Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 29 **

до 2-3 дни ще е смъкнала Т и ще остане само да отхрачи секретите; до седмица ще се оправи; а до 2 ще спре и да кашля. лошото е, че ще я държат в болница май 7 нощи поне беше, но пък може вашият лекар да помогне ипо-бързо да я изпишат, или пък може по-рано да я пуснат, ако имат нужда от легла. дано поне абокат са сложили и не я дупчат всеки път  и после трябва много да пазите детето, защото болестта често повтаря 

Данитка съжалявам ,мила...Дано бързо се оправи малкото човече
И после ,както и маик ти е казала,пазете я много..

Данитка, още от вчера ми се иска да ти напиша нещо мило, но просто нищо не ми ражда главата. Мога само да си представям мъката, която изпитваш и да се моля да не ми се случва, а и на нито една майка. Стискаме палци бързо да се оправи детенцето.

Данитка, пожелавам скорошно оздравяване! Важното е, че имате вътрешен човек в болницата, готов да съдейства! Страшно е когато нямаш никой познат вътре и не знаеш какво става и кой реално е кадърен и може да помогне качествено!
Имате си баба, на която може да се разчита, лекар познат в болницата, детенцето е на лечение и скоро ще се оправи! Важното е, че сте взели мерки на време и че скоро ще мине всичко това!
Поздрави и пак - скорошно оздравяване!

Данитка, кураж и от мен, мила...

Много е страшно да са болни дечицата Моите не са боледували - голямото ми детенце дори температура не е вдигало, но пък аз имам фобия от болници. И наистина ти съчувствам Данитка - желая ти сила и воля. На детенце - бързо да се оправя. Не й е лесно й на нея със сигурност.

Наскоро имахме инцидент и си мислех как ще се оправяме ако се стигне до болница - баби нямаме налични, сами сме с таткото. Но нали някой трябва й да работи... Слава богу, до болници не стигнахме де. Да чукам на дърво.

Маик, страхотно парти и всичко около него. Как успяваш да се организираш - поздравления !

привет!
маик, страхотни чудесии гледах сте подготвили за партито, сгурно е било връхта! 

Ние в стаята за децата имаме само гардеробчета, шкафченца, една кошара и една сгъваема такава, която обаче се працака, не може да се сложи нивото за бебето, и Митко я ползва за къща сега. Мисля да сложим едно легло за него, кошарата за бебето (когато почне да спи там); масичка ми се вижда добра идея. с малки столчета; Митко наскоро започна да се зарибява по "кухня" и постоянно готви и сервира, реди мечовците по столчета да ги храни... та исках да кажа, че очаквам една малка масичка да бъде високо ценена като "ресторант" 

Аз вчера изпаднах в една вцепеняваща ситуация, ужасТно беше! - слизам по стълбите сутринта за ясла, нося Крум в едната ръка, в другата чантичката на Митко, който слиза 2-3 стъпала зад мен, държи се за парапета и всичко както си му е реда. Стигам до долу, обръщам се да подам ръка на Митко, той в този момент се спъва, прекътурва се по стъпалата надолу с глава, аз в някакъв моментен стремеж да го подпра се протягам, Крум се стряска и се опъва назад и го изпускам на последното стъпало и него. Буквално ми спря сърцето - все едно на забавен каданс ги виждам и двамата как се търкалят по стълбите на главите си.
За щастие няма никакви сериозни поражения, само уплаха (най-много за мен), Крум беше облечен с огромно зимно яке, което явно е спасило ситуацията.
Това беше едно от най-ужасните преживявания в живота ми; и като реват и двамата, и аз като не мога да ги взема едновременно, и направо не знам кого да гледам по-напред...
Ходихме с Крум на консултация, докторката го прегледа, няма му нищо. Митко се разрева повече за книжката си, която остана две стъпала по-горе от него  Обаче на мен ми се скъси живота.
Пфууу. Айде споделих, надявам се на никого да не се случва. Как така си изтървах бебето от ръцето просто не ми побира ума.

offioly добре,че всичко е наред с дечицата
Нашият батко пък откак тръгна на градина е станал невъзможен,всичко прави наопаки,дразни се с  беба,не слуша,не чува....изобщо..драма.Може би е протестна реакция,знам ли
И почнаха и градинските болести

offioly изтръпнах докато четях,мога да си представя какво си преживяла и важното е,че дечицата са добре 
@Дари@ за моя дивак в градината казват,че е много послушен,щастлив и жизнерадостен а като влезе в къщи леле-мале  Обаче това продължи около месец и сега е доста по-добре,дано и при вас нещата по-скоро да си дойдат на мястото 

О, одеве съм "проспала" предните 3 страници, поствала съм след 1-ва...
Данитка, много неприятна ситуация с болницата, но не се упреквай, все пак и с голямото детенце има близък, не си го оставила самичко! Дано бързо да оздравее!

offioly ужас е било! Как няма да ти се скъси
Голям страх са ми стълбите и на мен, винаги оставям количката горе и слизам с баткото за ръчичка първо (но твоят е голям въобще не казвам че е трябвало да го правиш или нещо от сорта), но много ме е страх че тръгва понякога след мен нагоре като отивам за количката, а трудно се качва и отстрани има само стена

Днес си прибрах моето момиче и съм много щастлива!Продължаваме с антибиотика вкъщи и в четвъртък сме на контролен преглед.
offioly ужасно нещо си преживяла,аз също имах подобна ситуация още докато бях само с Йоанна,падна по стълбите с количката и я захлупи беше  ,бяхме по болници и колко дълго изпитвах ужас от стълби не ме питай 

Данитка радвам се,че отново сте заедно  Представям си сега какво гушкане и колко целувки я чакат малката буболечка 

Данитка, хубаво, че вече си е у дома детенцето Скоро всичко ще мине и ще се забрави!
Аз нашето слизане/качване съм го мислила по най-различни варианти и схеми, ама... няма такова положение, при което всички да са "обезопасени". Поне количката седи долу и с нея не се занимавам. Ще внимавам повече, и ще се надявам да няма инциденти.

По повод на това как децата "слушат", днес направих една постановка на Митю  Лигави се, закача бебето, мятка се насам-натам и се пречка, а се каним да излизаме; накрая се ядосах, и му казах, че ако не е разчистил играчките от хола докато се обуя, тръгвам без него. Той естествено се прави на ударен и се хили, обаче като видя затворената врата зад гърба ми, и почна да вика мама-мама и да търчи между хола и детската - отварям вратата една минута по-късно, а той с пълна скорост пренася разпилените играчки. Не беше никак любезно от моя страна, но поне свърши работа на момента. Напоследък се държи като пълно лекенце и явно търси докъде мога да го издържа. Дано съумея да се справя, и да нямаме сериозни противоречия в дългосрочен план.
(това последното колко философски звучи, а как всъщност крещя-крещяяяя из нас  )

offioly това със затварянето на вратата го пробвах и аз,работи,но ....до време,скоро ще захитрее,моя вече сам бяга да затваря вратата след мен,че да може да си прави бели на воля без да го притеснявам