- Публикувана: 3 ноем. 2010, 14:49 ч.
- Последно мнение: 19 ноем. 2010, 01:29 ч.
Изневярата е факт
Понеже въпроса е зададен конкретно, а не по принцип и с условности, така и отговорих. Не, че в миналото не съм се фръцвала и за леко пренебрежение и изневяра...
Но дългогодишната ми връзка, с дете, което обожава баща си и е много свързано с него, със общи интереси, прекрасно отношение и много любов - абсурд да я прекъсна току така, заради някаква си изневяра... дано да не ми се случва, разбира се...
А мисля, че и вие няма да си тръгнете току-така от любимите си мъже...
Но дългогодишната ми връзка, с дете, което обожава баща си и е много свързано с него, със общи интереси, прекрасно отношение и много любов - абсурд да я прекъсна току така, заради някаква си изневяра... дано да не ми се случва, разбира се...
А мисля, че и вие няма да си тръгнете току-така от любимите си мъже...
И така. Със следене, без следене, случайно или не, но вие сте разбрали, че един от най-големите ви страхове е факт - Той ви е изневерил. Знаете го със сигурност, дори може би той самият си е признал. Какво правите от тук нататък? Отговорете ми за сега, в момента, ако днес ви се случи, във сегашната ви връзка със сегашният ви партньор, на този етап от животът ви ? Колко от вас наистина ще имат смелостта и силата да сложат край, а и трябва ли?
И да бъдете честни, ей
И да бъдете честни, ей
Яяяяяя виж ти какви екзистенциални въпроси ви щукват ей така от нищото
1. Той не изневерява, но може би му се иска, просто го е страх и 2. Той изневерява, след което започва да се крие и да лъже, защото го е страх.
Не може да обичаш някого и да те е страх от него.
Аз не бих могла да бъда щастлива страхувайки се и криейки се.
Какъв е този страх, кой би могъл да бъде щастлив така? Ако изпитвам подобни емоции в брака си, то той ще се разпадне, но не заради изневярата, а заради начина, по който партньорът ме кара да се чувствам, ако съм на мястото на описания мъж.
Не може да обичаш някого и да те е страх от него.
Аз не бих могла да бъда щастлива страхувайки се и криейки се.
Не може да обичаш някого и да те е страх от него.
Аз не бих могла да бъда щастлива страхувайки се и криейки се.
Именно...
А мисля, че и вие няма да си тръгнете току-така от любимите си мъже...
Аз попитах има ли някоя, която след като е научила за инцидентна изневяра, веднага си е тръгнала от дългогодишен партньор и баща на децата й, заради принципите и егото си. Реално. Засега няма такава. Всичко е в сферата на предположенията. И слава Богу, дано само на теория си говорим тук!
На партньор не съм изневерявала. Първият ми съпруг ми изневери, но се и влюби, не беше мимолетно. Вторият не знам да ми е изневерявал.
...
Но дългогодишната ми връзка, с дете, което обожава баща си и е много свързано с него, със общи интереси, прекрасно отношение и много любов - абсурд да я прекъсна току така, заради някаква си изневяра... дано да не ми се случва, разбира се...
Но дългогодишната ми връзка, с дете, което обожава баща си и е много свързано с него, със общи интереси, прекрасно отношение и много любов - абсурд да я прекъсна току така, заради някаква си изневяра... дано да не ми се случва, разбира се...
По-напред попитах, сега пак - как мъж с дългогодишна връзка, с дете, което го обожава и е много свързано с него, със общи интереси, прекрасно отношение и много любов ще постави дори за 10 мин. сексът с друга за нещо над всичко и ще вземе решение да рискува съзнателно.
...
А мисля, че и вие няма да си тръгнете току-така от любимите си мъже...
А мисля, че и вие няма да си тръгнете току-така от любимите си мъже...
Дори така да е, нищо няма да излезе. 100% от връзките около мен, които си дадоха шанс след изневярва, след това се разпаднаха и то с още по-голяма болка, защото от отношението им страдаха и децата, които не си мислете, че не усещат, че нещо става.
Наистина екзистенциален въпрос 
Мисля, че не мога да кажа категорично как бих постъпила. Ако е еднократно бих си затворила очите, но ако има паралелна връзка дори и заради детето не бих останала с него.
И понеже не вярвам, че е възможно цял живот да сме си верни съм му казала да ч*ка която иска, но да не разбирам
Мисля, че не мога да кажа категорично как бих постъпила. Ако е еднократно бих си затворила очите, но ако има паралелна връзка дори и заради детето не бих останала с него. И понеже не вярвам, че е възможно цял живот да сме си верни съм му казала да ч*ка която иска, но да не разбирам
Дори така да е, нищо няма да излезе. 100% от връзките около мен, които си дадоха шанс след изневярва, след това се разпаднаха и то с още по-голяма болка, защото от отношението им страдаха и децата, които не си мислете, че не усещат, че нещо става.
И тук съм съгласна. Изневярата може да не донесе проблеми в една връзка само ако и двамата изначално не я приемт за проблем. Но когато си наистина наранен и просто "даваш втори шанс", рядко излиза нещо свястно. Да не кажа никога. За мен също има неща, които не бих простила на партньора си, макар да не са свързани с изневяра. И съм давала втори шанс на предишната си връзка заради такова нещо. Е нищо не се получи - 6 месеца ме изяждаше отвътре и накрая го зарязах. Не съжалявам.
Nemo я ти кат мъж кажи - да ти прости ли жена ти или да ти даде 100 лева да почерпиш новата мацка и да не ти пречи 
язе за секс вече не черпим .
.. мен ме черпят да ги е.... а жената - що да ми пречи ... още един език нЕма да е излишен .. място бол Аз попитах има ли някоя, която след като е научила за инцидентна изневяра, веднага си е тръгнала от дългогодишен партньор и баща на децата й, заради принципите и егото си. Реално.
Имах колежка, която се разведе заради изневяра, но не беше веднъж, а той си имаше постоянна любовница, за която знаеха всички приятели.
Като разбрала жената, попитала го за какво става въпрос, а той бил казал нещо от рода на: "Е, секс, какво?! Голяма работа." ... Не му е минало през ума да се развежда с нея или пък да разкара онази, но колежката пък му съблякла и последната риза от гърба в съда. От гордост, иначе пари си имаше.
...
Но дългогодишната ми връзка, с дете, което обожава баща си и е много свързано с него, със общи интереси, прекрасно отношение и много любов - абсурд да я прекъсна току така, заради някаква си изневяра... дано да не ми се случва, разбира се...
Но дългогодишната ми връзка, с дете, което обожава баща си и е много свързано с него, със общи интереси, прекрасно отношение и много любов - абсурд да я прекъсна току така, заради някаква си изневяра... дано да не ми се случва, разбира се...
По-напред попитах, сега пак - как мъж с дългогодишна връзка, с дете, което го обожава и е много свързано с него, със общи интереси, прекрасно отношение и много любов ще постави дори за 10 мин. сексът с друга за нещо над всичко и ще вземе решение да рискува съзнателно.
Откъде да знам как... факт е, че се случва. Надявам се, че на мен и на вас няма, но хората са много сложни същества, наблюдения имам достатъчно...
Дори така да е, нищо няма да излезе. 100% от връзките около мен, които си дадоха шанс след изневярва, след това се разпаднаха и то с още по-голяма болка, защото от отношението им страдаха и децата, които не си мислете, че не усещат, че нещо става.
И тук съм съгласна. Изневярата може да не донесе проблеми в една връзка само ако и двамата изначално не я приемт за проблем. Но когато си наистина наранен и просто "даваш втори шанс", рядко излиза нещо свястно. Да не кажа никога. За мен също има неща, които не бих простила на партньора си, макар да не са свързани с изневяра. И съм давала втори шанс на предишната си връзка заради такова нещо. Е нищо не се получи - 6 месеца ме изяждаше отвътре и накрая го зарязах. Не съжалявам.
Аз също не бих простила доста неща. Но никой не мъж не върви с гаранция за вярност.
Цитат
"Е, секс, какво?! Голяма работа." ... Не му е минало през ума да се развежда с нея или пък да разкара онази
