ЧРД, Дес! Здраве, много щастие и безмерна обич, споделена с близките ти пожелавам!

Ох, не мога да ви настигна момичета!
Другата тема с майските бебоци пък съвсем я зарязах - там пък въобще не мога да ги следя

Ама какви са тия болести - аз ви пожелах само с хубави работи да се похвалим, а то...
Бързо да се оправят всички! 
Обаче продължавам да се удивлявам (и друг път съм го споделяла) как каквото ми минава през мислите или ми се случва, в същото време се обсъжда и тук във форума!!!
Ето - миналата седмица Коцето си беше вкъщи. Падна една нощ от леглото и си удари врата - водихме го на прегледи и слава богу се оказа, че всичко е ОК, но казаха да се старае да си го щади, докато му отшуми болката. Та за това баща му рече и отсече, да си стои вкъщи (не че през това време не пада и не се изтърсва откъде ли не
). Та тази седмица не знам какво беше това чудо, каква криза преживяваше, но беше невъзможен - толкоз инат, тръшкане и лигня наведнъж не ми се е случвало. Направо ми разказа играта и в същото време беше с рязко понижен апетит, без видима причина. А това съвпада точно с периода, когато тук няколко от вас споделяха, че и техните отказват да се хранят.
Аз как процедирах - отказах да му предлагам да яде каквото и да е и да му се моля, чаках го сам да си поиска. В един от тия дни изкара с половин филийка от закуската и после чак към 6 часа с една готова баничка - това за него е нищо и в същото време имаше енергия за цял отбор! 
За градината - нашия свикна, даже вече с удоволствие ходи там. Вече всяка вечер като се върне и разиграва сценки с неща, които са се случили там. Не знам дали ви казах, че сам поиска да ходи на английски и вече това му е любимото. Явно учителката наистина е успяла да спечели децата, защото всеки път след като са имали занятия, Коцето е много развълнуван - едно че се връща с лепнати стикери на ръката (шестици), друго че цяла вечер след това пърпори из къщи и само ни пита това как е на "инглийски", онова как е
(Иначе той тези форми си ги знае от много отдавна, още от играчките, които се мушкат във отворите).Единственият проблем, който продължаваме да имаме, е видимия отказ да се научи да се облича сам - ударил го е на инат, не че вече не е способен. Пробвам различни методи, но с променлив успех

Момичета и да питам нещо този път за майското ми детенце - малката се оказа, че иска да пие от чаша, от биберон отказва категорично, та си спомням, че навремето някой тук споменаваше за малки бебешки чашки, големи колкото напръстник, които били удобни за тази цел, но каква марка и къде ги продават не си спомням - хелп, вие сещате ли се?
Исках да ви пиша и за една издънка наша като родители - от рода на ония "мила мамо, за мен си зло голямо", ама малката се събуди, та ще го оставя за следващ път. Ако забравя напомнете ми.

Ах, да, Дани - много ти отива тази прическа!



.



