Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век" ( Muhteşem Yüzyıl) тема 2

Имаше статия за Фахрие Евджен, в която пишеше, че на няколко пъти тя е била на ръба да изостави работата си в Турция и да се върне в Германия, заради свойското поведение на местните хора. Баща и е турчин от Солун, а майка и е черкезка, родена е в Германия и на 17 години получава работа в Турция, но възпитанието и всъщност е европейско. Може би затова така настоятелно я преследват точно тя да играе Роксалана.

Не съм виждала лавандулова нощ ,но съм виждала лавандулов изгрев и залез.
Преди мноооого години в Казанлъшкото поле освен рози садяха и лавандула.Отивайки на море, минаваме Шипка много рано и изгрева посрещаме сред лавандула.Да гледаш как се събуждат цветчетата е чудо.На връщане минаваме по залез.Можех да стоя с часове сред красотата.

Ани, благодаря! Уникално е!Първо гледах клипчето и четох стиховете ,сега само гледам и слушам.Празник за ушите и очите!

Аз съм страстен почитател на  цветя, дървета ,храсти!

Актрисата ,която ще играе Роксолана не съвпада с моята представа за младото
украинско девойче,взело акъла на Сюлейман.Аз съм си я представяла крехка ,като порцеланова статуетка, а Фахрие Евджен е знойна красавица.
Да, но тук е важно режисьора как си я  представя.Нали си спомняте филма за Одисей ,където Орфей беше тъмнокож/негър/.

Налагането на османския  гнет в края на 14-ти и началото на 15-ти век разрушава много от сътвореното във времето на българската средновековна държава. Новата система е далеч по-примитивна от постиженията на българското средновековно общество. Прекъснати са икономическите и културни взаимоотношения на  България с редица държави от Европа. И така българите и останалите обитатели на Европейския югоизток попадат под властта на османците точно , когато Европа стои пред историческия преход от Средновековието към Новото време.  Със стъпването си на Балканите османските турци се сблъскват с държавнополитически и стопански системи, които далеч превъзхождат системите на поробителя. Въпреки това и противно на очакванията те все пак надделявят. Османската империя е деспоточна монархия, в която султанът притежава всички възможни привилегии на властта . Той е върховен главнокомандващ военните сили, върховна законодателна институция, най-висш съдебен орган, а от 1517г. и халиф - духовен глава на всички мюсюлмани . В Османската империя като много важна институция в системата на централното управление е владетелският съвет ( диван ) . В него влизат всички длъжностни лица,  отговорни за различни ресорси на управление. Това са : великият везир - пръв помощник и заместник на султана , кадълскерът - отговорен за правните и религиозни проблеми, нишанджията - пазител на държавния печат и т.н. От края на 16-ти век диванът има съвещателни функции и не може да оспорва едноличните решения  на султана .
В класическия период от развитието на османското управление в българските земи основната военна сила на империята се състои от спахийската конница и еничарската пехота . Спахите-конници имат правото да използват за своята издръжка доходите от спахилъците и това ги прави най-масовата част от османската аристократична прослойка.
Спахийското опълчение се разделя на две големи части - румелийско и анадолско .

Ани, благодаря за снимките, информацията за сем. Ергенч и най-вече за клипчетата.
Невероятно, красиво, нежно.......     

Думата “босфор” означава “пътят на кравата” и идва от един мит. Йо била любимка на Зевс, но Хера, неговата жена ревнувала. За да предпази Йо, Зевс я превърнал в крава, но Хера изпратила 1 пчела, която раздразнила кравата, така че тя скочила в Босфора и пресякла протока.
Босфора е приток на Черно море, стигащ до Мраморно море. Дълъг е 32 км. При Buyukdere в Истанбул,  ширината му е 3,3 км, а най-тясната му част е 660м при Румели Хисар, най-широката му част е 4,5 км, а средната дълбочина – 70м. Най-дълбоката точка е при Акънтъбурну ( в Арнавуткьой, 100м ), където течението е най-силно.
Две течения са действащи в Босфора: на повърхността и подводно, което е на 40м под повърхността.
И двата бряга на Босфора са идентични със своите заливи и пристанищни дворци, замъци, селища и кипарисови горички; борове, други видове дървета, рожкови и магнолиеви дървета украсяват тази земя на мечтите между Европа и Азия. Днес бреговете на Босфора са място за летен отдих на повече от 10 000 градски жители.
След завлядяването (1453г.) Истанбул започнал да се разширява отвъд фрадските стени и според поверието Сюлейман Великолепни (16в.) започнал строителството покрай Босфора. Джамиите и първите ( yalis ) – летни вили на високопоставени личности били построени. През 17в. тези вили и летните дворци на султаните достигнали на север по двата бряга. Сградите, които украсявали брега като перлена огърлица до 19в. били строени от дърво, като архитектурата и украсата са повлияни от стила рококо. През 19в. започнала Новата ера за това място, тъй като все повече хора се заселили край БОСФОРА.
В средата на века, великолепни дворци като Долмабахче, Бейлербей и Кючуксу били построени в Европейски стил. Междувременно много строги закони били въведени за предпазване на Босфора и древните му ценни сгради.

Ани,Лукреция,момичета-страхотни сте!       Голямо благодаря и за снимките и за информацията,дано по-скоро видим и самия филм!

Израел е разделена на 6 административни области: Йерусалим, Север(Назарет), Хайфа, Център(Рамле), Тел Авив, Юг (Беер Шеба).
Йерусалим е необяснимо магнетичен. От зората на цивилизацията, крале и поклонници идват, за да се помолят на боговете си. Дом на три вероизповедания. Тук Авраам принася сина си в жертва на Господ. Тук е разпънат Иисус от Назарет и оттук Мохамед възлиза в рая. Тук се водят войни от хилядолетия и това древно място привлича огромен брой поклонници. Той е разрушаван и благославян. Това е блаженият град Йерусалим. Една от най-впечатляващите гледки са великолепните градски стени. Те са предпазвали Йерусалим през вековете. Стените описват непрекъснат кръг около града и са дълги три километра и половина. В тях има осем порти, седем от тях се използват и днес. Най-голямата и красива е Дамаската порта, която била главен вход към града. В продължение на 400 години стените били в окаяно състояние. Те били построени отново през 16-и век, по заповед на отоманския султан Сюлейман Великолепни. Той никога не е бил в Йерусалим, но насън чул глас, че лъвове ще го разкъсат, ако не направи стени около града. Някои смятат, че легендата е истина, и посочват зверовете на портата Свети Стефан, която е наречена Лъвската порта.
Благословените стени на града били свидетели на три бурни хилядолетия. Зад тях се намира самото сърце на Йерусалим старият град. Той е разположен на по-малко от два квадратни километра и представлява лабиринт от тесни улички, пазари и храмове. Така се е запазил през вековете. Старият град е разделен на четири зони мюсюлманска, еврейска, християнска и арменска. Поклонниците изразяват преклонението си по различен начин, както никъде другаде по света.

Много се извинявам, че нахлувам във вашата тема, но я чета почти редовно, защото има много история и е интересно. Интересен ще ми бъде и сериала. Само, ако мога да вметна, че столицата на Израел е Тел Авив, а иначе религиозната столица наистина е Йерусалим.
 

Лукреция     
Много интересно инфо подбираш и постваш- благодаря ти за труда и времето ,което отделяш

Кога и как е открито българското киселото мляко все още липсват точни данни. Една от теориите за неговото възникване е свързана с траките. Древна Тракия разполагала с плодотворна почва, богата растителност и тучни пасища. Всичко това допринесло да се развие цветущо овцевъдство, затова основното домашно животно на траките била овцата. Траките забелязали, че прокисналото мляко се запазва по-продължително от прясното. Чрез прибавяне на прокиснало мляко в прясно сварено получили продукт известен като квасено мляко или „прокиш”.Друга теория е свързана с прабългарите. Предполага се, че българското кисело мляко води началото си от млечнокиселата напитка „кумис”, която прабългарите приготвяли от кобилешко мляко. След като се заселили по нашите земи и възприели отглеждането на овце, започнали да правят „кумис” и от овче мляко. Прабългарите произвеждали и кисело мляко под името „катък”, като подквасвали прясно овче мляко с „размивка” от сирене. Този продукт обикновено се приготвял в края на лятото, когато млякото е с по-високо съдържание на сухо вещество. Катъкът бил вкусен и изкарвали с него цялата зима.
Уйгурите, живеещи в областта Синджан в Северозападен Китай и днес наричат киселото мляко „кътхък". Те го приготвят както от кобилешко, така и от овче мляко. Този факт, който може лесно да бъде проверен, заедно с теорията за първоначалните местообиталища на прабългарите, навежда към теорията за прабългарския произход на киселото мляко.Нито една от тези теории не е доказана напълно.За пръв път българското кисело мляко се споменава в литературата през VIII век под турското му име йогурт. Чингиз хан (1206-1227) използвал киселото мляко за храна в армията и като средство за консервиране на месото. Млякото било запазвано в овчи стомаси. Под действието на наличната микрофлора в млякото протичала млечнокисела ферментация, в резултат на което се получавало киселото мляко. След като го изгребвали, напълвали стомасите отново с прясно мляко, а останалото кисело мляко служело за закваска.
В Западна Европа българското кисело мляко става известно благодарение на френския крал Франсоа I. Кралят страдал от тежка и нелечима диария. Той помолил за помощ своя съюзник османския султан Сюлейман Великолепни. Султанът му изпратил лекар, който успял да го изцери с диета от кисело мляко. В знак на благодарност френският крал разпространил информацията из Европа за храната, която успяла да го излекува.Киселото мляко е млечен продукт, който се получава чрез ферментация на мляко. Основният микроорганизъм, който участва в процеса на ферментацията на българското кисело мляко, се нарича Lactobacillus Bulgaricus и се среща в свободно състояние единствено на територията на България.

Тел Авив не е административната столицата на Израел. Тази функция е отредена на историческия Йерусалим, но на практика в него са концентрирани единствено правителството и религията. Всичко останало в Израел, като култура, бизнес и развлечения се намират в Тел Авив, който е модерното лице на Израел. Тел Авив е сравнително нов град – основан е през 1909 г., като първоначалната идея била това селище да бъде нещо като еврейско предградие на арабското пристанище Яфо, което е един от най-старите градове в Близкия изток. То се намира на възвишение, от което се открива неоценима гледка към брега на Тел Авив. С масивната емиграция на евреи от всички краища на света обаче, Тел Авив постепенно започва да придобива значителни мащаби, като днес Яфо е включен в границите на вторият по големина град в Израел.
След т.нар. шест-дневна война през 1967 г., в знак на протест рещу окупираните територии, повечето държави не правят посолствата си в Йерусалим, а в Тел Авив. Изключение правят само Коста Рика и Салвадор, чиито посолства са в Йерусалим. Към настоящия момент почти цялата световна общност разглежда Тел Авив като столица на Израел. Именно поради тази причина повечето посолства се намират в този град, вместо в Йерусалим. Тел Авив е забележителен с характерната си за Южна Европа архитектура. Заради нея през 2003 г. градът е включен в списъка със световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Тел Авив е наричан "градът, който никога не спи", вследствие на своя пулсиращ нощен живот, младежката атмосфера и 24-часовата възможност за забавления и развлечения.

Съгласно конституцията на държавата Израел, Йерусалим е нейната единна и неделима столица. Повечето държави членки на ООН смятат за столица на Израел Тел Авив и затова техните посолства са в този град.

 Йерусалим

Между 1517 и 1917 г. Ерусалим е в границите на Османската империя. С малки изключения Йерусалим остава в ръцете на мюсюлманите до края на Първата световна война.

Ето преводът на втората статия:


МОЯТА СРЕЩА С ШЕХЕРЕЗАДА И ОНУР: ОСТАНАХ ПОКОРЕНА ОТ ТЯХНАТА СКРОМНОСТ /СМИРЕНОСТ/

НОВИНАРКАТА ANTONIJA NAZOR ИСКРЕНО РАЗКАЗВА ЗА СРЕЩАТА СИ С ТАЗИ НАЙ-ПОПУЛЯРНА В МОМЕНТА АРТИСТИЧНА ДВОЙКА – БЕРГЮЗАР КОРЕЛ И ХАЛИТ ЕРГЕНЧ

Когато редакторът ми Vlado ме помоли да се срещна с най-популярната в момента у нас артистична двойка Бергюзар Корел и Халит Ергенч и да напиша статия за тази среща, ми се стори, че това е доста неблагодарна работа, тъй като бях гледала само няколко епизода от „1001 нощ”. Знам, че за верните почитатели на турските сериали, и особено за тези, които са очаровани от синеокия Онур и от харизматичната Шехерезада, срещата с тях е „върхът”, а ето, аз имах възможност да ги опозная. Халит пристигна в Загреб два дни преди съпругата си, за да отговаря на репортерските въпроси, да се срещне с феновете в офисите на Konzum, чийто маркетинг можем да похвалим за това, че доведоха най-актуалното актьорско семейство на хърватска земя. Не можех да се начудя като чух, че много жени, облечени в най-хубавите си дрехи, плачели и изпадали в несвяст, когато се срещали с Халит.

Аз не съм плакала, но бях запленена от скромността на турския актьор.Очи в очи се срещнах с Онур на концерта на Стинг в председателската ложа в Арена, където, заедно с маркетинговия директор на Konzum Ива Балент, слушаше обичания от него музикант. Поздрави ме с усмивка и здраво ръкостискане. Наивно си мислех, че много бързо и лесно ще задам на звездата три въпроса, но въодушевените зрители непрестанно ни прекъсваха, тъй като искаха да се фотографират с любимия си актьор. През почивката започнахме, разбира се, кратък разговор. На въпроса ми има ли прилика между неговия герой от „1001 нощ” и мистър Дарси, култовият герой от филма „Гордост и предразсъдъци”, отговори, че не се сеща за сюжета . И тъй като нито аз, нито той бяхме удоволетворени от отговора, си послужи /заигра се/ с iphon-а, на чийто екран имаше снимка на съпругата му Бергюзар. Задоволи желанието ми да увековечим срещата си със съвместна снимка, а не забравих и да зарадвам приятелката си Катерина, за която Халит написа на входния билет за концерта на Стинг : „За Катя”. Объркан, но добронамерен, малко уморен, но скромен /смирен/, за мен Халит Ергенч е човек, който гледа позитивно и здраво е стъпил на земята. В края на нашата среща той кратко ми помаха и побързах да се насладя и аз на концерта.

Но историята  не е свършила. На следващия ден, около 14 ч.се втурнах към загребския ресторант „Mano”, за да посрещна  приказната Шехерезада, която пристигна, за да снима със съпруга си реклама за Konzum. Малко преди 15 ч. дойдох пред ресторанта и видях в гръб висока чернокоса жена, облечена в дънки и дебело яке, придружена от две приятелки. Не знаех кои са, но подозрителното щракане на фотоапаратите пред тях логично ми подсказа, че на пет крачки от мен е Шехерезада. Затичах се и извиках: „Бергюзар, hellow! How are you?” Без да се впечатли, тя продължи да върви, а аз отново казах на английски: „Моля ви, кажете само едно изречение!”. Тя се обърна към мен и каза меланхолично на английски: „Извинете, но аз съм толкова  гладна и уморена!” С тази си прямота и искреност веднага ми хареса, тъй като ако аз бях пътувала от 5 ч. сутринта до Загреб, а на летището да са ме чакали многобройни репортери и фотографи, вероятно щях да реагирам три пъти по-лошо от нея. Тя побърза към  Glipotek на обяд, а нейната агентка ми каза да се обърна към Konzum, тъй като Бергюзар не е длъжна да дава интервюта, всичко зависи от добрата й воля.

Не ме затрудни и в най-големия дъжд да чакам пред „Mano”, където се снимаха сцени за рекламата, та дори организаторите любезно ми предложиха обяд, като жест към непредвиден гост в непредвиден ден. След като си почина, около 17 ч., Бергюзар с чадър в ръка, придружена от агентката си, гримирана и облечена в бежова рокля дойде в ресторанта, като на влизане отново не направи изявление. Организаторите ни обещаха да има такова, ако имаме малко търпение, докато се заснемат няколко сцени. Така и стана. На масата в ресторанта Шехерезада пиеше голямо macchiato /това не знам какво е – и в речника го няма/, а до нея скромно и ненатрапчиво седеше избранникът й в живота Халит. Седнах до Бергюзар и първото, което забелязах на лицето й, бяха големите, топли, бадемови очи. Стисна ми силно ръката, а аз съвсем спонтанно казах, че сме родени на една и съща дата. Тя се усмихна широко  и с истинско внимание ме слушаше, докато я разпитвах за романтиката, любовта, дали ще има ново посещение в Хърватия. Това, което малко я смути /трябваха й няколко минути, за да изрази точно какво мисли/, беше въпросът ми: „Хърватските жени много ви харесват - и вашата героиня във филма, и Вас като Бергюзар. Имате ли някакво послание към тях, някаква Ваша мисъл, принцип  в живота?”

Тя каза: ”Ако вършите всичко с чисто сърце и с чисти намерения, това е най-добрият и най-правилният път за постигане на онова, което е най-съществено в живота!" Разбира се, нямахме много време, около нас имаше нетърпеливи хора, а накрая актрисата ме погледна топло и ми подаде ръка.

След всичко това, аз  и занапред не мога да обещая, че ще гледам „1001 нощ”, поне докато не се сдобия с цифров приемник, но мога изцяло да гарантирам, че Халит и Бергюзар са хубави и нормални хора, без арогантност и, както вече отбелязах  – изключително скромни /смирени/.


Явно самото интервю с въпросите и отговорите е публикувано отделно, а тук са само впечатленията от срещите!


В първата статия повечето неща са вече известни. По-различното е:

Когато посетили Горния град, на връщане организаторите решили да ги повозят на въжената линия. Там случайно се оказал известният хърватски футболен треньор Ото Барич, който бил много изненадан от масовата истерия на загребчани, предизвикана от посещението на Шехерезада и Онур.

Почерпили ги с горещи кестени. /Сигурно това се вижда на снимката, за която, Ани казва, че Халит се грижи за Берг - подава й кестен./

Пав, и аз съм го изживявала това. Тъй като съм родена в южна България, но от доста години живея в северна, много пъти съм минавала през Шипка точно покрай тези лавандулови полета. Направо е невероятно! А как ухае, когато цъфти - божестено упойващо! По хладното, сутрин и вечер, ароматът е свеж и лек, а по обед, когато е напекло слънцето, е тежък и замайващ!Затова и мен толкова ме впечатли това "лавандулово" клипче!  Докато го гледах и усетих този страхотен аромат на лавандула! /Да не стават грешки - няма нищо общо с миризмата на лавандуловия спирт!  /

Радвам се че са ви харесали клиповете с които ви поздравих 

Алекс, отново благодарности за превода   
Само да поясня, че macchiato ( кафе макиато) е много популярна в Америка италианска напитка. Всъщност е експресо с много малко мляко (или пяна). Подобно е на кафе лате, но млякото е много по малко.
Ето да ви почерпя с едно виртуално 

Благодарности и на неуморната Лукреция която се грижи да сме осведомени за този период от историята    Също така и на Лили и Павлинайо   
Намерих един филм който искам да споделя с вас за Сулейман Великолепни. За съжаление е на турски но поне нагледно може да видим всичко това за което разказва Лукреция. Това е днешния ми подарък за всички в тази тема   

http://video.google.com/videoplay?docid=7467729514984667784&hl=tr#