и давам за пример батко и. Тогава той се размазва от удоволствие.
А колкото до домакинството - и аз не се справям! Задължително в къщи е да има нещо сготвено и веднъж на ден да се измие пода, защото сме само с ламинат, а децата се търкалят по земята. Всичко останало, ако има време...

Същата актриса си имам и аз  Въпреки че нашето бебе, вече не е никакво бебе, ами стана мъж за женене, много ни харесва да се правим на бебе. И понеже до скоро като приспивах малкия го гушвах да го полюлям и сега, и тя иска, въпреки че досега никога не е изпитвала такава необходимост. Според мен е нещо преходно, породено не толкова от "конкуренцията" колкото от ужаса на съзряването. Сега разбират много повече и това ги плаши. Затова съм решила да й угаждам , в разумни граници разбира се. Вечер едното казване на  "лека нощ" се превръща в цяла процедура от "искам малко да ме полюляш", "ама ме завий с мекото одеалце" , "ама седни на леглото", "ама ми изпей песничка", "може ли една мъъъъъъничка приказка", "искам да гушкам мечо", "искам да гушкам кученцето", "може ли пръстенчето" ....искам!искам! искам! направо да полудееш  Опитвам се да й угодя до колкото мога без да загубвам присъствие на духа, но всеки си има граници. И така малко полюлям, малко попрочитам "приказка за една минута", давам само една играчка в леглото и стискам палци това да е поредния период през който минава и той да отмине по-скоро  Според мен е добре да се насити детето на внимание. Най-хубаво е ако може да прави нещо специално с мама за да се чувства важно. Когато се роди малкия беше най-трудно и използвах всяка свободна секунда за игра с малката ни кака, докато спи бебо най-вече, а когато не спи играехме до него. Напикаването забелязах, че се връща в моменти на уплаха или несигурност. Чесно казано аз пробвам всякакви варианти за въздействие - обяснявам спокойно, карам се тихичко, карам се силничко, не пускам детско ... пък което подейства.  И за всеки случай я изпишквам нощем, когато си лягам и ако се събудя по някое време.

Домашната работа не я мислете, нея винаги ще я има. Ето на, сега на мен ми се усмихва едно пране от коша, да видим дали днес ще го удостоя с внимание     

Скоро ще може да се излиза за по-дълго навън и малките каки и батковци ще си имат отдушник в игрите на открито 

Аз всеки път като сменям памперса говоря на бебето "кога ще почнеш като кака да казваш, че ти се пишка, виж какво си направил, ама че беля", тя уж си играе, ама слуша. и разни други такива му говоря, дето тя е уж "по-добрата", а  не него на тоя етап му е все тая какво му казваш, стига да го казваш нежно и с усмивка 

Чакам го с нетърпение хубавото време. Навън наистина е по-добре за големите.

ЗДравейте, мамчета. И аз съм от отбора, отскоро. Знаех, че вероятно ще имаме трудности с приемането на бебо от кака, но чак такава драма не очаквах. Само катоме види, че го държа на ръце почва рев, веднага ме води да го оставям в шезлонга, а кърменето в нейно присъствие е съвсем невъзможно, че мнооого се разстройва. Почва едно тръшкане, става крива за цяла вечер (тя ходи на ясла, слава Богу), а и се буди нощем по няколко пъти и реве  Засега баща й спи с нея в другата стая, откакто това е така сякаш почнахме да губим връзка, тя ме търси все по-малко, като залепена е за баща си, на мен ми е мъчно  На нея й липсва да спим тримата заедно на спалнята, както доскоро, понякога ми носи шишето с млякото и настоява да ходим да го пие на спалнята, като сме там почва да рови из чаршафите да си търси нейните и като не ги намери, се разстройва пак. При това положение не можем никъде да излезем 4-мата, че нали не дава на никой да носи бебето, а и как бих го кърмила в нейно присъствие ум не ми побира. Педито ме посъветва да не й натрапваме бебето, но аз си мисля няма ли съвсем да се проточи във времето свикването й с новия член на семейството?  В момента от няколко вечери тя като си дойде от ясла, той е нахранен и спи и точно в 3-часовата му пауза се занимаваме само само с нея. Но така тя изобщо и не го вижда, спокойна е, но...аз не съм. Какво бихте ме посъветвали, или някой да сподели ако при тях е било подобно. Радвам се, че ви намерих