- Публикувана: 7 ноем. 2010, 21:30 ч.
- Последно мнение: 13 дек. 2010, 23:33 ч.
Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век" ( Muhteşem Yüzyıl) тема 2
Сега си говорим със Севи, пак отиде да чете обявата на ТИМС, няма нито сини очи, нито руса коса в изискванията и може да е чужденка живееща в Турция. А в статията се споменават сини очи, руса коса и че може да е туркиня живееща в чужбина..аман от жълти истории.
Мишелче, не се коси миличка,ами тези писания са си чиста реклама,а лоша реклама няма!
Така се нагнетяват емоции,че като започне излъчването ще трябва да подаваме извънредно ел.ток до TR.
Само да не им се стопят сателитните чинии
Косата се боядисвата в какъвто цвят трябва - може би само характерните черти на славянка ще са основен показател - тен ва лицето,овал и т.н. макар,че в 21 век има и може да се моделира -ВСИЧКО.Затова нека ги приемаме тези писания като реклама и спокс...
Откъс от "Роксолана"
Главният евнух чевръсто смъкна от Настася всичките широки платна и на голите й рамене метна прозрачната султанска кърпа, като й пошепна строго:
— Върни на падишаха неговата кърпа!
И изчезна, оставяйки момичето на четири очи с чуждия за нея мъж.
Султанът сега се беше полуизлегнал върху много широкото и високо ложе, върху три дюшека, сложени един над друг, лежеше върху чаршафи от тънко платно, с много възглавници, подложени отстрани, под раменете и главата му, все в зелени тонове — цвета на Османовци.
Султанът, „лежейки на зелени възглавници и красиви килими“, гледаше голата Настася (какво беше тази малка кърпа!), не откъсваше от нея очи и тя забелязваше само погледа му, затова отначало дори не разбра, че е без ужасната си чалма.
— Приближи се! — заповяда той.
Гласът му беше сподавен, говореше сякаш без желание. Едва сега тя забеляза, че е без чалма. Главата му беше продълговата като пъпеш. Настася едва не се разсмя. Но беше толкова студено, че не беше в състояние дори да направи гримаса, само трепереше с цялото си тяло.
— Приближи се! — отново каза сультанът. — Какво има?
— Студено ми е — каза тя, като тракаше със зъби.
Той мълчаливо се надвеси от другата страна на ложето, протегна надолу дългите си ръце, вдигна оттам една чаша и я подаде на Настася:
— Ела я изпий и се стопли!
Главният евнух чевръсто смъкна от Настася всичките широки платна и на голите й рамене метна прозрачната султанска кърпа, като й пошепна строго:
— Върни на падишаха неговата кърпа!
И изчезна, оставяйки момичето на четири очи с чуждия за нея мъж.
Султанът сега се беше полуизлегнал върху много широкото и високо ложе, върху три дюшека, сложени един над друг, лежеше върху чаршафи от тънко платно, с много възглавници, подложени отстрани, под раменете и главата му, все в зелени тонове — цвета на Османовци.
Султанът, „лежейки на зелени възглавници и красиви килими“, гледаше голата Настася (какво беше тази малка кърпа!), не откъсваше от нея очи и тя забелязваше само погледа му, затова отначало дори не разбра, че е без ужасната си чалма.
— Приближи се! — заповяда той.
Гласът му беше сподавен, говореше сякаш без желание. Едва сега тя забеляза, че е без чалма. Главата му беше продълговата като пъпеш. Настася едва не се разсмя. Но беше толкова студено, че не беше в състояние дори да направи гримаса, само трепереше с цялото си тяло.
— Приближи се! — отново каза сультанът. — Какво има?
— Студено ми е — каза тя, като тракаше със зъби.
Той мълчаливо се надвеси от другата страна на ложето, протегна надолу дългите си ръце, вдигна оттам една чаша и я подаде на Настася:
— Ела я изпий и се стопли!
продължение
И тя отиде. Сама не знаеше защо се подчини на гласа му. Килимът нямаше край. Скритите някъде в далечните ъгли на спалнята светилници пръскаха червеникава светлина, тя пристъпваше бавно в тази светлина като в собствената си кръв, стъпваше неуверено, цяла се олюляваше и трепереше все по-силно и по-силно. По средата на спалнята се натъкна на мраморен водоскок. Дори не го беше забелязала, като влезе. И сега не знаеше как да го заобиколи.
— Какво има? — отново каза султанът пак така безцветно и равнодушно. — Не се бой от мене. Ела по-близо. По-смело. Изпий това.
„Скромнооки девойки, до които не се е докосвал нито човек, нито зъл дух.“
Слепешком тя се блъсна в ръба на ложето, държеше в две ръце тежката чаша и пиеше, като я разливаше върху краката си и килима. Усети върху недокосваното си плахо тяло суха, топла ръка и нямаше сила да се съпротивлява на тази ръка, която я повали на края на ложето. Султанът също усети плахостта на нейното тяло и не можеше да сдържа своята страст, не можеше да чака „кога ще дойде неизбежното…“
— Върни ми кърпата — каза тихо на момичето и вече нямаше помежду им нищо и лукавите линии на малкото й тяло бяха унищожени от неговото тяло, силно и безжалостно, и само един вик и изхълцване, и небесата се разтвориха, земята се разцепи — и в пространството прошумоля въздишка, в градините, в дворците, навсякъде се носеше въздишка, нейната въздишка. Бури, дъждове, води, страх, девственост, потоци, потопи и тишина като на края на света — тя вече е жена. Да хвърлят девойката в постелята при чуждия и враждебен човек, да убият в душата й бога. Зверовете ревяха в подземията на двореца, сякаш напомняйки, че на тази земя не можеш да направиш и крачка, без да се натъкнеш на чудовище. Бесен вятър блъскаше вратите, фучеше тежко и скръбно, плачеха дърво, мед и желязо, стенеха резета и сюрмета, а у нея стенеше душата. Но Настася мълчеше, нито стон, нито въздишка, и като не знаеше къде да се дява, се притискаше до султана и те дълго лежаха, притиснати един до друг така плътно, че не оставаше помежду им нито място за страх, нито дори за нещастие. Понеже светът все едно е прекрасен дори когато животът е печален, тежък и непоносим. „И ви създадохме по двойки.“
Любовта, молитвата и войната започват винаги прекрасно. А как свършват?
Павло Загребелни
И тя отиде. Сама не знаеше защо се подчини на гласа му. Килимът нямаше край. Скритите някъде в далечните ъгли на спалнята светилници пръскаха червеникава светлина, тя пристъпваше бавно в тази светлина като в собствената си кръв, стъпваше неуверено, цяла се олюляваше и трепереше все по-силно и по-силно. По средата на спалнята се натъкна на мраморен водоскок. Дори не го беше забелязала, като влезе. И сега не знаеше как да го заобиколи.
— Какво има? — отново каза султанът пак така безцветно и равнодушно. — Не се бой от мене. Ела по-близо. По-смело. Изпий това.
„Скромнооки девойки, до които не се е докосвал нито човек, нито зъл дух.“
Слепешком тя се блъсна в ръба на ложето, държеше в две ръце тежката чаша и пиеше, като я разливаше върху краката си и килима. Усети върху недокосваното си плахо тяло суха, топла ръка и нямаше сила да се съпротивлява на тази ръка, която я повали на края на ложето. Султанът също усети плахостта на нейното тяло и не можеше да сдържа своята страст, не можеше да чака „кога ще дойде неизбежното…“
— Върни ми кърпата — каза тихо на момичето и вече нямаше помежду им нищо и лукавите линии на малкото й тяло бяха унищожени от неговото тяло, силно и безжалостно, и само един вик и изхълцване, и небесата се разтвориха, земята се разцепи — и в пространството прошумоля въздишка, в градините, в дворците, навсякъде се носеше въздишка, нейната въздишка. Бури, дъждове, води, страх, девственост, потоци, потопи и тишина като на края на света — тя вече е жена. Да хвърлят девойката в постелята при чуждия и враждебен човек, да убият в душата й бога. Зверовете ревяха в подземията на двореца, сякаш напомняйки, че на тази земя не можеш да направиш и крачка, без да се натъкнеш на чудовище. Бесен вятър блъскаше вратите, фучеше тежко и скръбно, плачеха дърво, мед и желязо, стенеха резета и сюрмета, а у нея стенеше душата. Но Настася мълчеше, нито стон, нито въздишка, и като не знаеше къде да се дява, се притискаше до султана и те дълго лежаха, притиснати един до друг така плътно, че не оставаше помежду им нито място за страх, нито дори за нещастие. Понеже светът все едно е прекрасен дори когато животът е печален, тежък и непоносим. „И ви създадохме по двойки.“
Любовта, молитвата и войната започват винаги прекрасно. А как свършват?
Павло Загребелни
Сега си говорим със Севи, пак отиде да чете обявата на ТИМС, няма нито сини очи, нито руса коса в изискванията и може да е чужденка живееща в Турция. А в статията се споменават сини очи, руса коса и че може да е туркиня живееща в чужбина..аман от жълти истории.
Според мен, още в самото начало , би трябвало да са създали каталози с актьорите и актрисите за всяка една роля....
Да се надяваме само да не се протаква премиерата на филма.
Lilims ,как мислиш ,дали Настася е била влюбена някога в Сюлейман?
За мен тя е огромно противоречие и предизвикателство.
За мен тя е огромно противоречие и предизвикателство.
Бих писала много по темата и с факти , но се притеснявам, че може би има и такива които не са чели романите и искат да са изненадани,от една страна ,от друга не знаем какъв е сценария на филма все пак
Ако искате да дискутираме спокойно с бели букви- с удоволствие ще се включа и по подробно
Ани, Алекс, Лукреция, Лили....... страхотни сте ! 
С тези снимки , инфо, преводи, клипове, едва ви настигам ! Благодаря на всички ! Темата е прекрасна заради вас !
Ама как умеят да качват напрежението и да подгряват любопитството с това търсене на Роксолана. Мисля си вече, че е част от рекламната им кампания
А горещите сцени ще ги гледаме и още как. Халит се е притеснил, ама ние не
С тези снимки , инфо, преводи, клипове, едва ви настигам ! Благодаря на всички ! Темата е прекрасна заради вас !
Ама как умеят да качват напрежението и да подгряват любопитството с това търсене на Роксолана. Мисля си вече, че е част от рекламната им кампания
А горещите сцени ще ги гледаме и още как. Халит се е притеснил, ама ние не 
Hasret Bg,ако се интересуваш дали имам снимки на Халит и Берг
правени от мен-нямам.Аз не успях да стигна навреме за празника
на Конзум,където свободно е можело да снимаш на воля.В пресата
нямаше предварителна информация къде ще ходят на следващия ден
за да мога да отида ако искам на същото място и ако е удобно да правя снимки.Аз ги виждах само в хотела и самолета.Хотела в момента беше
тяхния дом и аз никога нямаше да си позволя да снимам без разрешение.
Когато опитах, охраната на Берг не ми позволи.Каква беше причината
не разбрах. След това повече не се опитвах да искам разрешение.С Халит нещата бяха съвсем различни.
В самолета е същото.Изключено е както си седят жена на моята възраст
да застане с камерата пред тях и да ги снима.Не ,че не ми се е искало
да имам снимки.Просто ги гледах и им се радвах.
правени от мен-нямам.Аз не успях да стигна навреме за празника
на Конзум,където свободно е можело да снимаш на воля.В пресата
нямаше предварителна информация къде ще ходят на следващия ден
за да мога да отида ако искам на същото място и ако е удобно да правя снимки.Аз ги виждах само в хотела и самолета.Хотела в момента беше
тяхния дом и аз никога нямаше да си позволя да снимам без разрешение.
Когато опитах, охраната на Берг не ми позволи.Каква беше причината
не разбрах. След това повече не се опитвах да искам разрешение.С Халит нещата бяха съвсем различни.
В самолета е същото.Изключено е както си седят жена на моята възраст
да застане с камерата пред тях и да ги снима.Не ,че не ми се е искало
да имам снимки.Просто ги гледах и им се радвах.